Р Е Ш Е Н И Е
№ /19 .07.2021
гр.Плевен 19.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
в публичното заседание на двадесет и втори юни
през две хиляди
двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ СПАРТАНСКА
при секретаря Велислава Трифонова и в присъствието
на
прокурора
като
разгледа докладваното от
съдията
РЕНИ СПАРТАНСКА гр.дело №931 / 2020г.
по описа на ПОС и за да се произнесе съобрази следното:
Настоящото производство е образувано на основание постъпила ИМ от
„Райфайзенбанк /България/“ЕАД гр.София ,представлявано от А.А.- изп.директор и М.П.-прокурист
чрез пълномощника-юрисконсулт Д. И. срещу А.Т.Р. ***.
В ИМ се посочено,че в законоустановения срок по чл.415 ал.1 ГПК
се предявява установителен иск за
вземания в общ размер на 39 004,36лв., от които
изискуема главница -37 107,76лв.,изискуема възнаградителна лихва в
размер на 1 489,37лв.за
периода 15.11.2018г.-17.09.2019г.;наказателна
лихва в размер на 407,23лв. за периода
15.11.2018г.до 26.09.2019г.и законна лихва за забава ,считано от 30.09.2019г./датата на подаване на
заявлението/до окончателното изплащане на вземането.Изложени са доводи за
допустимост на предявения иск,като е
посочено,че ищецът като кредитор е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК за претендираните суми, същото е уважено и ПРС е издал
заповед по чл.417 ГПК по ч.гр. №6369/ 2019г., че от длъжника е подадено
възражение и ПРС е дал указания на банката-заявител да предяви иск за
установяване съществуването на вземането си,че искът по чл.422 ГПК е предявен в
едномесечния срок, считано от датата на получаване на
уведомлението-10.11.2020г.Твърди се, че с договор за потребителски кредит
№1801092293734160 от 10.01. 2018г., сключен между страните „Райфайзенбанк
/България“ЕАД е отпуснала на кредитополучателя А.Р. кредит в размер на 41 260лв.,усвоен
изцяло на 10.01.2018г. Описани са параметрите на договора за кредит,като е посочено е,че същият е отпуснат за
потребителски нужди,с краен срок за погасяване 15.01.2025г.,като съгласно чл.4
кредитополучателят дължи фиксирана лихва за първите 12 месеца в размер на 4,54%
,а след този срок годишна лихва в размер на 6-месечен SOFIBOR +5.280 пункта надбавка,а според чл.4.5 се дължи и наказателна лихва при забава в
заплащането на дължими вноски по кредита, чийто размер се определя като към
размера на редовната възнаградителна лихва се добавят 10 пункта.Твърди се,че
съгласно чл.5.2 от договора е уговорено кредитополучателят да погасява кредита
на 84 месечни вноски,дължими на 15-то число на месеца,за периода 15.02.2018г.до
15.01.2025г.,че банката е изпълнила всички свои задължения,а кредитополучателят
А.Р. е изпаднал в забава,като не е заплатила следните анюитетни вноски,с
падежни дати: 15.11.2018г.; 15.12.2018г.; 15.01.2019г.; 15.02.2019г.; 15.03.2019г.;
15.04.2019г.;15.05.2019г.;15.06.2019г.;15.07.2019г.;15.08.2019г.;15.09.2019г. Поради неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя,на 18.09. 2019г. банката е обявила предсрочна изискуемост на
целия кредит,за което длъжникът е уведомен с писмо. Изложени са доводи,че в
полза на банката ищец са възникнали вземанията, предмет на ИМ,че съгласно чл.79
и чл.86 ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение,заедно с обезщетение за
забава,в случай,че длъжникът не изпълни точно задълженията си ,че страните предварително
са договорили размера на неустойката
/обезщетение за забава/и вреди не следва да се доказват,а предсрочната
изискуемост е санкция за неизправност на длъжника.Ищецът посочва,че банката е
предприела действия за принудително събиране на вземанията като е подадено
заявление за издаване на заповед по чл.417 ГПК , като със заповед на ПРС за
незабавно изпълнение по ч.гр.д. №6369/2019г.и издаден изпълнителен лист
длъжникът А.Р. е осъдена да заплати на „Райфайзенбанк /България“ЕАД гр.София
претендираните суми.В заключение банката-ищец моли съда да постанови решение,с
което да бъде признато за установено спрямо ответника А.Т.Р. ,че вземането по
договор за потребителски кредит №1801092293734160
от 10.01.2018г. съществува и е изискуемо,а ответницата дължи на ищеца сумите,за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№6369/2019г.по
описа на ПРС,както следва:
-37 107,76 лв.-изискуема главница;
-1 489,37лв.-възнаградителна лихва за периода 15.11.2018г.до 17.09. 2019г.;
-407,23лв.-наказателна лихва за периода
15.11.2018г.до 26.09.2019г.вкл.
