Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. ***, ………2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ски районен съд, ІII н.с., в
публично съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА
при секретаря ВАЛЯ СТОЯНОВА , като
разгледа АНД № 672/2020 год. по описа на ПРС, ІІІ наказателен състав, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 19-0938-001298/23.03.2019 год. издадено от ***към
***упълномощен с МЗ 8121з-515/14.05.2018г., с което на А.И.Й. *** с ЕГН**********
е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100лева основание чл.
185 ал5т1 от ЗДвП,за нарушение на чл 6т1 от ЗДВП и на осн.чл.183ал1т1
пр2от ЗДвП глоба в размер на 10лв за нарушение на чл
100 ал1т1 от ЗДвП.
Жалбоподателят – редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.
Д.-***, която моли Съда да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление, тъй като счита, че не е осъществил
състава на нарушението, за което е бил санкциониран, а също така, че
атакуваното постановление е неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна – ***– редовно призован, не изпраща представител.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата
е основателна.
С
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №201307 от 12.03.2019
год.в 17:26ч в гр.***на кръстовището на пл.***, при следните обстоятелства: в гр.***,кръстовище
образувано от ***, с посока на движение към улица ***като водач и управлява
собственият си автомобил ***извършва следните нарушения:
1.Движи
се по ул ***,навлиза и преминава през горепосоченото
кръстовище на неразрешаващ червен сигнал
на светофарната уредба работеща в нормален режим и монтирана на самото
кръстовище 2.не представя контролен талон към СУМПС
Записано
било от проверяващите, че по този начин са нарушени разпоредбите на чл.6, т.1 пр.2от ЗДвП и чл 100
ал1т1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
подписал АУАН без възражение .Нарушителят бил уведомен за
правото си в тридневен срок да направи своите възражения по реда на чл. 44, ал.
1 от ЗАНН. Такива не са
били депозирани от страна на жалбоподателя до наказващия орган. Административно
наказващият орган е издал обжалваното
наказателно постановление /НП/ като е приел, че са били извършени нарушенията
визирани като такива в АУАН и наложил следните наказания ГЛОБА в размер на
100лева основание чл. 183ал5т1 от ЗДвП,за нарушение на чл
6т1 от ЗДВП и на осн.чл.183ал1т1
от ЗДвП глоба в размер на 10лв за нарушение на чл 100
ал1т1 от ЗДвП.
Актосъставителят М.Г. , редовно призован се
явява в съдебно заседание, поддържа изцяло съставения от него акт.Твърди пред
съда,че на написаната в акта дата ,на
посоченото кръстовище,образувано между площад ***с бившата ул ***,като прави уточнения че улица ***е старото име на
сегашната - ул ******като става дума за една и съща улица ,навлиза в кръстовището
лекият автомобил и преминава на червен неразрешаващ сигнал в посока ул ***.Като твърди че площад ***и ул
***,бившата ***образуват кръстовище на
което монтирана работеща светофарна уредба.
Съдът
кредитира показанията на актосъставителя като
логични, обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени
доказателства.В хода на съдебното следствие е разпитан и свидетелят на АУАН Д.Х.
.Неговите показания са също в насока на
показанията на актосъставителят .Като също твърди че
жалбоподателят при управление на личният си автомобил е нарушил като е преминал
през кръстовище на неразрешен червен сигнал на светофарната уредба. Твърди
,че посоченото кръстовище е образувано
между площад ***с бившата ул ***,като прави уточнения
че улица ***е старото име на сегашната - ул ******като
става дума за една и съща улица ,навлиза
в кръстовището лекият автомобил и преминава на червен неразрешаващ сигнал в
посока ул ***.Като твърди че площад ***и ул ***,бившата ***образуват кръстовище на което монтирана работеща светофарна
уредба.Уточнява че площад ***е площада пред ***на гарата ,градинката –пешеходната
зона до отсреща където е входа на
автогарата. Както и прави уточнение че става на въпрос за пешеходната пътека пред
автогарата,между автогарата и ж.п гарата и е регулирано кръстовището със
светофарна уредба.
Като
след въпрос от страна на повереника на жалбоподателят
какво според ЗДвП е кръстовище,той отговоря че пресечната точка на две улици,но
продължава да твърди че мястото на нарушението е на кръстовище образувано от
площад и улица.
Съдът
кредитира показанията на свидетелят като
логични, обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени
доказателства приложени по делото от административно наказващият орган.
В
хода на съдебното следствия е прието като даказателство-
официална извадка разпечатка на карта извадена от ***,от която се
вижда че кръстовището е което се опитват да обяснят актосътавителят
и свидетелят по АУАН представлява кръстовище между ул
******“ и ул ***, а не както е посочено кръстовището
между площад ***и ул ***-бившата ул
***.
Според настоящия съдебен състав в хода на
административно наказателното производство е допуснато и съществено процесуално нарушение,
което е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на НП.
Това
е така, защото АУАН и НП не отговарят на нормативните изисквания, съответно на
чл.42 ал.1т3 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, т.к. не е направено ясно,
точно и недвусмислено описание на мястото на извършване на нарушението , т.е.
на обстоятелствата, които очертават неговата обективна съставомерност.
Това е съществено процесуално нарушение, т.к. привлеченият към административно
наказателна отговорност не може да научи конкретните факти, очертаващи важни
обстоятелства около нарушението и да
изгради защитна теза срещу тях.
При
описанието на нарушението в АУАН актосъставителят е
посочил едно място на извършване на нарушението,което не отговаря на истината и
сам в съдебно заседание не може да уточни и да създаде яснота къде точно е
спрян жалбоподателят и кое е кръстовището като твърди че то е образувано между площад
***и ул ***-бившата ул ***.
Като
доказателство- официална извадка
разпечатка на карта извадена
от ***, прието от съда се вижда че от
която се вижда че кръстовището е което се опитват да обяснят актосътавителят и свидетелят по АУАН представлява
кръстовище между ул ******“ и ул
***, а не както е посочено кръстовището между площад ***и ул
***-бившата ул ***.
Както
и самият свидетел на АУАН твърди,че кръстовище според ЗДвП е пресечната точка
на две улици ,а не между площад и улица.Площад като картографско понятие означава
географска площ ,която условно има четири страни. Съгласно допълнителните
разпоредби по ЗДвП,параграф 6 т8 има ясна дефиниция за кръстовище-място където
се пресичат два или повече пътя. От карта извадена от ***се вижда че кръстовището е което се
опитват да обяснят актосътавителят и свидетелят по
АУАН представлява кръстовище между ул ******“ и ул ***, а не както е посочено кръстовището между площад ***и
ул ***-бившата ул ***.
Такива
данни няма нито в АУАН,нито в НП и безспорен правен абсурд е да се твърди,че
има кръстовище между площад и улица.Факт е че на посоченият в АУАН и НП участък
има два светофара ,единият от който визират в АУАН и НП ,съставлява кръстовище
между различини от посочените в НП улици,а другият
светофар не се намира на кръстовище и в двата случея
липсва конкретизация на мястото на нарушението .
Производството
по установяване на административни нарушения и налагане на административни
наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес
и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат
съответните актове. Наказателното постановление представлява юрисдикционен акт като както за наказания, така и за съда
следва да бъде ясно за какво нарушение, извършено на кое конкретно място, е
наложено наказание.
Съгласно
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, мястото, където е извършено нарушението е
задължителен реквизит на наказателното постановление. Описанието на нарушението
в наказателно постановление следва да е пълно, точно и ясно, а коректното
посочване на мястото на извършване на нарушението е един от елементите, които
способстват за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което е
ангажирана отговорността на нарушителя.
Посоченото
от наказващия орган в процесното наказателно
постановление място на извършване на нарушението не съответства на
действителната фактическа обстановка, установена по делото /свидетелските показания на контролните
органи сочат друго място. Налице е неопределеност,
неяснота на обжалваното наказателно постановление по отношение на мястото на
извършване на нарушението, което води до липса на възможност за
индивидуализиране на конкретното нарушение, за което наказващият орган е
наложил административно наказание. Характерът на процесното
нарушение и фактът, че така посоченото в наказателното постановление
недействително и несъществуващо място на извършване на нарушението е пречка да
се установи и от наказаното лице, и от съда за извършено къде точно деяние, е
наложено наказанието, сочат на ограничаване и възпрепятстване на правото на
защита на наказаното лице. Последното обосновава извода, че в случая става
въпрос за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение при
издаване на наказателното постановление, респ. налице е основание за отмяна на
наказателното постановление.
Именно
съблюдаването на формалния характер на производството по налагане на
административни наказания е гаранция за липсата на засягане и ограничаване на
правото на защита на наказаното лице.
Процесното
нарушение на административно производствените правила не може да се приеме като техническа грешка –
грешка която е допуснал таблета в изписването на текста в наказателното
постановление. Именно поради строгата формалност на процеса по налагане на
административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно
приложимите НК и НПК, законодателят не е предвидил въобще института “техническа
грешка” и не е предвидил възможност за поправяне й. Несъответствието на
посочената в наказателното постановление фактическа обстановка във връзка с
правилното посочване на мястото на нарушението не следва да се приема в случая за техническа
грешка. Недопустимо е в рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите,
които се установяват от доказателствата по делото, да се санира
подобен порок на наказателното постановление, тъй като би се променил елемент
от обективния състав на нарушението, за което наказващия орган е наложил
наказание. Липсата на яснота в НП по отношение на мястото на извършване на
нарушението и несъответствието на посоченото в НП място с действителната
фактическа обстановка, влече извод за невъзможност да се индивидуализира
конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил наказание.
При
това положение съдът намира, че допуснатото съществено процесуално нарушение в
административно наказателното производство в горепосочения смисъл, ограничава
правата на санкционираното лице, което води до незаконосъобразност на
атакуваното НП, което пък обуславя и необходимостта от неговата отмяна.
Настоящата
инстанция прие, че следва ангажираната административна отговорност на
жалбоподателят да отпадне и на следното
основание:При описаната фактическа обстановка, съдът намира, че НП е
незаконосъобразно по отношение нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като
страда от липса на съществен реквизит по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН
– не са посочени законовите разпоредби, които са били нарушени. Посочените от страна
на наказващия орган норма е бланкетна и препраща за
част от своето съдържание към други разпоредби от закона при попълване на
своята диспозиция, като по този начин формират в цялост нарушеното правило за
поведение. В този смисъл цитираната норма на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП е бланкетна и
препраща към други правни норми, тъй като в чл6 от ЗДвП са изброени няколко
хипотези
1.
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;
2.
изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните
знаци, маркировката на пътя и правилата за движение.
първата от посочените разпоредби се говори
само за преминаване на неразрешен на сфетофарната
уредба без пояснения на правилата за това, докато в чл. 6, т. 1 са изброени
няколко хипотези. от чл.6, т.1 от ЗДвП
визира правило-четири хипотези , като т1 визира,че водачите на МПС следва да съобразяват своето
поведе, което обаче освен че е общо, не е изобщо посочено нито от контролния,
нито от наказващия орган. В този смисъл не е цитирана нормата, която предвижда
правило за поведение,кое от четирите хипотези на т1 на чл.6 е нарушена. Което
представлява липса на реквизит – непосочване на нарушените разпоредби от
закона.
На
второ място между АУАН и НП има разминаване в посочване на нарушението на
материалният закон в АУАН е записано че
е нарушен чл6 т.1 пр.2, а в НП е посочено бланкетно
нормата на чл. 6 т.1 от ЗДвП. Написаното
в АУАН и квалифицирано като нарушение
норма трябва да е идентична с посочената
такава в НП, в противен случай се нарушава правото на
защита на санкционираното лице.
Това нарушение е съществено и води до
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, в тази му част.
Тази
липса на реквизит и противоречието между правното основание и цитираното като
нарушено правило за поведение, налагат отмяна на НП поради незаконосъобразност и в тази му част
НП следва да бъде отменено.
Относно
посоченото в АУАН и НП нарушение по чл 100 ал1 т 1 от
ЗДвП административно-наказващия орган е приел, че съгласно така описаната фактология е нарушен чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно
който: „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него.“
Съгласно
чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП, наказва се с
глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за
управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното
моторно превозно средство.
В
АУАН е записано че водачът не представя КТ към СУМПС.
Описаното
във фактическата част на АУАТ – „не
представя СУМПС и КТ“ не съответства и на правната квалификация на нарушението
по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и на санкционната разпоредба на чл.183,
ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП, предвиждащи водачът
да не носи съответните документи, за каквото нарушение от доказателствата по
делото не се установява, че на
жалбоподателят е отказъл да представи КТ към СУМПС.
На следващо място, нито АУАН, нито в
НП са изложени факти, които да съответстват на посочените като нарушени
материално-правни норми. Както вече бе посочено, във фактическата им част на НП не е описано, „не носи СУМПС и КТ“, което да представлява
вмененото му нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Липсват изложени факти и
за това жалбоподателят да не е изпълнил указания на органите за контрол, с
което виновно да е нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДвП. Съдебната практика е
безпротиворечива, че за да е налице съответствие
между фактическите и правни рамки на НП при вменено нарушение на тази
разпоредба от ЗДвП, е необходимо в обстоятелствената част на същото да бъдат
описани конкретни нареждания на контролните органи и тяхното неизпълнение от
страна на санкционираното лице.
От
горното следва изводът, че жалбоподателят е санкциониран за две взаимно
изключващи се нарушения – че не носи свидетелство за управление на МПС и КТ и
за отказ да предаде документите на контролните органи, което предпоставя невъзможност на последните да установят дали
санкционираното лице е носело или не същите със себе си.
Вменяването
във вина на санкционираното лице на две взаимно изключващи се нарушения
съществено е нарушило правото му на защита и по-специално възможността му да
разбере фактическите и правни рамки на нарушението. Съществено нарушение
съставлява и само по себе си налагането на две административни наказания за
взаимно изключващи се нарушения на Закона за движени по пътищата.
Процесуалното
нарушение от страна на административно-наказващия орган не може да бъде санирано в съдебното производство по проверка
законосъобразността на издаденото наказателно постановление и в тази му част.
Предвид гореизложеното Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 19-0938-001298/23.03.2019 год. издадено от ***към ***упълномощен
с МЗ 8121з-515/14.05.2018г., с което на А.И.Й. *** с ЕГН********** е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 100лева основание чл. 185 ал5т1
от ЗДвП,за нарушение на чл 6т1 от ЗДВП ,на осн.чл 183,ал3т6от ЗДвП глоба в
размер на 30лв за нарушение на чл.6т1от ЗДвП и на осн.чл.183ал1т1
от ЗДвП глоба в размер на 10лв за нарушение на чл 100
ал1т1 от ЗДвП като НЕПРАВИНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.***в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: