Р Е Ш Е Н И Е
№ 260041 / 18.5.2021г. гр. Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На пети април две хиляди двадесет и първа година в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ДОБРЕВ
Секретар
………………МАРИЯНА ТАСЕВА …............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….ДОБРЕВ……….…………
А Н дело номер.........60............по описа
за...............2021................година
Производството
по настоящото дело е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по подадената жалба от „Д. 69“ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. Карнобат, ул. Тракия № 31, с ЕИК *********,
представлявана от Д.К.И. против наказателно постановление № 552820-F582697 от 19. 01. 2021
година на Началник на отдел
Оперативни дейности – Бургас в Централно
управление на Национална агенция за
приходите, с което на горепосочения жалбоподател, за извършено
от него административно нарушение по чл. 31, ал. 4 от Наредба № Н – 18
от 13. 12. 2006 г. на Министър на финансите за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл.
185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС му е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лв. .
Жалбоподателят,
чрез представителя си е останал
недоволен от така наложеното му административно наказание и в жалбата си твърди,
че не оспорва факта, че поради операторска грешка на 05. 07. 2020 г. е издаден
ФКБ, за сумата от 11020 лева, от работещото в обекта фискално устройство, но
твърди, че сторно операцията е извършена своевременно с ръчна касова бележка,
каквито са били указанията на фирмата обслужваща ФУ. Същия ден при
приключването на работния ден и отпечатването на дневния отчет е установено, че
покупката е била за 11, 20 лева, но на фискалното устройство е била въведена
погрешка сумата от 11020 лева, след което по указания от поддържащата фирма е
издадена касова бележка със сторно операция за разликата между стойността на
покупката и отразеното в касовия бон. Едва при извършената проверка е разбрала,
че е извършила сторно операцията неправилно.
Жалбоподателката счита, че неправилно АНО е санкционирал дружеството,
което представлява, а не лично допусналия грешката. Счита, че в случая следва
да бъде приложена нормата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН и да бъде санкциониран
работника извършил нарушението, както и ръководителят наредил или допуснал
същото да бъде извършено. Твърди, че посочената норма не е изписана в АУАН и НП
и неправилно е ангажирана отговорността на дружеството, като задължено лице.
Твърди, че е наложена санкция съобразно нормата на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, а налагането на санкция в тази хипотеза предполага от нарушението да води
до неотразяване на приходи, а нито в АУАН, нито в НП са налице констатации в тази
насока.
Твърди, че в обжалваното НП, АНО не е изложени мотиви относно наличието на
законови предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и дали целите на наказанието могат да бъдат
постигнати само след предупреждение на дееца, че при следващо нарушение ще бъде
санкциониран. Счита, че се касае за малозначителност на деянието. Излага
твърдения в подкрепа на тези обстоятелства обосноваващи според нея незаконосъобразността
на обжалваното НП и моли съда да го
отмени изцяло или при условията на
евентуалност да го измени.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована
се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата за цялостна
отмяна на наказателното постановление, при условията на евентуалност да
бъде изменено същото.
За административнонаказващият орган редовно
призован се явява неговия процесуален
представител, същият взема становище по
така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба, като оспорва
същата. Желае съдът да потвърди обжалваното НП, като законосъобразно и
правилно, както и да присъди направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по
време на съдебното следствие доказателства, още повече, че жалбоподателя не
оспорва установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от представителя
на „Д. 69“ЕООД наказателно постановление
№ 552820-F582697 от 19. 01. 2021 година
на Началник на отдел Оперативни
дейности – Бургас в Централно управление
на Национална агенция за приходите е издадено въз основа на АУАН сер. AN №F 582697 от 11. 12. 2020 годин, съставен от Н.К.С.
на длъжност инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП в присъствието на един
свидетел, срещу „Д. 69“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Карнобат, ул. Тракия № 31, представлявано от Д.К.И. с ЕГН **********, с който се
констатира установено административно нарушение при извършена оперативна
проверка на дата 07. 12. 2020 година в 09,
59 часа на търговски обект- кафе аперитив, находящ се в с. Крумово градище, стопанисван
от „Д. 69“ ЕООД, ЕИК ********* е установено, че за извършена операторска
грешка при маркиране на сума за плащане
в брой в размера на 11 020, 00 лева е издаден ФКБ с № 002827 / 05. 07.
2020 г. не е документирана сторно операция, чрез монтираното и работещо в
обекта фискално устройство до 7-мо число на месеца, следващ месеца в
който е допусната грешка, при наличието на конструктивна възможност сторно
касовата бележка да се издава от работещото в горепосочения обект фискално
устройство. В търговския обект има монтирано и въведено в експлоатация и
функциониращо към момента на проверката ФУмодел Tremol ZM-KL-V2 с инд. № на ФУ ZK094171 и номер на
фискалната памет 50160601, регистрирано в НАП с потвърждение за регистрация №
4196007 / 20. 05. 2019 г..
Посочено е, че за извършената проверка и направените
констатации е съставен ПИП № 0049160/ 07. 12. 2020 г. . С извършеното са
нарушени разпоредбите на чл. 31, ал. 4 от Наредба Н-18 от 13.12. 2006 г. на МФ
във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
От събраните по делото писмени доказателства: протокол
за извършена проверка сер. АА № 0049160
от 07. 12. 2020г., ведно с приложенията към него- фискален бон, касова бележка № ********** от 05. 07.
2020 г., декларация за стопанисвани
обекти от задължено лице, ДФО, КЛЕН № 01 от 07. 12. 2020 г. и от показанията на
свидетеля при съставянето на АУАН и ПИП Г.Н.С. се установява, че св. С. и
актосъставителя С. са извършили на 07. 12. 2020 г. проверка на търговски обект
кафе аперитив находящ се в с. Крумово Градище, стопанисван от „Д. 69“ ЕООД, ЕИК
*********, където са констатирали нарушението описано в протокол за извършена
проверка в обект. На 11. 12. 2020 г. е съставен
АУАН в , който е описано нарушението установено на 07. 12. 2020 г. и е посочена
нарушената норма от подзаконов нормативен акт и закона.
Както беше отбелязано по горе жалбоподателят не
оспорва факта на извършена операторска грешка и издаването на ФКБ за сумата от
11020 лева, както и не оспорва, че сторно операцията е извършена с ръчна касова
бележка, а не чрез ФУ монтирано и работещо в обекта.
По делото не се събраха други
доказателства, които да сочат,
че жалбоподателят не е извършил горепосоченото
адм. нарушение, напротив събраха се само доказателства водещи до несъмнен извод,
че същият е извършител на адм. нарушение, което му се приписва.
Преценявайки възраженията на жалбоподателя визирани в
жалбата му за незаконосъобразност на процесното обжалвано наказателно
постановление, както и изложените от процесуалния представител на жалбоподателя
в съдебно заседание, съдът намира че жалбата
е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от
административен орган с териториална и материална компетентност, в предписаната
от закона форма, съдържа необходимите реквизити и е издадено въз основа на Констативен
протокол и АУАН съставени по предписаната форма, съдържание и от компетентен за
това орган. При съставянето на АУАН са спазени разпоредбите на чл. 42 и сл. от ЗАНН и при правилно приложение на материалния закон – ЗДДС. Както в АУАН, така
и обжалваното наказателно постановление правилно са посочени мястото на
извършване на нарушението, начина на извършването му, както и законовите норми,
които са нарушени. Извършването на посоченото в КП, АУАН и НП административно
нарушение не се опровергава от никакви доказателства и от събраните по
настоящото дело доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят
е извършил приписваното му административно нарушение по ЗДДС, за което му е
наложено и посоченото в НП административно наказание.
По отношение на наведено възражение за неправилно
ангажирана административно наказателна отговорност на дружеството, което
жалбоподателката представлява, а не нейната лична съгласно разпоредбата на чл.
