№ 589
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20211100106498 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ал. 1 от ГПК.
Ищцата В. П. Н. излага, че по силата на изпълнителен лист от 02.08.2017 г.
по НОХД № 5309/2004 г. на СРС 23 състав, била осъдена да запалти на
ответника Г. М. МЛ. сумата от 39 116 лева ведно със законната лихва върху
сумата от 26.09.2003 г. до окончателното
изплащане. По изпълнителния лист било образувано изпълнително дело №
20078510401404 на ЧСИ М.П.. Впоследствие делото било продължено от
ЧСИ М.Б., с номер по неговия опис 3755/2013 г. а изполнителното дело на
ЧСИ М.П. било присъединено към новото. На 25.05.2011 г. по
изпълнителното производство при ЧСИ П. бил наложен запор върху банкови
сметки на длъжницата. На 22.10.2014 г. бил наложен запор върху банковите
сметки на длъжницата и по изпълнителното дело при ЧСИ Б.. Ищцата твърди,
че всички запори били наложени върху банкови сметки без авоар и от тях не
са постъпвали сума за погасяване на задължението. Ищцата твърди, че
задължението е погасено с изтичане на петгодишна давност. След налагането
на запорите на 22.10.2014 г. не били извършвани никакви действия,
прекъсващи давността. Изпълнителното производство според ищцата
следвало да се счита перемирано на 22.10.2016 г. на основание чл. 433 ал. 1 т.
8 от ГПК. Давността била изтекла на 22.10.2019 г. На основание изложените
обстоятелства, ищцата прави искане до съда да признае за установено, че
ищцата В. П. Н. не дължи на ответника Г. М. МЛ. сумата от 39 116 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 26.09.2003 г. до
окончателното плащане - предмет на изп. дело № 3755/2013 г. на ЧСИ М.Б..
1
Ответникът Г. М. МЛ. не е взел становище в срока за отговор на
исковата молба. В съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат
В.П.. Пълномощникът на ответника при изрично упълномощаване по чл. 34
ал. 3 от ГПК прави изявление за признание на иска. На това основание съдът
по реда на чл. 237 от ГПК (неправилно вписано в протокола като чл. 231 ал. 1
от ГПК) е постановил прекратяване на съдебното дирене и е обявил, че ще се
произнесе с решение при признание на иска.
Според така направеното признание съдът следва да признае за
установено, че ищцата не дължи на ответника оспорената сума и законната
лихва върху нея, поради погасяването им по давност.
С направеното признание на иска и в хода по същество
пълномощникът на ответника е направил възражение за недължимост на
разноски по делото на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК, тъй като с поведението
си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е направил признание
на иска.
Съдът намира възражението по чл. 78 ал. 2 от ГПК за основателно.
Изпълнителното производство е образувано като изп. дело №
20078510401404 на ЧСИ М.П. по молба на ответника от 09.10.2007 г. на
основание изпълнителен лист от 02.08.2007 г. по НОХД № 5309/2004 г. на
СРС. С молбата за образуване на изпълнителното дело ответникът като
взискател е направил искания за проучване на имуществото на длъжницата и
запор върху собствените движими вещи. По молба на взискателя от
15.04.2013 г. производството е продължило като изп. дело № 20138380403755
на ЧСИ М.Б.. Последните изпълнителни действия са извършени на 22.10.2014
г. – налагане на запор върху трудовото възнаграждение и запор върху банкови
сметки на ищцата като длъжник. Взискателят не е правил искания за
извършване на изпълнителни действия и такива не са били извършвани след
22.10.2014 г.
Бездействието на взискателя по изпълнителното дело означава, че той
не е дал повод за завеждане на иска по чл. 439 от ГПК за недължимост на
вземането. Неоснователен е доводът на пълномощника на ищцата, че
ответникът е дал повод за завеждане на настоящото дело, тъй като
изпълнителното дело не било прекратено поради перемпция и давност и че
изпълнителният лист не бил „изтеглен“. Изпълнителното дело следва да се
счита прекратено по силата на закона, след като изпълнителни действия не са
били поискани от взискателя в продължение на две години. По смисъла на чл.
433 ал. 1 т. 8 от ГПК, не е необходимо изрично изявление на взискателя,
длъжника или нарочен акт на съдебния изпълнител, за да настъпи
прекратяване на изпълнителното производство. Погасителната давност не се
прилага служебно, съгласно чл. 120 от ЗЗД и преди ищцата – длъжник по
изпълнението да се позове изрично на нея, вземането съществува и подлежи
на изпълнение. Позоваване на погасителната давност е направено с исковата
молба и едва с нейното предявяване следва да се счита настъпило погасяване
на вземането по давност.
Поради изложеното съдът намира, че разноските по делото следва да
2
се възложат върху ищцата. Тъй като в случая ищцата е освободена от
държавна такса, защитавана е от адвокат при условията на чл. 38 ал. 1 от
ГПК, ответникът не е направил искане за присъждане на разноски и не е
представил доказателства за такива, разноски по делото не следва да се
присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че В. П. Н. ЕГН **********, адрес: гр. София
ж.к. "**** не дължи на Г. М. МЛ. ЕГН **********, адрес: гр. София ж.к.
"**** сумата от 39 116 (тридесет и девет хиляди сто и шестнадесет) лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.09.2003 г. до
окончателното плащане - предмет на изп. дело № 20138380403755 на ЧСИ
М.Б..
Разноски по делото не се присъждат.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3