Решение по дело №45/2019 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 70
Дата: 3 юни 2019 г. (в сила от 17 септември 2019 г.)
Съдия: Спас Маринов Стефанов
Дело: 20193430200045
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 70

 

гр. Тутракан, 03.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Тутраканският районен съд в публично заседание на тринадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : СПАС СТЕФАНОВ

 

при секретаря Людмила Петрова, като разгледа докладваното от Председателя АНД № 45 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид  следното :

Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 18-0362-000781 от 29.01.2019 г.  на Началника РУ на МВР гр. Тутракан е наложил на М.Р.Д., с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Д., който чрез процесуалния си представител адв. Д.Н. ***, го обжалва в срок и моли съдът да го отмени като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна –Началник РУ гр. Тутракан към ОД на МВР гр. Силистра, не се представлява в съдебно заседание и не взима становище по съществото на спора.

Районна прокуратура гр. Тутракан, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Свидетелите МПИ Б.В.Д. и мл. инспектор ОП П.Д.С. са служители в РУ на МВР гр. Тутракан.

На 21.08.2018 г. те изпълнявали служебните си задължения на територията на Община Тутракан. В 11:40 часа, в гр. Тутракан, обл. Силистра, по ул. „Трансмариска“, упражнявали контрол по ЗДвП, като съставяли уведомления на водачите на неправилно паркирали автомобил в тяхно отсъствие. В този момент към тях се приближил водачът на л. а. „Пежо“ М.Д. и попитал какви са начинът и редът за плащане на глобата. Било му обяснено, след което жалбоподателят си тръгнал. Актосъставителят направил справка с ОДЧ за собствеността на лекия автомобил „***“, с рег. № ***, при което се установило, че същият е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 31.07.2018 г. Полицейските служители установили водача на автомобила малко по – късно пред сградата на Община Тутракан. 

Актосъставителят Б.Д., в качеството си на служител на РУ на МВР гр. Тутракан приел, че деянието съставлява административно нарушение и в присъствието на св. П.С., съставил на жалбоподателя Д. АУАН серия Д бл. № 0308318 с дата 21.08.2018 г.с което му повдигнал обвинение за това,че  „…на 21.08.2018г. в 11.40 ч. в гр.Тутракан обл.Силистра,по ул.”Трансмариска” до Община Тутракан,управлява лек автомобил „***“ с рег. № ***, негова собственост,като допуска следното нарушение:водача управлява  лек автомобил „***“ с рег. № ***, с прекратена регистрация от 31.07.2018 г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл.140 ал. 1 във връзка с чл.143 ал. 15 от ЗДвП”.АУАН е бил предявен на жалбоподателя,който го подписал без възражения и получил препис от него.

         Съставения АУАН и останалите материали в преписката,били изпратени на РП-Тутракан.Било е образувано досъдебно производство № 225/2018г. по описа на РУ на МВР-Тутракан,преписка вх. № 693/2018г. на РП-Тутракан.С постановление от 10.01.2019г., досъдебното производство е било прекратено.Наблюдаващия прокурор е приел,че деянието не е извършено виновно,тъй като на жалбоподателя Д. не е било известно служебното прекратяване на регистрацията на автомобила,който   управлявал.Прокурорът е разпоредил материалите от преписката да бъдат изпратени на Началника на РУ на МВР-Тутракан за взимане на отношение по административен ред.Постановлението за прекратяване е влязло в сила на 22.01.2019г.

Началникът на РУ на МВР гр. Тутракан е издал Наказателно постановление № 18-0362-000781 от 29.01.2019 г., като е възприел изцяло отразената в АУАН фактическа обстановка. След като посочил нарушената разпоредба от ЗДвП /чл. 140, ал. 1 от ЗДвП /на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя М.Р.Д. административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца.

На 20.02.2019 г. жалбоподателят е получил препис от НП.

Горните обстоятелства се подкрепят изцяло от показанията на разпитания актосъставител Б.В.Д. и свидетеля П.Д.С. и приетите от съда писмени доказателства,които съдът кредитира като относими към предмета на делото,логични, последователни,взаимно допълващи се и непротиворечащи си. Анализирайки доказателствата, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

АУАН,с който е сложено началото на административно-наказателното производство,е съставен от длъжностно лице,имащо съответните правомощия.Акта съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити.Описанието на деянията са изчерпателни,ясни и съответстващи на закона.АУАН е подписан от нарушителя и препис от него му е връчен по надлежния ред.

         Атакуваното НП също е издадено от имащ съответните правомощия държавен орган.Същото съдържа всички изискуеми от чл.57 ал. 1 от ЗАНН реквизити.Подписано е надлежно от издателя и е връчен препис от него на адресата.

Налице е друго основание за отмяна на атакуваното НП,като незаконосъобразно.

 

 

 

На практика няма спор,че на посочената дата и место,жалбоподателя е управлявал собствения си лек автомобил с регистрационен номер ***,който към датата на проверката от полицейските служители е бил със служебно прекратена регистрация.Стои въпросът знаел ли е жалбоподателя, че регистрацията на автомобила му е служебно прекратена или бил ли е длъжен да знае,че може да бъде прекратена регистрацията предвид разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от ЗАНН.

         Както при разследването по досъдебното производство,така и в хода на съдебното следствие по административно-наказателното производство, не са били събрани доказателства,от които да се направи обоснован извод,че жалбоподателя е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на въпросния лек автомобил.

         Съгласно разпоредбата на чл.574 ал. 10 от Кодекса за застраховането,информационния център на гаранционния фонд уведомява собствениците на моторни превозни средства,за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите  или сключения застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.Изречение второ на следващата алинея задължава Гаранционния фонд да уведоми съответния сектор „ПП” по регистрация на автомобила да прекрати регистрацията на МПС. Чл.143 ал.10 от ЗДвП задължава съответните компетентни органи,при получаване от Гаранционния фонд на уведомление по реда на 574 ал. 11 от КЗ,служебно да прекратят регистрацията на съответното МПС,за което да уведомят собственика на превозното средство.

         Разпоредбата на чл.574 ал. 10 от КЗ регламентира 14 дневен срок за представяне на доказателства от собственика на МПС за сключен договор за задължителната застраховка,като началото на този срок е обвързан с датата на изпращане на уведомлението.Така формулирано, това задължение на ГФ,не предполага задължение за фонда да събира доказателства за датата на получаване на уведомлението от собственика на съответното МПС,тъй като тази датата не е обвързана от закона с каквито и да са последици.Казано по друг начин за ГФ е без значение дали собственика е получил въобще изпратеното му уведомление или кога е получил същото и следователно не следва да събира каквито и да са доказателства за получаване на уведомлението.

         За разлика от КЗ,ЗДвП и в частност цитираната разпоредба на чл.143 ал. 10 от ЗДвП,задължава сектор „ПП” към съответното ОД на МВР по регистрация на автомобила, да уведоми собственика на автомобила за служебно прекратената регистрация.Последното следва да бъде извършено по начин,удостоверяващ получаването на уведомлението от собственика на автомобила. Неизпълнението на това задължение на сектор „ПП” има за последица невъзможност да бъде санкциониран водача на  съответното МПС, за това, че го управлява след като е била служебно прекратена регистрацията му.Това е така,тъй като не е изпълнен в неговата цялост фактическия състав по служебното прекратяване на регистрацията на автомобила.Уведомяването на собственика е елемент от фактическия състав,който е в кумулативна връзка с останалите елементи от фактическия състав и неговата липса не може да породи правните последици, с които законодателя е свързал тази норма.

         Посоченото по-горе по никакъв начин не изключва ангажирането на административно-наказателната отговорност на собственика на МПС, произтичаща от разпоредбата на чл.638 ал. 1 т. 1 от КЗ или за водача на МПС,произтичаща от разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ.Това е така,тъй като до уведомяването на собственика на МПС,по реда на чл.143 ал. 10 от ЗДвП, няма приключила процедура по служебно прекратяване на регистрацията на МПС.

         В конкретния случай,както в досъдебното производство,така и по време на съдебното следствие по настоящото производство,не се събраха доказателства за това,че жалбоподателя Д. е бил уведомен по реда на чл.143 ал. 10 от ЗДвП за служебното прекратяване на регистрацията на управлявания от него лек автомобил на 21.08.2018г. и процедурата по служебното прекратяване на регистрацията на МПС по реда на цитирания текст от ЗДвП, не е била  довършена.От горното следва,че жалбоподателя не е извършил административното нарушение,за което ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. 

         Отделно от това в наказателното право,незнанието на фактите и обстоятелствата за деянието,винаги изключва ангажирането на наказателната отговорност на дееца, независимо,че закона е обявил същото за престъпно или административно нарушение. В конкретния случай жалбоподателя Д. не е знаел за служебно прекратената регистрация на лекия автомобил,който е управлявал. 

         Ето защо съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно. 

 

Водим от горното, съдът

   

Р     Е     Ш     И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление 18-0362-000781 от 29.01.2018 г., с което Началникът РУ на МВР гр. Тутракан е наложил на М.Р.Д., с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1, от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП административни наказания „ГЛОБА” в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр. Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.

 

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: