№ 232
гр. Враца, 19.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Камелия Пл. Колева
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500149 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Настоящото производство е образувано по частна жалба с вх. №3119 от 01.03.2022г,
депозирана от М.М. С., адвокат от АК - Враца, съдебен адрес: гр.Козлодуй, пълномощник на
С. М. Б., ЕГН ********** от гр.Козлодуй - ищец по гр.дело № 3455 по описа за 2021г. на
районен съд - Враца, против: Определение № 232 от 11.02.2022г. по гр.дело № 3455 по
описа за 2021г. на районен съд – Враца, с което е отхвърлена молбата му за допълване на
решение в частта за разноските.
Според жалбоподателя Определение № 232 от 11.02.2022г. по гр.дело № 3455 по
описа за 2021г. на районен съд – Враца е неправилно и незаконосъобразно по следните
съображения:
Въз основа на заявление по чл.410 ГПК е образувано ч.гр.дело № 2531/2021г. по
описа на PC - Враца и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
444/02.07.2021г.
С Определение № 262/04.10.2021г. по в.гр.дело № 432/2021г. на ОС - Враца е
отменена заповедта в частта в която е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
300лв. в полза на заявителя С. М. Б.. За да постанови съдебния си акт, окръжния съд е приел,
че по делото няма данни заявителя да е заплатил възнаграждение за правна защита, тъй като
пълномощното с което е упълномощил е оформено в хипотезата на чл.38, ал.2, вр. чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА - оказана безплатна адвокатска защита на близки. Съгласно волята на
законодателя и съдебната практика, в случаи като този адвокатското възнаграждение се
присъжда направо на пълномощника на страната. Счита, че в този случай съда неправилно
се е позовал на определението на ОС - Враца, тъй като то касае разноските които са
присъдени в полза на заявителя, а не тези които се дължат на пълномощника му. В този
1
смисъл са и мотивите към определението на въззивния съд.
Не споделя довода на съдебния състав, че след като не е обжалвана заповедта по
реда на чл.413 ГПК, е пропусната изобщо възможността за присъждането на разноски в
заповедното производство. Заповедта е отменена от ОС - Враца, поради което изобщо не са
присъждани разноски за адвокатско възнаграждение в производството по ч.гр.дело
2531/2021г.. Съгласно волята на законодателя и съдебната практика, съда с решението си се
произнася по въпроса за разноските направени от страните, както в заповедното, така и в
исковото производство. Поради тази причина счита, че съдът е следвало да присъди на
процесуалния представител на заявителя възнаграждение на процесуално представителство
в производството по ч.г.дело № 2531/2021г. на PC – Враца/грешно посечен на няколко места
като РС Козлодуй/, съгласно представения договор за правна защита и пълномощно
оформен в хипотезата на чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
На следващо място, това решение е в разрез със съдебната практика на PC - Враца
по аналогични случаи , в които ОС - Враца също е отменил заповедта в частта за
разноските, които са присъдени на страните, а не на пълномощника им при хипотезата на
чл.38 ЗА, но въпреки това с крайния си акт тези съдебни състави са присъдили
възнаграждение на процесуалния представител в заповедното производство.
Предвид изложеното моли съда да отмени определение № 232 от 11.02.2022г. по
гр.дело № 3455 по описа за 2021г. на районен съд - Враца и вместо него постанови друго с
което ответното дружество бъде осъдено да заплати на адвокат М.М. С. от АК - Враца
възнаграждение за процесуално представителство по ч.гр.дело № 2531/2021г. по описа на
PC - Враца в минимален размер съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ.
Претендират се направените разноски по взъзивното частно гражданско дело за
заплатена държавна такса, за което прилага доказателства.
Жалбата е връчена на ответника, който в срок не е депозирал отговор.
За да се произнесе по жалбата настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от легитимирано лице,
при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По ч.гр.дело № 2531/2021г. по описа на PC - Враца е уважено заявлението на С. М.
Б. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 444/02.07.2021г., в която на
заявителката е присъдено и адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
С Определение № 262/04.10.2021г. по в.гр.дело № 432/2021г. на ОС - Враца е
отменена заповедта в частта, в която е присъдено адвокатско възнаграждение на
заявителката С. М. Б., тъй като по делото няма данни заявителя да е заплатил
възнаграждение за правна защита, предвид факта, че пълномощното с което е упълномощил
адв. С. е оформено в хипотезата на чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА - оказана безплатна
адвокатска защита на близки.
Предвид постъпилото възражение от страна на длъжника ищцата С. М. Б. е
2
депозирала искова молба с правно основание чл. 422 ГПК, въз основа на която е образувано
гр.дело № 3455 по описа за 2021г. на районен съд – Враца. Съдът е уважил иска като с
решение № 341 от 22.12.2021г е признал за установено, че ответника „В И К“ ООД със
седалище и адрес на управление гр.Враца дължи на С. М. Б. сумата от 300лева – главница,
представляваща направени от ищеца, в качеството на длъжник по изпълнително дело
№70/2017г по описа на СИС при РС Козлодуй, разноски за адвокатски хонорар, ведно със
законната лихва върху сумата от 30.06.2021г до изплащане на вземането, за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 444/02.07.2021г. по ч.гр.дело №
2531/2021г. по описа на PC – Враца. В решението съдът е присъдил адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в исковото производство, но не е
присъдил адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата за
процесуално представителство по заповедното производство.
Адв. С., в качеството си на процесуален представител на ищцата е депозирал молба
по чл. 248 ГПК. Съдът се е произнесъл с атакуваното определение № 232 от 11.02.2022г., с
което е отхвърлил молбата за изменение на решението в частта за разноските.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна.
При произнасяне по исковете по чл. 422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне по
сторените разноски, както за исковото, така и за заповедното производство съгл. т. 12 от ТР
№ 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Ищцата е поискала да й се присъдят разноски в заповедното и в исковото
производство. Представила, чрез процесуалният си представител списък с разноски по чл. 80
от ГПК/л.58/, съгласно който претендира следните суми: 25, 00 лв. заплатена държавна такса
в заповедното производство, 25, 00 лв. заплатена държавна такса в исковото производство.
В ИМ и в хода на устните състезания е поискано съдът да осъди ответника да
заплати на процесуалния представител на ищцата дължимото се адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗА в исковото и в заповедното производство.
С оглед уважаване на иска ответника следва да заплати адв. М.М. С. от АК-Враца
дължимото му адвокатско възнаграждение, като пълномощник на ищцата С. М. Б. и в
заповедното производство по ч.гр.дело № 2531/2021г. по описа на PC - Враца.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът взе
предвид Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016г. Съдът на
ЕС е приел, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба на България, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу
адвоката – да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с
наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС.
3
Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие
на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя
неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която
им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава
разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978 г. по
дело 106/1977 на Съда на ЕО.
Изложените по-горе обстоятелства дават право на настоящия съдебен състав да
определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на
конкретното дело, без да е обвързан от минималния размер на адвокатските
възнаграждения, предвиден в Наредбата.
В разглеждания случай става въпрос за подаване на заявление издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Подаването на заявлението не съставлява никаква фактическа и
правна сложност, която да оправдава присъждането на адвокатско възнаграждение равно по
размер на претендираното вземане.
Настоящият състав на Съда, като се съобрази с изложените по-горе съображения
относно съответствието на националната правна уредба за вземанията за разноски в
гражданския процес с правото на Европейския съюз, и като прецени действителната и
правна сложност на предмета на правния спор , счита, че следва да уважи частната жалба ,
като присъди адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лв.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че частната жалба трябва да
бъде уважена, като определение № 232 от 11.02.2022г., постановено по гр.дело № 3455 по
описа за 2021г по описа на РС Враца бъде отменено и бъде постановено ново с което да
бъде изменено решение № 341 от 22.12.2021г, постановено по гр.дело № 3455 по описа за
2021г. на РС Враца в частта за разноските, като „Водоснабдяване и канализация“ ООД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, бъде осъдено да заплати на адв. М.М. С.
от АК-Враца с адрес на упражняване на дейността гр. *** (***), ***, 100,00 лева-адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата по ч. гр. дело №
2531/2021 г. на Врачански районен съд.
С частната жалба е поискано и присъждане на разноски за настоящото производство.
В производството по чл. 248 от ГПК не се дължат нови разноски на страните с оглед
изхода на спора ( включително и разноски за адвокатско възнаграждение), както в
първоинстанционното производство, така и във въззивното производство. По въпроса за
разноските в производството по чл. 248 от ГПК има формирана трайна съдебна практика
(Определение № 493/ 26. 10. 2016г. по гр. д. № 4088/ 2016г. на 4-то гр. отд. на ВКС;
Определение № 683/ 21. 12. 2015г. по ч. гр. д. № 5089/ 2015г. на 3-то гр. отд. на ВКС;
Определение № 296/ 15. 08. 2017г. по ч. гр. д. № 1758/ 2017г. на 3-то гр. отд. на ВКС;
Определение № 114/ 20. 05. 2016г. по ч. гр. д. № 1847/ 2016г. на 2-ро гр. отд. на ВКС; ). В
цитираната съдебна практика се приема, че в производството по чл. 248 от ГПК не се
дължат разноски на страните. Този извод на ВКС се мотивира с обстоятелството, че
производството по чл. 248 от ГПК няма самостоятелен характер, а е функционално свързано
4
с производството по съществото на спора. Приема се че в производството по чл. 248 от ГПК
нормата на чл. 81 от ГПК не се прилага.Ето защо независимо от уважаване на частната
жалба, съдът не присъжда разноски на жалбоподателя за настоящото производство имащо за
предмет претенция по чл.248 ГПК. В случая съдът взе предвид още и факта, че ответникът
не е дал повод за развитието на до настоящото производство. Същият не е взел становище
по искането за изменение на решението на РС Враца в частта за разноските, както и не е
ангажирал становище по жалбата.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 232 от 11.02.2022г., постановено по гр.дело № 3455 по
описа за 2021г по описа на РС Враца, с което е оставено без уважение искането на адв. С. за
изменение на решение № 341 от 22.12.2021г, постановено по гр.дело № 3455/21г по описа
на ВрРС в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение № 341 от 22.12.2021г, постановено по гр.дело № 3455 по описа
за 2021г. на РС Враца, в частта за разноските като ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. *** да заплати на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на адв. М.М. С. от АК-Враца с адрес
на упражняване на дейността гр. *** (***), ***, сумата 100,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение по ч. гр. дело № 2531/2021 г. на Врачански районен съд.
Определението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5