РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. С. , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на първи февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав С. Христов
при участието на секретаря Г. Н.
като разгледа докладваното от Мирослав С. Христов Административно
наказателно дело № 20203420200868 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят „П.” ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление- гр.С., бул.
„М.” № *, представлявано от Е.Т.Т., ЕГН ** обжалва Наказателно постановление №
543515-F569558/ 23.10.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности”-В. в Централно
управление на НАП, с което му е било наложено административно наказание- „имуществена
санкция“ в размер на 600 / шестстотин / лв за извършено нарушение по чл.118, ал.1 от
ЗДДС. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването
на акта и НП.
Ответникът – ТД на НАП- гр.В., надлежно уведомен, не се явява представител,
вместо тях проц.представител- ст.юристконсулт Н.О., упълномощен и приет от съда.
Районна прокуратура-С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира
становище по делото.
Актосъставител- Г. М. Р., редовно призован, явява се лично и депозира своите
показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по същото.
Свидетел- А. М. В., редовно призован, явява се лично и депозира своите показания
добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по същото.
Свидетел- А. А. К., редовно призован, не се явява.
1
Жалбоподателят „П.” ЕООД- С., надлежно уведомен, не се явява представител,
вместо него- проц.представител в лицето на адв.Р.Н. при ВАК. Моли съда да отмени
обжалваното НП като незаконосъобразно и излага доводи в тази насока.
Ответника в съдебно заседание оспорва изцяло жалбата и моли съда да потвърди
наказателното постановление.
След даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателя беше
направено искане за допускане до разпит в качеството на свидетели на водени от него две
лица. Съда като изслуша становището на ответната страна счете искането за допустимо,
своевременно направено и допусна до разпит в качеството на свидетели водените от страна
на жалбоподателя две лица- Атанас Георгиев Цонев и Ванушка Димитрова Маринова, които
дадоха своите показания добросъвестно, а съда ги прие като доказателства по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
На 13.08.2020г. при извършена проверка в търговски обект- магазин за инструменти,
находящ се в гр.С., бул.“М.“ № *, стопанисван от „П.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес
на същото место и представляващ Е.Т.Т. било установено, че при извършена контролна
покупка от орган по приходите на 1 бр. монтажна лента на стойност 5,70 лева, платени в
брой в 10,37 часа, не е бил издаден фискален касов бон от наличното, въведено в
експлоатация и работещо фискално устройство в обекта, модел „DATECS“ с ИН №
DT827500 и номер на ФП **. Като доказателство за резултатите от проверката на основание
чл.110, ал.4 във вр.с чл.50, ал.1 от ДОПК е бил съставен Протокол за извършена проверка №
0387026/ 13.08.2020г. При проверката е било установено, че съгласно данни от КЛЕН не е
била маркирана извършената продажба.
Според показанията на св.А. Ц. и В. М.- служители на фирмата-жалбоподател,
действително на посочената по-горе дата в магазина са влезли служители на НАП, които са
се представили като клиенти. През това време продавача в магазина- св.Ванушка Маринова
е била излязла за около 10 минути, отивайки до близката книжарница, като е помолила
намиращия се в офиса неин колега- св.А. Ц. да наглежда магазина, за да не го затваря.
Помолила го е също да съобщи на евентуални клиенти, в нейно отсъствие да изчакат малко.
Отивайки в магазина, св.Р. е взел една монтажна лента от стелаж в магазина, платил го е с
точно пари в брой и веднага след това излязъл. Св.М. връщайки се в магазина, видяла как
св.Цонев тръгнал извън магазина, без да успее да говори с него. Малко след това
служителите на НАП се върнали в магазина и извършили контролната проверка, завършила
с посочения по-горе протокол.
Тъй като според актосъставителят и АНО бил осъществен състава на чл.118, ал. 1 от
ЗДДС във вр. с чл.25, ал.1, т.1 и ал.3 във вр.с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на
Министерство на финансите, е бил изготвен АУАН № F569558/ 11.09.2020г., който е бил
2
връчен по надлежния ред на упълномощено лице. Въз основа на този АУАН, по-късно в
законно изискуемия срок е съставено и обжалваното НП № 543515-F569558/ 23.10.2020г. на
Началника на отдел „Оперативни дейности” при ТД на НАП-гр.В.. С обжалваното
наказателно постановление на жалбоподателя на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е било
наложено административно наказание- „имуществена санкция“ в размер на 600 лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителят
Г. М. Р. и свидетеля по акта А. М. В., допуснатите допълнително свидетели А. Г. Ц. и В. Д.
М., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
А по същество същата е основателна по следните съображения:
АУАН № F569558/ 11.09.2020г. и обжалваното НП № 543515-F569558/ 23.10.2020г.
са издадени в съществено нарушение на процесуалните правила:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение
на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.25, ал.1, т.1 и ал.3 във вр.с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/
13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на Министерство на финансите за което и бил наказан по реда на чл.185, ал.1 от
ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство /ФУ/ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен
чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски
паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ,
съдържащ най-малко информацията по чл.26, ал.1, т.1, 4, 7 и 8. Следователно цитираната
разпоредба предвижда, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки и услуги във или от търговски обект чрез издаване на касови бележки от
фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД, с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен
3
превод или пощенски паричен превод.
Съгласно предвиденото в чл.25, ал.1, т.1 и ал.3 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г.
на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба
на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. Когато
плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, документът по чл.3, ал.1, изречение
второ се издава от задълженото лице. Наредбата е издадена на основание чл.118, ал.2 и ал.4
от ЗДДС. А в ал.1 на чл.118 от ЗДДС, възпроизведена частично в чл.3, ал.1 от цитираната
наредба, се определя, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан
друг данъчен документ.
От редакцията и тълкуването на цитираните разпоредби следва изводът, че
задължението на лицата по чл.3 от наредбата за монтиране, въвеждане в експлоатация и
използване на регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на
обекта е свързано със задължението за регистриране и отчитане на всяка продажба.
В случая няма спор, че в деня на проверката – 13.08.2020 г., служител на ТД на НАП
– гр. В. е извършил контролна покупка на 1 бр. монтажна лента на стойност 5.70 лв.,
заплатено с точно пари в брой от търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от
Допълнителните разпоредби на ЗДДС, находящ се бул. "М." № * в гр.С., стопанисван от "П."
ЕООД гр.С.. При извършената покупка стоката е била взета от стелаж лично от
извършващия проверката служител на НАП и заплатена от него в брой, като по негови
данни е оставил точно пари на щанда в магазина на св.Атанас Цонев, който въпреки, че е
заявил на служителя на НАП, че не е продавача в магазина и го е помолил да изчака малко
до завръщането му, не се е съобразил с това и излязъл с контролната покупка.
Възпроизведената фактическа обстановка не се оспорва от търговеца – жалбоподател, но
същия заявява, че намиращото се там лице на което са заплатили контролната покупка не е
възприело изобщо тези действия на служителите на НАП като покупко-продажба, тъй като
нито стоката, която са закупили, нито парите, които са оставили на щанда в магазина били в
негова фактическа власт.
Поради всичко изложено по-горе настоящия състав намира, че е спорно дали
търговецът -жалбоподател е осъществило състава на визираното, както в акта за
установяване на административно нарушение, а така също и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление административно нарушение.
Наказващият орган е квалифицирал извършеното от жалбоподателя като
административно нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.25, ал.1,т.1 и ал.3 във вр. с
4
чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Извършеното нарушение следва да бъде санкционирано съгласно разпоредбата на
чл.185, ал.1 от ЗДДС. Нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС сочи, че на лице, което не издаде
документ по чл.118, ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв. В конкретния случай се касае до нарушение на
Наредба, издадена на основание чл.118 от ЗДДС. Нарушението е такова по реда на чл.118,
ал.1 от ЗДДС, поради което са приложими санкциите, предвидени по чл.185, ал.1 от ЗДДС.
В случая на "П." ЕООД е наложена имуществена санкция размер над минималния,
предвиден в закона, а именно 600 лв.
Но въпреки изложеното по-горе, съдът намира, че в конкретния случай се касае за
маловажен случай на административно нарушение. Настоящият състав счита, че при
издаване на наказателното постановление административно наказващият орган е подходил
формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената опасност на
извършеното деяние. При определяне на наказанието наказващият орган следва да извърши
преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, както и на съразмерността на
наложената санкция с тежестта на нарушението и обществената опасност на дееца. В
конкретния случай такава преценка не е извършена от административнонаказващия орган,
доколкото последният се е задоволил с общото посочване, че при определяне на наказанието
били взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи
обстоятелства, без да са посочени кои конкретно смекчаващи и отегчаващи обстоятелства са
съобразени, както и каква е тежестта на конкретното нарушение. В чл.28 от ЗАНН е
предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При
тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и
субсидиарното приложение на НК и НПК. При извършване на преценка дали са налице
основанията по чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона,
като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати от чл.6 от ЗАНН. Съгласно чл.93, т.9 от Допълнителните разпоредби на НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид. Целта на ЗАНН е налагане на наказания за
предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред
и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на
санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като е регламентирана
възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен
5
способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Установи се, че лицето има
регистрирано и въведено с експлоатация ФУ, което има изградена дистанционна връзка с
НАП. Следва да се отчете и факта, че се касае за нарушение, от което не са произлезли вреди
за фиска и осъществяването му може да бъде отдадено на недоразумение, не и на
целенасочено неспазване на правилата. Стойността на контролната продажба е била 5,70
лева, а в същото време, видно от съкратения отчет на фискалната памет на годишния оборот
на магазина е 63 002, 25 лева, т.е. около 5 250 лева средно на месец, и на фона на
неотчетената продажба за 5,70 лева, то тази сума се явява нищожно малка. В тази връзка
съдът намира, че посоченото нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от останалите нарушения от този вид. Самият наказващ орган е приел, че се касае
за първо нарушение. Горното води до извода, че се касае за инцидентен случай. В тази
връзка дори и минималният размер на предвидената санкция за този вид нарушения –
"имуществена санкция" в размер на 500 лв. се явява несъразмерно тежка, съобразно
конкретния случай.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се
приложи разпоредбата на чл.28, б."а" от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде
предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл.28, б."а" от ЗАНН е
осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава
оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира
чл.12 от ЗАНН.
Извън тези доводи са посочените от страна на проц.представител на АНО доводи, че
жалбоподателя е бил наказан вече веднъж за същото такова нарушение, посочено като
основно за това, че е бил наказан жалбоподателя, а не са приложени спрямо него хипотезата
на чл.28 от ЗАНН. Действително от материалите по делото, въпреки липсата на представени
доказателства в тази насока, може да се направи извод, че търговеца е бил вече веднъж
наказан за нарушение от същия вид чрез НП № 467153-F498727/ 07.10.2019г., влязло в сила
на 30.07.2020г. Очевидно в този случай новото нарушение е било извършено от търговеца в
условията на повторност, съгласно § 1, т.35 от ДР на ЗДДС. Съгласно § 1, т.35 от
Преходните и заключителни разпоредби на ЗДДС, "Повторно" е нарушението, извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било
наказано за същото по вид нарушение. Както бе посочено по-горе предходното нарушение
на жалбоподателя е било за това, че не е издал фискален бон за извършена покупка на
стойност 0,45 лева и е влязло в сила на 30.07.2020г. Процесното нарушение е установено на
13.08.2020 г., т. е. в рамките на едногодишния срок по § 1, т. 35 от Преходните и
заключителни разпоредби на ЗДДС и следователно е повторно извършено. Съгласно
нормата на чл.185, ал.4 от ЗДДС обаче при повторно нарушение по ал.1 размерът на глобата
е от 200 до 1000 лв., а на имуществената санкция - от 1000 до 4000 лв. При тези данни
6
настоящият състав намира, че актосъставителят и наказващият орган неправилно са
квалифицирали нарушението, следователно и неправилно наказващият орган е
санкционирал дружеството съобразно нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, което от своя страна
е отделно и достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като в конкретният
случай дружеството е следвало да бъде санкционирано на основание чл.185, ал.4 от ЗДДС,
която предвижда и друг размер на имуществена санкция.
Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която
за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е
винаги въпрос на законосъобразност. Принципът на законоустановеността на
административното наказание е несъвместим с неточности и грешки в квалификацията на
административното нарушение, доколкото има за последица прилагането на незаконни
административни санкции. Квалификацията на административното нарушение е
подвеждането на фактическия състав на нарушението /деянието с неговите фактически
белези/ под съответно нарушената административнонаказателна норма. Неточната
квалификация на нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако
нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното постановление. Това е видно
от правомощието на наказващия орган по чл.53, ал.2 от ЗАНН да издаде наказателно
постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
случай, че фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по преписката
доказателства, сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би могъл да
преквалифицира деянието, ако правилната според него правна квалификация е относима към
установените обективни и субективни признаци на деянието.
Към момента на издаване на НП за административнонаказващия орган е налице
обективна възможност да извърши преценка на всички относими към разглеждания случай
обстоятелства и да извърши правилна квалификация на деянието, а именно, че е налице
хипотезата на чл.185, ал.4 от ЗДДС. Посоченото обаче не е направено, поради което
настоящият състав на съда намира, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, тъй като не са обсъдени всички налични по преписката
доказателства и е дадена неправилна квалификация на извършеното нарушение.
Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила обуславят
незаконосъобразността на НП и представляват самостоятелно основание за неговата отмяна.
Въззивният съд не може да измени НП, като коригира размера на имуществената санкция по
реда на чл.185, ал.4 от ЗДДС, тъй като не следва само да се промени размерът на
имуществената санкция, а да извърши цялостна преквалификация на извършеното
нарушение. Налице са и няколко други самостоятелни основания за отмяна на процесното
НП, посочени по-горе, поради което за настоящия съдебен състав единствената възможност
е да отмени като незаконосъобразно обжалваното НП.
Предвид на изложеното, съдът счита, че към действащата законодателна разпоредба
7
при издаване на НП административно-наказващият орган е издал едно неправилно и
незаконосъобразно НП.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд- С.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 543515-F569558/ 23.10.2020г. на
Началника на отдел „Оперативни дейности”- В. в Централно управление на НАП, издадено
въз основа на АУАН № F569558/ 11.09.2020г. с което на основание чл.185, ал.1 от Закона за
данък върху добавената стойност на „П.” ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление-
гр. С., бул. „М.” № *, представлявано от Е.Т.Т., ЕГН ** е било наложено административно
наказание- „имуществена санкция“ в размер на 600 / шестстотин / лева за извършено
нарушение по чл.118, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност във вр. с чл.25,
ал.1, т.1 и ал.3 във вр.с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерство на
финансите, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
8