Р Е Ш Е Н И Е
Номер 18.12.2019
Година Град Aйтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
Айтоски Районен съд Граждански
състав
На 04.12./четвърти ДЕКЕМВРИ/
2019 Година
В публично
заседание в следния състав:
Председател :Мария Дучева
Секретар: Яна Петкова
Прокурор ……………………………………
като разгледа докладваното от………. съдия………ДУЧЕВА
ГРАЖДАНСКО дело номер 609 по описа за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на настоящото производство е Иск, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА CЪБИPAHE HA
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с EИK *** със седалище и адрес на управпение: ***,
представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б. чрез пълномощника: А.Б.,
юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, със съдебен адрес no
чл. 39, an. 1 от ГПК: ***, срещу Г.А.Г., с EГH **********, с адрес: ***.
В исковата молба се сочи, че нa 02.01.2018
г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като Кредитор и Г.А.Г., като
Кредитополучател е сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с №
CREX-15595156, при спазване на разпоредбите на 3акона за потребителския кредит.
Страните са договорили, че финансираните
Стоки u услуги, съгласно договора за кредит сa:
- Джип на акумулатор, марка XEROX, модел
b100, 1 бр. , за обща цена в размер на
649,00 лева;
-Пералня със сушилня, марка INDESIT, модел
xwde 961480х, 1 бр. , за обща цена в размер на 929,00 лeвa.
Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от договор за кредит за покупка
на стоки или услуги. Размерът нa предоставения с този договор кредит е равен на
сумата, посочена в полe „Размер на кредита", който представлява сбор от
следните компоненти: обща цена на стоките: 1578,00 лв. и застрахователна премия
no застраховка „3ащита на плащанията": 302,98 лв. Страните ca постигнали
съгласие, размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащанията" да бъде платен директно на застрахователния агент „Директ
Сървисис" ЕАД, като застрахователната премия е разделена на равен брой
вноски, съответстващи на посочения брой вноски в полe „Брой погасителни
вноски" и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в none
„месечна погасителна вноска". Така, общият размер на кредита е
1880,98.лв., който включва в себе си обща цена нa стоките и размера на застрахователната
премия no застраховка „Защита на плащанията", която сума
Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 24 броя равни
части, кoитo са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
C подписването на договора за кредит,
Кредитополучателят се съгласява предоставеният му с договора потребителски
кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен Търговски партньор на
Кредитодателя. Така, извършването на плащането пo посочения начин съставлява
изпълнението нa задължението на Кредитора да предостави на Кредитополучателя
кредита, предмет на договора, съставляващ плащане, извършено oт името на
Кредитора и за сметка на Кредитополучателя, и създава задължение за
Кредитополучателя да заплати нa Кредитора погасителни вноски, указани пo размер
в полe „месечна погасителна вноска" и брой в полe „брой погасителни
вноски".
Горепосоченото се доказва u от издадените
Фактура ********** u Служебен бон 0025649 от 30.12.2017 г.,
Погасителните вноски no предходното
изречение съставляват изплащане на главницата no кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на Кредитора no подготовка и обслужване на кредита и
определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент
е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, npu което общата стойност
нa плащанията no кредита е договорена в размер на 2548,56 лв. Така, договорната
лихва no кредита е уговорена oт страните в размер на 667,58 лв.
Ha основание сключения между страните
договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата пo кредита в срок дo
5.01.2020 г., нa 24 броя равни месечни погасителни вноски, всяка oт които пo
106,19 лв., пpu първа погасителна вноска на 5.02.2018 г., съгласно погасителен
план посочен в Договора зa кредит, в който е посочен падежа нa всяка отделна
погаситепна вноска.
Крайният срок за издължаване ча всички
задължения no кредита е 5.01.2020 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен
план, неразделна част от договора за кредит/, нo предвид обстоятелството, че
Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението за плащане на
погасителните вноски, кредиторът e пpиeл, че пo отношение на вземанията е
настъпила предсрочна изискуемост, без да е необходимо изпращане на съобщение от
Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. B конкретния случай,
поради допусната oт страна на Кредитополучателя забава за плащане в срок на две
месечни погасителни вноски е настъпила предсрочна изискуемост, считано от
20.03.2018 г., която дата представлява падежа на втора погасителна вноска.
Въпреки липсата на договорно задължение за
това no отношение на Кредитора, Кредитополучателят е уведомен за обявената
предсрочна изискуемост с уведомителното писмо, изпратен з с известие за
доставяне.
Съгласно условия към договор за кредит за
покупка на стоки или услуги, при забава в плащането на една или повече месечни
пагасителни вноски, Кредитополучателят дължи обещетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. Ha длъжника е начислена
лихва за забава за периода от 21.03.2018 г. /денят следващ датата на настъпване
на предсрочната изискуемост/ дo датата на подаване на заявлението в съда, кoятo е в общ размер на 209,55
лева.
Длъжникът не е извършил плащане no дължимия
паричен заем към Дружеството.
Ha 12.07.2018 г. е подписано Приложение 1
към Рамков договор зa продажба на вземания от дата 2.07.2017r., на основание
чл. 99 от 33Д, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, EV K ********* и
,,Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***, пo силата нa който
вземането, произтичащо от договор зa кредит № CREХ-15595156 от дата 2.01.2018
г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Г.А.Г. е прехвърлено в полза
нa „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *** изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора
за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането в полза нa трети
лица.
Съгласно договора за цесия от 27.07.2017
г., „Агенция за Събиране на вземания" EAД в качеството Cu на цесионер се е
задължила от името нa цедента и за своя Сметка да изпраща уведомления зa
извършената цесия до дпъжниците, зa което Агенция за събиране на вземания има
изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., кпон
България" в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" EAД за уведомяване на длъжниците no реда на чл. 99, an.
3 от 33Д.
B изпълнение на изискванията на закона, на
ответника е изпратено no реда нa чл. 99, an. 3 от 33Д уведомление за извършената
цесия, от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с изх. №
YПЦ-П-БHП/CREX-15595156 от 12.09.2018 г., с известие за доставяне чрез
Български пощи ЕАД. Същото се е върнало в цялост, с отбелязан резултат
„преместен". Ищцовото дружество е изпратило повторно уведомително писмо за
цесията с изх. № YПЦ/YПИ-С-БHП/CREX-15595156 от 21.02.2019 г., ведно с
уведомление за предсрочната изискуемост, което се е върнато в цялост, с
отбелязан резултат „преместен". Ищцовото дружество е изпратило отново,
чрез куриер, уведомително писмо за цесията с изх. № YПЦ/УПИ-И-6НП/CREX-15595156
от 13.06.2019 г., ведно C уведомление за предсрочната изискуемост, което не се
е върнало към момента на подаване на настоящата искова молба.
Предвид изложеното ищцовото дружество
счита, че за него е налице правен интерес съдът да постанови решение , с което
да се приеме за установено, на основание чл.422 от ГПК, че ответникът Г.А.Г., с
EГH **********, с адрес: ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА CЪБИPAHE HA В3ЕМАНИЯ"
ЕАД, с EИK ***, сумите 1880,98 лв. /хиляда и осемстотин и осемдесет лева и
деветдесет и осем стотинки/ - представляващи главница ;667,58 лв. /шестстотин
шестдесет и седем лева и петдесет и осем стотинки/ — договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
5.02.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска до 5.01.2020 г.
(падеж на последна погасителна вноска); 209,55 лв. /двеста и девет лева и
петдесет и пет стотинки/ — лихва /обезщетение/ за забава за периода от 21.03.2о18
г. до датата на подаване на заявлението в съда; законнa лихва върху главницата
считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от особения представител на ответника Г.А.Г., в който
сочи , че ИМ е процесуално недопусттима поради липса на пасивна процесуална
легитимация на ответника, поради липса на доказателства за уведомяване на
ответника за настъпилата цесия .На следващо място твърди се , че вземането не е
доказано по размер, като не са отразени правилно направените плащания по
погасителния план. В отговора на ИМ се твърди, че цитираният договор за кредит
е нищожен поради противоречие с нормата на чл.22 ЗПК , т.к. размера на шрифта е
под изискуемия размер №12. Твърди се също така, че отделни разпоредби на
договора са в противоречие с чл.10, ал.1 ЗПК, чл.143,т.7 ЗПК, чл.143, т.1 ЗПК,
чл.12, ал.1, т.11 ЗПК
Съдът, след преценка на събраните по
делото, както и доводите на страните и
изразените от тях процесуални становища, по реда на чл.235,ал.2 ГПК приема за
установено и обосновава следните правни изводи:
Предявени по делото, в условията на обективно
кумулативно съединяване са положителни установителни искове, с правна квалификация - Предявен е иск с
правно основание по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване на съществуването на
оспорено вземане по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
Предявеният положителен установителен иск по
чл.422 от ГПК, вр. вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за установяване на парично вземане е
допустим, като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа
и от приложеното ч.гр.д.№265/2019г. по
описа на РС-Айтос, по което има издадена срещу ответника Г. Заповед №140/07.03.2019
за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Положителният установителен иск по чл.422 от ГПК е предявен на 21.06.2019г., т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок
по чл.415, ал.1 от ГПК. Исковете са
процесуално допустими.
В хода на производството по предявения иск по
чл.422 от ГПК следва да се докаже възникването на задължението на ответника,
размера на същото, основанието за пораждането му и изпълнението на насрещните
задължения по договора от страна на ищеца. В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове и размери.
Няма спор между страните и съдът приема за
установено , че нa 30.12.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като
Кредитор и Г.А.Г., като Кредитополучател е сключен договор за кредит за покупка
на стоки или услуги с № CREX-15595156. Финансираните Стоки съгласно
договора за кредит сa: Джип на акумулатор,
марка XEROX, модел b100, 1 бр. , за обща цена в размер на 649,00 лева; Пералня със сушилня, марка INDESIT, модел xwde
961480х, 1 бр. , за обща цена в размер на 929,00 лeвa. В потвърждение на плащането е издадена Фактура **********
u Служебен бон 0025649 от 30.12.2017 г.
Спори се между страните, че длъжникът е бил
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. Съгласно задължителната съдебна
практика формирана с т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2013 г. на
ОСГТК на ВКС и с постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 40/17.06.2015 г.
по т. д. № 601/2014 г. на I т. о. и решение № 23/24.03.2015 г. по т. д. №
1717/2013 г. на I т. о., датата на предсрочната изискуемост на кредита
се определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнала до длъжника. Безспорно е , че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД няма право да обяви автоматично предсрочната
изискуемост на кредита без длъжника да е уведомен за това. Това е така дори и в
ОУ към договора да е предвидено друго.
В обстоятелствената част на ИМ се твърди, че
ответникът е бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, но
писмени доказателства за това не са приложени. Сред приложените по делото,
както и по Заповедното производство писмени доказателства няма такива, които да
доказват, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е уведомил Г.Г. за настъпилата
предсрочна изискуемост, поради което съдът прави извод, че ответника не е бил
надлежно уведомен.
Задължителна практика на ВКС, формирана с т.
17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС и с постановените
по реда на чл.290 ГПК решение № 40/17.06.2015 г. по т. д. № 601/2014 г. на I т.
о. и решение № 23/24.03.2015 г. по т. д. № 1717/2013 г. на I т. о. „ в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за кредит, става предсрочно изискуемо, ако кредиторът е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем; ако предсрочната изискуемост
е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост.“. В случая кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД не е
уведомил Г.Г. за настъпилата предсрочна изискуемост, от което следва , също
според задължителната съдебна практика, че ответникът дължи само плащанията по
падежиралите вече вноски, но не и сумите, които произтичат от предсрочната
изискуемост.
С оглед на наведените възражения съдът дължи
произнасяне и по въпросите относно съответствието на договора със ЗПК. Безспорно
между страните в настоящото производство е сключването на договор за
потребителски кредит от 30.12.2017 г. Спрямо сключения между страните договор
приложение намират съответно разпоредбите на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 Закона за потребителския
кредит. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по- особена по
вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на
заемателя не отпада изцяло.
В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК /в
редакцията ѝ след 23.07.2014 относима към процесния договор / е
предвидено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по него.
Ответникът в производството (чрез особения
представител) е навел възражение, че шрифтът , на който е изготвен договорът е
под нормативно установеният №12, а ищецът отрича твърдението, като не се е
възползвал от правото си да сочи доказателства в подкрепа на твърдението си.
Съдът прецени, че не са необходими специални знания, за да установи, че шрифтът
на който е изготвен процесния договор и ОУ , които са неразделна част от него е по-малък от изискуемия шрифт №12.
Следователно поради неспазването на
изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, процесният договор е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следователно по процесния договор ответникът дължи единствено главницата и то
както вече беше посочено за периода вкл.до м.декември 2019г.
