№ 2012
гр. София , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20201110143897 по
описа за 2020 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на тринадесети юли през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
1
При секретаря ВЕНКА КАЛЪПЧИЕВА,
-та
Като разгледа гражданско дело № 43897 от 2020 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 22019805/16.10.2020г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 25184358/10.12.2020г. на СРС. С Определение №
196226/30.10.2020г. производството по делото е частично прекратено.
Ищецът ЕМ. З. ИВ. е предявил срещу ответника „***“ АД иск с правно
основание чл. 49 вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на същия да му заплати сумата от 2600,00
лева, представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от възможността
пълноценно да ползва свой недвижим имот - бивш военен клуб, находящ се в село ***
община Монтана, ул. „Христо Ботев“ № 39, бл. 9, партерен етаж, и произтичащите от
това пропуснати ползи за периода 26.05.2019г.-10.09.2020г., ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба (11.09.2020г.) до окончателното ѝ изплащане.
Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че от
17.01.2007г. бил собственик на описания недвижим имот. В началото на месец април
2019г. се договорил с *** да му предостави имота под наем за сумата от 200,00 лева на
месец, като ищецът се задължил да възстанови електрозахранването на имота. В тази
връзка през м.04.2019г. И. предприел необходимите действия. Бил съставен
констативен протокол, че за имота липсва средство за търговско измерване. Според
ищеца обектът следвало да се присъедини към електрическата мрежа в хипотезата на
чл.4, ал. 1, т. 11 от Наредба № 6/2014г. за присъединяване на производители и клиенти
на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи, тъй като този имот преди това бил електрозахранен, т.е. се касае за имот с
прекратен достъп. Ответникът обаче приел, че присъединяването следва да е по т. 10 –
съществуващ обект, който не е присъединен към електрическата мрежа, а цената на
тази услуга била с около 700,00 лева повече. Възраженията на ищеца в обратна насока
не били приети. Въпросният имот бил винаги електрозахранен, имал табло и
електромер с номер, имало отчитане и заплащане на електрическата енергия. Махнати
били единствено предпазителите от разпределителната касета. В насрочените по
делото публични съдебни заседания ищецът се явява лично, като поддържа предявения
иск, включително в хода на устните състезания. Допълнително излага доводите си и в
писмен вид.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „***“ АД чрез юрк. *** е депозирал
Отговор, вх. № 657/18.03.2021г. на СРС, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Сочи, че не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността му
за вреди. Обектът бил бивш военен клуб в бивше военно общежитие. За него липсвала
стара партида и електромер, като той не е бил с отделно измерване на консумацията на
електроенергия. Доказателства за отделно измерване и присъединяване като
самостоятелен обект не били представени. Ищецът не пожелал да сключи договор за
присъединяване и именно затова имотът му не бил присъединен. Не били налице
неправомерни действия на служители на ответника. Нямало сигурност, че за процесния
период ищецът е щял да получава посочения от него наем, а размерът му от 200,00 лева
месечно бил твърде висок за имот в село ***. В насрочените по делото публични
съдебни заседания ответникът се представлява от юрк. *** / юрк. ***. Предявеният иск
се оспорва, включително в хода на устните състезания.
2
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск, становището и възраженията на ответника в отговора ,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на
правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да
бъде разгледан по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с
правно основание чл. 49 вр. чл. 82 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при условията на
пълно и главно доказване да установи неполагане на съответната грижа от страна на
ответника, съответно противоправно поведение на негови служители, наличието,
естеството и интензитета на причинените вреди/пропуснати ползи, както и причинната
им връзка с поведението на служителите на ответника. Доколкото се касае за вреди от
пропуснати ползи, ищецът следва да докаже сигурното и реално придобиване на
посочения от него наем, както и че осуетяването на това придобиване е следствие от
поведението на служителите на ответника. В тежест на ответника е да установи, че е
заплатил претендираните спрямо него суми. В тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Видно от Договор за продажба на имот - частна държавна собственост от
17.01.2007г., ЕМ. З. ИВ. е собственик на недвижим имот - клуб, представляващ част от
І партерен етаж на жилищен блок № 9, находящ се в *** по плана на село *** общ.
Монтана, със застроена площ от 120,71 кв.м., ведно с припадащите се общи части и
права. Същият имот се намира в село *** общ. Монтана, ул. "Христо Ботев" № 39.
Страните не спорят, че за осигуряване на електрозахранване на процесния имот е била
инициирана процедура пред ответника, като след извършена проверка той е се е
произнесъл със Становище за условията за присъединяване към електрическата мрежа,
изх. № **********/20.05.2019г., в което е приел, че е налице хипотеза на чл. 4, ал. 1, т.
10 от Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производителите и клиенти на
електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи
(Наредба № 6/24.02.2014г.), като, след изпълнение на описаните в становището
изисквания, е акцентирано върху необходимост от предприемане на действия по
сключване на договор за присъединяване в едногодишен срок (в противен случай
следва да се подаде ново искане за проучване).
Видно от Констативен протокол № 4354200/24.04.2019г., към датата на
проверката в процесния имот липсва електромер и захранване. С различен почерк в
протокола е добавено "липсва партида". Разпитан като свидетел, *** потвърждава, че
като служител на ответника е извършил проверката и е огледал процесния имот.
Разпознава обектите на представените от ищеца снимки. В имота на ищеца имало
табло със стар електромер, който обаче не е на "***". На самия блок има
разпределителна касета, до която идва кабел от трафопоста, който кабел влиза в
електромерното табло. Това, че имало електромер, не значело, че става въпрос за
търговско мерене: напълно възможно било да се взима енергия от друг абонат, на
когото същата да се заплаща. Свидетелят сочи, че е техник, като не може да каже дали
преди "***" да обслужва този имот са налице данни да е имало електрозахранване.
По делото няма данни становището на ответника да е било обжалвано по реда на
чл. 22 ЗЕ вр. чл. 12, ал. 7 от Наредба № 6/24.02.2014г., съответно да е налице
постановен съдебен акт по чл. 148, ал. 1 от Наредба № 3/21.03.2013г. за лицензиране на
дейностите в енергетиката. При това положение и за целите на настоящото
производство няма ограничение съдът да извърши преценка дали правомерно
3
ответникът е посочил като основание за присъединяването чл. 4, ал. 1, т. 10 от Наредба
№ 6/24.02.2014г., или това е, както твърди ищецът, т. 11 на същата алинея.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за електростопанството (отменен през 1999г.),
всички електрически централи, електрически уредби и мрежи, независимо от
ведомственото им подчинение, както и електрическите инсталации на потребителите в
цялата страна, се свързват в единна електроенергийна система. Блокът, в който се
намира процесният имот, е електроснабден. Електроснабден е бил и имотът на ищеца -
в него има табло, електрическа инсталация с кабели и електромер. Следователно е
измервано и потреблението на електрическа енергия. Доказателства при условията на
насрещно доказване, че този електромер е само контролен, не са ангажирани. Затова и
следва да се приеме, че имотът е бил присъединен към електропреносната мрежа и
инсталацията му е била част от електроенергийната система. Електроснабдяване и
средства за търговско измерване са съществували и преди дружествата на "***" да
поемат дейността на държавните електроразпределителни предприятия, поради което
фактът, че там електромер на "***" няма, не може да обоснове извод, че имотът не е
бил електроснабден. Оттук и следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 4, ал.
1, т. 11 от Наредба № 6/24.02.2014г. - обект с прекратен достъп до мрежата, при която,
съгласно чл. 14, ал. 3 от Наредба № 6/24.02.2014г. не се сключва договор за
присъединяване и не се заплаща цена за същото. В този смисъл е и съдебната практика
- р.9690/15.07.2020г.-адм.д.2133/2020г.-ВАС, ІІІотд. Ответникът неправомерно се е
позовал на т. 10.
В настоящия случай се претендират вреди, изразяващи се в пропуснати ползи -
неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. Установяването на
пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което
имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно
задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй
като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това
предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от
фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на
изрично установена в закона презумпция за настъпването , пропуснатата полза не се
предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че при точно
изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще
бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване – да се поправят
претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на
длъжника (ТР 3/2012-2012-ОСГТК).
По делото се доказа неправомерно поведение на ответника и следващо от това
неосигуряване на електрозахранване на имота. Не се ангажираха обаче никакви
доказателства за сигурна възможност за увеличаване на имуществото на ищеца, в
случая - за сключване на договор за отдаването на имота под наем. Това обстоятелство,
противно на изявлението на И., би могло да бъде установено с всички допустими в
гражданското съдопроизводство доказателства/доказателствени средства (писмени
доказателства, свидетелски показания и т.н.), а не непременно с "фалшиви договори
със задна дата". Представената разпечатка за "***" ЕООД дава информация за
индивидуализационните данни на дружеството, за предмета му на дейност, за
едноличния собственик на капитала и управителя му, но не и за това, че е щял да наеме
имота, ако същият е бил електроснабден. При това положение обсъждането на
останалите събрани по делото доказателства, включително заключението на вещото
лице, е безпредметно.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
4
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза
на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски
има само ответникът. В негова полза следва да се присъдят 100,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕМ. З. ИВ. , ЕГН **********, срещу
"***" АД, ЕИК ***, иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане
на ответника да му заплати сумата от 2600,00 лева, представляваща
обезщетение за лишаването на ищеца от възможността пълноценно да ползва
свой недвижим имот - бивш военен клуб, находящ се в село *** община
Монтана, ул. „Христо Ботев“ № 39, бл. 9, партерен етаж, и произтичащите от
това пропуснати ползи за периода 26.05.2019г.-10.09.2020г., ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба (11.09.2020г.) до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА ЕМ. З. ИВ., ЕГН **********, да заплати на "***" АД,
ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100,00 лева,
представляваща разноски по делото пред районния съд (гр.д. № 43897/2020г.
на СРС) за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5