Р
Е Ш Е
Н И Е
16.10.2019г.,
гр. Пазарджик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на втори
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЙА ПОПОВА
при
секретаря Иванка Панчева, като разгледа
докладваното от районен съдия ПОПОВА гр.д.№ 1041 по описа на съда за 2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по иск, предявен от Б.И.М., ЕГН ***********, с постоянен
адрес:***, с адрес за призоваване и съобщения - чрез адвокат Д., служебен адрес
***, офис 22 против: МБАЛ” ЕСКУЛАП „ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление - гр.Пазарджик, ул.” Свети Арахангел „ № 19А, представлявано от
Управителя К.Н. с правно основание чл. 128, т.2 от КТ.
В исковата молба се твърди, че ищецът работил в
ответното дружество на длъжност лекар акушерство и гинекология по трудов
договор № 16 / 22.06.2018г. до 28.02.2019г., когато отправил Заявление до
работодателя (от същата дата) за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.327, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.
Твърди се, че причината за отправянето на заявлението
до работодателя била, че от датата на сключването на трудовия договор
работодателят не му е плащал трудово възнаграждение, като дължимите суми по
месеци са както следва :За месец юни 2018г. - в размер на 170,75лв.; За месец
юли 2018г. - в размер на 590,33лв..; За месец август 2018г. - в размер па
597,60 лв..; За месец септември 2018г.- в размер на 471,31лв.; За месец
октомври 2018г. - в размер на 546,62лв.; За месец ноември 2018г. в размер на
467,10лв.; За месец декември 2018г. - в размер на 597,60лв.; За месец януари 2019
г. - в размер на 597,60лв.; За месец февруари 2019г. - в размер на 546,62лв
Твърди се, че въпреки проведените от страна ищеца многократни разговори с работодателя и
съответно обещанията от негова страна да му бъде изплатено дължимото трудово
възнаграждение до настоящия момент това не било сторено.
Оформен е петитум, съдът да постанови решение ,с което да осъди ответника да заплати на ищеца изработеното от него, но неплатено трудово възнаграждение за
месеците както следва: За месец юни 2018г. - в размер на 170,75лв.; За месец
юли 2018г. - в размер на 590,33лв.; За месец август 2018г. - в размер на 597,60
лв.; За месец септември 2018г.- в размер на 471,31лв.; За месец октомври 2018г.
- в размер на 546,62лв.; За месец ноември 2018г. в размер па 467,10лв.; За
месец декември 2018г. - в размер на 597,60лв.; За месец януари 2019 г. - в
размер на 597,60лв.; За месец февруари 2019г. - в размер на 546,62лв.,
възлизащи на обща сума в размер на 4 585.53лв ведно със законната
лихва считана от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на същите.
Претендират се сторените по делото разноски.
Приложени са писмени доказателства:Трудов договор №
16/22,06,2018г.; 3аявление вх. №
19/28.02.2019г.; Удостоверение за актуално състояние на МБАЛ” ЕСКУЛАП” ООД; Адвокатско
пълномощно
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
процесуалния представител – адвокат Л.Б. *** на ответното дружество МБАЛ”
ЕСКУЛАП” ООД, с който в установения срок от името на доверителя си дава
настоящия отговор на искова молба, предявена от Б.И.М., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, чрез пълномощника си адвокат Д., инкорпорираща обективно
съединени искове за осъждане на представляваното дружество да заплати на ищеца
сумата в общ размер на 4585.53 лв., с посочено от ищеца основание неизплатено
трудово възнаграждение за периоди юни 2018 г. - февруари 2019 г.; лихвата върху
претендираната сума от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата, както и произнасяне на осъдителен диспозитив по отношение на
претендирайите от страната разноски.
В
отговора се твърди, че предявените искове са процесуално допустими, като
предявени от страна, разполагаща с активна процесуална легитимация.
Оспорват
се исковете по основание и размер, моли
да бъдат оставени същите без уважение.
Твърди се в отговора, че претендираните суми не се
следват, като изразяват възражение за недействителност на представения от ищеца
трудов договор, от който същият черпи права и обосновава предявените искове.
Считат, че представеният трудов договор бил недействителен, тъй като по
отношение на него не било налице съгласие между страните и от който да
произтичат последици за представляваното дружество. Трудовият договор бил
недействителен поради липсата на предмет, за същия липсвало основание.
Трудовият договор бил недействителен поради привидност. Налице била грешка в
предмета по отношение на договора.
Иска се същото възражение да се считало като
предявяване на инцидентен иск за установяване недействителност на трудовия
договор.
Изразява се становище, че трудовият договор
представлявал постигнато между страните взаимно съгласие, по силата на което
едната страна - работник или служител се задължавала да предоставя работната си
сила за ползването и от другата страна - работодател като изпълнявал определена
работа и се подчинявал на установените от работодателя ред и условия за това, а
работодателят се задължавал да създаде да създаде необходимите нормални условия
за използване на работната сила и да заплаща на работника или служителя
уговореното трудово възнаграждение. В случаите, при които страните са
договорили извършването на определена работа и постигане на определен резултат
срещу получаване от изпълнителя, съответно от довереника на определено и
предварително договорено възнаграждение, се касаело за граждански
правоотношения, оформени като граждански договори за изработка, поръчка, услуга
и други. Основната разлика между трудовите и гражданските правоотношения се
изразявала в предмета на договорите. Предмет на трудовия договор било
предоставянето и използването на работната сила - при трудовото правоотношение
се дължи престиране на работна сила на работника или служителя през определено
работно време, с определено място на работа, при спазване на трудова дисциплина
и йерархична подчиненост между работодателя и работника или служителя. При
гражданското правоотношение се дължало престиране на определен трудов резултат.
Различни са и вътрешните отношения между страните по трудовия и гражданския
договор. При трудовия договор работникът или служителят бил подчинен на
работодателя и се намирал в положение на йерархическа зависимост спрямо него.
Той работил под негов контрол, указания, нареждани и ред, създаден от
работодателя, които бил длъжен да спазва. При гражданския договор/ договора за
изработка, поръчка или услуга/ изпълнителят бил самостоятелен и независим от
този, който му поръчвал работата и изисквал от него доставяне на резултат.
Поръчващият и доверителят не се интересуват от организацията на труда, нито я
създават. Изпълнителят и довереникът сами организирали трудовата си дейност и
постигат дължимия резултат.
Твърди се, че в
контекста на така изложените съображения и предвид на това, че трудовият
договор, бил вид сделка, той бива недействителен освен в специално предвидените
хипотези на чл.74, ал.1 от КТ и в случаите, предвидени в Закона за задълженията
и договорите. Според задължителната съдебна практика на ВС на РБ, формирана в
ТР № 86/ 27. 02. 1986г. по гр. д. № 86/1985г. на ОСГК на ВС,както и в
практиката на ВКС( виж Р. № 57/ 06. 03. 2015г. по гр. д. № 2584/2014г. на IV-то
гр.отд. на ВКС; Р. № 58/ 30. 07. 2015г. по гр. д. № 2600/2014г. на IV-то
гр.отд. на ВКС;) еднозначно се приемало, че освен специалната разпоредба на чл.
74 от КТ, спрямо трудовите договори, субсидиарно приложение намират и
разпоредбите на чл. 26 и сл.от ЗЗД относно недействителност на договорите, тъй
като в КТ нямало предвидени особени правила, които да изключват приложението на
общия граждански закон.
Твърди се, че
трудовият договор бил недействителен
поради липса на предмет, тъй като страните се били уговорили ищецът да бъде
ангажиран като външен консултант не по трудов договор, а по граждански договор
(договор за изработка), за осъществяване на консултации на пациенти. Трудовият
договор имал за предмет полагане на труд на работно място и през работно време
от лице, изпълняващо определена длъжност. В случая ищецът не е полагал труд,
поради което и договорът бил без предмет. Трудовият договор бил и без основание
- страните са коментирали сключването на консултантски договор. Практически
гражданският договор вече е бил сключен (същият е неформален и се считал
сключен с постигнатото съгласие между страните относно съществените му
елементи) и поради това и при сключен граждански договор за консултантска
дейност дублиращият го трудов договор бил без предмет и основание. Трудовият
договор бил недействителен и поради привидност - прикрива договор за консултантска
услуга. Трудовият договор бил недействителен и поради грешка в предмета на
договора - страните са имали уговорка да сключат граждански договор, а не
трудов - т.е. грешката се отнасяла до съществени качества на договора.
Твърди се в отговора, че не било известно
наличието на обратно писмо, но било налице начало на писмено доказателство по
см. на чл. 165, ал.2 от ГПК, а именно договора на представляваното дружество с
НЗОК за оказване на болнична медицинска помощ от МБАЛ, тъй като клиничните пътеки,
за които се отнасял се извършват както в условията на доболнична помощ ( за
което обстоятелство следва да е налице график на изпълняващите дейността
медици, съответно да е налице извършване на дейност от същите), така и в
условията на болнична помощ (при хоспирализация, за чието осъществяване било
необходимо наблюдение от лекуващ и дежурен лекар), както и наличните в
представляваното дружество графици на дежурство и форми за присъствие (форма
76).
Ищецът не бил ангажирал каквито и да е доказателства
за добросъвестно изпълнение на осъществяваните функции, както и за тяхното
количество. Съгласно трайно установената съдебна практика нему била тежестта да
докаже това обстоятелство, но не били
ангажирани относими доказателства в тази насока. При отсъствие на валидно
сключен трудов договор между страните не били възникнали основни за този
договор правоотношения. В тази връзка не намирала приложение разпоредбата на
чл. 75, ал.1 от КТ. В този смисъл е и практиката на ВКС, намерила отражение в
Решение № 612 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 1024/2009 г. IV г.о. ГК, Определение
№ 571 от 08.05.2013 г. по гр.д. № 88/2013 г. III г.о. ГК, както и Решение от
22.07.2013 г. по гр.д. № 1946/2013 г. на Окръжен съд - Варна, оставено в сила с
Решение № 255 от 13.11.2014 г. по гр.д. № 5893/2013 г. на ВКС, III г.о. ГК.
Сочи се, че въведената от закона писмена форма за
действителност на трудовия договор изключвала възможността страните да
изразяват волята си по друг начин, напр. с конклудентни действия. В този смисъл
за съществуването му били без значение косвените прояви, свързани с
изпълнението на договора. При липсата на форма за действителност на трудовия
договор бил мислима конверсията му или съществуването на друг вид неформален
договор, което било основа претендираната сума да се получи на друго основание.
Съдът обаче бил обвързан с твърденията в исковата молба. В случая ищецът
изрично твърдял наличие на трудов договор и сумите се претендирали като
неплатени трудови възнаграждения. Следователно, исковете за неплатени трудови
възнаграждения по трудов договор и предвид изложеното са неоснователни.
Отправено
е искане в случай, че съдът счете, че било налице валидно трудово
правоотношение, да се приеме,че претендираните
суми по предявените искове, били неправилно определени, с оглед на което се оспорват
същите искове Твърди се, че безспорно в съдебната практика се приемало, че
консултантският договор представлявал вид договор за изработка, имащ за предмет
престиране на резултат и от умствен труд (Решение № 71 от 03.06.2009 г. по т.д.
№ 767/2008 г. на ВКС, II т.о., Решение № 5 от 15.03.2010 г. по т.д. № 390/2009
г. на ВКС, I т.о., Решение № 12/31.05.2013 г. по дело № 239/2012 г. на ВКС, I
т.о.). Правното основание на предявения главен иск следва да е по чл. 79 ал. 1
от ЗЗД във вр. чл. 266 ал. 1 от ЗЗД- осъдителен иск за заплащане на
възнаграждение по консултантски договор. Правното основание на акцесорното
вземане за лихви за забава било по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД - осъдителен иск за
заплащане на обезщетение за неизпълнение на парично задължение. За да се уважи
иск за заплащане на възнаграждение по договор за изработка трябва да са
осъществени следните предпоставки на закона: 1/ Възложената работа да е
изпълнена по уговорения или надлежния начин - чл. 262 ал. 2 от ЗЗД във вр. с
чл. 261 ал. 1 от ЗЗД; 2/ Възложената работа да е изпълнена в срок - чл.262 ал.
2 от ЗЗД; З/Изпълнението да е предадено на възложителя ; 4/Изпълнението да е
прието без възражения от възложителя - чл. 264 и чл. 266 от ЗЗД.
В
отговора се сочи, че теорията и трайната
съдебна практика приемала, че изпълнителят можел да претендира възнаграждение,
само ако работата била приета - чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 264 ЗЗД, както и в
случаите на последваща обективна невъзможност за изпълнение, когато част от
работа е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия - чл. 267, ал. 1 ЗЗД; и в случаите на негодност на материала или на проекта, дадени от
поръчващия и изпълнителят своевременно го е предупредил съобр. чл. 260 ЗЗД -
чл. 267, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият
случай не бил такъв, тъй като било налице пълно неизпълнение на консултантския
договор. Не били възлагани конкретно извършване на консултации, не е налице
изпълнение, не било налице приемане на такава работа, което да породи насрещно
задължение за заплащане на тези консултации.
Съобразявайки
изложеното, е направено искане съдът да
отхвърли предявените искове против ответното дружество.
Направено
искане съдът да
присъди сторените по делото
разноски от дружеството.
По същество ищецът, чрез пълномощника си поддържа предявените искове.
Подробни съображения са изложени в депозирана писмена защита – вх.№ 23275/07.10.019г..
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК по
вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представените по делото
писмени доказателства – Заповед № трудов договор №16/22.06.2018г, сключен между
управителя на ответното дружество МБАЛ
„ЕСКУЛАП“ ООД – д.р. К.М.от една страна и ищеца Б.И.М., че последният е
назначен на длъжност – лекар акушерство
и гинекология. На 28.02.2019г., ищеца М.
е отправил заявление до работодателя си за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 327, ал.1 от КТ, тъй като от датата на
сключване на трудовия договор не му били изплатени полагаемите му се трудови
възнаграждения за месеците както следва: За месец юни 2018г. - в размер на
170,75лв.; За месец юли 2018г. - в размер на 590,33лв.; За месец август 2018г.
- в размер на 597,60 лв.; За месец септември 2018г.- в размер на 471,31лв.; За
месец октомври 2018г. - в размер на 546,62лв.; За месец ноември 2018г. в размер
па 467,10лв.; За месец декември 2018г. - в размер на 597,60лв.; За месец януари
2019 г. - в размер на 597,60лв.; За месец февруари 2019г. - в размер на
546,62лв., възлизащи на обща сума в размер
на 4 585.53лв
Установено
от приетите като писмени доказателства по делото - Направления за
хоспитализация и лечение по амбулаторни процедури от дати: 06.08.2018г., 07.08.2018г.,
12.08.2018г., 15.8.2018г. и 20.08.2018г., е че ищецът, съобразно трудовата
си характеристика е полагал труд, съгласно задълженията си по трудово правоотношение.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно- счетоводна
експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено
и неоспорено от страните.
Вещото лице е установило, че начисленото от
работодателя, дължимо на ответника брутно възнаграждение за процесният период е в
размер на 6 629.23лв.
Начисленото
нетно трудово възнаграждение е в размер на 5031.03лв.
Сочи
се, че не са представени данни за изплатени възнаграждения на ищеца Б.И.М.,
дължими за периода от юни 2018г. до февруари 2019г. включително.
Въз основа на така очертаната по делото
фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание -
чл.128, т.2 КТ и чл.86 от ЗЗД за изплащане на дължими по трудово
правоотношение, но неизплатени трудово възнаграждение за месеците както следва:
За месец юни 2018г. - в размер на 170,75лв.; За месец юли 2018г. - в размер на
590,33лв.; За месец август 2018г. - в размер на 597,60 лв.; За месец септември
2018г.- в размер на 471,31лв.; За месец октомври 2018г. - в размер на
546,62лв.; За месец ноември 2018г. в размер па 467,10лв.; За месец декември
2018г. - в размер на 597,60лв.; За месец януари 2019 г. - в размер на
597,60лв.; За месец февруари 2019г. - в размер на 546,62лв., възлизащи на обща
сума в размер на 4 585.53лв. ведно със законната лихва считана от датата на
депозиране на исковата молба- 07.03.2019г. до окончателното изплащане на същите
По
така предявените искове, съдът намира следното:
Безспорно се установи по делото, че страните
по спора са били във валидно учредена трудово правна връзка през процесния
период, като трудовото правоотношение между тях е прекратено, считано от 28.02.2019г.
на основание чл.327, ал.1,т.2 от КТ.
Безспорно се установи от заключението
на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно счетоводна експертиза, че общия размер на дължимите суми от работодателя на
ответника за брутно
трудово, но неизплатено възнаграждение
за процесният период възлизат на обща сума в размер на 6 629.23лв. Начисленото и дължимо, но неизплатено нетно трудово
възнаграждение е в размер на 5031.03лв.
Не са предоставени доказателства за
изплащане на начисленото възнаграждение.
Установи се, че ищецът е
престирал работната си сила при ответника, т.е. полагал е труд, който труд
съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ е възмезден. Работодателят е длъжен в
установените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената от работника работа, стига същият да е престирал добросъвестно своя
труд- да не се е отклонявал от параметрите на уговорените в трудовия договор
условия. Не се наведоха по делото възражения, нито доказателства от ответната
страна при престация на своя труд ищецът да се е отклонявал от параметрите на
уговорените с трудовия договор условия, тоест по смисъла на чл.75, ал.1 от КТ
ищецът е изпълнявал добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение. Поради това за работодателят е възникнало
насрещното задължение по чл.128, т.2 от КТ да заплаща уговореното
възнаграждение в установените срокове.
В контекста на изложеното
съдът счита, че иска с правно основание чл.128,т.2 от КТ е изцяло основателен.
Ето защо съдът
прие, че ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищеца дължимите суми по трудово правоотношение, но неизплатено
нетно трудово възнаграждение за месеците както следва: За месец юни 2018г. - в
размер на 170,75лв.; За месец юли 2018г. - в размер на 590,33лв.; За месец
август 2018г. - в размер на 597,60 лв.; За месец септември 2018г.- в размер на
471,31лв.; За месец октомври 2018г. - в размер на 546,62лв.; За месец ноември
2018г. в размер па 467,10лв.; За месец декември 2018г. - в размер на 597,60лв.;
За месец януари 2019 г. - в размер на 597,60лв.; За месец февруари 2019г. - в
размер на 546,62лв., възлизащи на обща сума в размер на 4 585.53лв ведно със законната лихва
считана от датата на депозиране на исковата молба- 07.03.2019г. до окончателното
изплащане на същите
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 450.00 лв. разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение, за което са на лице доказателства, че са изплатени в
брой.Представен е списък по чл. 80 от ГПК.
Ответника
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Пазарджик ДТ в размер на 183.42лв.
и сумата от 300.00лв. – възнаграждение за вещо лице.
На
основание чл.242 , ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта за присъдените трудови възнаграждения и обезщетения .
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
МБАЛ "ЕСКУЛАП„ ООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление - гр.Пазарджик, ул."Свети Арахангел“ № 19А,
представлявано от Управителя К.Н. да заплати на Б.И.М., ЕГН *********** с постоянен адрес:*** сумата в
размер на
4 585.53лв, представляваща дължимо но
неизплатено нетно трудово възнаграждение за месеците както следва: За месец юни
2018г. - в размер на 170,75лв.; За месец юли 2018г. - в размер на 590,33лв.; За
месец август 2018г. - в размер на 597,60 лв.; За месец септември 2018г.- в
размер на 471,31лв.; За месец октомври 2018г. - в размер на 546,62лв.; За месец
ноември 2018г. в размер на 467,10лв.; За месец декември 2018г. - в размер на
597,60лв.; За месец януари 2019 г. в размер на 597,60лв.; За месец февруари
2019г. в размер на 546,62лв. ведно със законната лихва считана от датата на
депозиране на исковата молба- 07.03.2019г. до окончателното изплащане на същите
ОСЪЖДА МБАЛ"
ЕСКУЛАП“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление - гр.Пазарджик,
ул."Свети Арахангел“ № 19А, представлявано от Управителя К.Н. да заплати
на Б.И.М., ЕГН ***********, с постоянен адрес:*** сумата в размер на 450.00лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА МБАЛ"
ЕСКУЛАП „ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление - гр.Пазарджик,
ул."Свети Арахангел“ № 19А, представлявано от Управителя К.Н. да заплати по
сметка на РС-Пазарджик - държавна такса
в размер на 183.42лв. и сумата от 300.00
лева за вещо лице.
На
основание чл.242 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в частта
за трудовите възнаграждения и
обезщетения.
Решението
е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок считано от уведомяването на страните.
СЪДИЯ: