Присъда по дело №3920/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 305
Дата: 11 декември 2024 г.
Съдия: Радостина Методиева
Дело: 20243110203920
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 октомври 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 305
гр. Варна, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Силвия М. И.
и прокурора А. Г. А.
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Наказателно дело от общ
характер № 20243110203920 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ Д. И. М. - роден на 31.01.1978г. в
гр.Търговище, с настоящ адрес в гр. Варна, ул. „***“ №*, вх.* ет.*, ап.**,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан,
работи, ЕГН ********** ,

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

През периода от месец май 2023г. до месец август 2024г. в гp. Варна,
след като е бил осъден с Решение № 3625/23.11.2022г. по гр.д. № 2124/2022г.
по описа на PC Варна, влязло в сила на 22.04.2023г. да издържа свой низходящ
- дъщеря си Ж.Д.М., родена на ***г., чрез нейната майка и законен
представител Д. И. Н., съзнателно не изпълнил това задължение в размер на
повече от 2 месечни вноски, a именно 16 /шестнадесет/ месечни вноски, всяка
в размер на 350лв. на обща стойност 5600 лв. /пет хиляди и шестстотин лева/,
като преди постановяване на присъдата от първоинстанционния съд е
изпълнил задължението си и не са настъпили вредни последици за
1
пострадалата, поради което и на основание чл. 183, ал.3 вр. ал.1 от НК НЕ
МУ НАЛАГА наказание.

Присъдата може да се обжалва или протестира пред Окръжен съд -
Варна в 15 дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 3920 ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД VІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ ЗА 2024 ГОДИНА.