С оглед
основателносттта на първото възражение от страна на ответницата относно размера
на шрифта на договора за кредит водещ до недействителност на същия, поради
което на връщане подлежи само чистата стойност по кредита, съдът не следва да
се произнася относно останалите наведени възражения.
С оглед приетата по делото ССчЕ се
установява, че размерът на главницата възлиза на 1578.00лева. В погасителният
план и заключението на ВЛ се сочи, че към тази стойност се прибавя сумата от
302,88лева-такса „сигурност на плащанията.“ Според погасителния план тази сума,
също е включена като главница и така стойността на главницата е посочена като 1880,98лева.
Както вече беше споменато, в случаите когато договорът бъде обявен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр.
с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД длъжникът следва да заплати само стойността на
главницата. В тази стойност по мнение на решаващия съдебен състав не следва да
бъде включена сумата от 302,88лева-такса „сигурност на плащанията“. Така чистата
стойност на главницата възлиза на 1578.00лева, колкото е според приложения на
гърба на л.23 касов бон, отразяващ стойността на вещите.
Понеже
в срока за произнасяне на съдебното решение е настъпил падежът на
предпоследната вноска, съдът счита,че това новонастъпило обстоятелство следва
да бъде отчетено при изчисляване на дължимата сума и ответникът да бъде осъден
за падежиралата дължима главница до м.декември 2019г. Така стойността на дължимата
главницата, за периода от сключване на договора до м.декември 2019, когато (на
05.12.2019г) реално е настъпил падежът на 23-та месечни вноски , възлиза на
1512,25лева
С оглед гореизложените мотиви следва изводът,
че единствено основателна и то частично се явява претенцията относно дължимата
главница в размер на 1512,25лева, ведно със законната лихва за всяка падежирала
вноска от датата на падежа. За горницата над тази сума до пълно претендирания
размер от 1880,98 лева искът подлежи на отхвърляне.
На
основание гореизложените мотиви следва да бъде отхвърлен и искът, с които се
претендира признаването за установено, че ответникът дължи на ищеца договорна
лихва в размер на 667,58 лева, както и за лихва за забава за период от 21.03.2018г
до датата на подаване на Заявлението – 05.03.2019.
По изложените
съображения и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати направените от ищцовото дружество разноски съразмерно на
уважената част от иска. Съгласно списъкът с разноски съдът установи, че от
ищеца са направени разноски в размер на 55,16лева –ДТ, 350 лева за ОП, 350лева
за юрисконсултско възнаграждение и 350лева за ВЛ. От така установените
разноски, съдът счита, че ответникът следва да заплати половината или
552,58лева.
В съответствие със задължителните указания на
ВКС, дадени в т.12 на ТР №4/13г на ОСГТК, съдът разгледал настоящия иск, следва
да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното производство, в
зависимост от правния резултат в исковото производство. Предвид уважаването на
установителната искова претенция относно вземането и на основание чл.78,ал.3 ГПК, то и разноските в заповедното
производство, посочени в заповедта за изпълнение се дължат съразмерно, а именно
от установените като направени разноски в размер на 155,16лева, следва да бъдат
заплатени 77 лева за заповедното производство.
Водим
от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на ответника Г.А.Г., с EГH **********, с адрес: *** съществуването
на вземането на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА CЪБИPAHE HA ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с EИK *** със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор
Димитър Бориславов Бончев, за сумата от 1512,25 лв. /хиляда петстотин и
дванадесет лева и 25 стотинки/ - непогасена главница по Договор за
потребителски кредит № 1117835 , ведно със законната лихва за забава върху всяка
падежирала вноска, считано от падежната дата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
над установения размер до пълния претендиран размер от 1880,98 лева /хиляда
осемстотин и осемдесет лева и 98ст/, както и иска за договорна лихва в размер
на 667,58лева за период от 05.02.2018г до 05.01.2020г, и за лихва за забава в
размер на 209,55лева за период от 21.03.2018г до 05.03.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответника Г.А.Г., с EГH **********,
с адрес: *** да заплати на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА CЪБИPAHE HA ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с
EИK *** със седалище и адрес на управление: ***, направените по гр.д.№ 609/2019г
на АРС и ч.гр.д.№265/2019г на АРС
разноски в размер на 629,58лв. /шестотин двадесет и девет лева и 58ст./.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: