Решение по дело №3301/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260696                                               19.11.2020 г.                                             гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети ноември                                                     две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 3301 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод исковата молба на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против Д.М.Г., с която е предявен осъдителен иск за сумата от 350 лева, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба, както и осъдителен иск за сумата от  75,06 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.02.2018 г. – 13.03.2020 г. Предявен е и в условията на евентуалност осъдителен иск за сумата от 350 лева, като получена без основание.

В законоустановения срок по делото не постъпва отговор на исковата молба.

В съдебно заседание представител на ищцовото дружество не се явява. Преди заседанието депозира писмена молба, с която моли съда да уважи исковете и да постанови неприсъствено решение, като присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Бургаският районен съд, след като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Предявени са два главни осъдителни иска с  правно основание чл.9, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 6 от Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние и чл.86, ал.1 от ЗЗД и един осъдителен иск в условията на евентуалност с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

В случая от данните по делото е видно, че е налице първата предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като ответникът, редовно уведомен не е представил в законовия едномесечен срок писмен отговор по чл. 131 от ГПК, не е ангажирал доказателства и не се е явил в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като изрично са му указани  последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

Наред с това налице е и втората предпоставка на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – вероятна основателност на исковете, като мотивите за това са следните:

Налице е валиден договор за кредит № ***/12.05.2015 г., сключен по реда на чл. 6, ал.1 ЗПФУР между „***“ ЕООД и ответника Г. (за краткост Договора). За да се сключи той, следва да се направи искане за кредит, което обективира желанието на ответника за неговото сключване, което се подава от сайта на кредитора (www.vivus.bg). Г. отразява в искането толкова и такива лични данни, от които може да се направи еднозначен и категоричен извод, че именно тя желае да получи кредит. С натискане на бутона „подпиши“ кредитополучателят подписва всички страници от договора за потребителски кредит и ОУ към него и приложенията към него. Договорът е приет като доказателство по делото на хартиен носител като заверен препис и има доказателствена стойност.

Сумата по кредита (350 лева) е преведена на ответника по уговорения в договора начин (чрез паричен превод към „***“). Падежът на Договора е настъпил и липсва плащане.

Според т.14.5 от ОУ към Договора кредиторът има право да преотстъпи (прехвърли) вземанията си от кредитополучателя на трети страни. Вземането за главница е прехвърлено на ищеца по делото, като цесията е съобщена на ответника чрез получаване на препис от исковата молба, като сред приложенията към нея е писмо за цесията, с подател „***“ ЕООД, което дружество изпълнява задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД и чл.26, ал.4 от ЗПК.

Ето защо главният иск за главница е основателен и следва да бъде уважен. Тук се налага следното уточнение:

Според разпоредбата на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (за краткост Закона) до два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение. Ищецът е придобил вземането от финансова институция, поради което за периода 29.06.2020 г. – 14.07.2020 г. не може да начислява законна лихва върху вземането за главница, защото тя по същество представлява лихва за забава от момента на сезиране на съда. Ето защо законната лихва следва да бъде присъдена от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Основателен е и акцесорният иск за мораторна лихва върху главницата от датата на цесията, 01.02.2018 г., до 13.03.2020 г. в размер на 75,06 лева. При това положение не подлежи на разглеждане евентуалният иск, тъй като не се е сбъднало процесуалното условие за това – главният иск е уважен, а не отхвърлен.

При този изход на делото право на разноски има само ищецът, които са в размер на 250 лева, от които 100 лева заплатена държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Д.М.Г., ЕГН – **********, да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК – *********, следните суми: 350 (триста и петдесет) лева, представляваща дължима главница по договор за кредит № ***/12.05.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 15.07.2020 г. до окончателното й изплащане; 75,06 лева (седемдесет и пет лева и шест стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.02.2018 г. до 13.03.2020 г.; 250 (двеста и петдесет) лева разноски по делото.

На основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

            Вярно с оригинала! ММ