№ 15262
гр. С., 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело
№ 20231110100356 по описа за 2023 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. С., ...., е предявил искове
за признаване за установено, че ответниците З. Антонова А., ЕГН **********, гр. С., ....., и
Т. П. А., ЕГН **********, гр. С., ....., дължат, всеки от тях с дял ½ от общите задължения за
имота, следните суми: 709.04 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.10.2022 г. до изплащане на
вземането, 115.82 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.10.2022 г., 20.23 лв.
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва от 31.10.2022 . до изплащане на вземането, 4.42 мораторна лихва
за периода от 31.10.2019 г. до 14.10.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59154/22 г. на СРС. Поддържа, че
ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания
имот – апартамент № 32 в гр.С., ж.к. Сердика, бл.6, вх.Б, ет.5. Твърди да е налице
облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия доставил за процесния период в имота на ответниците топлинна енергия /ТЕ/,
чиято цена не е платена от тях. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от публикуване на сумите
на интернет страницата на продавача. Твърди, че е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис” ЕООД, като
топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
1
дялово разпределение. Моли да се установят вземанията му за главница и лихва за забава,
признати със заповедта, срещу която длъжниците възразили, което обуславя интереса от
търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, в който оспорват
предявените искове. Оспорват да са клиенти на топлинна енергия. Оспорват доставката й в
посочените количества и стойност. Оспорват дължимостта на лихвите поради липсата на
забава. Релевират възражение за давност. Молят за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича
от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Правоотношението
възниква и съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните,
то възниква с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на
имота и се прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото
събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да
бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая събраните по делото доказателства обуславят извод, че за процесния период
страните са се намирали в облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия
относно топлоснабдения имот, тъй като ищецът е доставял топлинна енергия в сградата, в
която ответниците са съсобственици на имот - апартамент № 32 в гр.С., ж.к. Сердика, бл.6,
вх.Б, ет.5. В тази насока е приложеният нотариален акт от 20.3.1986 г. за прехвърляне на
апартамента в полза на ответниците срещу задължение за издръжка и гледане. Предвид
липсата на установено друго, следва да се приеме, че всеки от тях е придобил по ½ от
имота. На проведеното на 27.9.2012 г. Общо събрание на етажната собственост, с
председател ответникът Т. А., той като собственик на ап.32 е подписал списъка за избор на
ФДР. Тези доказателства сочат на извода, че ответниците са били съсобственици на имота,
като доколкото не са представени доказателства за промяна на това тяхно право, следва да
се приеме, че и през процесния период са имали това качество, с дял по ½ от
съсобствеността.
2
Предвид изложеното, за процесния период между страните е бил сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ, по силата на
който ответниците дължат цената на доставената топлоенергия в имота.
За установяване на доставената в имота топлинна енергия е прието заключение на съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период в
сградата, в която се намира имотът на ответниците, е доставяна и начислена топлоенергия,
като при отчитането и разпределението й са спазени разпоредбите на ЗЕ и Наредбата за
топлоснабдяването. ФДР е извършило дяловото разпределение, като са издадени
изравнителни сметки. В имота се ползва отопление и има монтирани две отоплителни тела с
два топлоразпределителя с радиоотчет, които са отчетени дистанционно. Ползва се топла
вода, разходът за която е отчетен по водомер за топла вода. В банята има щранг лира, за
която е изчислена служебна ТЕ. Начислена е топлоенергия отдадена от сградната
инсталация, разпределена между всички потребители пропорционално на отопляемия им
обем по проект, съгласно ЗЕ и Наредба № 16-334. Сградната инсталация в сграда етажна
собственост е обща част и всеки етажен собственик е длъжен да участва в ползите и
тежестите от нея. Стойността на доставената ТЕ в имота възлиза на 1418.06 лв., като няма
рекламации срещу извършеното дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба
№ 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /№ 16-334/200 г., отменена, и № Е-РД-04-
1/2020 г./. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.
Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. В случая измерването
на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на
етажна собственост е възложено от етажните собственици на Т. с договор, сключен на
27.9.2012 г. от упълномощен представител на етажните собственици. Безспорно е по делото,
че ФДР е осъществило услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот, която за
процесния период възлиза на 40.47 лв.
Ответниците своевременно са релевирали възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца, което е частично основателно. Задълженията за плащане на месечните
вноски за ТЕ имат самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези
вземания са периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от
настъпване на изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г.
Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-
3
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. След като заявлението е
подадено на 31.10.2022 г. /от когато се считат предявени исковете/, погасени по давност са
вземанията до 31.08.2019 г. Дължима остава главницата за ТЕ за периода 1.09.2019 г.-
30.4.2021 г., която съобразно заключението възлиза на 1385.33 лв., от която всеки ответник
дължи ½ или по 692.67 лв. Относно таксата дялово разпределение, възражението е
основателно за периода м.9.2019 г., тъй като при липсата на установен срок за плащане
следва да се приеме, че изискуемостта настъпва с изтичане на месеца, за който е
предоставена услугата. Дължима остава цената на услугата за периода 1.10.2019 г.-
30.04.2021 г. на стойност 38.48 лв., от която всеки ответник дължи по 19.24 лв.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Върху погасените по давност вземания не се дължи лихва за
забава. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период Общи условия,
публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за забава се
начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от периода, за
който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните
сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече
от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане – това,
което не е погасено по давност, акцесорната претенция се явява установена по своето
основание. Относно размерът й, съдът го определи по реда на чл. 162 ГПК, на 226.30 лв.
върху дължимата главница, от които следва да се уважи за по 113.15 лв. срещу ответник.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответниците. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащането им.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от направени разноски за държавна такса 66.02 лв.,
депозит 380 лв. и юрисконсултско възнаграждение 120 лв., на ищеца се дължат 549.72 лв.,
които се възложат на ответниците по равно. Относно разноските в заповедното
производство, дължими са 81.56 лв., съответно по 40.78 за ответник. Съразмерно с
отхвърлената част от исковете и съгласно чл. 38, ал.2 ЗА на адвокат Н. К. от САК следва да
4
се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната на ответниците безплатна правна
помощ, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в общ размер на 23.04 лв. /от 800 лв. за
исковото производство/. За оказаната безплатна правна помощ в заповедното производство
на адвоката се дължи възнаграждение по чл. 6, т. 5 от НМРАВ, от което съразмерно се
присъдят 11.52 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ..., седалище и адрес
на управление гр. С., ...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че З. Антонова А., ЕГН **********, гр. С., ....., дължи
сумите: 692.67 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.10.2022 г. до изплащане на вземането, 113.15 лв.
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.10.2022 г., 19.24 лв. цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 31.10.2022 . до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59154/22 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на вземанията за: цена на топлинна
енергия за разликата над 692.67 лв. до претендираните 709.04 лв. и за периода 01.05.2019 г.-
31.08.2019 г., мораторна лихва за разликата над 113.15 лв. до претендираните 115.82 лв.,
цена на дялово разпределение за разликата над 19.24 лв. до претендираните 20.23 лв. и за
периода м.09.2019 г. и изцяло иска за лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение в размер на 4.42 за периода от 31.10.2019 г. до 14.10.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ..., седалище и адрес
на управление гр. С., ...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че Т. П. А., ЕГН **********, гр. С., ....., дължи сумите:
692.67 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 31.10.2022 г. до изплащане на вземането, 113.15 лв. мораторна
лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.10.2022 г., 19.24 лв. цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
от 31.10.2022 . до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59154/22 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за установяване дължимостта на вземанията за: цена на топлинна енергия за
разликата над 692.67 лв. до претендираните 709.04 лв. и за периода 01.05.2019 г.-31.08.2019
г., мораторна лихва за разликата над 113.15 лв. до претендираните 115.82 лв., цена на
дялово разпределение за разликата над 19.24 лв. до претендираните 20.23 лв. и за периода
м.09.2019 г. и изцяло иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в
размер на 4.42 за периода от 31.10.2019 г. до 14.10.2022 г.
ОСЪЖДА З. Антонова А., ЕГН **********, гр. С., ....., да заплати в полза на „Т. С.” ЕАД, с
ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. С., ...., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от
5
274.86 лв. разноски в исковото производство и сумата от 40.78 лв. разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Т. П. А., ЕГН **********, гр. С., ....., да заплати в полза на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ...,
седалище и адрес на управление гр. С., ...., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 274.86
лв. разноски в исковото производство и сумата от 40.78 лв. разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. С., ...., да заплати в
полза на адвокат Н. К. от САК, личен № **********, на основание чл. 38, ал.2 ЗА,
адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 23.04 лв. и за заповедното
производство в размер на 11.52 лв.
Делото е разгледано с участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Техем
сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6