Във ВРС е внесен обвинителен акт № 804 от адм. ръководител – районен
прокурор на РП Варна, по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу подсъдимия Д.И.М. за извършено от него престъпление от
общ характер, наказуемо по чл.183, ал.1 от НК за това, че за периода от месец
май 2023год. до месец август 2024год., в гр.Варна, след като бил осъден с
Решение № 3625/23.11.2022год. по гр.д. № 2124/2022год. по описа на РС
Варна, потвърдено с Р. № 490/19.04.2023год. по въззивно гражданско дело №
433/2023год. по описа на Окръжен съд – Варна, влязло в законна сила на
22.04.2023год. да издържа свой низходящ – дъщеря си Ж.Д.М., родена на
***год., чрез нейната майка и законен представител Д.И.Н., съзнателно не
изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 16 месечни вноски, всяка в размер на 350лв., на обща стойност
5600лв..
В съдебно заседание представителят на ВРП счита, че в случая е налице
хипотезата на чл. 183, ал.3 от НК и моли подсъдимият да бъде признат за
виновен, но да не му бъде наложено наказание.
Подсъдимият се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че
не плащал вноските за които му е повдигано обвинение, но завява че към
момента вече е изплатил всичко.
В дадената му последна дума моли да бъде оправдан.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подс. Д.М. и св. Д.Н. живеели на съпружески начала, като от
съвместното си съжителство имали дете – дъщеря Ж.Д.М. родена на ***год..
Преди около 10 години подсъдимият и св. Д.М. се разделили като детото
останало да живее при майка си.
С Решение № 3625/23.11.2022год. на ВРС постановено по гр.д. №
2124/2022год., влязло в сила на 22.04.2023год. били уредени упражняването на
родителските права по отношение на детето, режима на лични отношения,
както и дължимата издръжка. С посоченото решение упражняването на
родителските права по отношение на детето Ж.Д.М. били предоставени на
майката – св. Д.Н., като бил определен и режим на лични отношения на
подсъдимия с дъщеря му. С решението подсъдимият бил осъден също така да
плаща месечна издръжка на дъщеря си Ж., чрез нейната майка и законен
представител Д.Н., в размер на 350лв. месечно, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 18.02.2022год., с падеж на плащане до 10-то число
1
на текущия месец за който се дължи издръжката като сумата следвало да се
превежда по конкретно посочена в решението банкова сметка, до настъпване
на обстоятелства обосноваващи нейното изменение. С решението
подсъдимият бил осъден да заплати и издръжка за минало време в общ размер
на 2040лв.
След влизане в сила на съдебното решение, подсъдимият не заплащал
дължимата издръжка за дъщеря си. По този повод на 20.06.2023год. било
образувано изпълнително дело № 20238950401589 по описа на ЧСИ Л.С. с
район на действие ОС – Варна, а в последствие на 04.07.2024год. било
образувано и настоящото наказателно производство.
След повдигане на обвинението по настоящото наказателно
производство и образуване на съдебното производство, на 14.11.2024год.,
подсъдимият превел по банков път, по сметката на св. Д.Н. посочена в
съдебното решение, сумата от 5600лв. представляваща дължимата издръжка
за дъщеря му Ж. за периода от месец май 2023год. до месец август 2024год., с
което изпълнил задължението си за инкриминирания период.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно
обясненията на подсъдимия, показанията на св. Н., решение по гр.д. №
2124/2022год. по описа на ВРС, Решение по гр.д. № 433/2023год. по описа на
ОС – Варна, акт за раждане на Ж.Д.М., платежни нареждания, справка за
съдимост, справка за трудови договори и останалите приобщени по делото
писмени доказателства, като всички доказателства са непротиворечиви,
взаимнодопълващи се не водят на различни правни изводи.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно
разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност съдът
прецени от правна страна, че подс. Д.И.М. е осъществил от субективна и
обективна страна състава на чл.183 от НК, тъй като за периода от месец май
2023год. до месец август 2024год., в гр.Варна, след като бил осъден с Решение
№ 3625/23.11.2022год. по гр.д. № 2124/2022год. по описа на РС Варна, влязло
в сила на 22.04.2023год. да издържа свой низходящ – дъщеря си Ж.Д.М.,
родена на ***год., чрез нейната майка и законен представител Д.И.Н.,
съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 16 месечни вноски, всяка в размер на 350лв., на
обща стойност 5600лв..
Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие и се изразява в
съзнателното неизпълнение на задължение за издръжка, в размер на повече от
две месечни вноски – 16 месечни вноски.
Накърнени са обществените отношения, чрез които се осигуряват
условията на нормално съществуване на семейството.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер
2
на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и ги е искал.
Същият е съзнавал характера на задължението си, наясно е бил със съдебното
решение на гражданския съд и поради нежелание съответно неполагане на
достатъчно усилия в тази насока не е осъществил дължимото според закона
поведение. В тази връзка следва да се съобразява и разпоредбата на чл. 143,
ал. 2 от СК, според която родителите са длъжни да дават издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да
съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент за противното от
чл. 144 от СК). Безспорно от доказателствата по делото се установява, че
подсъдимият не имал сключен ТД към инкриминирания период. Същият обаче
е бил в работоспособна възраст като няма данни да страда от здравословни
проблеми, които да възпрепятстват възможността му да упражнява
общественополезен труд за значителен период от време, поради което и в
случая неизпълнение на задължението за плащане на издръжка не се дължи на
обективни, независещи от подсъдимия причини, а на изцяло лични
субективни причини. В горната насока е и налице достатъчно константна
съдебна практика на ВКС – Решение № 126/20.03.2015год. на ВКС по н.д. №
205/2015год. І н.о.; Решение № 111/04.07.2016год. на ВКС по н.д.
№434/2016год. ІІІ н.о. и ред други.
Същевременно обаче съдът намери, че наказуемостта на деянието
следва да отпадне, тъй като по делото са налице писмени и гласни
доказателства (показанията на св. Н., платежно нареждане) за плащане на
инкриминираната сума, от които доказателства се установява, че към момента
на приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд
подсъдимият е реализирал задължението си, като е изплатил дължимата за
детето му издръжка – общо в размер на 5600лв., тоест изцяло е платил
дължимата за инкриминирания период сума по издръжката на дъщеря си.
От друга страна по делото липсват доказателства, че неизпълнението на
задължението на подсъдимия за издръжка е довело до вредни последици за
детето. И като съобрази че друг път подс. Д.Г.М. не се е възползвал от
привилегията на чл. 183, ал. 3 от НК, съдът счете, че в настоящия случай
разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК е приложима, поради което и не му
наложи наказание за извършеното от него престъпление по ал. 1 на чл. 183 от
НК.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.


Съдия при Районен съд - Варна:



3

4
Съобщи за изтекли лични данни