РЕШЕНИЕ
№ 2389
гр. Бургас, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20252120103281 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с предявен от В. М. П. с ЕГН **********, с адрес
Б********, срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата от 4 729 лева, представляваща дължима сума по Договор за кредит от
******** г., сключен с Обединена Българска Банка, вземането по който е
цедирано на ответното дружество.
По твърдения в исковата молба, след като направил справка в
Централен кредитен регистър ищецът разбрал, че за него е налице
отразяването, че дължи сума в размер на 4729 лв. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Твърди, че към момента на предявяване на исковата молба за това вземане не е
било образувано изпълнително производство за принудително събиране на
сумата. Излага изрично, че няма да заплати доброволно задължението, което е
погасено по давност. В тази връзка излага подробни съображения, че
вземането е погасено по давност.
По изложените твърдения и съображения моли за решение, с което да
бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 4 729 лева
по Договор за кредит от ********г. сключен с Обединена Българска Банка,
поради погасяване на задължението по давност, респективно че за ответника е
1
погасена по давност възможността да събира по принудителен ред процесното
вземане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за недопустимост на предявената претенция,
като сочи, че за ищеца не е налице правен интерес. Излага подробни
съображения в тази насока.
По отношение на основателността на претенцията излага, че не е налице
равенство между недължимост на вземането и липса на правно за
принудителното му събиране. Сочи, че дори вземането да е погасено по
давност, то същото остава дължимо, но придобива ново качество – на
естествено задължение. Твърди, че за дружеството е налице нормативно
задължение да подава информация за непогасено вземания към ЦКР на БНБ,
като неизпълнението на това задължение води до санкции.
По изложените съображение ответното дружество намира искът за
неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът не се явява,
но се представлява от процесуалния си представител. Последният поддържа
предявения иск и моли същият да бъде уважен. Претендира сторените в
процеса съдебни разноски.
Ответното дружество не изпраща представител в заседанието, но
писмено с нарочна молба изразява становище по съществото на спора.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място съдът намира за необходимо да изложи, че предявеният
иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Следа да се приеме,
че ищецът търпи негативни последици от факта, че ответникът докладва
задължението му като просрочено и дължимо в ЦКР. Предвид това и
доколкото за да породи действие, позоваването на изтекла погасителна
давност следва да се направи пред съд, или пред съдебен изпълнител, то и за
ищеца неминуемо е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Нещо повече, съгласно Решение № 12441/13.12.2023 г. на ВАС, се приема, че
дружеството кредитор следва да изтрие задължението на длъжника си и да
спре да подава данни в ЦКР, когато е налице липса на правна възможност за
принудително събиране на вземането и изрично волеизявление, че
задължението с характер на естествено задължение, и което задължение няма
да бъде заплатено доброволно.
Извън горното и предвид изложеното становище в отговора на исковата
молба следва да се приеме, че между страните в настоящото производство не е
налице спор относно фактическата обстановка, такава, каквато ищецът я е
2
описал с исковата си молба. Напротив, ответникът изрично е посочил, че дори
да се приеме, че вземането е погасено по давност, то същото остава дължимо,
но придобива ново качество – на естествено задължение.
Доколкото в настоящото производство ответникът изрично е посочил, че
не спори, че към датата на подаване на исковата молба е настъпила
погасителна давност за процесните вземания, то и така предявеният иск
следва да бъде приет за основателен и като такъв да бъде уважен изцяло.
Спорен остава единствено въпросът дали ответното дружество е дало
повод за завеждане на иска или не, респективно следва ли ответникът да бъде
осъден да заплати сторените от ищеца разноски в процеса.
Нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК предвижда, че ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца.
На първо място в настоящия случай не е налице изрично и
недвусмислено изразено становище на ответника, че признава така
предявения иск. Напротив, с отговора на исковата молба ответното дружество
е посочило, че намира иска за недопустим, а в условията на евентуалност
излага становище за неоснователност. Предвид това съдът счита, че нормата
на чл. 78, ал. 2 от ГПК не може да намери приложение, доколкото не са налице
и двете кумулативно изискуеми предпоставки, а именно признание на иска и
липса на повод за предявяването му.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД
дори да не е дало повод за завеждане на делото, доколкото не е признало иска,
дължи и разноските, които ищецът е направил. В заключение съдът намира, че
не са налице предпоставките, въз основа на които ответното дружество да не
бъде осъдено да заплати сторените от ищеца разноски.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в
настоящото производство разноски. Същият е бил представляван от адвокат,
като по делото са представени доказателства за действителното заплащане на
адвокатско възнаграждение по банков път в размер на 400 лв. Налице са и
доказателства за заплатена държавна такса в процеса в размер на 189,16 лв.
Така претендираните разноски следва да бъдат присъдени в цялост,
доколкото са ангажирани доказателства за действителното им извършване, а
заплатеният адвокатски хонорар не е прекомерен. Това е така, тъй като
същият е съобразен в предвидения минимум в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като дори е под
заложените в него минимални размери.
Воден от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че ищецът
В. М. П. с ЕГН **********, с адрес Б********, не дължи на ответното
дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. С********, сумата от 4 729 лева, представляваща дължима
сума по Договор за кредит от ******** г., сключен с Обединена Българска
Банка и цедиран на ответника, като за ответника е погасена по давност
възможността да събира по принудителен ред процесното вземане, на
основание чл. 124 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С********, да заплати на В. М. П. с ЕГН
**********, с адрес Б********, сумата от 589,16 лв. (петстотин осемдесет и
девет лева и шестнадесет стотинки), представляваща сторените разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4