ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.София, 16.12.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 състав в открито съдебно заседание на девети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Р.Аврамова,
разгледа търговско дело № 1070 по описа за 2018г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ,
образувано по възражение вх. № 147076/28.11.2019 година на Национална агенция
за приходите срещу посочения ред за удовлетворяване на вземанията на Държавата,
включени в списък на приети вземания на синдика на „Т.С.Б.” ЕООД по чл. 685,
ал. 1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 19.11.2019г. и възражение на
несъстоятелния длъжник № 146687/27.11.2019 година срещу включеното вземане на Н.
ЕООД в размер на 21 759,48 лева.
Синдикът е представил писмено становище, което
поддържа в проведеното о.с.з. по постъпилите възражения.
По възражението на НАП.
Възражението е основателно.
Предявените от НАП вземания,
предмет на възражението - за лихви от 7174, 82 лева върху вземания за данъци,
начислени до 24.10.2019 година и от 8851,61 лева – лихви, начислени до
24.10.2019 година върху вземанията за задължителни осигурителни вноски, видно
от представените доказателства са обезпечени със запори, вписани служебно по
реда на ЗОЗ със съответни постановления /приложени към молбата за предявяване
на вземане/. Посочените по-горе вземания са сред обезпечените такива и синдикът
сам сочи, че е допуснал грешка при определяне реда на удовлетворяване на
същите. Списъкът по отношение на тях следва да бъде изменен като бъде определен
ред за удовлетворяване на тези вземания по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
По възражението на длъжника.
Възражението е неоснователно.
В действителност, в списъка на приетите вземания е
включено вземане за неустойки от общо 27 835,37 лева, като с влязло в сила
решение на СРС, 138 състав е присъдено вземане за неустойки по Договор за наем
от 21.02.2011 година и Споразумение от 31.10.2014 година за периода от 12.01.2017
година до 20.04.2017 година от 3383,53 лева. За сумата от 4008,44 лева, дължима
на същите основания е налице също влязло в сила съдебно решение, като тази сума
е дължима за различен период – 31.10.2014 година – 31.12.2016 година. Поради това
настоящият състав приема, че тези суми за неустойки правилно са включени от
синдика като приети вземания.
Макар в настоящото възражение да се оспорва
приемане на сумата от 21759,48 лева, каквото вземане в действителност не е
предявено в производството, доколкото все пак е уточнено, че същото е и предмет
на т.д. № 9580/2017 година, то съдът приема, че възражението касае сумата от
20 443, 40 лева – неустойки по чл. 12 от цитирания договор за наем, за
периода от 12.01.2014 година – 31.10.2014 година. Видно от посочената договорна
клауза, същата е действителна и не излиза извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Същата е уговорена в размер,
обичаен за подобни клаузи в търговските отношения, а липсата на краен предел за
начисляване е обусловено единствено от длъжниковото поведение.
Спорно е дали със Споразумението от 31.10.2014
година, кредиторът се е отказал да търси възникналите преди тази дата вземания
за неустойка по договора за наем. Видно от споразумението, обаче, същото не
третира изрично и вземанията за неустойка по чл. 12 от договора, възникнали до
датата на подписването му и не обективира воля на наемодателя за опрощаването
им. Предмет на споразумението са единствено задълженията за наемни вноски и
режийни разходи и ясно изразената от страните воля за отстрочването им. Предвид
изложеното и с оглед безспорно установените размери на наема и разходите за
периода м. 01. – м. 10.2014 година, които не са заплатени от възразилия
длъжник, посочени в самото споразумение, както и предвид размера на дължимата
по чл. 12 от договора неустойка, последната, изчислена по реда на чл. 162 ГПК,
е именно 20 443,40 лева за периода от 12.01.2014 година – 31.10.2014
година /върху вземанията, начислени по представените фактури/.
Следва изрично да се посочи, във връзка с
изложеното от представляващия длъжника, че спирането на завареното производство
/в случая, делото пред ВКС/ цели то да бъде запазено, за да може с оглед процесуална икономия, ако относно
предявеното вземане, предмет на иска, възникне
спор в производството по несъстоятелност, спорът да се разреши по исков ред
в завареното производство, вместо да се предявява нов иск (по реда на чл. 694 ТЗ), като завареното производство по чл. 637, ал. 3 ТЗ вече обслужва единствено
нуждите на производството по несъстоятелност (чл. 637, ал. 4 ТЗ) и играе ролята
на иск по чл. 694 ТЗ (не се преминава от осъдителен в установителен иск).
Тоест, не са налице пречки, производството да продължи при поддържане на
оспорването от страна на длъжника, което следва да бъде заявено в срока по чл.
694 ТЗ и не следва да бъде образувано ново дело със същия предмет – хипотезата на чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ и
при последиците на чл. 637, ал. 4 ТЗ.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение на „Т.С.Б.”
ЕООД, ЕИК:********* вх. № 146687/27.11.2019 година срещу включеното в списъка
на приетите вземания на кредиторите на „Т.С.Б.” ЕООД, ЕИК: *********, обявен в
търговския регистър на 19.11.2019 г. вземане на Н. ЕООД в размер на 20 443,40
лева – неустойка по договор за наем от 21.02.2011 година и Споразумение от
31.10.2014 година, дължима за периода 12.01.2014 година – 31.10.2014 година
ОДОБРЯВА списък по чл. 685, ал. 1 ТЗ на приетите вземания
на кредиторите на „Т.С.Б.” ЕООД, ЕИК:********* по чл. 685 ТЗ, обявен в
търговския регистър на 19.11.2019 г., като
ПРОМЕНЯ по възражение вх. № 147076/28.11.2019 година на
Национална агенция за приходите посочената поредност за удовлетворяване на
вземанията на Национална агенция по приходите за лихви в размер на от 7174, 82 лева върху вземанията за
данъци, възникнали след решението за откриване на производството по
несъстоятелност, които лихви са начислени до 24.10.2019 година и за лихви в
размер на 8851,61 лева – лихви,
начислени до 24.10.2019 година върху вземанията за задължителни осигурителни
вноски, възникнали след решението за откриване на производството по несъстоятелност,като
ОПРЕДЕЛЯ поредност на удовлетворяване на тези вземания по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ, като обезпечени с Постановления,
вписани в ЦРОЗ с вх. № 2019101101571,
№ 2019101101730, № 2019101101793 и № 2019101101518.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на Агенцията
по вписванията за обявяването му в Търговския регистър по реда на чл. 692, ал.
5 ТЗ.
СЪДИЯ: