РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Бургас, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20252000500172 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
4064/27.02.25г. на БОС от ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано от Павел Димитров и София Антонова, чрез процесуалния
представител адв. П.В., против решение № 66/04.02.25г. по гр.д.№
20242100101018/2024г. на БОС, в частта, с която са уважени предявените от
Ц. Т. Т., с ЕГН: **********, с адрес: с. А., ж.к. „А.“, бл. *, ап. *,
представляван от адв. Ц. В. от АК - С., със съдебен адрес: гр. С., ж.к. „М. *“
бл. № ****, ет. *, офис **, искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с
чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за размера над 25 000лв. до размера от 40 000лв.,
както и в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди в
размер на 2 100лв., причинени в резултат от ПТП на 01.11.2023г. от
застрахован при въззивното дружество водач на л.а. марка “Шкода“ модел
„Румстър“ с ДК № А 67 33 РК, ведно със законната лихва върху горните
суми, считано от 07.03.2024 г. до окончателното изплащане на задълженията и
1
извършените по делото разноски. Твърди, че определеното от съда
обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и следва да бъде
намалено, а по отношение на това за имуществени вреди – въвежда
възражение относно липса на доказателства за заплащането на суми, свързани
с лечението на въззиваемия. Въвежда оплакване за неправилна преценка на
събраните доказателства, като основен аргумент е краткият срок за
възстановяване на въззиваемия, след претърпените травми. Моли за отмяна на
решението в обжалваните части и постановяване на ново, в горния смисъл.
Претендира разноски за двете инстанции, няма доказателствени искания.
Въззиваемият Ц. Т. Т. оспорва въззивната жалба, чрез процесуалния си
представител адв. Ц. В. от АК - С., в надлежно приложения отговор по реда на
чл.263 ГПК. Твърди, че въведените с въззивната жалба възражения на
Застрахователя не почиват на действителните факти и обстоятелства. Твърди
правилност на решението в обжалваната част и моли за потвърждаването му.
Излага подробни аргументи и претендира разноски за настоящата инстанция,
включително за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
По делото е депозирана и въззивна частна жалба вх.№ 7113/
09.04.25г. на БОС от ЗК „Лев инс“ АД, гр.София , чрез адв. П.В., против
определение № 911/27.03.25г. по гр.д.№ 20242100101018 /2024г. на БОС, с
което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на постановеното
решение в частта по разноските. Твърди, че на първо място съдът не се е
съобразил с Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, на
следващо – че е присъдил ДДС, каквото не се дължи и също се позовава на
факта, че между страните не е сключен договор за правна помощ, а само е
приложено пълномощно, ето защо не следва да се присъждат суми за
процесуално представителство. Моли за частичната му отмяна и намаляване
на присъденото адвокатско възнаграждение на адв. Ц.В. Няма доказателствени
искания.
Ответната по въззивната частна жалба страна я оспорва. Моли за
потвърждаване на обжалваното определение.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК и чл.275 от ГПК, от
легитимирано лице, против валидни актове, подлежащи на въззивен контрол,
пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция и са
допустими.
2
Предявените искове пред БОС са с правно основание чл. 432 ал. 1 от
КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Производството пред БОС е образувано по искова молба от Ц. Т. Т.,
представляван от адв. Ц. В. от АК - С., против ЗК „Лев инс“ АД, с искове за
заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на 45
000лв. и претърпени имуществени вреди в размер на 2 100лв., ведно със
законната лихва върху двете обезщетения, считано от 07.03.2024г., до
окончателното изплащане на сумите и разноски за адвокатско възнаграждение
от страна на процесуалния представител на въззиваемия, по реда на чл.38 ЗА.
Твърди се, че на 01.11.2023г., около 21.19ч. въззиваемият пътувал в л.а.
„Шкода“ модел „Румстър“, с рег.№ А 67 33 РК, управляван от неговия баща –
Т. Ж. Т. Водачът на автомобила напуснал пътното платно, като се отклонил
вляво и возилото се ударило в два броя звена на предпазна ограда и пилон на
улично осветление. Така Ц. Т. получил описаните в исковата молба
травматични увреждания – фрактура в областта на лявата китка, охлузване на
дясно коляно и ляв глезен. Последвала оперативна намеса по фиксиране на
фрактурата на ръката, с поставен фиксатор и Киршнерови игли.
Впоследствие, с втора оперативна намеса, медицинските изделия били
извадени, но инцидентът оказал изключително негативно влияние върху
физическото и психическо състояние на ищеца. Към датата на събитието той
бил ученик и се наложило да отсъства един месец от училище. Освен това,
преди произшествието, той редовно тренирал с баща си, но след увреждането
лекарите изрично му забранили да спортува изобщо, с оглед избягване на
натоварване в областта на травмата. Твърди се, че приема изключително тежко
отрицателните последици за тялото и съзнанието си. След инцидента се
твърди, че изпитвал сериозни затруднения с обслужването си. За
удовлетворяване на обичайните си ежедневни и битови потребности имал
нужда от постоянна помощ от близките си. Започнал да изпитва страх от
движението по пътя и понастоящем не се е възстановил напълно, доколкото
при промяна на времето, изпитва болка в областта на травмите.
На основание изложеното претендира заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 45 000лв., както и на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2 100лв. за заплатените консумативи, свързани
с оперативното лечение, ведно със законната лихва върху двете суми, считано
3
от датата на уведомяване на Застрахователя. Претендира се заплащане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. Ангажира доказателства.
В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по
реда на чл.131 ГПК, ЗК „Лев инс“ АД оспорва исковете. Признава наличието
на застрахователно правоотношение към датата на инцидента л.а. „Шкода“
модел „Румстър“, с рег.№ А 67 33 РК, участвал в ПТП-то. Пред окръжния съд
е оспорен механизмът на ПТП-то и наличието на поставен обезопасителен
колан от страна на пострадалия. Счита описаните болки и психически
преживявания за преувеличени, като заявява, че възстановителният период е
много кратък, освен това оспорва травмите да са получени в резултат от ПТП-
то, като излага становище в тази връзка. На следващо място заявява наличие
на съпричиняване от страна на Т., поради неспазване на чл.137а, ал.1 от ЗДвП
и по-конкретно - на задължението на пътника да пътува с поставен
обезопасителен колан. Позовава се на обстоятелството, че той е пътувал в
л.автомобил, управляван от неговия баща. Оспорва и причинените
имуществени вреди. Заявява, че към датата на инцидента ищецът бил
непълнолетен и сумата за консумативи за операцията не е заплатена от него,
затова не следва да му бъде присъдена.
Излага възражение, че определеното от Застрахователя обезщетение не
е изплатено, поради непосочване на банкова сметка от страна на Т. и оспорва
началния момент на дължимост на законната лихва. Моли за отхвърляне на
исковете изцяло. Също претендира разноски.
Страните не спорят, затова съдът приема за установено по реда на
чл.153 ГПК, че със застрахователна полица № BG/22/123003149949, между
застрахователя и трето, неучастващо по делото лице, е сключен валиден и
действащ към датата на настъпване на събитието договор за застраховка „ГО
на МПС“ за л.а. „Шкода“ модел „Румстър“, с рег.№ А 67 33 РК.
Също така е безспорно, че на 01.11.2023г., през зимния период, около
21.19ч., при нормална видимост, в тъмната част на денонощието,
застрахованият при ответника водач, управлявал л.а. „Шкода“ модел
„Румстър“, с рег.№ А 67 33 РК в урбанизирания участък на гр.Бургас, по бул.
„Тодор Александров“ в посока към ж.к. „Меден рудник“, гр.Бургас. На около
100м. след бензиностанция „Лукойл“ водачът загубил контрол и
катастрофирал самостоятелно, като се отклонил вляво и се ударил в уличен
4
стълб и в мантинелата.
От неоспореното и прието по надлежния ред заключение на в.лице по
назначената САТЕ се установява, че водачът не бил употребил алкохол и е
наказан по административен ред за това, че не контролирал ППС, което
управлява. В участъка на инцидента имало ограничение на скоростта до
80км./ч. и от заключението на в.л. се установява, че автомобилът се движел
със скорост от около 64км./ч. Не се спори, че водачът се движел в рамките на
законоустановената за участъка скорост. Твърди се, че инцидентът се случил
по здравословни причини, като от приложеното на стр.128 по гр.д.№
1018/2024г. БОС Постановление за отказ за образуване на ДП срещу Т. Т., се
установява наличие на медицински документи в тази връзка.
От заключението на в.л. по назначената САТЕ се установява, че
пострадалият Ц. Т. бил с правилно поставен предпазен раменно-бедрен колан.
Коланът е задържал торса, но долен десен крайник и ръката, като част от
тялото с по-голяма степен на свобода, се ударили в деформирани вътрешни
повърхности на автомобила и така възникнали травмите.
Също не се спори, че в резултат от ПТП-то въззиваемият Ц. Т. получил
фрактура - луксация на лява дистална предмишница, в областта на лява
гривнена става, също охлузна рана на дясно коляно и болка в палеца на ляв
крак, както е описано по приложената по делото Епикриза от 07.11.2023г. на
Отделение по ортопедия при „УМБАЛ – Бургас“ - АД.
В деня на инцидента – 01.11.2023г., Т. бил хоспитализиран и видно от
заключението по извършената СМЕ, на 02.11.2023г. била извършена кръвна
репозиция, външна фиксация, а израстъка на лакетната кост бил фиксиран с
Киршнерова игла.
На 15.12.2023г. отново бил хоспитализиран в Клиника по ортопедия и
травматология на „УМБАЛ – Бургас“ – АД и външният фиксатор бил
отстранен, а в края на м.декември 2023г. конците били отстранени.
Първоинстанционното решение се обжалва в частта относно размерите
на присъдените обезщетения. В частта, с която е уважен искът за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, се обжалва присъждането на
горница над 25 000лв., а в частта относно присъденото обезщетение за
имуществени вреди, решението се обжалва изцяло.
5
При така описаното и с оглед обема на въззивното обжалване, съдът
приема, че със сила на присъдено нещо е установено ангажиране на
отговорността на Застрахователя по исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ за
обезщетяване на причинените на въззиваемия имуществени и неимуществени
вреди, в резултат от ПТП на 01.11.2023г., около 21.19ч., в урбанизирания
участък на гр.Бургас, по бул. „Тодор Александров“ в посока към ж.к. „Меден
рудник“, гр.Бургас, на около 100 м след бензиностанция „Лукойл“, причинени
от застрахован при въззиваемото дружество водач на л.а. „Шкода“ модел
„Румстър“, с рег.№ А 67 33 РК.
По спорните пред настоящата инстанция въпроси, съдът приема
следното:
Видно от приложената ф-ра на стр.31 по гр.д.№ 1018/2024г. по описа
на БОС, на 07.11.2023г. е заплатена сума в размер на 2 100лв., за външен
фиксатор ръка – китка. Фактурата е съставена на името на Ц. Т. като платец.
При така описаното, съдът приема, че възражението за недължимост на
сумата не е основателно. Безспорно е, че на лицето е поставен фиксатор,
видна е цената му, а що се отнася до това, че бил платен от баща му, а не от
него – възражението не е доказано. Действително към датата на инцидента Т.
бил на навършени ** години, но непълнолетните могат да участват в сделки,
лично и със съгласието на своите родители. Ето защо настоящият състав
споделя извода на ОС – Бургас за дължимост на обезщетение за причинени
имуществени вреди в горния размер.
Относно причинените неимуществени вреди, Апелативен съд - Бургас
преценява следното:
Касае се за лице на навършени ** години към датата на инцидента, в
добро здравословно състояние. Според в.л. оздравителният период за
травмата в областта на лява гривнена става е за срок по-голям от 30 дни.
Болката е най-силна непосредствено след травмата, а по време на операцията
болка няма, защото пациентът е анестезиран. Впоследствие, след около 10-15
дни болевият синдром отзвучава. Към датата на извършения преглед в. л. д-р
Х. Х. е констатирало воларна флексия на лявата ръка в пълен обем, дорзална
флексия – леко ограничена, запазен юмручен и върхов захват, без сетивни и
циркулаторни смущения. Според в.л., белези от операцията са останали, но
въззиваемият не е споделил да се чувства зле от това. Следователно може да
6
се направи обосновано заключение за възстановяване на движението на
ръката, без видими дефицити. Установи се и че след операцията въззиваемият
е провел физиотерапия така, както му е назначена.
Що се отнася до останалите увреждания – охлузване на дясно коляно и
контузия в областта на ляво ходило – според експертното заключение те
отшумяват за около 10-тина дни и представляват леки телесни повреди.
За да се установят преживяванията и страданията на ищеца, по делото
са събрани гласни доказателства. От показанията на св.Т. – негов баща и водач
на МПС-то, в което пътувал въззиваемият, се установява, че в момента на
инцидента ищецът преживял голям стрес. Баща му видял колко е уплашен и
съдът кредитира показанията, понеже става въпрос за внезапно и шокиращо
събитие, неочаквано за пътуващите в МПС-то, които се прибирали към дома
след тренировка, придружено с болка с голям интензитет от фрактурата.
Впоследствие, приблизително около месец след инцидента, Т. не посещавал
учебни занятия. По причина, че не можел да се облича сам, баща му го
подпомагал, вечер му поставял допълнителна възглавница, за да стои ръката
обездвижена, докато спи и да не се размести фиксаторът.
От показанията на св. Т. се установява, че след катастрофата
въззиваемият вече не можел да тренира, защото докторите обяснили, че част
от хрущяла на предна лява става на ръката липсва и дълго време не е
желателно да бъде натоварвана лявата ръка. Според свидетеля, след ПТП-то
синът му станал по-затворен, стоял предимно в къщи и се усещало, че е
потиснат.
Съдът дава вяра на събраните гласни доказателства, макар и те да
произхождат от водача на лекия автомобил, в който пътувал Т., защото това е
неговият баща, който е пряк свидетел на преживяванията на детето си. От
показанията му става ясно, че двамата живеят сами и свидетелят се грижи за
Ц. Т. Той има преки впечатления от отражението на ПТП-то върху детето си,
познава го най-добре и може да прецени настъпилата промяна в поведението
му.
Психическите и физическите преживявания следва да бъдат
компенсирани чрез заплащане на обезщетение, макар и парите да не могат да
репарират изцяло горните вреди, поради тяхното естество. Така, като съобрази
момента на причиняване на вредите, претърпените физически болки и
7
душевни страдания, шока от ПТП-то, последвалите две оперативни намеси,
които не са тежки, но обичайно са съпроводени с чувство за страх, напрежение
и болка, приема, че обезщетение в размер на 32 000 лв. съответства на
интензитета на преживяното, като се отчете, че възстановителният период не е
продължителен. Действително, след увреждането въззиваемият е бил
препятстван да извършва същите физически упражнения, които извършвал
преди това, но става въпрос само за упражнения, при които се изисква
натоварване на ръцете. Относно другите упражнения подобно ограничение
няма.
За да приеме крайния размер на дължимото обезщетение, съдът взе
предвид датата на застрахователното събитие, от която възниква основанието
за обезщетяване на вреди - 01.11.2023 г., когато в страната вече бяха започнали
инфлационните процеси.
Следващият въпрос, който се поставя, е относно дължимите разноски
за адвокатско възнаграждение, присъдени по реда на чл.38 ЗА в полза на
адв.Ц. В. Настоящият състав се увери, че са изчислени по реда на чл.7, ал.2,
т.4: 17 100 х 0.08 + 2 650, като върху получената обща сума е начислен ДДС.
Съгласно Решение № 131 от 23.02.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 342/2018
г., II т. о., ТК, разноските следва да бъдат изчислени не пряко върху
присъдената сума, а съобразно предявения интерес. Настоящият състав, след
като съобрази размера, в който приема, че искът за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди е основателен, цитираната съдена практика на ВКС и
разпоредбите на чл.7, ал.2,т.4 и чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, приема, че адвокатският хонорар на
адв.Цв.В. за първата инстанция възлиза на 4 225 лв. кръгло с включен ДДС.
За настоящата инстанция, съобразно обжалваемия интерес, в полза на
адв. Ц. В. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1 579лв. кръгло с
включен ДДС по двата иска общо.
За първата инстанция въззивната страна претендира разноски и съдът
като взе предвид, че ангажираните доказателства касаят два иска, без да бъде
диференцирано адвокатското възнаграждение за всеки от тях, го приема
поравно за всеки иск. Същото се отнася и до разноските за експертни
заключения и свидетели. Така за първата инстанция в полза на застрахователя
се дължи сумата от 205 лв. С първоинстанционното решение е присъдена сума
8
в размер на 150.50 лв., затова с настоящото ще бъде присъдена допълнително
сумата от 54.50 лв.
За настоящата инстанция се дължат разноски по ч. жалба в размер на
15 лв. Доказателствата за заплатено адвокатско възнаграждение касаят два
иска, без да бъде диференцирано адвокатското възнаграждение за всеки от
тях, затова съдът го приема поравно за всеки иск. Така, с оглед уважената част
от въззивната жалба досежно иска за заплащане на обезщетение на
неимуществени вреди, в полза на Застрахователя се дължат разноски в размер
на 427 лв. Общо за двете инстанции Т. следва да бъде осъден да заплати на
противната страна сумата от 496.50 лв.
Застрахователят следва да довнесе д.т. в размер на 42лв. по с-ка на АС -
Бургас за въззивно обжалване на решението в частта относно иска за
имуществени вреди.
С оглед всичко изложено, следва решение в горния смисъл.
Водим от това, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 66/04.02.25г. по гр.д.№ 20242100101018/2024г.
на БОС, в частта, с която ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано от Павел Димитров и София Антонова, е осъдено да заплати
на Ц. Т. Т., с ЕГН: **********, с адрес: с. А., ж.к. „А.“, бл. *, ап. *,
обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ПТП на 01.11.2023 г.,
около 21.19 ч., в урбанизирания участък на гр. Бургас, по бул. „Тодор
Александров“ в посока към ж.к. „Меден рудник“, гр. Бургас, на около 100 м
след бензиностанция „Лукойл“ за размера над 32 000 лв. до размера от 40
000 лв., както и в частта, с която е присъдена законна лихва върху
отхвърлената част от главницата от 8 000 лв., считано от 07.03.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска в горната част.
ОТМЕНЯ решение № 66/04.02.25 г. по гр.д.№ 20242100101018/2024
г. на БОС, в частта, с която ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК: *********, със
9
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано от Павел Димитров и София Антонова, е осъдено да заплати
на Адвокатско дружество „В. и Б.“ с ЕИК *********, с пълномощник адв. Ц.
В. от АК - С., със съдебен адрес: гр. С., ж. к. „М. *“ бл. № ****, ет. *, офис **,
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА за размера над 4 225 лв.
кръгло с включен ДДС.
ОТМЕНЯ решение № 66/04.02.25 г. по гр.д.№ 20242100101018/2024
г. на БОС, в частта, с която ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано от Павел Димитров и София Антонова, е осъдено да заплати
д.т. по с-ка на БОС за размера над 1 364 лв. до присъдения размер от 1 684
лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано
от Павел Димитров и София Антонова, да заплати на Адвокатско дружество
„В. и Б.“ с ЕИК *********, с пълномощник адв. Ц. В. от АК - С., със съдебен
адрес: гр. С., ж.к. „М. *“ бл. № ****, ет. *, офис **, адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА за настоящата инстанция в размер на
1 579 лв. кръгло с включен ДДС.
ОСЪЖДА Ц. Т. Т., с ЕГН: **********, с адрес: с. А., ж.к. „А.“, бл. *,
ап. * да заплати на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано
от Павел Димитров и София Антонова, сумата от 496.50 лв. разноски
допълнително за двете инстанции.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано
от Павел Димитров и София Антонова, да заплати допълнителна д.т. за
въззивно обжалване в размер на 42 лв. по с-ка на АС - Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11