Р Е Ш Е
Н И Е
№ 4049 26.11.2018г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански състав
На двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година
В открито
заседание на двадесет и втори ноември 2018 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 12720 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК.
В
исковата молба ищецът твърди, че на 07.11.2012 г. като завършек на образувано
от ответното дружество „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД заповедно производство
по чл. 410 от ГПК под № 10749 от 2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив е
издаден изпълнителен лист на 07.11.2012 г. за следните суми: сумата от 1092,64
лева – ползвана топлинна енергия за периода от 01.05.2010 г. до 30.09.2011 г.
за обект с адрес *****************, сумата от 133,18 лева – мораторна лихва от
01.08.2010 г. до 10.07.2012 г., ведно със законната лихва от 11.07.2012 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 125 лева – разноски по заповедното
производство. Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено в съда на 11.07.2012 г. и
въз основа на него е образувано ч.гр.д. № 10749 от 2012 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, която заповед за изпълнение е влязла в сила на
07.11.2012 г. и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист за горепосочените
вземания. Въз основа на издадения по реда на заповедното производство
изпълнителен лист на 22.02.2013 г. е образувано против ищеца изпълнително дело
№ ***** г. по описа на ЧСИ ******* с район на действие ****** за принудителното
събиране на сумите по изпълнителния лист, което изпълнително производство към
настоящия момент не е прекратено с издаден изричен акт от страна на с.и.. В
производството по принудително изпълнение са извършвани справки и имуществено
проучване и са предприети следните изпълнителни действия, а именно запор на
банкови сметки в банка „Пиреос“ от ***** г. Заявява, че извън това реално
извършено изпълнително действие на **** г. е подадена молба от взискателя за
извършване на опис на движими вещи, което изпълнително действие реално не е
извършено. Заявява, че на **** г. е подадена молба от ответника за извършване
на проучване на имущественото състояние на ищеца. Твърди се, че с оглед на
гореизложените факти и обстоятелства вземанията по изпълнителния лист са
погасени по давност, на който правопогасяващ юридически факт ищецът се позовава
в настоящата искова молба, предявявайки иск по чл.439 от ГПК. Заявява, че се
позовава на правопогасяващия юридически факт – давностен срок, който твърди да
е настъпил след издаване на заповедта за изпълнение и влизането й в сила,
поради което и същият не е преклудиран. Изпълнителният лист за вземанията е
издаден на **** г., от която най-късна дата е започнал да тече погасителният
давностен срок за вземанията, а именно краткият тригодишен погасителен срок,
доколкото се касае за периодични вземания за заплащане на топлинна енергия и
тези вземания не са установени със сила на пресъдено нещо чрез постановено
съдебно решение. Заявява се, че в хода на принудителното изпълнение давностният
срок не е прекъсван изобщо, поради което и същият е изтекъл на ***** г. – три
години след издаване на изпълнителния лист. В тази връзка молбата за образуване
на изпълнителното не е прекъснала давността нито такъв ефект са проявили
молбата за опис и молбите за проучване, доколкото проучването не е изпълнително
действие, а описът на движими вещи изобщо не се е състоял и не е извършен от с.и..
Единственото реално извършено изпълнително действие по делото е от ***** г. е
налагане на запор на банкови сметки, което не е прекъснало давността по няколко
съображения. Заявява, че на първо място към датата на предприемането му
погасителният давностен срок вече е изтекъл, поради което и същият не може да
бъде прекъснат. На следващо място заявява, че изпълнителното действие не е
ненадлежно извършено, тъй като на ***** г. е настъпила перемпция – прекратяване
по силата на закона, на изпълнителното дело, доколкото за периода от неговото
образуване /**********/ молба за опис на движими вещи са изминали повече от две
години бездействие от страна на взискателя. Именно и за това молбата за опис на
движими вещи от ***** г. не може да прекъсне давността, тъй като това искано
изпълнително действие не може да бъде извършено и дори да е извършено, то би
било ненадлежно, тъй като ще бъде предприето по прекратено вече по силата на
закона изпълнително дело.
С оглед на гореизложеното счита, че притезанията на
ответното дружество за сумата от 1092.64 лева – ползвана топлинна енергия за
периода от 01.05.2010 г. до 30.09.2011 г. за обект с адрес ************; за
сумата от 133.18 лева – мораторна лихва от 01.08.2010 г. до 10.07.2012 г. и за
сумата от 125 лева – разноски по заповедното производство, съгласно издадения
изпълнителен лист и образуваното въз основа на него изпълнително дело № ******
г. по описа на ЧСИ *******, са погасени по давност, на който правопогасяващ
факт се позовава с настоящата искова молба. Погасителният ефект на изтеклия
след издаването на изпълнителния лист не е преклудиран факт, тъй като е
настъпил след влизането в сила на заповедта за изпълнение и издаването въз
основа на нея на изпълнителен лист. Заявява се, че въпреки погасените
притезания към настоящия момент изпълнителното производство е висящо и
взискателят притежава годен изпълнителен титул за тяхното принудително
събиране, а и се предприемат изпълнителни действия, което обосновава правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящите отрицателни установителни искове
по чл. 439 от ГПК.
С оглед гореизложеното, от съда се иска да постанови съдебно
решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ищеца, че
същият не дължи на ответното дружество, сумата в общ размер на 1350,82 лева,
представляващи: 1092,64 лева – ползвана топлинна енергия за периода от
01.05.2010 г. до 30.09.2011 г. за обект с адрес ****************************************;
133.18 лева – мораторна лихва от 01.08.2010 г. до 10.07.2012 г., 125 лева –
разноски по заповедното производство.
Претендират се и сторените от ищеца съдебни разноски.
Своевременно е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, в който заявява, че не оспорва изложените от ищеца
твърдения и по-конкретно, не оспорва, че задълженията по изп. дело № ***** г.
по описа на ЧСИ ******* са погасени по давност. В тази връзка заявява готовност
и моли ищеца да представи банкова сметка, *** в това производство разноски.
Направено е възражение за прекомерност
на поискания адв. хонорар, в случай, че същият не е съобразен с разпоредбите на
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
във връзка с чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съдът намира,
че са налице предпоставките на чл.237,
ал.1 от ГПК за постановяване на решение при признание на исковете, а именно –
ответникът признава предявените искове и е налице искане от ищеца за
прекратяване на съдебното дирене. Не са налице предпоставките на ал.3 на чл.237
от ГПК, препятстващи постановяване на решение при признание на исковете, а
именно признатите права да противоречат на закона или на добрите нрави или да е
признато право, с което страната не може да се разпорежда.
Ответникът е направил възражение за
прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение в размер на 325лв. Съдът не
споделя така наведеното възражение. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения минималният
размер на възнаграждението възлиза на 315,81лв., като заплатеното такова от
325лв. не се явява прекомерно.
Ответникът не претендира разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Т.Д.Т., ЕГН **********,***, и ответника “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул”Христо Данов” № 37,
че ищецът Т.Д.Т., ЕГН **********,***, не дължи на ответника “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул”Христо Данов” № 37, сумата от 1092,64 лева – цена на ползвана топлинна енергия за периода
от 01.05.2010 г. до 30.09.2011 г. за обект на потребление с адрес ****************;
сумата от 133.18 лева – мораторна лихва от 01.08.2010 г. до 10.07.2012 г., 125
лева – разноски по заповедното производство, за които вземания ответникът се е
снабдил със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 10749/ 2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив и за събирането на
които е образувано изп.дело № ****** г. по описа на ЧСИ *******, с район на
действие *********.
ОСЪЖДА “ЕВН
България Топлофикация”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул”Христо Данов” № 37, да заплати на Т.Д.Т., ЕГН **********,***,
сумата от 429лв. /четиристотин двадесет и девет
лева/ - разноски в производството, от които 104лв. – държавна такса и 325лв. –
адв. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчване на
препис от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