Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI – „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА
МАРИНОВА – ТОНЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на
секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия Трендафилов
въззивно гражданско дело № 15551 по
описа за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 30549 от 09.02.2017
г., постановено по гр.д. № 22968/2013 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 123
– ти състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.” ЕАД
срещу Е.Н.Й. и Р.В.Н. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответниците дължат на
ищеца при условията на разделност следните суми: 3054,27 лв., от които: 1145,35
лв. (3/8 от 3054,27 лв.) - дължими от Е.Н.Й. и 1910,79 лв. (5/8 от 3054,27 лв.) - дължими от Р.В.Н.,
представляващи главници за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия
за периода от м.10.2009 год. до м.04.2012 год. за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ж.к. “*********, ап. № 9, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 4423/2013 год. по описа на СРС, ГО, 85
с-в –12.03.2013 год. до окончателното им изплащане, както и сумата от 399,51 лв., от които: 149,82 лв. (3/8 от 399,51 лв.) - дължими от Е.Н.Й. и 249,69 лв. (5/8 от 399,51 лв.) -
дължими от Р.В.Н., представляващи
обезщетения за забава в размер на законната лихва за периода 01.12.2009 г. –
07.11.2012 г.
Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от
ищеца трето лице-помагач "Т.С." ЕООД.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. В
жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати
нарушения на материалния закон. Твърди се, че по делото липсвала молба, в която
да е било заявен от ищеца отказ от релевираните доказателствени искания, в това
число и от експертизите. Моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете –
уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответниците
по жалбата Е.Н.Й. и Р.В.Н. не са депозирали писмен отговор на въззивната жалба.
Третото лице-помагач "Т.С."
ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е
частично неправилно.
По исковете с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, предявени по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК:
За уважаването на
предявения по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД иск, ищецът трябва
да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за
продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника
на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия
и изискуемостта на вземането.
Установено е по
делото, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна
собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
По делото не е спорно, a
и от представения Нотариален акт № 1204, том VII,
дело 4 от 25.03.1974 г. на I нотариус при Софийския народен съд, се установява,
че собствеността върху процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. “*********, ап. № 9, е
придобита на посочената дата от Н.Й.Н.. Не се спори и от представеното удостоверение
за наследници на собственика Н.Й.Н. се установява, че същият е починал на 07.10.2001
г., като е оставил за наследници своята съпруга Р.В.Н., както и своите деца Е.Н.Й.,
Й.Н.Й. и П.Н.Й.. Р.В.Н. е придобила по силата на транслативната сделка (в режим
на СИО, прекратена със смъртта на Н.Н.) ½ от процесня имот, а останалата
½ е разпределена на основание чл. 5, ал. 1 вр. с чл. 9, ал. 1 ЗН както
следва: по ¼ х ½ (т.е.
1/8) за Р.Н., Е.Й., Й.Й. и П.Й.. Установява се и не се оспорва, че при така
установеното разпределение на квотите в съсобствеността на имота, към момента
на смъртта на Н.Н., Р.Н. е притежавала 5/8 идеални части от правото на
собственост върху топлоснабдения имот (1/2 + 1/8), а Е.Й., Й.Й. и П.Й.
притежавали всеки по 1/8 ид. ч. от правото на собственост върху имота.
От представения по
делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 5, том VI,
рег. № 24646, дело 1056/2001 г. на Нотариус А.Ч., се установява, че на
21.12.2001 г. Р.Н. дарила на сина
си Е.Й. притежаваните от нея 5/8 идеални части
от процесния топлоснабден имот, но съгласно т. 2 от нотариалния акт си запазила
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на дарения недвижим имот.
От представения по
делото Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 58, том II,
рег. № 15410, дело 241/2002
г. на Нотариус Б.Я., се установява, че на 04.06.2002 г. П.Й. дарил на брат си Е.Й.
собствената си 1/8 идеална част от процесния топлоснабден имот.
От представения по
делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том VI,
рег. № 36050, дело 1081/2003 г. на Нотариус А.Ч., се установява, че на
22.12.2003 г. Й.Й. продал на брат си Е.Й. притежаваната от него идеална част от
процесния топлоснабден имот.
Представените
нотариални актове се ползват съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК с обвързваща
материална доказателствена сила относно правото на собственост на Е.Й. върху
процесния имот, както и относно учреденото в полза на Р.Н. вещно право на ползване.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва
при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/.
От горепосочените
доказателства се установява, че през исковия период Е.Й. е бил собственик на
целия топлоснабден имот. Въпреки това, за доставената до процесния имот
топлинна енергия Е.Й. следва да отговаря до размера от 3/8 ид. части, тъй като Р.Н.
си е запазила правото на ползване на същия имот, което обаче е до размер от 5/8
ид. части, а не по отношение на целия недвижим имот, тъй като липсват
доказателства да е било учредено в полза на Р.Н. право на ползване за
останалите 3/8 ид. части от имота. При наличие на
учредено вещно право на ползване за 5/8 ид. части от имота, облигационното
правоотношение възниква между топлопреносното дружество и вещния ползвател за
посочените ид. части. Съгласно правната норма, уредена в чл. 57, ал. 1 ЗС
ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително
данъците и другите такси, поради което по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ при
учредено ограничено вещно право на ползване за определена ид. част от имота, потребител
на топлинна енергия за тази част е неговият носител, т.е. вещният ползвател. Ето защо, предвид запазеното право на
ползване, за доставената до процесния имот
топлинна енергия Р.Н. следва да отговаря до размера от 5/8 ид. части. Ответникът
Е.Й. отговаря за останалите 3/8 ид. части на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ в
качеството му на собственик на имота. В тази връзка и с оглед гореизложеното,
съдът намира, че пасивно материалноправно легитимирани по предявените претенции
са именно ответниците Е.Н.Й. и Р.В.Н..
Според чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалата през
процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./.
Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "Т.С."
ЕООД.
Установено е въз
основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана във въззивното
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК въззивният съд намира, че следва да бъде кредитирано, че
начисляваните суми за топлоенергия за абонатен № 98878, за процесния период
м.10.2009 г. – м.04.2012 г. в технически аспект /методология, алгоритъм и
изчислителна база/ са били начислени съобразно изискванията на действащата към
процесния период нормативна уредба /като са съобразени обстоятелствата, че:
ищецът е отчислявал за своя сметка технологични разходи на абонатната станция; в
процесното жилище е имало 4 монтирани отоплителни тела и съответно 4
топлоразпределители, както и щранг-лира за отопление в банята, за която се
изчислявала служебна ТЕ, отдадена от щранг – лирата; в имота се ползвала топла
вода и имало 2 водомера за топла вода, по които се отчитал разхода; отопляемият
обем на имота е 270м3; изчисленото количество ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, било разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по
проект в сградата; ТЕ за отопление включвала топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота (отдадена от отоплителните тела) и
ТЕ за загряване на топла вода, като ТЕ за общите части не се начислявала Следователно
доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответника
топлоенергия в определено количество.
Относно количеството
на доставената топлинна енергия експертните заключения по СТЕ и ССчЕ са единодушни
по въпроса, че прогнозно начислената сума по фактури за процесния период е в
размер на 2583,37 лева. Разминаване
между двете заключения е налице единствено по отношение на резултатите от
изравнителните сметки: според заключението по СТЕ той е сума за доплащане в
размер на +343,70 лева, а според заключението по ССчЕ той е сума за доплащане в
размер +370,34 лева. При това положение съдът кредитира експертното заключение
по назначената съдебно-техническа експертиза, тъй като вещото лице е изготвило
същото въз основа на представените от третото лице-помагач документи за главен
отчет, както и при преизчисление на сумите на база денградуси за процесния
период. С оглед гореизложеното, стойността на реално потребената топлинна
енергия следва да бъде определено чрез прилагане на изравнителния резултат от
+343,70 лева (за доплащане) към прогнозно начислената сума по фактури за
периода (2583,37 лева) или цената на реално потребената енергия за периода от
м.10.2009 год. до м.04.2012 год. е в размер на 2927,07 лв. Посочената в
заключението по ССчЕ сума от 79,56 лева – такса за предоставяне на услугата
дялово разпределение не е предмет на настоящото производство, тъй като такава
претенция не е била релевирана по делото. Същевременно от експертното
заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че не са
извършвани плащания на задълженията за исковия период.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че дължимата от ответницата Р.В.Н. сума
за главница се равнява 5/8 от така посочената сума или 1829,41 лева, вместо
претендираните от ищеца 1910,79 лв.
Дължимата от
ответника Е.Н.Й. главница се равнява на 3/8 от посочената сума или 1097,65
лева, вместо претендираните от ищеца 1145,35 лева.
По исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК:
Относно претецнията
за заплащане на мораторна лихва върху главницата, съдът намира следното.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от oбщите условия на ищеца, действащи през прoцесния
период, доставената топлинна енергия е следвало да бъде остойностявана от ищеца
всеки месец, като сумите за топлинна енергия са били дължими от купувачите в
30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, т. е.
задължението за заплащане на стойността на топлинната енергия е възникнало като
срочно. Следователно изпадането в забава не е обусловено от изпращането на
покана до длъжника. Видно от посоченото, ответниците в случая следва да се
считат за изпаднали в забава на първо число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия. В
случая ищецът претендира обезщетение за забава за периода от 01.12.2009 г. до
07.11.2012 г. Според експертното заключение по ССчЕ, размерът на дължимата
лихва за процесния период върху главницата е 406,03 лева. След приспадане на
лихвата, начислена върху главницата за дялово разпределение, и след
пропорционално изчисление на лихвата върху доказания размер на главницата от
2927,07 лева, съдът определи по реда на чл. 162 от ГПК дължимия размер на
мораторната лихва, а именно 385,53 лева.
Дължимата от
ответницата Р.В.Н. сума за мораторна лихва се равнява 5/8 от така посочената
сума или 240,95 лева, вместо претендираните от ищеца 249,69 лв.
Дължимата от
ответника Е.Н.Й. сума за мораторна лихва се равнява на 3/8 от посочената сума
или 144,57 лева, вместо претендираните от ищеца 149,82 лева.
При положение, че
претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените размери, следва
да бъдат разгледани наведените от ответниците правопогасяващи възражения за
изтекла погасителна давност, по които съдът намира следното:
Съгласно
разясненията, дадени с т. 11а от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по
чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не
е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в
срока за отговор. Затова и релевираните в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК възражения
на длъжниците за изтекла погасителна давност следва да се считат своевременни и
допустими, дори при липса на отговор на исковата молба.
При действието на
общите условия на ищеца от 2008 г. (действали до 11.03.2014 г.), изискуемостта
на вземанията настъпва след изтичане на 30 дни считано от края на всеки
съответен месец на начисляване, т. е. от първото число на втория месец следващ
отчетния период. Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК
на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен
характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл.
111, б. "в" от ЗЗД. При това положение,
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
12.03.2013 г. се явяват погасени по давност вземанията за периода от м.10.2009
г. до м.01.2010 г. включително. Съобразявайки заключенията на СТЕ и ССчЕ,
претендираната от ищеца сума за този период възлиза в размер на 297,87 лв. Ето
защо, от установената сума за главница в размер на 2927,07 лв. следва да бъде
извадена сумата от 297,87 лв., поради което общо дължимата от ответниците сума
за доставена и незаплатена топлинна енергия възлиза на 2629,20 лв.
Припадащите се на Е.Н.Й.
3/8 ид. части от тази сума се равняват на 985,95 лева, до който предявеният
срещу него иск е основателен, а за разликата до пълния размер от 1145,35 лева
следва да бъде отхвърлен.
Припадащите се на Р.В.Н.
5/8 ид. части от тази сума се равнява на 1643,25 лева, до който предявеният
срещу нея иск е основателен, а за разликата до пълния размер от 1910,79 лева
следва да бъде отхвърлен.
С оглед погасяване на
главното вземане, на основание чл. 119 от ЗЗД погасена по давност се явява и
лихвата върху главницата за периода от м.10.2009 г. до м.01.2010 г., определена
след съобразяване на ССчЕ и по реда на чл. 162 от ГПК чрез използване на лихвен
калкулатор в размер на 82,41 лева. Следователно общо дължимата сума за
мораторна лихва възлиза на 303,12 лева /385,53 лева - 82,41 лева/.
Дължимата от
ответницата Р.В.Н. сума за мораторна лихва се равнява 5/8 от така посочената
сума или 189,45 лева, до който предявеният срещу нея иск е основателен, а за
разликата до пълния размер от 249,69 лева следва да бъде отхвърлен.
Дължимата от
ответника Е.Н.Й. сума за мораторна лихва се равнява на 3/8 от посочената сума
или 113,67 лева, до който предявеният
срещу него иск е основателен, а за разликата до пълния размер от 149,82 лева
следва да бъде отхвърлен.
Ето защо обжалваното
решение се явява частично неправилно и подлежи на отмяна в частта, с която са
отхвърлени предявените срещу Е.Н.Й. и Р.В.Н. искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца при
условията на разделност следните суми: 2629,20 лв., от които: 985,95 лв. (3/8
от 2629,20 лв.) - дължими от Е.Н.Й. и 1643,25 лв. (5/8 от 2629,20 лв.) -
дължими от Р.В.Н., представляващи главници за неизплатена стойност на доставена
топлинна енергия за периода от м.10.2009 год. до м.04.2012 год. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. “*********, ап. № 9, както и в частта, с
която са отхвърлени предявените предявените искове с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 303,12 лв., от които: 113,67 лв. (3/8 от 303,12 лв.) -
дължими от Е.Н.Й. и 189,45 лв. (5/8 от 303,12 лв.) - дължими от Р.В.Н.,
представляващи обезщетения за забава в размер на законната лихва за периода
01.12.2009 г. – 07.11.2012 г. До тези размери предявените искове са основателни
и следва да бъдат уважени.
В частта, в която
исковете са отхвърлени, както следва: по отношение на Е.Н.Й. за главница за
сумата над 985,95 лв. до 1145,35 лв. и за лихва – за сумата над 113,67 лв. до
149,82 лв., а по отношение на Р.В.Н. за главница за сумата
над 1643,25 лв. до 1910,79 лв. и за лихва – за сумата над 189,45 лв. до 249,69
лв., първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на
разноските:
Предвид изхода от
спора, право на разноски имат и двете страни. На въззиваемите страни разноски
не следва да бъдат присъждани, доколкото такива не са сторени.
В заповедното
производство, заявителят „Т.С.“ ЕАД е сторил разноски в размер на 69,08 лева –
държавна такса, като е претендирал и юрисконсултско възнаграждение, което на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 26
от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да бъде определено в
размер на 50 лева, тоест общо 119,08 лева. С оглед уважената част от исковете,
следва да му бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 101,10
лева, от които съобразно квотите ответникът Е.Н.Й. дължи сумата от 37,91 лв., а
Р.В.Н. дължи сумата от 63,19 лв.
В първоинстанционното
производство, ищецът „Т.С.“ ЕАД е сторил разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер от общо 257,35 лева. С оглед уважената
част от исковете, следва да му бъдат присъдени разноски в първоинстанционното
производство в размер на 218,49 лева, от които съобразно квотите ответникът Е.Н.Й.
дължи сумата от 81,93 лв., а Р.В.Н. дължи сумата от 136,56 лв.
Във въззивното
производство въззивникът „Т.С.“ ЕАД е сторил разноски за държавна такса и
депозити за СТЕ и ССчЕ в общ размер на 513,22 лева. С оглед уважената част от
исковете, на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 435,73 лева,
от които съобразно квотите ответникът Е.Н.Й. дължи сумата от 163,39 лв., а Р.В.Н.
дължи сумата от 272,34 лв.
На основание чл. 280,
ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 30549 от 09.02.2017 г.,
постановено по гр.д. № 22968/2013 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 123
– ти състав, в частта му, в която са отхвърлени предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.Н.Й. и Р.В.Н. искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване
за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на разделност
следните суми: 2629,20 лв., от които: 985,95 лв. (3/8 от 2629,20 лв.) - дължими
от Е.Н.Й. и 1643,25 лв. (5/8 от 2629,20 лв.) - дължими от Р.В.Н.,
представляващи главници за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия
за периода от м.10.2009 год. до м.04.2012 год. за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ж.к. “*********, ап. № 9, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 12.03.2013 год. до окончателното им изплащане,
както и сумата от 303,12 лв., от които: 113,67 лв. (3/8 от 303,12 лв.) -
дължими от Е.Н.Й. и 189,45 лв. (5/8 от 303,12 лв.) - дължими от Р.В.Н.,
представляващи обезщетения за забава в размер на законната лихва за периода
01.12.2009 г. – 07.11.2012 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
13.03.2013 г. по ч.гр.дело № 4423/2013 год. по описа на СРС, ГО, 85 с-в., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е.Н.Й., ЕГН ********** и Р.В.Н., ЕГН **********, дължат на „Т.С.“ ЕАД
при условията на разделност следните суми: 2629,20 лв., от които: 985,95 лв.
(3/8 от 2629,20 лв.) - дължими от Е.Н.Й. и 1643,25 лв. (5/8 от 2629,20 лв.) -
дължими от Р.В.Н., представляващи главници за неизплатена стойност на доставена
топлинна енергия за периода от м.10.2009 год. до м.04.2012 год. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. “*********, ап. № 9, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.03.2013
год. до окончателното им изплащане, както и сумата от 303,12 лв., от които:
113,67 лв. (3/8 от 303,12 лв.) - дължими от Е.Н.Й. и 189,45 лв. (5/8 от 303,12
лв.) - дължими от Р.В.Н., представляващи обезщетения за забава в размер на
законната лихва за периода 01.12.2009 г. – 07.11.2012 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 13.03.2013 г. по ч.гр.дело № 4423/2013 год. по
описа на СРС, ГО, 85 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 30549 от 09.02.2017 г.,
постановено по гр.д. № 22968/2013 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 123
– ти състав, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Е.Н.Й., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените разноски в
заповедното производство по ч. гр. дело № 4423/2013 г. по описа на СРС, ГО, 85
с-в, в размер на 37,91 лева, направените разноски в първоинстанционното
производство в размер на 81,93 лева, както и направените разноски във
въззивното производство в размер на 163,39 лева, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Р.В.Н., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, направените разноски в заповедното производство по ч. гр. дело №
4423/2013 г. по описа на СРС, ГО, 85 с-в, в размер на 63,19 лева, направените
разноски в първоинстанционното производство в размер на 136,56 лева, както и
направените разноски във въззивното производство в размер на 272,34 лева,
съобразно уважената част от исковете.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач "Т.С."
ЕООД.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/