24, ал. 2 от ЗАНН, съдът счита, че в случая правилно АНО е ангажирал
административнонаказателната отговорност на представляваното от
жалбоподателката дружество, тъй като след извършена справка в Търговски
регистър е видно, Д.К.И. е едноличен собственик на капитала на дружеството,
както и негов управител. Освен това съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н 18 / 13. 12. 2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки и услуги в или от
търговски обект чрез издаване на фискални касови бележки от фискално
устройство, освен когато плащането се извършва по банков път. От тези
разпоредби безспорно се налага извода, че задължението за издаване на касова
бележка е на търговеца, независимо ЮЛ или ЕТ, защото той е лицето, упражняващо
търговската дейност, а не продавача,
който не е страна по търговската сделка. В тази връзка отговорността по чл.
185, ал. 2 се понася от ЕООД, а не от продавача, който не е страна по продажбената
сделка., поради което настоящия състав счита, че така направеното възражение за
неоснователно.
Относно възражението, че на дружеството е наложена
санкция по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, а налагането на санкция в тази
хипотеза предполагало от нарушението да е довело до неотразяването на приходи,
каквато констатация няма в АУАН и НП. Видно
от обжалваното НП, АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на
дружеството по чл. 185, ал. 2, изр. второ, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
и именно в изречение второ от чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е записано „Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.“,
каквато е наложена и на дружеството, поради което възражението следва да бъде
отхвърлено като неоснователно.
Относно неизлагането на мотиви за неприлагането на чл.
28 от ЗАНН по отношение на формалното нарушение, както и за налагане на санкция
над предвидения в закона минимум-
В случая дружеството е наказано поради
факта, че в стопанисван от него обект е извършено деяние, с което е нарушена
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и ЗДДС. Отговорността на юридически лица и
еднолични търговци е обективна и за ангажирането й не е необходимо наличието на
вина, независимо от формата й – умисъл или непредпазливост. С имуществена
санкция се наказват нарушения, касаещи неизпълнение на задължения към държавата
при осъществяване на дейността на дружеството. В случая са засегнати отношения,
уреждащи фискалната политика на държавата, която категория обществени отношения
са особено значими за фиска, поради което всяко едно засягане чрез неизпълнение
на съответното задължение е общественоопасно и като такова следва да се
санкционира, без да се държи сметка за степента на обществената опасност на
деянието, нито пък за размера на настъпилите вредни последици, тъй като
нарушението е от категорията на формалните и за неговата санкция е без значение
дали има причинен вредоносен резултат. , поради което и това възражение съдът
счита за неоснователно.
Относно направеното възражение, че наложената санкция
е в размера над предвидения в закона минимум и не са изложени мотиви за
това и не са налице данни за отегчаващи
вината обстоятелства , които да
обуславят налагане на санкция над минималната, съдът намира, че нарушението е
извършено от дружество, не е необходимо наличието на вина, както бе отбелязано
по горе. Имуществената санкция е наложена в рамките предвидени от посочения
текст, поради което възражението следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
Безспорно е установено, че дружеството жалбоподател е
извършило преписваното му административно нарушение, както заключението за това
се подкрепя от всички събрани по делото
доказателства- писмени и гласни и не се опровергава от каквито и да било доказателства. Затова съдът намира, че жалбоподателят е извършител
на административно нарушение на разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от Наредба № Н –
18 от 13. 12. 2006 г. на Министър на финансите за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, за което на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2
от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1 от
ЗДДС му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
1000 лв..
Предвид изхода на делото и направеното в съдебното
заседание искане от процесуалния представител на АНО искане за присъждане на
разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, съдът счита, че
такова следва да бъде присъдено на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. чл.
143, ал. 4 от АПК в посочения размер от 80 лева.
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 552820-F582697 от 19. 01. 2021
година на Началник на отдел
Оперативни дейности – Бургас в Централно
управление на Национална агенция за
приходите против „Д. 69“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Карнобат,
ул. Тракия № 31, с ЕИК *********, представлявана от Д.К.И. с ЕГН **********, с
което за установено извършено административно
нарушение на дата 07. 12. 2020 г. на разпоредбата на чл. 31, ал.4 от Наредба №
Н – 18 от 13. 12. 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 2 изр.
второ от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание–
имуществена санкция в размер на 1000
лева, като напълно законосъобразно .
ОСЪЖДА „Д. 69“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
Карнобат, ул. Тракия № 31, с ЕИК *********, представлявана от Д.К.И. с ЕГН **********
на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати Централно
управление на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: