№ 8805
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110168198 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
358932/13.12.2023 г., с която от името на „***“ ЕАД, ЕИК **** против Е. Я.
С., ЕГН: ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД, вр. чл. 335, ал. 1 ТЗ и чл. 92 от ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1/
сумата от 261,17 лв. – неплатени суми за ползвани електронни съобщителни
услуги за *** за периода 23.07.2020 г. – 22.01.2021 г., ведно със законната
лихва от 03.04.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 62,33 лв. –
мораторна лихва за периода 21.09.2020 г. - 24.03.2023 г., върху сумата от
261,17 лева; 3/ сумата от 1240,66 лв. – непогасена сума по договор за
продажба на устройство на изплащане от 07.08.2020 г., ведно със законната
лихва от 03.04.2023 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 302,73 лв. –
мораторна лихва за периода 21.09.2020 г. – 24.03.2023 г., върху сумата от
1240,66 лева; 5/ сумата от 92,49 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване
на договор по вина на абоната за ***, ведно със законната лихва считано от
03.04.2023 г. до изплащане на вземането; 6/ сумата от 20,07 лв. – мораторна
лихва за периода 01.02.2021 г. – 24.03.2023 г., върху сумата от 92,49 лв.; 7/
сумата от 92,18 лв. – неустойка за пропусната полза при договорена отстъпка
от цената на месечна абонаментна такса, ведно със законната лихва считано
от 03.04.2023 г. до изплащане на вземането; 8/ сумата от 20,00 лв. - мораторна
лихва за периода 01.02.2021 г. – 24.03.2023 г., върху сумата от 92,18 лева; 9/
сумата от 385,64 лв. – неустойка за пропусната полза при договорена
отстъпка от цената на устройство ****B, ведно със законната лихва считано
от 03.04.2023 г. до изплащане на вземането; 10/ сумата от 83,66 лв. –
мораторна лихва за периода 31.08.2020 г. – 24.03.2023 г., върху сумата от
385,64 лв.; 11/ сумата от 46,36 лева, представляваща месечна вноска за
устройство на изплащане за периода 26.08.2020 г. – 20.09.2020 г. по договор
за продажба на изплащане с партиден № ***, сключен между *** ЕАД и Е. Я.
С., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.03.2023
г. до окончателното изплащане на вземането; 12/ сумата от 18,96 лева,
1
представляваща месечна вноска за устройство на изплащане за периода
26.11.2020 г. – 21.12.2020 г. по договор за продажба на изплащане с партиден
№ ***, сключен между *** ЕАД и Е. Я. С., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 28.03.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; 13/ сумата от 72,98 лева, представляваща месечна вноска за
устройство на изплащане за периода 29.12.2020 г. – 18.01.2021 г. по договор
за продажба на изплащане с партиден № ***, сключен между *** ЕАД и Е. Я.
С., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.03.2023
г. до окончателното изплащане на вземането; 14/ сумата от 72,98 лева,
представляваща месечна вноска за устройство на изплащане за периода
27.01.2021 г. – 16.02.2021 г. по договор за продажба на изплащане с партиден
№ ***, сключен между *** ЕАД и Е. Я. С., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 28.03.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми са издадени заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 23.05.2023 г. и 03.10.2023 г. по ч.гр.д. № 17232/2023 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав, както и сумата от 2,00 лв., представляваща обезщетение за
обработка на просрочени задължения, и лихва за забава върху същата в
размер на 0,51 лв. за периода 24.09.2020 г. – 24.03.2023 г.
Със заявление вх. № 89969/31.03.2023 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. Я. С., ЕГН: ********** за
суми, както следва: 1/ сумата от 293,91 лв., представляваща неплатени суми
за ползвани електронни съобщителни услуги по договор № ***, част от
рамков договор № ***; 2/ сумата от 1451,94 лв., представляваща неплатени
суми по договор за продажба на изплащане на мобилни устройства; 3/ сумата
от 572,31 лв., представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на
договорите по вина на абоната; 4/ сумата от 494,22 лв., представляваща
мораторни лихви върху непогасените главници.
С разпореждане № 42980/04.04.2023 г. съдът е оставил без движение
подаденото заявление, като е указал на заявителя в тридневен срок от
съобщението да отстрани нередовностите на заявлението, като: 1/ уточни
претенцията си за сумата от 293,91 лева, като посочи изрично как се формира
горепосочената сума, т.е. колко, какви по вид и характер електронни
съобщителни услуги се претендират от заявителя и какво е основанието от
договора, на което същите са начислени от мобилния оператор; 2/ уточни
претенцията си за сумата от 1240,66 лева, като посочи изрично как се
формира горепосочената сума /доколкото в заявлението е посочено, че
същата представлява месечна вноска за устройство на изплащане, но размерът
на сумата се различава от уговорения размер на месечните вноски,
обективирани в погасителния план, инкорпориран в представения към
заявлението договор за продажба на устройство на изплащане, сключен на
07.08.2020 г. между *** ЕАД и Е. Я. С.; 3/ уточни претенцията си за сумата от
572,31 лева, като посочи изрично как се формира горепосочената сума, т.е.
посочи подробно и изрично колко, какви по вид и характер неустойки във
връзка с предсрочно прекратяване на договора за използване на електронни
съобщителни услуги се претендират от заявителя и какво е основанието от
договора, на което същите са начислени от мобилния оператор; 4/ уточни
претенцията си за сумата от 494,22 лева, представляваща лихва за забава, като
посочи конкретен период /с конкретно посочване на начална и крайна дата/,
за който претендира лихва за забава, както и да уточни как е формирана
сумата от 494,22 лева, т.е. лихва за забава в изпълнението на кое задължение
на длъжника по процесните правоотношения се претендира със заявлението,
като посочи всяка една от сумите, претендирани като лихва за забава върху
претендираните в производството главници, които като сбор формират общо
претендираната сума от 494,22 лева /т.е. следва да посочи конкретната сума за
лихва за забава, която се претендира върху всяка от претендираните със
заявлението главници/.
2
С разпореждане № 63542/23.05.2023 г. съдът е приел, че указанията не
са изпълнени, поради което е отхвърлил заявлението в частта за
горепосочените суми и е издал заповед за изпълнение на парично задължение
от 23.05.2023 г. за следните суми: сумата от 46,36 лева, представляваща
месечна вноска за устройство на изплащане за периода 26.08.2020 г. –
20.09.2020 г. по договор за продажба на изплащане с партиден № ***,
сключен между *** ЕАД и Е. Я. С., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 28.03.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; 12/ сумата от 18,96 лева, представляваща месечна вноска за
устройство на изплащане за периода 26.11.2020 г. – 21.12.2020 г. по договор
за продажба на изплащане с партиден № ***, сключен между *** ЕАД и Е. Я.
С., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.03.2023
г. до окончателното изплащане на вземането; 13/ сумата от 72,98 лева,
представляваща месечна вноска за устройство на изплащане за периода
29.12.2020 г. – 18.01.2021 г. по договор за продажба на изплащане с партиден
№ ***, сключен между *** ЕАД и Е. Я. С., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 28.03.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; 14/ сумата от 72,98 лева, представляваща месечна вноска за
устройство на изплащане за периода 27.01.2021 г. – 16.02.2021 г. по договор
за продажба на изплащане с партиден № ***, сключен между *** ЕАД и Е. Я.
С., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.03.2023
г. до окончателното изплащане на вземането; 15/ сумата от 15,50 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно уважената част от
заявлението. Тази заповед е връчена на ответника, като в законоустановения
срок същият е депозирал възражение срещу нея.
Срещу разпореждане № 63542/23.05.2023 г., в частта, с която се
отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е депозирана
частна жалба от заявителя „***“ ЕАД, като по същата е образувано ч. гр. д. №
8374/2023 г. по описа на СГС. В хода на това производство е установено, че с
молба вх. № 119522/28.04.2023 г. указанията на първоинстанционния съд са
изпълнени, но молбата погрешно е била приобщена по друго дело и не е била
докладвана своевременно на настоящия съдебен състав. Поради тази причина
с определение № 11217/26.09.2023 г. СГС е отменил частично разпореждане
№ 63542/23.05.2023 г. по ч.гр.д. № 20231110117232 по описа на СРС, 160
състав, в частта с която е отказано да бъде издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за следните суми: вземане в размер на 488,75 лв. – мораторна
лихва, 261,17 лв. – незаплатена сума за електронни съобщителни услуги,
1240,66 лв. – неизплатена сума по договор за продажба на устройство, 570,31
лв. – неустойка, като е постановил да бъде издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на „***“ ЕАД срещу Е. Я. С. за суми, както следва: 261,17 лв. –
неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги за *** за
периода 23.07.2020 г. – 22.01.2021 г. ведно със законната лихва от 03.04.2023
г. до изплащане на вземането и 62,33 лв. – мораторна лихва за периода
21.09.2020 г. - 24.03.2023 г.; 1240,66 лв. – непогасена сума по договор за
продажба на устройство на изплащане от 07.08.2020 г. ведно със законната
лихва от 03.04.2023 г. до изплащане на вземането и 302,73 лв. – мораторна
лихва върху главницата за периода 21.09.2020 г. – 24.03.2023 г.; неустойки за
прекратен договор по вина на абоната за *** съответно: 92,49 лв. – неустойка
за предсрочно прекратяване на договор, ведно със законната лихва считано от
03.04.2023 г. до изплащане на вземането и 20,07 лв. – мораторна лихва за
периода 01.02.2021 г. – 24.03.2023 г.; 92,18 лв. – неустойка за пропусната
полза при договорена отстъпка от цената на месечна абонаментна такса,
ведно със законната лихва считано от 03.04.2023 г. до изплащане на вземането
и 20,00 лв. - мораторна лихва за периода 01.02.2021 г. – 24.03.2023 г.; 385,64
лв. – неустойка за пропусната полза при договорена отстъпка от цената на
устройство ****B, ведно със законната лихва считано от 03.04.2023 г. до
изплащане на вземането и 83,66 лв. – мораторна лихва за периода 31.08.2020
3
г. – 24.03.2023 г. и 67,02 лв. – държавна такса в заповедното производство и
производството пред Софийски градски съд.
На 03.10.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за горепосочените суми в производството по ч. гр. д. №
17232/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Тази заповед е връчена на
ответника, като в законоустановения срок същият е депозирал възражение
срещу нея. С разпореждане от 27.11.2023 г. ищецът е уведомен за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата
молба е подадена по електронен път чрез имейл на 13.12.2023 г. / в срока по
чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е бил сключен
договор за електронни съобщителни услуги № *** /системен партиден №
***/, по силата на който ищецът предоставил на ответника мобилни услуги в
периода 23.08.2020 г. – 22.02.2021 г. на обща стойност 293,91 лв., за което
издал съответните фактури, но ответникът не заплатил дължимото на
съответния падеж. Сочи, че за тел. номер *** бил договорен план ***, като не
била заплатена сума в размер на 261,17 лв. за периода 23.07.2020 г. –
22.01.2021 г., поради което ответникът изпаднал в забава и дължал
обезщетение за забава в размер на 62,33 лв. за периода 21.09.2020 г. –
24.03.2023 г. Във връзка с това била начислена и такса за събиране на
дължими суми за периода 23.10.2020 г. – 22.11.2020 г. в размер на 32,74 лв.,
като поради неплащане на същата на падежа ответникът дължал и
обезщетение за забава в размер на 7,47 лв. за периода 22.12.2020 г. –
24.03.2023 г.
Ищецът твърди, че в договора за електронни съобщителни услуги №
*** /системен партиден № ***/ бил обективиран и договор между страните за
покупко-продажба на вещ на изплащане, по силата на който ответникът
закупил от ищеца мобилно устройство Apple iPhone 11 Pro 64 GB на
изплащане, като не заплатил вноски в общ размер от 1451, 94 лв. за периода
23.07.2020 г. – 22.02.2021 г., за което ищецът издал съответните фактури.
Поради неплащане на дължимите суми на падежа ответникът изпаднал в
забава, поради което дължал и обезщетение за забава в размер на 302,73 лв. за
периода 21.09.2020 г. – 24.03.2023 г.
Ищецът поддържа, че на 31.01.2021 г. е развалил процесните договори
поради неизпълнение от страна на ответника, като били начислени неустойки
в размер на 572, 31 лв. по реда на чл. 54.12 от Общите условия, които не били
заплатени от ответната страна. Изяснява, че за тел. номер *** била начислена
неустойка в размер на 92,49 лв., представляваща три стандартни месечни
такси без ДДС, като ответникът не заплатил същата на падежа и изпаднал в
забава, поради което дължал обезщетение за забава в размер на 20,07 лв. за
периода 01.02.2021 г. – 24.03.2023 г. За същия тел. номер начислил и
неустойка в размер на 92,18 лв., представляваща отстъпка от цената на
месечните абонаментни такси, като ответникът не заплатил същата на падежа
и изпаднал в забава, поради което дължал обезщетение за забава в размер на
20,00 лв. за периода 01.02.2021 г. – 24.03.2023 г. По договора за продажба на
вещ на изплащане начислил неустойка в размер на 385,64 лв., представляваща
отстъпка от цената на устройството Apple iPhone 11 Pro 64 GB, като
ответникът не заплатил същата на падежа и изпаднал в забава, поради което
дължал обезщетение за забава в размер на 83,66 лв. за периода 31.08.2020 г. –
24.03.2023 г.
Ищецът посочва, че е начислил и неустойка в размер на 2,00 лв.,
представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения, която
не била заплатена на падежа, поради което ответникът изпаднал в забава и
дължал и обезщетение за забава в размер на 0,51 лв. за периода 24.09.2020 г. –
24.03.2023 г.
Ищецът моли съда, да бъде признато за установено в отношенията
4
между страните, че Е. Я. С., ЕГН: ********** дължи в полза на „***“ ЕАД,
ЕИК **** суми, както следва: 1/ сумата от 261,17 лв. – неплатени суми за
ползвани електронни съобщителни услуги за *** за периода 23.07.2020 г. –
22.01.2021 г., ведно със законната лихва от 03.04.2023 г. до изплащане на
вземането; 2/ сумата от 62,33 лв. – мораторна лихва за периода 21.09.2020 г. -
24.03.2023 г., върху сумата от 261,17 лева; 3/ сумата от 1240,66 лв. –
непогасена сума по договор за продажба на устройство на изплащане от
07.08.2020 г., ведно със законната лихва от 03.04.2023 г. до изплащане на
вземането; 4/ сумата от 302,73 лв. – мораторна лихва за периода 21.09.2020 г.
– 24.03.2023 г., върху сумата от 1240,66 лева; 5/ сумата от 92,49 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор по вина на абоната за ***,
ведно със законната лихва считано от 03.04.2023 г. до изплащане на
вземането; 6/ сумата от 20,07 лв. – мораторна лихва за периода 01.02.2021 г. –
24.03.2023 г., върху сумата от 92,49 лв.; 7/ сумата от 92,18 лв. – неустойка за
пропусната полза при договорена отстъпка от цената на месечна абонаментна
такса, ведно със законната лихва считано от 03.04.2023 г. до изплащане на
вземането; 8/ сумата от 20,00 лв. - мораторна лихва за периода 01.02.2021 г. –
24.03.2023 г., върху сумата от 92,18 лева; 9/ сумата от 385,64 лв. – неустойка
за пропусната полза при договорена отстъпка от цената на устройство ****B,
ведно със законната лихва считано от 03.04.2023 г. до изплащане на
вземането; 10/ сумата от 83,66 лв. – мораторна лихва за периода 31.08.2020 г.
– 24.03.2023 г., върху сумата от 385,64 лв.; 11/ сумата от 46,36 лева,
представляваща месечна вноска за устройство на изплащане за периода
26.08.2020 г. – 20.09.2020 г. по договор за продажба на изплащане с партиден
№ ***, сключен между *** ЕАД и Е. Я. С., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 28.03.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; 12/ сумата от 18,96 лева, представляваща месечна вноска за
устройство на изплащане за периода 26.11.2020 г. – 21.12.2020 г. по договор
за продажба на изплащане с партиден № ***, сключен между *** ЕАД и Е. Я.
С., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.03.2023
г. до окончателното изплащане на вземането; 13/ сумата от 72,98 лева,
представляваща месечна вноска за устройство на изплащане за периода
29.12.2020 г. – 18.01.2021 г. по договор за продажба на изплащане с партиден
№ ***, сключен между *** ЕАД и Е. Я. С., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 28.03.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; 14/ сумата от 72,98 лева, представляваща месечна вноска за
устройство на изплащане за периода 27.01.2021 г. – 16.02.2021 г. по договор
за продажба на изплащане с партиден № ***, сключен между *** ЕАД и Е. Я.
С., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.03.2023
г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми са издадени
заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.05.2023 г. и 03.10.2023 г. по
ч.гр.д. № 17232/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, както и сумата от
2,00 лв., представляваща обезщетение за обработка на просрочени
задължения, и лихва за забава върху същата в размер на 0,51 лв. за периода
24.09.2020 г. – 24.03.2023 г.
Претендират се разноски.
Ответникът в производството не депозирал отговор на исковата нито в
срока по чл. 131 ГПК, нито след изтичането му до настоящия момент.
Срещу издадените в производството по ч.гр.д. № 17232/2023 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав, заповеди за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, са депозирани възражения по чл. 414 ГПК от името на
ответника, с които от името на последния се прави изявление, че не дължи
изпълнение на вземанията по издадените заповеди за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
5
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД вр. чл. 335, ал. 1 ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на посочените облигационни отношения между него и ответника,
че е бил изправен по облигационните правоотношения, т.е., че е предоставял
на ответника мобилни услуги през процесния период, че му е предал
мобилното устройство – предмет на договора за продажба на вещ на
изплащане; съдържанието на правоотношенията; размера на дължимите
абонаментни такси по договора за мобилни услуги и на вноските по договора
за продажба на вещ на изплащане; настъпване на предпоставки за разваляне
на процесните договори и довеждане на волеизявлението за разваляне до
знанието на ответника; наличие на валидни уговорки, предвиждаща
задължение за абоната за заплащане на неустойки при разваляне на
процесните договори и техният размер; изпадане на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава за плащане на съответните главници.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-
горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на
вземанията следва да установи, че е погасил задълженията.
Производството по гр.д. № 68198/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, следва да бъде прекратено по предявените искове за суми, както
следва: 1/ сумата от 32,74 лева, представляваща такса за събиране на суми по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 07.08.2020 г., с план
***, сключен между **** и Е. Я. С., начислена за периода 23.10.2020 г. –
22.11.2020 г.; 2/ сумата от 7,47 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 22.12.2020 г. – 24.03.2023 г., върху сумата от 32,74 лева; 3/ сумата от
2,00 лева, представляваща обезщетение за обработка на просрочени
задължения; 4/ сумата от 0,51 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 24.09.2020 г. – 24.03.2023 г., върху сумата от 2,00 лева. За
горепосочените суми не са издадени заповеди за изпълнение в хода на
заповедното производство по ч.гр.д. № 17232/2023 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав. Същевременно с разпореждане № 63542/23.05.2023 г.,
постановено по ч.гр.д. № 17232/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав
заявлението на ищеца е отхвърлено за горепосочените суми, като в тази си
част разпореждане № 63542/23.05.2023 г., постановено по ч.гр.д. №
17232/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е потвърдено с определение
№ 11217/26.09.2023 г., постановено по ч.гр.д. №8377/2023 г. по описа на СГС,
ГО, VI-Ж състав, респективно е влязло в законна сила. Следователно за
ищеца липсва правен интерес от предявяване на искове, по реда на чл. 422
ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за установяване дължимостта на горепосочените
суми, доколкото за същите не са издадени за изпълнение в хода на
заповедното производство по ч.гр.д. № 17232/2023 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав.
В останалата част, предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
между страните има сключени договори за далекосъобщителни услуги и
продажба на устройство на изплащане, както следва: договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** от 07.08.2020 г., с план ***, сключен между
**** и Е. Я. С. и договор за продажба на изплащане от 07.08.2020 г., с
предмет устройство **, сключен между **** и Е. Я. С.. Тези обстоятелства се
установяват от представените, приобщени към доказателствения материал и
неоспорени от ответника: договор за мобилни услуги № ***, сключен между
**** и Е. Я. С.; Приложение № 1 от 07.08.2020 г. към договор за мобилни
6
услуги с предпочетен номер +*** от 07.08.2020 г., с план ***, сключен между
**** и Е. Я. С. и договор за продажба на изплащане от 07.08.2020 г., с
предмет устройство **, сключен между **** и Е. Я. С. и приложени ценови
листи за абонаментни планове за частни лица. Горепосочените писмени
доказателства не са оспорени от името на ответника, нито са изложени
твърдения и съображения, че ответникът не е сключвал твърдените в исковата
молба договори за мобилни услуги и договор за продажба на изплащане.
Същевременно представените по делото договори за мобилни услуги, за
устройство на изплащане и допълнителни споразумения, носят подписа на
ответника, като в производството не е оспорена автентичността на тези
документи.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е установено при
условията на пълно и главно доказване, че през заявените в исковата молба
периоди, между страните в производството са съществували валидни
договорни правоотношения по сключени между страните договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** от 07.08.2020 г., с план ***, сключен между
**** и Е. Я. С. и договор за продажба на изплащане от 07.08.2020 г., с
предмет устройство **, сключен между **** и Е. Я. С..
Ищецът претендира сумата от 261,17 лева, представляваща абонаментна
такса и такса потребление на мобилни услуги за отчетен период 23.07.2020 г.
– 22.01.2021 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от
07.08.2020 г., с план ***, сключен между **** и Е. Я. С., ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 03.04.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането. Ответната страна не е оспорила така изчислената
стойност на предоставените услуги, нито е навела възражения, че услугите не
са ползвани през процесния период. Ето защо, доколкото съдът е ограничен
от наведените от страните твърдения и възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал.
2 ГПК), следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
сумата от 261,17 лева, представляваща абонаментна такса и такса
потребление на мобилни услуги за отчетен период 23.07.2020 г. – 22.01.2021
г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 07.08.2020 г., с
план ***, сключен между **** и Е. Я. С., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 03.04.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Следва да се посочи, че дължимостта на месечната абонаментна такса
не е обвързана от ползването на услугите. С предоставяне достъп до
мобилните услуги, предоставяни от ищеца – мобилен оператор, възниква
задължение за ответника – потребител на услугите, за заплащане на
уговорената между страните месечна абонаметна такса за ползване на
предоставените услуги, т.е. доколкото е предоставен достъп до услугите на
оператора за ответника е налице задължение за заплащане стойността на
уговорената месечна абонаментна такса, като е без значение дали ответникът
реално е ползвал или не услугите до които му е предоставен достъп.
Ищецът претендира сумата от сумата от 43,36 лева, представляваща
месечна вноска за устройство на изплащане за периода 26.08.2020 г. –
20.09.2020 г. по договор за продажба на изплащане от 07.08.2020 г., с предмет
устройство **, сключен между **** и Е. Я. С., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 28.03.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането. Ответната страна не е оспорила така изчислената стойност на
предоставените услуги, нито е навела възражения, че услугите не са ползвани
през процесния период. Не е оспорено и че вещта, предмет на договор за
продажба на изплащане е предадено от продавача на купувача. Същевременно
от представения и приобщен към доказателствения материал приемо-
предавателен протокол за закупено устройство **, се установява в
производството, че ищецът е предоставил на купувача вещта, предмет на
договора за продажба на изплащане във вид, годен за употреба,
7
функционираща изрядно и съответстваща напълно на уговорените технически
характеристики. Приемо-предавателният протокол от 07.08.2020 г. е подписан
от ответницата, като в настоящото производство не е оспорено това
обстоятелство, нито са наведени възражения относно положения от името на
ответницата подпис. Ето защо, доколкото съдът е ограничен от наведените от
страните твърдения и възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва
да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало вземане за сумата от 43,36
лева, представляваща месечна вноска за устройство на изплащане за периода
26.08.2020 г. – 20.09.2020 г. по договор за продажба на изплащане от
07.08.2020 г., с предмет устройство **, сключен между **** и Е. Я. С..
Ищецът претендира сумата от 72,98 лева, представляваща месечна
вноска за устройство на изплащане за периода 29.12.2020 г. – 18.01.2021 г. по
договор за продажба на изплащане от 07.08.2020 г., с предмет устройство **,
сключен между **** и Е. Я. С., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 28.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ответната страна не е оспорила така изчислената стойност на предоставените
услуги, нито е навела възражения, че услугите не са ползвани през процесния
период. Не е оспорено и че вещта, предмет на договор за продажба на
изплащане е предадено от продавача на купувача. Същевременно от
представения и приобщен към доказателствения материал приемо-
предавателен протокол за закупено устройство **, се установява в
производството, че ищецът е предоставил на купувача вещта, предмет на
договора за продажба на изплащане във вид, годен за употреба,
функционираща изрядно и съответстваща напълно на уговорените технически
характеристики. Приемо-предавателният протокол от 07.08.2020 г. е подписан
от ответницата, като в настоящото производство не е оспорено това
обстоятелство, нито са наведени възражения относно положения от името на
ответницата подпис. Ето защо, доколкото съдът е ограничен от наведените от
страните твърдения и възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва
да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало вземане за сумата от 72,98
лева, представляваща месечна вноска за устройство на изплащане за периода
29.12.2020 г. – 18.01.2021 г. по договор за продажба на изплащане от
07.08.2020 г., с предмет устройство **, сключен между **** и Е. Я. С., ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.03.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът претендира сумата от 18,96 лева, представляваща месечна
вноска за устройство на изплащане за периода 26.11.2020 г. – 21.12.2020 г. по
договор за продажба на изплащане от 07.08.2020 г., с предмет устройство **,
сключен между **** и Е. Я. С., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 28.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ответната страна не е оспорила така изчислената стойност на предоставените
услуги, нито е навела възражения, че услугите не са ползвани през процесния
период. Не е оспорено и че вещта, предмет на договор за продажба на
изплащане е предадено от продавача на купувача. Същевременно от
представения и приобщен към доказателствения материал приемо-
предавателен протокол за закупено устройство **, се установява в
производството, че ищецът е предоставил на купувача вещта, предмет на
договора за продажба на изплащане във вид, годен за употреба,
функционираща изрядно и съответстваща напълно на уговорените технически
характеристики. Приемо-предавателният протокол от 07.08.2020 г. е подписан
от ответницата, като в настоящото производство не е оспорено това
обстоятелство, нито са наведени възражения относно положения от името на
ответницата подпис. Ето защо, доколкото съдът е ограничен от наведените от
страните твърдения и възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва
да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало вземане за сумата от 18,96
лева, представляваща месечна вноска за устройство на изплащане за периода
26.11.2020 г. – 21.12.2020 г. по договор за продажба на изплащане от
8
07.08.2020 г., с предмет устройство **, сключен между **** и Е. Я. С., ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.03.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът претендира сумата от 72,98 лева, представляваща месечна
вноска за устройство на изплащане за периода 27.01.2021 г. – 16.02.2021 г. по
договор за продажба на изплащане от 07.08.2020 г., с предмет устройство **,
сключен между **** и Е. Я. С., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 28.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ответната страна не е оспорила така изчислената стойност на предоставените
услуги, нито е навела възражения, че услугите не са ползвани през процесния
период. Не е оспорено и че вещта, предмет на договор за продажба на
изплащане е предадено от продавача на купувача. Същевременно от
представения и приобщен към доказателствения материал приемо-
предавателен протокол за закупено устройство **, се установява в
производството, че ищецът е предоставил на купувача вещта, предмет на
договора за продажба на изплащане във вид, годен за употреба,
функционираща изрядно и съответстваща напълно на уговорените технически
характеристики. Приемо-предавателният протокол от 07.08.2020 г. е подписан
от ответницата, като в настоящото производство не е оспорено това
обстоятелство, нито са наведени възражения относно положения от името на
ответницата подпис. Ето защо, доколкото съдът е ограничен от наведените от
страните твърдения и възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва
да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало вземане за сумата от 72,98
лева, представляваща месечна вноска за устройство на изплащане за периода
27.01.2021 г. – 16.02.2021 г. по договор за продажба на изплащане от
07.08.2020 г., с предмет устройство **, сключен между **** и Е. Я. С., ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.03.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът претендира сумата от 1240,66 лв. – непогасена сума по договор
за продажба на устройство на изплащане от 07.08.2020 г., ведно със законната
лихва от 03.04.2023 г. до изплащане на вземането. Ответната страна не е
оспорила така изчислената стойност на предоставените услуги, нито е навела
възражения, че услугите не са ползвани през процесния период. Не е
оспорено и че вещта, предмет на договор за продажба на изплащане е
предадено от продавача на купувача. Същевременно от представения и
приобщен към доказателствения материал приемо-предавателен протокол за
закупено устройство **, се установява в производството, че ищецът е
предоставил на купувача вещта, предмет на договора за продажба на
изплащане във вид, годен за употреба, функционираща изрядно и
съответстваща напълно на уговорените технически характеристики. Приемо-
предавателният протокол от 07.08.2020 г. е подписан от ответницата, като в
настоящото производство не е оспорено това обстоятелство, нито са наведени
възражения относно положения от името на ответницата подпис. Ето защо,
доколкото съдът е ограничен от наведените от страните твърдения и
възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва да се приеме, че в полза
на ищеца е възникнало вземане за сумата от 1240,66 лв. – непогасена сума по
договор за продажба на устройство на изплащане от 07.08.2020 г., ведно със
законната лихва от 03.04.2023 г. до изплащане на вземането.
Ищецът претендира сумата от 92,49 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от
07.08.2020 г., с план ***, сключен между **** и Е. Я. С., формирана от сбора
на три месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва считано от
03.04.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 92,18 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*** от 07.08.2020 г., с план ***, сключен между **** и Е. Я. С., формирана
от отстъпката от цената на месечната абонаментна такса, ведно със законната
9
лихва считано от 03.04.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 385,64
лв. – неустойка за пропусната полза при договорена отстъпка от цената на
устройство ****B, ведно със законната лихва считано от 03.04.2023 г. до
изплащане на вземането.
От съдържанието на договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*** от 07.08.2020 г., с план *** се установява, че е бил избран абонаментен
план ***, със стандартен месечен абонамент 36,99 лева и предложен на
ответницата промоционален месечен абонамент от 30,99 лева.
Съгласно договорите за мобилни услуги, същите са сключени за срок от
24 месеца, като е уговорено , че договорът поражда действие от деня на
сключването му. Съгласно предвиденото в договора, в случай че същият бъде
прекратен предсрочно поради неизпълнение на задълженията на абоната, то
последният дължи на оператора неустойка в размер на стандартните
абонаментни такси за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, но не повече от трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти.
В производството се установи, че между страните са съществували
валидни договорни правоотношения по сключени между страните договори,
както следва: договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от
07.08.2020 г., с план ***, сключен между **** и Е. Я. С. и договор за
продажба на изплащане от 07.08.2020 г., с предмет устройство **, сключен
между **** и Е. Я. С..
Установи се в производството, че с договорите за мобилни услуги е
предвидено, че при развалянето на договорите поради виновно неизпълнение
на задълженията на абоната по същите, за оператора възникват вземания за
компесаторни неустойки, дължими в случай на прекратяване на договорите.
По отношение действителността на клаузите за компесаторни
неустойки поради прекратяване на договора поради неизпълнение на
задълженията на абоната по същия да заплаща договорените цени на
ползваните абонаменти, съдът приема следното:
В резултат от извършената служебна проверка относно валидността на
процесните клаузи за неустойки с оглед развалянето на договорите поради
неизпълнение на задължението на абоната да заплаща в срок и съобразно
уговореното задълженията си към мобилния оператор, съдът приема, че
същите не са нищожни нито като противоречащи на императивни
материалноправни разпоредби на закона, в т.ч. и като неравноправни, нито
като противоречащи на добрите нрави, като съображенията за това са
следните:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Неустойката представлява договорен способ, при
който страните при сключване на договора уговарят начин на обезвреда за
едната страна по договора, ако е допуснато неизпълнение от насрещната
страна на договорно правоотношение. В хипотезата, когато е уговорена
неустойка, страната не е длъжна да доказва вредите си, а има правото да
претендира уговорената в нейна полза неустойка. За да бъде действителна
клаузата за неустойка, необходимо е неустойката да съответства на нейните
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съгласно разясненията, дадени с тълкувателно решение № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС, начинът на определяне на неустойката, както и границите на
същата, не са уредени с императивни правни норми, поради което
договарянето й без краен предел, както и евентуалната й прекомерност, сами
по себе си не водят до нищожност на клаузата за заплащане на неустойка.
Неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
10
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора при съблюдаване и на примерно
изброените критерии като естеството им на парични или на непарични и
размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи -
поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди. При всяка преценка за нищожност на неустойката могат да се
използват и други критерии, като се съобразят конкретните факти и
обстоятелства за всеки отделен случай.
На следващо място по въпроса за дължимостта на неустойка по договор
с потребител и с оглед установеното в чл. 7, ал. 3 ГПК задължение на съда да
следи служебно за неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител,
следва да се посочи, че при предсрочно прекратяване на договора поради
неизпълнение на задължения на потребителя, с оглед предвиденото в
разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, е допустимо неустойка да бъде
уговаряна, освен ако размерът й се явява необосновано висок.
Възможност за уговаряне на неустойки по договори от вида на
процесните настоящият състав на съда приема, че следва и от разпоредбата на
чл. 226, ал. 1, т. 11, б. „в" ЗЕС и по аргумент от противното съгласно чл. 228,
ал. 5 и чл. 229а от същия закон. Следва да се посочи също така, че с
Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 7/2013 г.,
ОСГТК е прието, че кредиторът по двустранен договор с продължително или
периодично изпълнение, каквито са договорите, на които ищецът основава
правата си, може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради
настъпилото за вбъдеще разваляне /неустойка за развалянето/, ако такава
неустойкс реално е била уговорена.
Съгласно чл. 5.3.1 от договора ако достъпът до мрежата бъде спрян или
абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по
вина на абоната преди изтичане на срока на ползване, определен за този
абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните
абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се
прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на
съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице
максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази
клауза не може да превишава трикратния размер на месечните абонаментни
такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без
отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за
предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора възстановяване на
част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните
цени на крайните устройства /закупени или предоставени на лизинг/на
изплащане/, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент.
В случая съдът приема за установено, че е налице хипотезата на
прекратяването на облигационно отношение с продължително изпълнение за
напред поради развалянето на договорите с настъпване на уговорено между
страните основание за това – поради неизпълнение на поетите от абоната
задължения да заплаща дължимите към оператора месечни абонаментни
такси и стойността на потребените услуги по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** от 07.08.2020 г., с план ***, сключен между **** и
Е. Я. С. и договор за продажба на изплащане от 07.08.2020 г., с предмет
устройство **, сключен между **** и Е. Я. С..
При така установеното прекратяване на договорите за мобилни услуги
11
се поражда и основанието за възстановяване на вредите, чието компенсиране
е уговорено с обсъжданите неустойки, доколкото накърнен се явява
негативният интерес на кредитора. В процесните договори за предоставяне на
мобилни услуги е уговорено, че при прекратяване на договора за мобилен
абонамент поради виновно поведение на абоната, доставчикът ще да бъде
компенсиран с неустойка в размер на не повече от стойността на три
абонаментни такси за съответния абонамент. Според настоящия съдебен
състав с тази уговорка в тежест на потребителя не се възлага необосновано
високо обезщетение от неизпълнението на договора. Като всяка неустойка,
размерът на договорена отнапред компенсация за вреди от накърнения
кредиторов интерес следва да е такъв размер, че да изпълни функцията си
освен на обезщетение, а също и на санкция за недобросъвестното
причиняване на отпадането на договора и да стимулира длъжника да
изпълнява своите задължения по договора. Именно такива характеристики
има обезщетението за причиняване на вреди поради прекратяване на договора
преди уговорения краен срок, определени като трикратен размер на
абонаментна такса. Последното не противоречи на никоя императивна норма
на закона, не накърнява изискванията за добросъвестност при уговарянето на
клаузи, които потребителят не е в състояние да прецени като икономическа
тежест, не се явява неравноправна по смисъла на ЗЗП. Затова съдът не намира
противоречие с изискванията на закона и добрите нрави спрямо
предвидимите при сключване на договора вреди, които настъпват за
оператора при предсрочно прекратяване на договора. В този смисъл са напр.
Решение № 152 от 11.01.2023 г. на СГС, II-A въззивен състав по в. гр. д. №
2323/2022 г., Решение № 2492 от 19.09.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7208/2021
г. и др.
В случая ищецът претендира заплащане на неустойка при прекратяване
на договора по вина на абоната като се позовава на клаузата на общите
условия - чл. 54. 12, според която прекратяването настъпва, ако има
просрочие на задължение на клиента над 124 дни, като ищецът сочи, че в
сключения договор е уговорена дължимост на неустойка в размер на три
месечни абонаментни такси. Настоящият въззивен състав приема, че така
уговорена неустойката съответства на обезщетителната и санкционна
функции, които са присъщи на неустойката, отчитайки допуснато
неизпълнение на договорно задължение от страна на потребителя на
далекосъобщителни услуги. Така уговорената неустойка не разкрива
признаците на неравноправна клауза, а по начина, по който е уговорена,
неустойката представлява санкция за страната, допуснала неизпълнение на
свое договорно задължение и същевременно обезщетява изправната страна по
договора, изпълнила своите договорни задължения. Следва да бъде отчетено,
че по въпроса дали клауза за неустойка в размер на три месечни такси е
действителна има формирана съдебна практика и съдът възприема, че
неустойка в такъв размер съответства на типичните на неустойката функции.
Не е нищожна и клаузата, с която търговецът е предоставил
преференциална цена при ползване на абонамент, като е уговорил неустоечна
клауза за дължимост на стандартната цена в зависимост /съответстваща/ на
оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Не е налице и хипотеза
на недопустимо кумулиране на горепосочената неустойка с тази,
представляваща стойността на отстъпките от пазарните цени на крайни
устройства, тъй като и двете обезщетяват вреди от неизпълнението на
абоната. Не е налице припокриване на вредите, които всяка от
претендираните неустойки обезпечава. Неустойката при предсрочно
прекратяване на договора за услуги в тройният размер на съответната
абонаментна такса има за цел да набави заместваща облага за оператора,
поради факта, че същият пропуска възможността да реализира приходи от
предоставянето на услуги за по продължителен срок, като той вече е осигурил
техническата възможност за това. Неустойката в размер на предоставената в
12
полза на абоната отстъпка от пазарната цена на крайно устройство има за цел
да обезщети оператора за това, че е пропуснал възможността да продаде
устройството по пазарна цена, като го е предоставил на намалена такава на
клиент, който към този момент се е легитимирал като дългосрочен такъв по
силата на облигационната връзка между страните по договора за съобщителни
услуги. Впоследствие това условие е отпаднало, респективно е отпаднал и
интересът на оператора да се лиши от разликата в цените, която евентуално
би могъл да компенсира в условията на дългосрочна обвързаност /решение №
376 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 9838/2021 г. на Софийски градски съд, ГО,
IV-E въззивен състав/.
Ето защо и доколкото исковете за тези неустойки са установени, както
по основание, така и по размер, тъй като договорите съдържат размера на
месечните абонаментни такси, а ищецът не претендира суми в по-висок
размер, то и претенциите на ищеца за сумата от 92,49 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*** от 07.08.2020 г., с план ***, сключен между **** и Е. Я. С., формирана
от сбора на три месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва
считано от 03.04.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 92,18 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** от 07.08.2020 г., с план ***, сключен между **** и
Е. Я. С., формирана от отстъпката от цената на месечната абонаментна такса,
ведно със законната лихва считано от 03.04.2023 г. до изплащане на вземането
и сумата от 385,64 лв. – неустойка за пропусната полза при договорена
отстъпка от цената на устройство ****B, ведно със законната лихва считано
от 03.04.2023 г. до изплащане на вземането, следва да се уважат.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 26.4 от Общите условия за взаимоотношенията между
„***“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни
мрежи на „***“ ЕАД, заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната, като при сключването
на договора *** ЕАД уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който
ще му бъдат издавани фактури.
Съгласно чл. 26.5 от същите Общи условия, Мобилтел ЕАД предоставя
на абоната 15-дневен срок от издаването на фактурата за извършване на
плащане на посочената в нея сума.
Предвид горепосочените разпоредби от Общите условия за
взаимоотношенията между „***“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „***“ ЕАД, съдът намира, че
между страните е постигната уговорка относно момента на настъпване
изискуемостта на вземанията за доставените и ползвани от абоната
далекосъобщителни услуги, а именно 15-дневен срок от издаване на
фактурата.
От ищеца се претендира сумата от 62,33 лв. – мораторна лихва за
периода 21.09.2020 г. - 24.03.2023 г., върху сумата от 261,17 лева. По делото
се установи, както наличието на главен дълг, така и изпадането на ответника в
забава, с оглед уговорения в чл. 26.5 от Общите условия за
взаимоотношенията между „***“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „*** ЕАД момент на настъпване
изискуемостта на вземанията, и момента на издаване на процесните фактури.
Следователно акцесрония иск за лихва за забава за сумата от 62,33 лв. –
мораторна лихва за периода 21.09.2020 г. - 24.03.2023 г., върху сумата от
13
261,17 лева, се явява основателен и доказан за пълния предявен размер
/изчислен по реда на чл. 162 ГПК/ и за заявения в исковата молба период
/доколкото установения размер е 67,24 лева, а от ищеца се претендира сума в
по-нисък размер/.
От ищеца се претендира сумата от 302,73 лв. – мораторна лихва за
периода 21.09.2020 г. – 24.03.2023 г., върху сумата от 1240,66 лева. По делото
се установи, както наличието на главен дълг, така и изпадането на ответника в
забава, с оглед уговорения в чл. 26.5 от Общите условия за
взаимоотношенията между „***“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „*** ЕАД момент на настъпване
изискуемостта на вземанията, и момента на издаване на процесните фактури.
Следователно акцесрония иск за лихва за забава за сумата от 302,73 лв.
– мораторна лихва за периода 21.09.2020 г. – 24.03.2023 г., върху сумата от
1240,66 лева, се явява основателен и доказан за пълния предявен размер /
доколкото размера на дължимата лихва за забава, изчислен по реда на чл. 162
ГПК, е в размер на 319,42 лева, а от ищеца се претендира сума в по-малък
размер/ и за заявения в исковата молба период.
От ищеца се претендира сумата от 20,07 лв. – мораторна лихва за
периода 01.02.2021 г. – 24.03.2023 г., върху сумата от 92,49 лв. По делото се
установи, както наличието на главен дълг, така и изпадането на ответника в
забава, с оглед уговорения в чл. 26.5 от Общите условия за
взаимоотношенията между „***“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „*** ЕАД момент на настъпване
изискуемостта на вземанията, и момента на издаване на процесните фактури.
Следователно акцесрония иск за лихва за забава за сумата от 20,07 лв. –
мораторна лихва за периода 01.02.2021 г. – 24.03.2023 г., върху сумата от
92,49 лв., се явява основателен и доказан за пълния предявен размер /
доколкото размера на дължимата лихва за забава, изчислен по реда на чл. 162
ГПК, е в размер на 20,39 лева, а от ищеца се претендира сума в по-малък
размер/ и за заявения в исковата молба период.
От ищеца се претендира сумата от 20,00 лв. - мораторна лихва за
периода 01.02.2021 г. – 24.03.2023 г., върху сумата от 92,18 лева. По делото се
установи, както наличието на главен дълг, така и изпадането на ответника в
забава, с оглед уговорения в чл. 26.5 от Общите условия за
взаимоотношенията между „***“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „*** ЕАД момент на настъпване
изискуемостта на вземанията, и момента на издаване на процесните фактури.
Следователно акцесрония иск за лихва за забава за сумата от 20,00 лв. -
мораторна лихва за периода 01.02.2021 г. – 24.03.2023 г., върху сумата от
92,18 лева, се явява основателен и доказан за пълния предявен размер /
доколкото размера на дължимата лихва за забава, изчислен по реда на чл. 162
ГПК, е в размер на 20,33 лева, а от ищеца се претендира сума в по-малък
размер/ и за заявения в исковата молба период.
От ищеца се претендира сумата от 83,66 лв. – мораторна лихва за
периода 31.08.2020 г. – 24.03.2023 г., върху сумата от 385,64 лв. По делото се
установи, както наличието на главен дълг, така и изпадането на ответника в
забава, с оглед уговорения в чл. 26.5 от Общите условия за
взаимоотношенията между „***“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „*** ЕАД момент на настъпване
изискуемостта на вземанията, и момента на издаване на процесните фактури.
Следователно акцесрония иск за лихва за забава за сумата от 83,66 лв. –
мораторна лихва за периода 31.08.2020 г. – 24.03.2023 г., върху сумата от
385,64 лв., се явява основателен и доказан за пълния предявен размер /
доколкото размера на дължимата лихва за забава, изчислен по реда на чл. 162
ГПК, е в размер на 101,54 лева, а от ищеца се претендира сума в по-малък
14
размер/ и за заявения в исковата молба период.
По отношение разпределението на отговорността за разноски:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като са представени и доказателства за
извършването на такива, а именно за заплатена държавна такса в размер на
478,75 лева. От името на ищеца се претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100,00 лева,
предвид процесуалното поведение на процесуалните представители на
ищцовото дружество и извършените от същите процесуални действия в
производството.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът Е. Я. С., ЕГН: ********** следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца „***“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 578,75 лева,
представляваща разноски в исковото производство пред СРС.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството, както и в производството по ч.гр.д. №8377/2023 г. по описа
на СГС, ГО, VI-Ж състав.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът Е. Я. С., ЕГН: ********** следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца „***“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 82,52 лева, представляваща
разноски в заповедното производство пред СРС и производството по ч.гр.д.
№8377/2023 г. по описа на СГС, ГО, VI-Ж състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е. Я.
С., ЕГН: **********, с адрес в **** ДЪЛЖИ на „***“ ЕАД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в ****, на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.
1, т. 1 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД вр. чл.
335, ал. 1 ТЗ и чл. 92 от ЗЗД, суми, както следва: 1/ сумата от 261,17 лева,
представляваща абонаментна такса и такса потребление на мобилни услуги за
отчетен период 23.07.2020 г. – 22.01.2021 г. по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** от 07.08.2020 г., с план ***, сключен между **** и
Е. Я. С., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
03.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 62,33
лева, представляваща мораторна лихва за периода 21.09.2020 г. - 24.03.2023
г., върху сумата от 261,17 лева; 3/ сумата от сумата от 43,36 лева,
представляваща месечна вноска за устройство на изплащане за периода
26.08.2020 г. – 20.09.2020 г. по договор за продажба на изплащане от
07.08.2020 г., с предмет устройство **, сключен между **** и Е. Я. С., ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.03.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от сумата от 72,98 лева,
представляваща месечна вноска за устройство на изплащане за периода
29.12.2020 г. – 18.01.2021 г. по договор за продажба на изплащане от
07.08.2020 г., с предмет устройство **, сключен между **** и Е. Я. С., ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.03.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; 5/ сумата от 18,96 лева,
представляваща месечна вноска за устройство на изплащане за периода
15
26.11.2020 г. – 21.12.2020 г. по договор за продажба на изплащане от
07.08.2020 г., с предмет устройство **, сключен между **** и Е. Я. С., ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.03.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; 6/ сумата от 72,98 лева,
представляваща месечна вноска за устройство на изплащане за периода
27.01.2021 г. – 16.02.2021 г. по договор за продажба на изплащане от
07.08.2020 г., с предмет устройство **, сключен между **** и Е. Я. С., ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.03.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; 7/ сумата от 1240,66 лева,
представляваща непогасена сума по договор за продажба на устройство на
изплащане от 07.08.2020 г., ведно със законната лихва от 03.04.2023 г. до
изплащане на вземането; 8/ сумата от 302,73 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 21.09.2020 г. – 24.03.2023 г., върху сумата от 1240,66 лева;
9/ сумата от 92,49 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от
07.08.2020 г., с план ***, сключен между **** и Е. Я. С., формирана от сбора
на три месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва считано от
03.04.2023 г. до изплащане на вземането; 10/ сумата от 20,07 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 01.02.2021 г. – 24.03.2023 г.,
върху сумата от 92,49 лв.; 11/ сумата от 92,18 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** от 07.08.2020 г., с план ***, сключен между **** и
Е. Я. С., формирана от отстъпката от цената на месечната абонаментна такса,
ведно със законната лихва считано от 03.04.2023 г. до изплащане на
вземането; 12/ сумата от 20,00 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 01.02.2021 г. – 24.03.2023 г., върху сумата от 92,18 лева; 13/ сумата
от 385,64 лева, представляваща неустойка за пропусната полза при
договорена отстъпка от цената на устройство ****B, ведно със законната
лихва считано от 03.04.2023 г. до изплащане на вземането; 14/ сумата от
сумата от 83,66 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.08.2020
г. – 24.03.2023 г., върху сумата от 385,64 лева, за които суми на 23.05.2023 г. и
03.10.2023 г. са издадени заповеди за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 17232/2023 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 68198/2023 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав по предявените искове за суми, както следва: 1/ сумата от
32,74 лева, представляваща такса за събиране на суми по договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** от 07.08.2020 г., с план ***, сключен между
**** и Е. Я. С., начислена за периода 23.10.2020 г. – 22.11.2020 г.; 2/ сумата
от 7,47 лева, представляваща мораторна лихва за периода 22.12.2020 г. –
24.03.2023 г., върху сумата от 32,74 лева; 3/ сумата от 2,00 лева,
представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения; 4/
сумата от 0,51 лева, представляваща мораторна лихва за периода 24.09.2020
г. – 24.03.2023 г., върху сумата от 2,00 лева.
ОСЪЖДА Е. Я. С., ЕГН: **********, с адрес в **** ДА ЗАПЛАТИ на
„***“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 578,75 лева, представляваща разноски
в исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА Е. Я. С., ЕГН: **********, с адрес в **** ДА ЗАПЛАТИ на
„***“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 82,52 лева, представляваща разноски в
заповедното производство пред СРС и производството по ч.гр.д. №8377/2023
г. по описа на СГС, ГО, VI-Ж състав.
16
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване препис на страните.
Решението, в частта, с която частично се прекратява производството по
гр.д. № 68198/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчване препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17