РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Перник, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500378 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 358 / 09.04.2025г. постановено по гр. дело 433/2025г. по
описа на Пернишкия районен съд, е осъдено XIII-то основно училище „Св.Св.
Кирил и Методий“ гр. Перник, ЕИК - *********, с адрес: гр. Перник, кв.
„Мошино“, ул. „Младен Стоянов“ №2, представлявано от директора му
Т.К.М., да заплати на В. Й. М., с ЕГН **********, от ***, сумата от 1633.26
лв., представляваща общата стойност на дължимото се увеличение на
основното трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 02.07.2023 г.,
както и сумата от 253.45 лв., представляваща дължимата се лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на искане до работодателя -
11.12.2023 г., до датата на входиране на исковата молба, както и законната
лихва за забава от датата на входиране на исковата молба - 31.01.2025г., до
окончателното изплащане на главницата; сумата от 3592.60 лв.,
представляваща общата сума от разликата между сумата на изплатеното
обезщетение за 11 брутни заплати и дължимата се сума за това обезщетение
по чл.222, ал.3 от КТ и чл.31, ал.1, т.2 от КТД, както и сумата от 557.50 лв.,
1
представляваща дължимата се лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на искане до работодателя - 11.12.2023г., до датата на
входиране на исковата молба, както и законната лихва за забава от датата на
входиране на исковата молба - 31.01.2025г., до окончателното изплащане на
главницата, и направените по настоящото производство разноски в размер на
800 лева.
Ответното училище, чрез адвокат Р. Б., е обжалвало това решение като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Моли решението да бъде
отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Поддържа жалбата си и в съдебно заседание, чрез адвокат Б., и моли да бъде
уважена. Моли му бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни
инстанции, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемата ответница В. М., чрез адвокат И. В., е подала отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Поддържа писмения
си отговор и в съдебно заседение, чрез адвокат В., и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Моли да й се присъдят направените разноски
пред настойщата съдебна инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Дължимата държавна
такса е внесена . При това положение въззивната жалба се явява редовна и
процесуално допустима.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Дължимата държавна
такса е внесена. При това положение въззивната жалба се явява редовна и
процесуално допустима.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
2
Служебно преценявайки допустимостта на решението, Пернишкият
окръжен съд, че същото се явява допустимо. Налице е правен спор между
процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти. Налице са
положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и
не са налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото
погасяване. Съдът се е произнесъл именно по предявените искове.
Пернишкият окръжен съд, чиито мотиви следва да имат решаващ
характер, след като взе изложените във въззивната жалба оплаквания, както и
доводите на насрещната страна и събраните по делото доказателства, намира
следното:
Ищата М. е работила в ответното училище за периода 08.09.2020 г. до
02.07.2023 г., като е заемала длъжността „***“ в XIII-то основно училище
„Св.Св. Кирил и Методий“, като трудовото правоотношение е било
прекратено със заповед №*** на основание чл. 328, ал.1, т.10 от КТ –
обстоятелства по които не се спори.
Видно от фоткопия от членска карта на името на ищцата за членство в
Синдиката на българските учители, както и служебна бележка №*** на
Общ.КС на СБУ- Перник, ищцата е била член на този синдикат за периода до
30.06.2023г.
На 10.08.2023 г. е бил подписан Анекс №Д01-192 към Колективен
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование
от 08. 12. 2023г., сключен между Министерство на образованието и науката,
Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България и
Сдружението на директорите в средното образование в РБ, наричани
"работодатели" от една страна и от друга страна от Синдиката на българските
учители към КНСБ, Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" и
Независимия учителски синдикат към КНСБ, наричани "синдикати", с който
анекс е договорено увеличение на работните заплати на педагогическите
специалисти с 15 процента, като действието му е от 01.01.2023г. -
обстоятелство по което също не се спори.
Основният предмет на спора е дали същият следва да се прилага и за
учителите, каквато се явява ищцата, които са работили за периода от 01. 01.
2023г., но трудовите им правоотношения са прекратени впоследствие, преди
подписването на датата на анекса – 08. 08. 2023г.
3
В тази насока има два типа становища, приложени по делото –
становище от синдиката на българските учители /л. 9-10 от
първоинстанционното дело/, с което е прието, че увеличението се дължи и за
работниците и служителите, чиито трудови договори са прекратени до или
след подписването на Анекса към КТД и становища които са в противната
насока – че право на такова увеличение имат само лицата, които са били в
трудови правоотношения към момента на влизане на анекса в сила – 10. 08.
2023г. /л.38 – 41 от първоинстанционното дело/.
В съответствие с първото становище, със заявление №ПД-08-08-420 от
11.12.2023г., ищцата е направила искане до Директора на XIII -то училище за
преизчисление на трудовото и възнаграждение и изплащане на разликата за
периода 01.01.2023 г. - 02.07.2023 г., както и относно разликата спрямо
начисленото и получено обезщетение при пенсиониране по чл.328, ал.1, т.10
от КТ в размер на 11 брутни работни заплати. С резолюция от директора на
училището, такова й е било отказано, като същият се е е позовал на
становищата на Дирекция „Правна на МФ“ и на адвокат Я.Я., по тълкуването
на анекса.
По делото не се спори и по отношение правото на ищцата да получи
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и чл.31, ал.1, т 2 от КТД, в размер на 11
брутни работни заплати при пенсионирането. В случая е спорен размера на
заплатата за процесния период, както и размера на изплатеното обезщетение
по чл.222, ал.3 от КТ, доколкото увеличението на БТВ е станало след
пенсиониране на ищцата, но със задна дата считано за период в който ищцата
е била в трудово правоотношение с ответното училище.
Колективният трудов договор (КТД) за системата на предучилищното и
училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г. възприема в чл. 4
постигнатите в него договорености за минимални, имащи задължителен
характер и приложими за работниците и служителите членове на
синдикалните организации и за работодателите - членове на организациите на
работодателите - страни по договора. В чл. 27 от него са определени
минимални основни работни заплати (МОРЗ) за редовите педагогически
специалисти и за тези с ръководни функции.
Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към горепосочения КТД от 06.12.2022 г.
4
изменя чл. 27 КТД и определя по-високи размери на минималните основни
работни заплати за системата на предучилищното и училищно образование,
считано от 01.01.2023г., като с изменената ал. 2 на чл. 27 КТД е предвидено
също, че осигурените средства от държавния бюджет на РБ за 2023 г. се
изразходват единствено и само за увеличение на индивидуалните РЗ на
заетите в системата на предучилищното и училищното образование
педагогически специалисти и непедагогически персонал, както и за
съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.
Тук трябва да се уточни, че посоченият бюджет за 2023 г. е изготвен със
закъснение, но касае цялата година, т. е. би трябвало в него да са залегнали
всички предвиждания за разходи на трудово заетите лица в рамките на
пълната календарна година, като се има предвид и че приложимия за това
национален счетоводен стандарт предвижда плащания за минали периоди на
напуснали работници и служители във връзка с увеличение на
възнагражденията им преди приключването на трудовата дейност или за
обезщетения след тяхното напускане. В анекса изрично е предвидено, че
осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г.
в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение,
считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в
системата на предучилищното и училищното образование педагогически
специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за
осигурителните им вноски за сметка на работодателя, като част от средствата
в размер на 59 млн. лв., за увеличението на индивидуалните работни заплати
на непедагогическия персонал, работещ в системата на предучилищното и
училищното образование, за достигане на не по-малко от минималните
месечни работни заплати по чл. 28 КТД. В ал. 5 от същия е посочено, че при
изпълнение на ал. 3 и ал. 5, остатъкът от средствата се използва за
допълнително увеличение на индивидуалните основни работни заплати и
допълнителните трудови възнаграждения на педагогическите специалисти и
непедагогическия персонал.
Следователно, с цитираното изменение се предвижда изменение в
съдържанието на трудовите правоотношения, съществували към началната
дата, посочена в анекса, считано от която следва да бъдат увеличени
трудовите възнаграждения на заетите в сферата на образованието. Изрично в
анекса е посочено неговото действие от минал момент - считано от 01.01.2023
5
г., което по същество е придаване на обратно действие на клаузите му.
Страните по колективния трудов договор изрично са се договорили, че
увеличението на минималните заплати следва да се прилага от 01.01.2023 г.,
поради което това е и моментът, към който следва да се преценява наличието
на съответните критерии за приложимостта му към всеки служител.
Следователно посочените разпоредби на анекса и на КТД се прилагат по
отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите
(01.01.2023 г.) са отговаряли на изискванията на закона - да са страни по
трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на
членственото си правоотношение.
С оглед анализа на горната нормативна база, съдът намира, че и на
лицата, напуснали системата в периода след 01.01.2023 г., но преди 10.08.2023
г., се дължи заплащане в увеличения според изменението към КТД размер на
възнаграждение за реално отработеното в посочения сектор на
образователната система, защото според чл. 128, т. 2 КТ работодателят е
длъжен да плаща на работника или служителя в установените срокове
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Щом тези лица
са били все още заети в системата на образованието и са изпълнявали дори
само за част от периода 01.01.2023 г. - 10.08.2023 г. трудовите си задължения,
работодателят им дължи съответното възнаграждение за реалната престация.
Не може да бъде споделена тезата на ответника, че е недопустимо да се
преуреждат вече прекратени трудови правоотношения и че наличието на
действащо трудово правоотношение е абсолютна предпоставка за реализиране
на посоченото увеличение. Това разбиране противоречи и на константната
практика на ВКС. В решение № 116/25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. №
4760/2017 г., III г. о., ГК изрично се установява, че "обратното действие
преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон
правоотношения". Това означава, че и прекратени трудови правоотношения
могат да бъдат преуредени по нов начин, когато този нов начин не засяга
неблагоприятно положението на работниците или служителите. Недопустимо
е единствено с изменения в законодателството да се въвеждат с обратно
действие неблагоприятни последици за работниците и служителите (в този
смисъл е решение № 12/11.11.2010 на КС по к. д. № 15/2010 г.).
Следва и да се отбележи, че ако се възприеме, че лицата, работили в
сферата на училищното и предучилищното образование в периода от
6
01.01.2023 г. до 09.08.2023 г., нямат право на процесното увеличение поради
прекратяване на трудовото им правоотношение преди датата на сключване на
анекса от 10.08.2023 г., би се достигнало до тяхното неравно третиране спрямо
тези техни колеги, които са продължили да работят и след тази дата, въпреки
че до подписване на анекса и двете групи служители са полагали труд за един
и същ период, при едни и същи условия, респ. в един и същ обем при
съобразяване на въведената от законодателя с нормата на чл. 8, ал. 2 КТ
презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите права и
задължения. Отделно от това, в съдържанието на процесния анекс от
10.08.2023 г. изрично е предвидено да се прилага по отношение на
педагогически специалисти и непедагогически персонал, заемали съответната
длъжност към 01.01.2023 г. и/или след тази дата, без да е поставяно условие
длъжността да се заема и към 10.08.2023 г. - датата на формалното подписване
на допълнителното споразумение към КТД.
Последващото прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата
не засяга правното й положение към по-ранния момент на приложимост на
промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите на анекса са преуредени
съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то следва да
се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за
длъжността, която е заемала ищцата.
Предвид всичко изложено иска за заплащане на разликата между
увеличеното трудово възнаграждение и реално полученото от ищцата за
исковия период, като основателен и доказан следва да бъде уважен до пълния
предявен размер, установен като размер и от вещото лице. Съгласно сега
действащата редакция на чл.245, ал.2 от КТ, разликата до пълния размер на
трудовото възнаграждение остава изискуема и се заплаща допълнително,
заедно със законната лихва. Предвид на гореизложеното и този иск като
основателен и доказан следва да бъде уважен до пълния предявен размер
установен като размер и от вещото лице за претендирания период.
На основание чл.86 ЗЗД, следва да бъде присъдена и законната лихва за
забава от датата на входиране на исковата молба - 31.01.2025г., до
окончателното изплащане на главницата;
По същите съображения следва да бъде уважен и иска за заплащане на
сумата от 3592.60 лв., представляваща общата сума от разликата между
7
сумата на изплатеното обезщетение за 11 брутни заплати и дължимата се сума
за това обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и чл.31, ал.1, т.2 от КТД, доколкото
настоящия състав приема, че се е полагало БТВ на ищцата към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение увеличено с 15 % и изпалтената
сума не е в пълния полагаем размер.
По отношение искането за заплащане на законна лихва за забава и за
това обезщетение, то същото за разлика от трудовото възнаграждение, не е с
определена дата на падеж. На основание чл.84 от ЗЗД, за така следва да се
приеме дата на поканата. Както бе посочено такава е била депозирана от
ищцата на 11.12.2023г., поради което и искането за заплащане на сумата от
557.50 лв., представляваща дължимата се лихва за забава върху главницата,
считано от 11.12.2023 г. до - 31.01.2025г., като основателно следва да бъде
уважено, както и на основание чл.86 ЗЗД, искането за заплащане законната
лихва за забава от датата на входиране на исковата молба - 31.01.2025г., до
окончателното изплащане на главницата от 3592.60 лева.
Конкретно по оплакванията във въззивната жалба :
По делото е изяснено, че към датата на подписване на анекса към КТД –
08. 10. 2023г., ищцата вече не е работела /т.е. не е имала качеството на заето
лице“, но по изложените горе съображения, след като началната дата, касаеща
увеличенията на трудовите възнаграждения е 01. 01. 2023г. към която тя е
работела /обстоятелство, което се установява от заключението на вещото
лице/, то ищцата също има право на увеличение на трудовото й
възнаграждание, което рефлектира и на правото й на увеличение на
обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ и чл. 31, ал.1, т.2 от КТД.
Пернишкият районен съд е изложил обосновани и прецизни мотиви,
включително и съдебна практика на ВКС и КС, за дължимостта на сумите по
процесните искове и това, че не е посочил конкретни правни норми от ЗДБ за
2023г., е правно ирелевантно.
След като ищцата е заемала длъжността „***“ до 30. 06. 2023г., а
увеличението касае педагогическите специалисти и непедагогическия
персонал, то анексът касае ищцата и в това отношение не може изкуствено да
се отделя ЗПУО от правоимащите, посочени в анекса. Естествено че при това
положение ще липсва индивидуален договор, подписан между Директора на
училището и ищцата, тъй като ищцата не е работила като учител след 01. 07.
8
2023г., а анексът е от 10. 08. 2025г., но това както вече беше отбелязано по –
горе, не влияе върху основателността на исковите й претенции.
По обстойно изложените съображения от страна на Пернишкия районен
съд, увеличението е в сила от 01. 01. 2023г. и в случая анексът има
ретроактивно действие и по отношение на впоследствие прекратените трудови
правооотношения.
Това, че ищцата не е имала качеството на педагогически персонал -
„***“ към 10. 08. 2023г., не е основнание, исковете й да не бъдат уважени, по
вече неколкократно изложените по – горе съображения.
Възражението /оплакването във въззивната жалба/, че анексът не е
вписан по реда на чл. 56, ал.2 вр. 53, ал.3 от КТ, е преклудирано, тъй като
същото е могло да бъде направено с писмения отговор, но това не е сторено.
По отношение доказаността на иска по размер и опитът за разделяне на
педаготически персонал от основните училище, съдът следва да отбележи, че
ищцата е доказала исковете си както по основание, така и по размер, като
последното е извършено чрез заключението на вещото лице. Освен това в КТД
е записано, че той касае „системата на предучилищното и училищното
образование“.
По отношение опитите за разделяна на ЗПУО и останалите правни
норми, регламентиращи тази материя, съдът вече е изложил съображенията си
по – горе.
Следователно въззивната жалба се явява неоснователна. Обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като
Пернишкият окръжен съд изцяло възприема по реда на чл. 272 от ГПК,
обстойните, аргументирани и прецизни мотиви на Пернишкия районен съд.
С оглед изхода по делото училището жалбоподател следва да бъде осъдено
да заплати на въззиваемата ответница сумата от 800лв., представляваща
направените от нея разноски в производството пред Пернишкия окръжен съд
Тъй като цената на всеки от обективно съединените искове е под 5000лв.
и се касае за гражданско дело, то решението подлежи на касационно
обжалване.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
Потвърждава решение № 358 / 09.04.2025г. постановено по гр. дело
433/2025г. по описа на Пернишкия районен съд
Осъжда XIII-то основно училище „Св.Св. Кирил и Методий“ гр.
Перник, ЕИК - *********, с адрес: гр. Перник, кв. „Мошино“, ул. „Младен
Стоянов“ №2, представлявано от директора му Т.К.М., да заплати на В. Й. М.
ЕГН **********, от ***, сумата 800лв., представляваща направените от нея
разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10