О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е № 260205
гр. Пловдив, 29.09.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти граждански
състав, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
МАРИЯ ШИШКОВА
след като разгледа докладваното от съдия Мария Шишкова
в.ч.гр.д. № 1429/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал.
2 вр. чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 28001/29.05.2020 г. по описа на РС – Пловдив, депозирана от процесуалния представител на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ********* - юрисконсулт Т.К. против Разпореждане № 27682 от 13.04.2020 г., постановено по частно гражданско дело № 3273 по описа за 2020 година на РС - Пловдив, IV – ти граждански състав, с която е отхвърлено заявлението на дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д.П.М., ЕГН ********** за суми по договор за потребителски паричен кредит №………….. от 10.04.2008 г. с „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД (с предходно фирмено наименование „ДЖЕТФАЙНЕНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД) и договор за цесия от 08.07.2014 г. между заявителя и кредитора „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД в размер на: 1803,76 лева - главница, 1 025,64 лева - лихва за забава за периода 08.07.2014 г. – 14.02.2020 г., както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и направените разноски.
В частната жалба се излагат съображения
за неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения
при постановяване на обжалвания съдебен акт. Според жалбоподателя, процесният
договор за кредит отговаря на изискуемите в чл. 7 от отменения Закон за
потребителския кредит (ДВ, бр. 53/2006
г., изм. бр. 110/2008 г.) форма и съдържание и осигурява необходимата информация
за задължението на длъжника. В този аспект, оспорва извода на
първоинстанционния съд за наличие на обоснована вероятност за неравноправна
клауза в договора, поради липса на конкретно посочване на размера на годишния
лихвен процент. Твърди се, че след като е констатирал, че няма данни за броя на
платените вноски и какви задължения по договора са погасени с тях, съдът е
следвало да предостави възможност на дружеството – заявител да отстрани
нередовностите в заявлението, по реда на чл. 411, ал. 2 т. 1 ГПК.
Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него да постанови да се издаде заповед за незабавно изпълнение за претендираните със заявлението суми, както и да присъди направените в настоящото производство разноски, за които е представен списък по чл. 80 ГПК.
Настоящият съдебен състав на
Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и приложените
към делото доказателства, прие за установено:
Частната жалба е процесуално
допустима - подадена в срока по чл. 275
ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен
акт, а разгледана по
същество – основателна.
Първоинстанционното производство е образувано по подадено
на 26.02.2020 г. Заявление от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
ЕАД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника Д.П.М., ЕГН ********** с предмет парично
вземане, произтичащо от договор
за потребителски паричен кредит № ………….
от 10.04.2008 г. с „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД (с предходно фирмено
наименование „ДЖЕТФАЙНЕНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД) и договор за цесия от 08.07.2014 г.
между заявителя и кредитора „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, в размер на: 1803,76 лева - главница, 1 025,64 лева - лихва за забава за периода
08.07.2014 г. – 14.02.2020 г., както и законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното изплащане и направените разноски.
За да постанови обжалваното разпореждане и да
отхвърли искането в подаденото на 26.02.2020 г. заявление от „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД, първоинстанционният съд, изпълнявайки задължението си по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, е
приел е, че липсата на конкретно определен и посочен размер на годишния лихвен
процент, както и на данни за броя на платените от длъжника вноски и съответната
погасена с тях част от задълженията по договора обосновава вероятност за
наличие на неравноправна клауза, която е пречка да се определи съществуването
на претендираните вземания към момента на издаване на заповедта.
Разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК задължава
заповедния съд да извърши служебно проверка дали искането на заявителя не
противоречи на закона и на добрите нрави, включително и дали не се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В конкретния казус
заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен договор
за потребителски паричен кредит, по който длъжникът – физическо лице, има качеството
на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. В този аспект процесният
договор попада в приложното поле на потребителската защита.
В противоречие със задължителното тълкуване по т. 1 на ТР 4/18.06.2014г. по тълк. дело 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е твърдението в жалбата за допуснати нарушения на процесуалните правила, по смисъла на чл.411, ал. 2, т. 1 ГПК. Липсата на основания по чл. 425, ал. 2 и чл. 73, ал. 3 ГПК при строгата формалност и целената бърза съдебна защита със заповедното производство, законосъобразно са послужили като основание за отказ да се издаде заповед за незабавно изпълнение, а не като предпоставка за приложение на чл. 411, ал.1 пр. последно от ГПК.
Настоящият съдебен състав обаче не констатира
наличие на основание за отхвърляне на заявлението.
В конкретния казус дружеството – жалбоподател „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД претендира издаване на заповед за изпълнение, с цел
принудително събиране на вземания, прехвърлени му с договор за цесия от
08.07.2014 г., по сключен на 10.04.2008
г. договор за потребителски паричен кредит между кредитора „ДжетФайненс
Интернешънъл“ ЕАД и Д.П.М. – кредитополучател.
Разпоредбата на § 5 от ПЗР на Закона за
потребителския кредит (ДВ,
бр.18/2010г. в сила от 12.05.2010 г.) предвижда
неприложимост на закона по отношение на договори за потребителски кредит,
сключени преди датата на влизането му в сила, с едно единствено изключение -
нормите на чл.14, 15, 26 и 35, за които е предвидено да се прилагат за
безсрочни договори за кредит, сключени преди тази дата, какъвто не е процесният
договор. Ето защо, задължителната проверка, която съдът дължи, по реда на чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК, в заповедното производство трябва да е съобразена с
изискванията на чл.6 и чл. 7, т. 4 – 14, съгласно чл. 14, ал. 1 от
вече отменения ЗПК (ДВ,
бр. 53/2006 г., изм. бр. 110/2008 г.), към които препраща и нормата на чл. 145, ал. 1 Закона
за защита на потребителите (чл. 24 ЗПК, както и чл. 12 ЗПК (отм.)).
Съгласно чл. 7, т. 6 от Закона за потребителския кредит (отм.) в договора за потребителски кредит следва да е посочен
годишният процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да
направи, за да издължи кредита, а едва когато неговото изчисляване е
невъзможно, се посочват годишният лихвен процент и всички разходи, приложими
към момента на сключване на договора за кредит. В случая, видно от приложения
към заявлението договор, годишният процент на разходите е ясно фиксиран – 49,24
%, т. е. касае се за първата хипотеза на чл. 7, т. 6 от отменения Закон за
потребителския кредит, при която годишният процент на разходите е изчислен, в
съответствие с нормата на чл. 22 ЗПК (отм.). Посочен е и конкретен размер на месечната вноска, броят
на вноските, срока на издължаване, общата стойност на плащанията. В
съдържанието на договора е включен и погасителният план, който позволява
проследяване на периодичността на вноските, датите на плащане, конкретният
размер на главницата по договора към момента на плащане на всяка погасителна
вноска.
За да се приеме за недействителен, съгласно чл. 14, ал. 1 ЗПК (отм.), договорът за потребителски кредит трябва да не отговаря
на някое от изискванията на чл. 6, чл. 7 т. 4 – 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9 и чл.
10 от закона. Настоящият съдебен състав не констатира несъответствия на
клаузите на договора за потребителски кредит, от който произтича процесното
вземане, с изискванията на действащата към момента на сключването му нормативна
уредба. В този аспект, необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че
липсата на информация за броя на погасените вноски е пречка да се установи
съществуването на вземането и конкретно посоченият в заявлението размер на
дължимата главница. В Решение по дело С-42/13 от 09.11.2016 г., както и в
Решение от 05.09.2019 г. по дело С-331/2018 на Съда на ЕС по приложението на
Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити е прието, че в
договора за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез вноски, не е
необходимо да се уточнява под формата на погасителен план каква част от
съответната вноска е предназначена за погасяване на главницата, като не се
допуска и национална правна уредба,
въвеждаща подобно изискване.
Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме за
основателни възраженията в частната жалба за неправилно приложение на
материалния закон, да отмени обжалваното разпореждане като неправилно и върне
делото на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение за
процесните вземания, съобразно подаденото заявление.
Не са налице основания за присъждане на направените разноски в настоящото производство. Съгласно т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, компетентен да се произнесе по искането за разноски в заповедното производство е съдът, който разглежда иска по чл.415, ал. 1 във вр. чл. 422 ГПК в зависимост от изхода на спора.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 27682 от 13.04.2020 г., постановено по
частно гражданско дело № 3273 по описа за 2020 година на РС - Пловдив, IV – ти граждански състав, с което е отхвърлено
заявлението, депозирано от процесуалния представител на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
ЕАД, ЕИК ********* - юрисконсулт Т.К. за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д.П.М., ЕГН ********** за суми по договор за потребителски
паричен кредит № ………… от 10.04.2008 г. с „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД (с предходно фирмено наименование „ДЖЕТФАЙНЕНС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД) и договор за цесия от 08.07.2014г.
между заявителя и кредитора „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД в размер на 1803,76 лева - главница, 1 025,64 лева - лихва за забава за периода
08.07.2014 г. – 14.02.2020 г., както и законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното изплащане и направените разноски.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми в заявлението
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: