Р Е Ш Е Н И Е
№ 620 12.11.2019
година гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на десети
октомври две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ПЛАЧКОВА, като разгледа докладваното от
председателя т.д.№1026 по описа за 2018г., намира за установено следното:
Искове с правна квалификация чл.226,
ал.1 КЗ /отм/.
Ищцата Д.Б.С., ЕГН ********** ***
твърди, че на *** сутринта в гр.*** от северната част на *** е настъпило ПТП с
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег.№РВ3253МХ, управляван от К.А.А.. В автомобила като пътник пътувала Д.С.. Водачът
управлявал автомобила в посока от бул.*** към кръстовището с бул.***. При
навлизане в *** А. предприел маневра като от дясната пътна лента завил към
лявата, в която се движел друг автомобил. Настъпил неизбежен удар в задната
лява част на автомобила „Фолксваген“ с
предна дясна част на автомобил „Рено сценик“. От
удара А. изгубил контрол върху МПС, което се завъртяло по посока на
часовниковата стрелка и навлязло в западната половина на платното за движение.
В този момент настъпил удар с насрещно движещ се автомобил „Киа Сийд“ в дясната половина на лек автомобил „Фолксваген“.
След удара двата автомобила спрели до металните колчета на тротоара. Ищецът Д.С.
била в тежко състояние и в безсъзнание и била закарана с линейка в ***.
Твърди се, че в резултат на
произшествието на ищцата са причинени множество травматични увреждания, а
именно: политравма, травматичен шок, контузия на
главата, счупване на черепните кости със счупване на базата, контузия и травма
на мозъка, кома, десностранен кефалхематом,
травматична субарахноидна хемарогия
и интравентикуларна хеморагия,
мозъчен оток, десностранен пневмоторакс,
счупване на 1,5,7,8,9 ребра в дясно, счупване на дясна ключица, контузия на
десен бял дроб, счупване на таза, счупване на криста илиака, счупване на илиячната
кост, счупване на пубисната кост, счупване на
седалищната кост. Посочва се, че С. е претърпяла поредица от оперативни
интервенции за периода от *** до ***. След първоначален двумесечен престой
ищцата била изписана с поставена трахеостома, гастростома, катетър и незатворени рани на таза, белия дроб
и коляното, с пареза на четирите крайника. На този
етап тя можела единствено да следи с поглед близките си и с почукване с ръка да
дава сигнали за „да“ и „не“ на близките си. На 09.07.2015г. тя успяла да проговори
за първи път, но говорът й и досега е тих и не й достига въздух за цяло
изречение. Провеждала се е ежедневна рехабилитация, но и до днес тя не може да
прави самостоятелни крачки.
Посочва се, че на 19.04.2016г. С.
постъпила за 10 дни за операция в ***- гр.***. При провеждане на физиотерапия
лекарите констатирали счупване на лява тазобедрена кост, вкалцяване
на меките тъкани и остеопороза на видимите кости.
Твърди се, че проведеното лечение и травми и намаляването на калция в костите й
са следствие от залежаването и лечението след ПТП.
Посочва се, че на 02.07.2016г.
ищцата постъпила за една седмица за рехабилитация в ***, филиал ***, ***, като
курсът е повторен през периода от 17.08.2016г. до 24.08.2016г. и през периода
от 05.07.2018г. до 15.07.2018г.
Посочва се, че са последвали още
оперативни интервенции в *** за периода от 27.06.2017г. до 03.07.2017г. и за
периода от 20.02.2018г. до 01.03.2018г.
Поддържа се, че с Експертни
решения на ТЕЛК на ищцата е определена 100% трайно намалена работоспособност с
потребност от чужда помощ, последното решение от ***г.
Твърди се, че през времето, в
което Д. не е била в болница, в дома й в гр.*** всеки ден и понякога по два
пъти на ден без неделните дни, от гр.*** е идвал рехабилитатор, който да я
раздвижва, като за тази услуга до момента е заплатена сума в размер на
53 000,00 лева.
Твърди се, че от момента на
катастрофата родителите на ищцата са непрекъснато с нея и полагат грижи за
подобряване на състоянието й. В продължение на 6 месеца нейната майка ползвала
платен годишен отпуск и получавала 70% от трудовото си възнаграждение. След
това ползвала 12 месеца неплатен отпуск. Твърди се, че за периода от
19.03.2015г. до 27.10.2016г., когато е ползвала отпуска, майката С. С. не е
получила трудовото си възнаграждение в размер на *** лева.
Твърди се, че поради увреждане на
здравето й ищцата е била лишена от правото да полага труд и да реализира
доходи, поради което същата е претърпяла имуществени вреди в размер на 44530,00
лева за периода от завършване на средно образование – м.*** ***г. до м.*** ***г.
или по *** лева месечно.
Ищцата твърди, че за лечение и
лекарства, подробно описани в уточняваща молба, е заплатила сума в общ размер
на 24 607,52 лева.
Поддържа се, че с влязла в сила
присъда по НОХД №386/2016г. по описа на ПРС К. А. е признат за виновен за
причиняване на описаното в исковата молба ПТП.
Поддържа се още, че застраховател
на гражданската отговорност на виновния водач е ЗД“БУЛ ИНС“АД, с полица №***
със срок на действие от 20.10.2014г. до 20.10.2015г.
От съда се иска да осъди
ответника да заплати на ищцата сумите: 500 000,00 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от датата на
ПТП – ***г. до окончателното изплащане; 128 220,81 лева – обезщетение за
претърпени имуществени вреди, от които: 53 000,00 лева – разходи за
рехабилитация за периода от 24.05.2015г. до 20.12.2018г., за 1325 процедури по
40,00 лева всяка, 6083,29 лева – обезщетение за имуществени вреди в размер на
неполучената в пълен размер заплата от майката на ищцата за периода от ***г. до
***г., през който период тя е била ***месеца в платен и 12 месеца в неплатен
отпуск, 44530,00 лева – обезщетение за имуществени вреди в размер на неполучено
трудово възнаграждение от ищцата за периода от м.*** ***г. до м.*** ***г.,
24 607,52 лева – платени за лекарства и лечение.
Ответникът ЗД“БУЛ ИНС“АД чрез
процесуалния си представител адв.Н.Ш. оспорва
исковете по основание и размер. Счита, че заявеното от ищцата искане за
прекратяване на наказателното производство срещу виновния водач следва да се
възприема като отказ от иск срещу него по чл.45 ЗЗД, поради което и
застрахователят не следва да носи отговорност за репарирането на причинените
вреди. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като същата като пътник в лекия
автомобил е пътувала без поставен предпазен колан. Ответникът счита за
прекомерно претендираното обезщетение за
неимуществени вреди според приетия в съдебната практика критерий за
справедливост. Застъпва становище за неоснователност на иска за обезщетение за
имуществени вреди, като счита, че представените от ищцата доказателства не
доказват претенциите по основание и размер. По отношение на претендираните
суми като такива, които ищцата е пропуснала да реализира като трудови доходи,
ответникът прави възражение, че е съществувала възможност след завършване на
средното си образование С. да продължи да учи, като в този случай тя би била в
невъзможност да полага труд и да получава възнаграждение за това – възможност,
която опровергава твърдяната сигурност за увеличаване на нейното имуществено
състояние.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
С влязла в сила присъда по НОХД №386/2016г.
по описа на Пловдивски районен съд К. А. А., ЕГН ********** е признат за виновен
в това, че на ***г. в гр.***, на бул.***, при управление на лек автомобил „Фолксфаген Поло“ с рег.№РВ3253МХ, е нарушил правилата за
движение и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на обща
стойност 6394,61 лева по лек автомобил „Кия Сиид“ с рег.№РВ1218АВ, собственост на И. Т. Г.. Видно от
постановление от 18.12.2015г. на прокурор при Районна прокуратура – гр.***, по
случая е било образувано досъдебно производство №61/2015г., което по искане на
пострадалите лица, сред които Д.Б.С. и на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК
производството е било прекратено по отношение на извършено престъпление по
чл.343, ал.1, б.“б“, предложение ІІ-ро, вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Неоснователно е поддържаното от
ответника становище за недопустимост на исковете с оглед даденото от ищцата
съгласие за прекратяване на наказателното преследване срещу виновния водач за
причинените телесни повреди. Няма основание това съгласие да се тълкува като
споразумение за отказ от иск за вреди. Деликтната
отговорност и в частност отговорността на застрахователя по никакъв начин не са
предпоставени от ангажирането на наказателната
отговорност на прекия причинител на вредите. Ето защо исковете са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Влязлата в сила присъдата на
наказателния съд установява, че на ***г. при управление на горепосоченото МПС К.
А. е нарушил правилата за движение по пътищата – шофирал е с превишена скорост
и е предприел маневра навлизане в съседна пътна лента, без да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея и в разрез със задължението си преди
да започне маневрата да се убеди, че предприемането й няма да създаде опасност
за участниците в движението.
Приетата в настоящото
производство автотехническа експертиза на вещото лице С.М. сочи, че с действията си /предприета
маневра „смяна лентата“/ А. е станал причина за удар в задната лява страна на
управлявания от него автомобил и в предната дясна страна на движещия се зад
него лек автомобил „Рено Меган Сценик“.
След този удар А. е изгубил контрол над автомобила, който се е завъртял и е
навлязъл в насрещното платно, където е настъпил втори неизбежен удар в дясната
страна на лек автомобил „Фолксваген Поло“ и в предната част на лек автомобил
„Киа Сиид“. Не се спори и това се установява от
събраните по делото доказателства, че ищцата Д.С. е пътувала на предна дясна
седалка в управлявания от А. лек автомобил „Фолксваген Поло“.
Приетата медицинска експертиза на
вещото лице Д.М. посочва, че при ПТП на ***г. Д.С. е претърпяла следните
травматични вреждания: кома; политравма – контузия на
главата, счупване на черепните кости със счупване на основата на черепа;
контузия и травми на главния мозък; подкожен хематом на черепа в дясно; наличие
на кръвоизлив в подрехавата мозъчна обвивка и
мозъчните стомахчета; дифузен оток на мозъка; квадри пареза; десностранно наличие на въздух в плевралната
кухина; контузия на десен бял дроб; счупване на 1,5,7,8,9 ребро в дясно;
счупване на дясна ключица; счупване и разместване на костите на таза; счупване
на крилото на хълбочната кост в дясно; счупване на тялото на хълбочна,
седалищна и срамна кост в дясно; счупване на дъното на ставната ямка на дясна тазобедрена става; разкъсване на лявата кръсцово-хълбочна става с разместване; счупване на горното
рамо на лява седалищна кост. Всички тези увреди и техните усложнения според
вещото лице са в причинна връзка с претърпяното ПТП. В експертизата са описани
настъпилите усложнения от получените травматични увреждания, които вещото лице
е пояснило и в съдебно заседание, а именно: ищцата е изпаднала в будна кома –
състояние, което временно застрашава живота и при което един месец след
изписването от болницата С. е чувала, но не е можела да говори; квадрипареза;
нестабилност при ходене с помощни средства; увреда на
гласовия нерв; увреда в говора; вторична пневмония и плеврални сраствания; невъзможност за самостоятелно ходене
и самостоятелно обслужване; остеопороза –
генерализирана; патологична фрактура в лявото бедро на база на развитата остеопороза; хопотрофия на
мускулатурата; тежките увреждания в областта на таза са довели до детеродна
неспособност - съмнително износване и невъзможност за раждане по естествен път,
както и до необходимост от поставяне на изкуствена става.
Според експерта прогнозата за
възстановяването на Д. не е добра. Необходимо е в бъдеще да се продължи
ежедневната рехабилитация и да се провежда санаториално и балнеолечение;
предстои отстраняване на поставените метални тела, подмяна на тазобедрените
стави с изкуствени, продължаване на оперативното отстраняване на калцификатите в областта на двете тазобедрени стави; ползване
на ортопедична обувка за десния крак.
При извършения преглед на ищцата
лекарят е установил, че същата е в увредено състояние, придвижва се с инвалидна
количка и се изправя с чужда помощ; също с чужда помощ бавно се придвижва с две
патерици на късо разстояние и подмята десния крак, тъй като дясното стъпало
виси от увредения нервус фибуларис;
не може да изпъне дясното коляно. Налична е хипотрофия
на мускулатурата на четирите крайника. Налична е деформация в областта на двете
тазобедрени стави, дължащи се на образувалите се калцификати.
Налични са оперативни цикатрикси, козметичен дефект в
областта на гръкляна от трахеостомата /отваряне на
гръкляна с отвор, в който се вкарва тръбичка, за да не диша пациента пред носа
и устатата/. При разговор Д. отговаря на въпросите правилно и логично, но бавно
и мудно.
От
разпита на свидетелите С. С. /майка на ищцата/ и В. С. – П. /леля на ищцата/,
чиито показания съдът кредитира на основание чл.172 от ГПК и предвид
съответствието им с останалите доказателства по делото, се установява тежкото
положение, в което е била ищцата след
инцидента. До месец май 2015г. е била в болница и при изписването й все още е
била в кома, от която излязла през м.юли същата година. Била е и продължава да
бъде напълно зависима от помощта на близките си. Дишането и храненето й в
продължение на месеци са се извършвали през специални тръбички. Търпяла е силни
по интензитет болки при ежедневните рехабилитационни
процедури /тъй като не можела да говори хапела от болка/. Близките осигурили
логопед, който да помага на Д. да възстанови говора си. Организирали
консултации с психолог, водили я на санаториум, на кинезитерапия.
След инцидента се променила много като характер – изнервена е, казва, че не й
се живее. В началото за период от една година не е излизала от дома си, а вече
четири години е в инвалидна количка. Близките й полагат усилия да я съхранят
емоционално и психически.
Въз
основа на така събраните по делото доказателства се налага извода, че в
резултат на описаното ПТП, виновно причинено от водача К. А., на ищцата са
причинени неимуществени вреди, изразяваща се в болки и страдания от множеството
травматични увреждания. Страните не спорят, че към датата на процесното ПТП за управлявания от виновния водач лек
автомобил „Фолксфаген Поло“ с
рег.№РВ3253МХ е била налична застраховка “гражданска отговорност” при ответното
застрахователно дружество, осигуряваща покритие за периода 20.10.2014г. – 20.10.2015г.
Ето защо и предвид настъпилия вследствие на виновното поведение на водача на
автомобила вредоносен резултат, съдът приема, че съгласно чл.226, ал.1 от КЗ/отм./
са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника -
застраховател за обезщетяване на причинените на ищцата неимуществени вреди.
Не
се доказаха възраженията на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат. И двамата експерти по категоричен начин обосновават
становището си, че поставен предпазен колан на страдалата към момента на
инцидента не би допринесъл за предпазване от травмите, тъй като коланът оказва
ефект при челен удар, какъвто в настоящия случай няма. Ударът е бил в дясната част
на автомобила, където е седяла ищцата, при което положение поставен колан не
само че не би я предпазил, но би допринесъл увреждането да бъде по-сериозно
предвид на това, че фиксира таза към седалката и лишава тялото от свободно
движение в момента на удара. Ето защо съдът приема, че ищцата по никакъв начин
не е способствала за настъпване на вредите, а вината е изцяло на водача, поради
което няма основание за намаляване на обезщетението при условията на чл.51,
ал.2 ЗЗД.
Размерът
на дължимото обезщетение за претърпените от Д.С. неимуществени вреди следва да
се определи по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД. При това следва да се
отчетат редица обстоятелства, като продължителния период на възстановяване;
силните болки, които продължава за изпитва; песимистичната лекарска прогноза за
пълно възстановяване и в тази връзка пълната зависимост от чужда помощ за
придвижване и обслужване пожизнено; младата възраст на ищцата, която е била
само на *** години към момента на катастрофата; невъзможността да води нормален
живот и да има свои деца. Съобразявайки това, съдът счита, че сумата от
500 000,00 лева се явява справедливо обезщетение за неимуществени вреди,
поради което този иск следва да се уважи в пълния му предявен размер. На
основание чл.84, ал.3 ЗЗД сумата ще се присъди ведно със законна лихва, считано
от датата на увреждането – ***г. до окончателното изплащане.
По
делото са представени многобройни писмени доказателства в подкрепа на
твърдението за направени от ищцата разходи във връзка с лечението и
възстановяването й. Според приетата експертиза на вещото лице В.Ш. общата сума
за лечение и лекарства съгласно представените по делото документи възлиза на
24 607,52 лева. Заплащането на тази сума уврежда имуществото на ищцата и
тази вреда е в пряка причинно-следствена връзка с деликта,
поради което като доказана по основание и размер тази претенция също следва да
се уважи пълния предявен размер.
Свидетелите
безпротиворечиво и в съответствие с останалите
доказателства установяват, че след инцидента и до настоящия момент всеки ден в
домашни условия се провежда рехабилитация на ищцата, като на рехабилитатора се
заплаща възнаграждение в размер на 40,00 лева на ден. Ето защо съдът намира
претенцията за доказана по основание. Същата е доказана и по размер – видно от
заключението на вещото лице Ш. за периода от 24.05.2015г. до 20.12.2018г.
общата стойност на проведените възстановителни процедури възлиза на
53 000,00 лева. Тази претенция за имуществени вреди като пряка и
непосредствена последица от увреждането следва да се уважи изцяло.
Съдът
не намира основание за дължимост на сумата, претендирана като обезщетение, равняващо се на трудовото
възнаграждение, което ищцата е цяла да получи за период след завършване на
средното образование. Касае се за претенция за обезщетение за пропусната полза
или неосъществено увеличаване на имуществото на пострадалото лице в резултат на
деликта. В производството не се събраха
доказателства, които да установяват по безспорен начин, че ако не беше
пострадала при пътно-транспортното произшествие, Д.С. непременно щеше да работи
през процесния период и да увеличи своето имущество
чрез получаване на трудово възнаграждение. Без такива доказателства
евентуалните доходи са само предположение, а не доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото, поради което този иск ще се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Като
неоснователна се преценява и претенцията в размер на 6083,29 лева,
представляваща неполучено от майката трудово възнаграждение за времето, в което
тя е ползвала отпуск, за да се грижи за дъщеря си. Вярно е, че съгласно
задължителните указания, дадени в т.4 от Постановление №4/30.10.1975г. на
Пленума на ВС, ако здравословното състояние на пострадал при непозволено
увреждане е налагало неговото обслужване от близък, който поради тази причина
не е получавал трудовото си възнаграждение, пострадалият може да търси
обезщетение от причинителя на увреждането. Изрично е посочено, че в този случай
размерът на обезщетението се равнява на необходимото възнаграждение за
получените грижи, т.е. пострадалият може да претендира това, което би платил за
гледането и с което би намалил своето имущество. В настоящия случай предмет на
претенцията е нещо друго – търси се разликата между трудовото възнаграждение,
което майката С. С. е получила за времето, в което е била в отпуск по болест и
трудовото възнаграждение, което би получила в пълен размер, ако не беше
ползвала отпуск. Такова искане не намира опора в закона и в цитираното
Постановление, поради което същото ще се отхвърли като неоснователно.
Не
следва да се присъжда законна лихва върху обезщетенията за имуществени вреди,
тъй като такава не е поискана до приключване на устните състезания.
По
отношение на разноските:
На
основание чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е освободена от внасяне на такси и разноски
по делото. Платените суми от бюджета на съда за експертизи в общ размер на
450,00 лева следва да останат в тежест на ответника, на основание чл.78, ал.6
от ГПК. Той следва заплати и дължимата държавна такса за уважената част от
претенциите в размер на 23 104,30 лева.
От
представеното с исковата молба пълномощно е видно, че ищцата е упълномощила адв.Ж.Е. и адв.Г.К. да я
представляват по предявените искове при условията на чл.38 от Закон за
адвокатурата. Пълномощниците изрично са поискали за
оказаната безплатна правна помощ да се определи възнаграждение на адв.Е., поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати на същия възнаграждение в размер на 13 082,00 лева, представляващи
минимално адвокатско възнаграждение според уважената част от исковете, съгласно
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие ответникът и адвокатско
дружество „А., Х. и партньори“ са уговорили възнаграждение за процесуално
представителство по делото в размер на 16610,40 лева без ДДС и 19932,48 лева с
начислен ДДС. Доставчикът на услугата е издал фактура №********** от ***г. с
посочена в нея данъчна основа в размер на 13843,20 лева и сума за заплащане с
начислен ДДС в размер на 16611,84 лева. Сумата 16611,84 лева е платена от
ответника, видно от представеното платежно нареждане. Не са представени
доказателства, че ответникът е платил възнаграждение в уговорения размер - 19932,48 лева с ДДС, в какъвто
размер се претендират разноските съобразно представени списък с разноски.
При материален интерес по делото в размер на
628 220,81 лева, каквато е цената на исковете, дължимото минимално
адвокатско възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.5 от цитираната наредба е в
размер на 14 094,42 лева. Ето защо и предвид фактическата и правна
сложност на делото, съдът намира за неоснователно възражението на ищеца по
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на платеното от ответника възнаграждение за
адвокат в размер на 16611,84 лева. Ищцата следва да заплати на ответника направените по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете, както следва: 1338,35 лева разноски
за адвокат и 20,00 лева разноски за вещи
лица или общо 1358,35 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД“БУЛ
ИНС“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джейм Баучер“№87 да заплати на Д.Б.С., ЕГН ********** *** сума в размер на 500
000,00/петстотин хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на телесни увреждания,
изразяващи се в: кома; политравма – контузия на
главата, счупване на черепните кости със счупване на основата на черепа;
контузия и травми на главния мозък; подкожен хематом на черепа в дясно; наличие
на кръвоизлив в подрехавата мозъчна обвивка и
мозъчните стомахчета; дифузен оток на мозъка; квадри пареза; десностранно наличие на въздух в плевралната
кухина; контузия на десен бял дроб; счупване на 1,5,7,8,9 ребро в дясно;
счупване на дясна ключица; счупване и разместване на костите на таза; счупване
на крилото на хълбочната кост в дясно; счупване на тялото на хълбочна,
седалищна и срамна кост в дясно; счупване на дъното на ставната ямка на дясна тазобедрена става; разкъсване на лявата кръсцово-хълбочна става с разместване; счупване на горното
рамо на лява седалищна кост, които увреждания са причинени при ПТП на ***г. в гр.***
в резултат на виновно противоправно поведение на К. А.
А. - водач на застраховано при ответника по застраховка “гражданска
отговорност” МПС – лек автомобил „Фолксфаген Поло“ с рег.№РВ3253МХ, ВЕДНО със законна лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането – ***г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ЗД“БУЛ ИНС“АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джейм Баучер“№87
да заплати на Д.Б.С., ЕГН ********** ***
следните суми, представляващи имуществени вреди от гореописания деликт: 24 607,52 лева – стойност на проведено лечение
и закупени лекарства за периода от 31.03.2015г. до 12.07.2018г.; 53 000,00
лева – стойност на платени възнаграждения за рехабилитация за периода от
24.05.2015г. до 20.12.2018г.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.Б.С., ЕГН ********** против ЗД „БУЛ ИНС“АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джейм Баучер“№87
искове за обезщетение за имуществени вреди,
както следва: за сумата 44 530,00 лева, представляваща неполучено
трудово възнаграждение от ищцата за периода от м.*** ***г. до м.*** ***г. и за
сумата 6083,29 лева, представляваща неполучена в пълен размер заплата от
майката на ищцата за периода от ***г. до ***г.
ОСЪЖДА Д.Б.С.,
ЕГН ********** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“Джейм Баучер“№87 сумата
1358,35 лева – разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
ЗД“БУЛ
ИНС“АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“Джейм Баучер“№87 на основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на Ж.Д.Е. – ***
при *** – гр.***, със служебен адрес: **** ***
възнаграждение в размер на 13 082,00 лева, КАКТО и да заплати в полза на Държавата, по бюджета
на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС
сумите: 23 104,30 лева – държавна такса и 450,00 лева - разноски
за експертизи, платени от бюджета на съда.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: