РЕШЕНИЕ
Номер 145616.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивV наказателен състав
На 15.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Секретар:Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20205330205084 по описа за 2020
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, депозирана от „ХУУКА ВИЖЪН“ ООД, ЕИК ********* с у. И.
Х.Н., действащо чрез пълномощника си – адв. М. против Наказателно постановление № К –
0048268 от 22.06.2020 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на
потребителите (КЗП), с което на дружеството – жалбоподател за нарушение по чл. 9, ал. 1
вр. ал. 2 от Закона за защита на потребителите на основание чл. 198 Закон за защита на
потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 300,00 лева, както и
имуществена санкция в размер на 300,00 лева на основание чл. 200 от Закон за защита на
потребителите за нарушение на чл. 15, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
С жалбата и в съдебно заседание се релевират съображения за необоснованост и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като постановено при
съществени нарушения на процесуалния закон. Акцентира се, че времето на извършване на
процесната проверка е съвпаднало с момента на извършване на задължителното
дезинфекциране на търговското помещение. Това действие налагало всички стоки и
предмети от стелажите, включително всички стикери и етикети да се отстраняват, като се
премествали в складовото помещение и също се дезинфекцирали. Това била и причината в
момента на извършване на проверката табелите, стикерите и етикетите, даващи на
клиентиете предвидената задължителна информация да липсват. На база изложеното,
формулирано е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендира се
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител – адв. К., в открито
съдебно заседание ангажира становище за неоснователност на жалбата. По същество –
1
противопоставя се на доводите, релевирани с въззивната жалба, като моли атакуваното
Наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно
постановено. Не се претендират разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна,
против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съображенията в тази насока са следните:
От фактическа страна, съдът установи следното:
На 25.02.2020г., свидетелката Г. съвместно с Д. Л. – с. в КЗП, РД Пловдив в присъствието
на свидетеля Н. Д. извършила проверка на търговски обект – магазин за наргилета и
консумативи, находящ се в град Пловдив, ул. „Чавдар Войвода“ № 5.
Предмет на извършената проверка бил спазване изискванията на Закона за защита на
потребителите и Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия при
предоставяне на предварителна информация на потребителите за предлаганите стоки,
включително и обявяване на техните цени.
Констатирано било, че тъговският обект е в работен режим и е с обявено работно време
от вторник до петък от 10:30 ч. до 20:00 ч., събота и неделя - от 10:30 ч. до 18:00 ч.
Търговската зала била с площ около 16 кв.м., като за продажба на едро и дребно се
предлагали основно наргилета и консумативи за тях: чашки, коронки, вази, въглени, щипки,
гумени уплътнения, прахчета за визуален ефект и др., както и тютюн за водна лула.
В момента на проверката за продажба били изложени следните стоки:
- 8 броя наргилета с търговска марка DUD Shishas – модел Амазония - 4 бр., модел Секуоя -
2 бр., модел Тотем - 1 бр. и модел Редиймар - 1 бр.;
- 68 броя чашки за наргилета, 14 модела;
- 3 броя наргилета с търговска марка AVENTUS;
- 1 брой наргиле с търговска марка OCTOPUZ;
- 1 брой наргиле с търговска марка KAYA;
- 4 броя наргилета без търговска марка;
- 1 брой наргиле за кола с търговска марка AVENTUS;
- 1 брой наргиле с търговска марка МАТА LEON;
- 2 броя наргилета с търговска марка WD;
- 1 брой наргиле с търговска марка SMOKAH;
- 1 брой коронка за наргиле без търговска марка;
- 5 броя вази за наргилета (с марка DUD Shishas - 3 бр. и 2 бр. без търговска марка;
-116 броя въглени за наргилета в картонени опаковки по 1 кг с марка HOOKAN VISION;
- 3 броя щипки за наргилета (2 бр. с търговска марка Sunpipe и 1 бр. без търговска марка;
- 23 броя прахчета за визуален ефект с търговска марка HOOKAN VISION;
Проверяващите констатирали, че гореописаните стоки, с изключение на прахчетата за
визуален ефект се предлагали за продажба без етикети на български език или и на
български език с информация за производителя и вносителя, ако стоките са от внос, за вида
2
на стоката, нейните съществени характеристики, условията на съхраняването им и, ако е
необходимо указания за употреба.
Отделно от горното, описаните стоки (наргилета и консумативи за тях) се предлагали за
продажба без предварително търговецът да е поставил на видно място в
непосредствена близост до стоките техните продажни цени.
За така извършената проверка бил съставен констативен протокол № К – 2674643, в
който били отразени констатациите на свиделката Г. С оглед същите на дружеството –
жалбоподател бил съставен АУАН № К – 0048268 от 05.05.2020г., въз основа на който било
издадено обжалваното НП.
Пред настоящата съдебна инстанция в качеството си на свидетел беше разпитан
актосъставителя С. Г. В разпита си, същата потвърди авторството на акта и направените в
него констатации. Свидетелката допълни, че в хода на проверката, продавач – консултантът
е обяснил, че информация за цената на стоката потребителят получавал устно. Споделя, че
проверката е била извършена на 25.02., преди епидемичната обстановка, търговският обект
е бил в работен режим, като по време на същата, от началото до края й, липсвали индикации
да се е извършва дейност по почистване и дезинфекция на търговския обект.
Като свидетел по делото е разпитан и п. – к. в чието присъствие е била извършена
проверката – Н. Д. Същия потвърждава факта на извършване на проверката, като акцентира,
че проверяващите са искали да видят само това, което е изложено в магазина, не и стоките,
които са в склада. Свидетелят споделя, че в деня на проверката същия почиствал, като това
правел по разпореждане на работодателя си, поради което върху продуктите липсвали
поставени цени и етикети. Същите били на бюрото в търговското помещение.
Съдът като анализира поотделно и в съвкупност показанията на двамата свидетели,
съпоставяйки ги помежду им и с приобщените по делото писмени доказателства намира, че
вяра следва да се даде на показанията дадени от актосъставителката Г. Същите по
еднозначен и безпротиворечив начин кореспондират на останалите доказателствени
материали.
Приетата за установена фактическа обстановка не се разколебава по никакъв начин от
показанията на доведения от жалбоподателя свидетел- Д., доколкото по мнение на
настоящия състав същите следва да се дискредитират в частта с която свидетелят посочва, че
е извършвал дезинфекция на помещението и стоките, поради което върху процесните стоки
не били поставени етикети и цени. В тази им част показанията на Д. се опровергават от
категоричните, последователни и безпротиворечиви показания на актосъставителката,
писмените доказателства по делото, а така също и от депозираното в срока по чл. 44, ал.3
ЗАНН възражение от управителя на санкционираното лице, съдържащо извънсъдебно
признание за това, че етикетите, които упоменават произхода и характеристиките на
артикулите се намирали върху продажните им опаковки – кутии и пликчета, намиращи се в
склада на търговския обект. При закупуване на даден артикул продавач – консултантът
подробно запознавал клиентите с характеристиките му след което го опаковал в кутията или
пликчето върху които имало поставен етикет.
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира,
3
че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН,
като материалната компетентност на административно наказващия орган и актосъставителя
следват от така представените Заповед № 676/ 21.08.2019 г. и Заповед № 390 ЛС/22.04.2015
г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите. При съставянето на АУАН и
при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до опорочаване на административно наказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от
ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Нарушението и нарушителят са констатирани на 25.02.2020 г. (в хода на служебна
проверка), АУАН е издаден на 05.05.2020 г. (в присъствието на И. Х. Н. - у. на дружеството
- жалбоподател), а НП - на 22.06.2020г., тоест преди погасяване на административно-
наказателната отговорност по давност.
От правна страна съдът намира следното:
На жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 9, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗЗП и нарушение по
чл. 15, ал. 1 ЗЗП, които са правилно квалифицирани като правилно са посочени и
санкционните разпоредби съответно чл. 198 и чл. 200 ЗЗП.
Законът за защита на потребителите създава правила за поведение, регулиращи
взаимоотношения между търговците и потребителите, чрез които да гарантира основни
права на потребителите: правото на информация за стоките и услугите, право на
защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат
живота, здравето или имуществото им, право на защита на икономическите им
интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи
за продажба, неравноправни договорни условия и предоставянето на гаранции за стоките;
право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки.
Правото на информация за стоките и услугите е регламентирано с разпоредбата на чл. 9
ЗЗП, който в ал. 1 предвижда, че търговецът е длъжен да предлага на потребителите
стоки с етикети на български език или и на български език, с изключение на случаите,
когато информацията, изискваща се в обхват, посочен в ал. 2 на разпоредбата, може да бъде
предоставена чрез използването на широко разпространени символи, като пиктограми и
други знаци, които са лесно разбираеми за потребителите, или чрез използването на
наименования за произход на стоките, които са общоизвестни. Съгласно ал. 2 на чл. 9 от
закона, етикетът задължително следва да съдържа информация за производителя и
вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени
характеристики, срока на годност и условията на съхраняването й и ако е необходимо,
указания за употреба, като информацията, съдържаща се в етикета, трябва да бъде
разбираема, достъпна, ясна, лесна за отличаване и да не бъде подвеждаща /така
4
Решение № 375 от 18.02.2016 г. по н. д. № 3030/2015 г. на Административен съд –
Пловдив/.
В настоящия слечай безспорно се установи, че в магазина, находящ се в гр. Пловдив, ул.
„Чавдар Вайвода“ № 5 търговецът – жалбоподател е предлагал стоки без етикети на
български език и или на български език с информация за производителя и вносителя, ако
стоките са от внос /каквито са процесните/, за вида на стоката, нейните съществени
характеристики условия за съхранението им, указания за употреба.
В тази връзка съдът държи да отбележи, че дори и да се кредитира защитната теза на
жалбоподателя за причината поради която върху процесните стоки липсвали етикети за цени
и етикети за произход и характеристики, а именно че се извършвала дезинфекция, то
осъществяването на посоченото действие не освобождава жалбоподателя от
задължението по подходящ начин да обяви цената на стоката, а така също и етикета,
който съдържа информация по чл. 9, ал. 2 ЗЗП, още повече, че процесният търговски
обект е бил в работен режим.
Следователно няма съмнение, че същият не е изпълнил изискванията на чл. 9, ал.2 ЗЗП, за
което на основание чл. 198 ЗЗП се предвижда административно наказание – имуществена
санкция в размер от 300 до 1500 лева.
По отношение на второто описано в обжалваното наказателно постановление нарушение
по чл. 15, ал. 1 ЗЗП също са налице достатъчно доказателства - показания на разпитания в
хода на съдебното следствие актосъставител, включително и показанията на свид.
Димитров, който не отрича, че етикетите за цени, произход и характеристики не са били
поставени, както и писмените доказателства по делото - съставен протокол № К -2674643. В
хода на съдебното следствие не се ангажираха доказателства, опровергаващи направените
констатации, напротив същите по същество не се и оспориха. За посоченото нарушение чл.
200 ЗЗП предвижда имуществена санкция в размер от 300 до 3000 лева.
За процесните нарушения, административно наказващият орган е наложил имуществени
санкции на дружеството – жалбоподател в минимален размер, поради което не съществува
възможност за изменение на същите.
По приложението на чл. 28, б. "а" ЗАНН.
Действително съгласно разрешението, дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г.
на ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност,
изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена опасност да
деянието ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката принципни
съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай
в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК,
според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
5
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете,
че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена опасност
както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
В настоящия случай се касае за формални нарушения, поради което факторът липса на
вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Дори напротив, видно от приложените и надлежно приобщени писмени
доказателства по делото, се касае за липса на изискуемата информация досежно голям
брой стоки (общо 238 броя).
Съобразно гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като
законосъобразно, следва да бъде потвърдено в своята цялост.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН би
имала въззиваемата страна. Доколкото обаче такива нито са поискани, нито са представени
доказателства реално да са сторени, то разноски не следва да се присъждат.
В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се присъждат с решението,
то доказателствата за тяхното евентуално сторване следва да са представени най-късно до
приключване на съдебното заседание преди обявяване на делото за решаване, като
представянето им в по-късен момент не би-могло да санира този пропуск.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К – 0048268 от 22.06.2020 г., издадено
от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,
Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на
„ХУУКА ВИЖЪН“ ООД, ЕИК *********, за нарушение по чл. 9, ал. 1 вр. ал. 2 от Закона за
защита на потребителите на основание чл. 198 Закон за защита на потребителите е наложена
имуществена санкция в размер на 300,00 /триста/ лева, както и имуществена санкция в
размер на 300,00 /триста/ лева на основание чл. 200 от Закон за защита на потребителите за
нарушение на чл. 15, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6