-законна лихва за забава върху главницата,считано
от 30.09.2019г./датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане
на вземането.
В случай на отхвърляне на установителния иск по
чл.422 ГПК,при условията на евентуалност е предявен осъдителен иск ,с който се
претендира ответницата да бъда осъдена да заплати на „Райфайзенбанк
/България“ЕАД гр.София следните суми:32
652,83лв.-главница;1 489,37лв.редовна
лихва за периода 15.11.2018г.до 17.09.2019г.;407,23лв.наказателна лихва за периода 15.11.2018г.до
26.09.2019г.вкл.,законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.Претендират се и
направените по делото разноски.В съдебното заседание на 22.06.2021г.на което бе
даден ход по същество представител на банката –ищец не се е явил.
В
едномесечния срок по чл.131 ГПК,на 03.03.2021г.
по ел.поща на съда е постъпил писмен отговор от ответницата А.Р. ,с който същата признава
вземанията ,предмет на исковата претенция и изразява желание с представители на
банката да осъществят преговори за сключване на споразумение за разсрочване на
задължението.Писменият отговор не е
подписан от ответницата,съгласно
изискването на чл.131,ал.2 ,т.6 от ГПК, тъй като е подаден по
ел.поща.Отговорът не е подписан нито саморъчно,нито с електронен подпис.Към
отговора са представени писмени доказателства на немски език,които не са
преведени на български език.На това основание ПОС с разпореждане №260189 от
11.03.2021г.указа на ответницата в едноседмичен срок да подпише депозирания
писмен отговор ,съгласно изискването на чл.131 ал.2,т.6 ГПК и в същия срок
приложените документи на немски език да
се представят с превод на български език.
На 19.03.2021г.от ответницата е
постъпила молба,подписана от нея,с която е приложено копие на саморъчно
обяснение от А.Р.,също неподписано.Представени са писмени доказателства на
немски език и в превод на български език.
Въпреки дадените от съда указания
писменият отговор не е подписан от ответницата,поради което съдът приема,че в
срока по чл.131 ГПК такъв не е депозиран.На
ответницата А.Р. е предоставена правна помощ и с определение на ПОС
№260144/18.05.2021г.адвокат А.Д. е назначена за неин служебен защитник.В
съдебното заседание на 22.06.2021г.адвокат Д. взема становище,че при
постановяване на съдебния акт съдът следва да съобрази,че в периода
13.03.2020г.до 13.07.2020г.не следва да бъде начислявана законна лихва,съгласно
чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение.
Окръжният съд като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното.
От
приложеното ч.гр.д.№6369/2019г. по описа на ПРС безспорно се установява,че ищецът „Райфайзенбанк България“ЕАД гр.София на 30.09. 2019г. е депозирал пред ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК
срещу ответника А.Т.Р.. Заявлението е уважено,като ПРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК №3551 от 01.10.2019.по цитираното ч.гр.д. №6369/2019г.,с която е разпоредено
длъжникът А. *** да заплати на кредитора „Райфайзенбанк
България„ЕАД гр.София сумата от
37 107,76лв. главница ;сумата
1489,37лв.редовна лихва за периода от 15.11.2018г.до
17.09.2019г.;сумата
407,23лв.,представляваща наказателна лихва за периода
от 15.11.2018г.до
26.09.2019г.,ведно със законна лихва върху главницата ,считано от 30.09.2019г./датата
на подаване на заявлението/до изплащане
на вземането , както и деловодни разноски в размер на 830,09лв.В заповедта
е отразено, че вземането на заявителя
произтича от извлечение от счетоводните книги на «Райфйзенбанк България»ЕАД към
26.09.2019г.и договор за потребителски кредит от 10.01.2018г.
Предмет на разглеждане в
настоящото производство е предявен иск с правно основание чл.422 във вр.с
чл.415 ГПК за установяване съществуване на вземането на ищеца за горепосочените суми,за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда
на чл.417 ГПК по ч.гр.д. №6369/2019г. по
описа на ПРС.В срока по чл.414 ал.2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу така
издадената заповед,като съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си.Банката-заявител е получила съобщението на съда на
10.11.2020г. Исковата молба е подадена на 23.11.2020г., като е спазен едномесечния срок по чл.415 ГПК за
предявяване на иска и същият е допустим. При условията на
евентуалност ,в случай на отхвърляне на иска по чл.422 ГПК в хипотезата ако
съдът приеме,че предсрочната изискуемост на кредита не е надлежно обявена е
предявен осъдителен иск ,с който се претендира ответницата да бъда осъдена да
заплати на „Райфайзенбанк /България“ЕАД гр.София следните суми:32 652,83лв.-главница;1 489,37лв.редовна лихва за
периода 15.11.2018г.до 17.09.2019г.;-407,23лв.наказателна
лихва за периода 15.11.2018г.до 26.09.2019г. вкл., законна лихва за забава
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Безспорно от представените към ИМ писмени доказателства,които не са оспорени от ответницата се установява,че на 10.01.2018г.между страните е сключен договор за потребителски кредит,по силата на който „Райфайзенбанк България“ЕАД гр.София е отпуснала на А.Р. като кредитополучател кредит в размер на 41 260лв.,с краен срок на погасяване на кредита 15.01.2025г. Съгласно чл.4.1 за първите 12 месеца кредитополучателят се е задължил да заплаща фиксирана годишна лихва в размер на 4,54% ,а според чл.4.2 за следващия период се дължи годишна лихва,представляваща сбор от шестмесечен SOFIBOR и надбавка 5,280.В чл.5.2 е постигната договореност,че кредитът ще бъде погасен на 84 анюитетни месечни вноски ,дължими на 15-то число на съответния месец,съответно първа вноска на 15.02.2018г. и последна вноска на 15.01.2025г.В този смисъл е и подписания между страните погасителен план.
От представеното писмо ,получено лично от ответницата А.Р. на
18.09.2019г.се установява,че със същото банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем.Посочено е,че за периода от 14.11.2018г.до 18.07.2019г.не са плащани
дължимите месечни вноски,като към
дата 18.07.2019г. задължението е в
размер на 38 287,06лв.,от които
37 107,76лв.главница и
1179,30лв.лихва.
Спорни в настоящото производство са
въпросите установено ли е по основание и размер вземането на
банката-ищец,налице ли са предпоставките за обявяване на целия кредит за
предсрочно изискуем ,дължи ли ответницата сумите ,за които е издадена заповед
по чл.417 ГПК от ПРС по ч.гр.д. №6369/2019г.
За изясняване на размера на дължимите суми е назначена съдебно-икономическа експертиза.От заключението на ВЛ Т.И. ,което не е оспорено от страните и като обективно съдът възприема изцяло,се установява, че сумата по кредита в размер на 41 260лв.е преведена по банковата сметка на ответницата еднократно на 10.01.2018г.При извършената проверка в счетоводните записвания на банката ВЛ е установило,че ответницата е заплатила сумата 5 775,31лв.,като са погасени вноски от 15.02.2018г.до 15.11. 2018г.,т.е.само 10 вноски.За периода 15.11.2018г.до 15.09.2019г. не са заплащани погасителните вноски.Съгласно заключението към датата на подаване на заявлението -30.09.2019г.,задължението на ответницата е в размер на 37 107,76лв.изискуема главница,редовна лихва в размер на 1489,37лв., наказателна лихва в размер на 407,23лв.Посочено ,че при извършената проверка в банката не са установени постъпили плащания от страна на ответницата за периода от датата на подаване на заявлението до датата на проверката 05.05.2021г.В устните си обяснения в съд.заседание на 22.06. 2021г. ВЛ посочи,че за периода на извънредното положение не е начислявана наказателна лихва,а се дължи договорната лихва по кредита.
При така събраните по делото доказателства
и изяснена фактическа обстановка съдът приема,че вземането на банката,за което
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК съществува,установено е
по размер.От страна на ответницата като кредитополучател е налице неизпълнение
на задълженията й по договора,като за периода
15.11.2018г.до 15.09.2019г.въобще не са погасявани дължимите месечни
вноски по кредита. В чл.8.1.е уговорено , че
от страна на кредитополучателя е налице неизпълнение в случай на просрочено
плащане на която и да е вноска по договора за повече от 31 дни от съответната
дата на дължимо плащане.Съгласно чл.9.2 при неизпълнение банката има право
едностранно ,с писмено уведомление до кредитополучателя да обяви всички усвоени
и непогасени суми по договора за
предсрочно и незабавно изискуеми.Настъпили са обективните предпоставки на
чл.9.2 за обявяване на непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем-неплащане на 11 поредни
погасителни вноски.Банката надлежно е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем ,като изявлението на кредитора ,обективирано в писмо е получено ответницата-кредитополучател на 18.09.2019г.,преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК с дата 30.09.2019г.Считано от датата на обявената предсрочна изискуемост
18.09.2019г.цялото вземане на банката е
станало изискуемо.В този смисъл са и дадените разяснения в т.18 от ТР №4/18. 06.2014г.на
ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.Неоснователни са изложените в тази насока
възражения от служебния защитник на ответницата, че предсрочната изискуемост на
кредита е обявена по време и
непосредствено след извънредното положение,като на кредитополучателя не е даден
толеранс и възможност да погаси задължението си.Предсрочната изискуемост е
настъпила на 18.09.2019г.,шест месеца преди 13.03.2020г.,когато е обявено извънредното положение в България.Ответницата
като кредитополучател е преустановила плащанията си по договора за кредит още
към 15.11.2018г.и именно неизпълнението
на задълженията й е довело до настъпване на предпоставките за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем,а не въведеното много по-късно извънредно
положение.
По изложените съображения съдът намира,че искът с правно основание чл.422 ГПК е основателен,доказан и следва да се уважи,като се признае за установено,че
ответницата дължи на банката ищец сумата 37 107,76лв. главница,договорна
лихва в размер на 1 489,37лв.за периода 15.11.2018г.до
17.09.2019г.;наказателна лихва в размер на 407,23лв.за периода 15.11.2018г.до
26.09.2019г.Върху главницата се дължи и законна лихва,считано от 30.09. 2019г./датата
на подаване на заявлението/до 12.05.2020г.и от 13.07.2020г.до окончателното й
изплащане ,като следва да бъде изключен периода от 13.03.2020г.до
13.07.2020г.,съгласно чл.6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение.За горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК по ч.гр.д.№6369/2019г.по описа на ПРС.
Поради уважаване на главния иск,съдът не следва да се произнася по евентуално предявения осъдителен иск.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.1
ГПК ответницата следва да заплати на
ищеца направените разноски в исковото
производство в размер на 1 180,09лв./ДТ в размер на 780,09лв.и депозит за
ВЛ в размер на 400лв./
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца и направените в заповедното производство разноски в размер на 830,09лв./т.12 от ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по
тълк.д.№4/2013г./
Водим от горното , Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК ,че А.Т.Р.,ЕГН ********** с постоянен адрес *** ***,Пл.обл.,*** и настоящ
адрес Австрия,гр.Виена,*** ДЪЛЖИ на „Райфайзенбанк България “ ЕАД,гр.София ,ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София,*** сумата 37 107,76лв. главница,договорна лихва в
размер на 1 489,37лв.за периода
15.11.2018г.до 17.09.2019г.;наказателна лихва в размер на 407,23лв.за периода 15.11.2018г.до 26.09.2019г.,ведно със
законна лихва върху главницата , считано от 30.09.2019г./датата на подаване на
заявлението/до 12.05.2020г.и от 13.07.2020г.до окончателното й изплащане/чл.6
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение/,представляващи
непогасени задължения по договор за потребителски кредит №1801092293734160 от
10.01.2018г.,обявен за предсрочно изискуем на 18.09.2019г.,за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК №3531/01.10.2019г.по ч.гр.д. №6369/2019г.по
описа на ПРС.
ОСЪЖДА
на осн.чл.78 ал.1 ГПК А.Т.Р., ЕГН ********** с постоянен адрес *** ***,
Пл.обл.,*** и настоящ адрес Австрия,гр.Виена,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Райфайзенбанк България “ ЕАД,гр.София ,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.София,*** деловодни
разноски за исковото производство в
размер на 1 180,09лв.
ОСЪЖДА А.Т.Р., ЕГН ********** с постоянен адрес *** ***,
Пл.обл.,ул.“Трети март“ №28 и настоящ адрес Австрия,гр.Виена,*** ДА
ЗАПЛАТИ на „Райфайзенбанк България “ ЕАД,гр.София ,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.София,*** деловодни
разноски за заповедното производство в размер на 830,09лв.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :