Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 297
04.03.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесети
февруари две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО
ИВАНОВ
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №178/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е
образувано по въззивна
жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД,
със седалище и
адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. „Христо
Ботев“ №62, ЕИК *********, представлявано от Р.Т. Р., чрез
пълномощника му адв. З.
Д., против Решение №4541 от 27.11.2019г., постановено по гр.д. №6150/2019г. по описа на
Районен съд- Пловдив, ХХІІ
гр.с., с което са били отхвърлени
исковете на дружеството срещу Н. Г. С. ***, ЕГН **********, за
признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца
сумата от 990,43 лв.- стойност
на предоставени В и К услуги за
периода 20.07.2016г.-22.08.2018г. за
водоснабден имот, находящ се
в с. О., община
***, УПИ І в кв.2, както
и сумата от 41,54
лв.- обезщетение за
забава за периода 29.08.2018г.-25.02.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата
от датата на
подаване на заявлението- 26.02.2019г.
до окончателното й
заплащане, за които суми
е била издадена
заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК.
В жалбата се
излагат доводи за неправилност на обжалваното
решение, като се
иска отмяната му и
уважаване на предявените искове.
Ответната страна по
жалбата- Н. Г. С. ***, ЕГН **********,
чрез процесуалния си представител по
делото адв.Г. Г., оспорва същата
и иска обжалваното решение
да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искове
с правно основание чл.415, ал.1
от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1
и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване дължимост на
вземания на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД- гр. Стара Загора спрямо
ответника Н. Г. С. за
сумата от 990,43 лв.-
стойност на предоставени В и К
услуги за периода 20.07.2016г.-22.08.2018г. за
водоснабден имот, находящ се
в с. О., община
***, УПИ І в
кв.2, както и
сумата от 41,54 лв.-
обезщетение за забава
за периода
29.08.2018г.-25.02.2019г.,
ведно със законната лихва върху
главницата от датата
на подаване на заявлението- 26.02.2019г.
до окончателното й
заплащане, за които суми
е била издадена
заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК. С обжалваното
решение съдът е приел,
че ищцовото дружество не е доказало
твърденията си, че
през процесния период е
доставило на ответника В и К услуги
на претендираната стойност, поради което
предявените искови претенции са неоснователни.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата и при
служебна проверка за допуснато нарушение
на императивни
материалноправни норми, като въззивният съд се произнесе по правния спор
между страните.
За да бъде уважен
така предявения иск,
в тежест на
ищеца е да установи,
че между него
и ответника са
налице облигационни отношения
по доставка на
питейна вода и
отвеждане на канална
вода за обект
на ответника, находящ
се в с. О.,
община ***, УПИ І
в кв.2, както
и че за процесния период
му е доставил
такива на претендираната стойност.
Съгласно
разпоредбата на чл.11, ал.7 от
Закона за регулиране
на водоснабдителните и
канализационни услуги и
чл.8 от Наредба
№4 от 14.09.2004г.
за условията и реда
за присъединяване на
потребителите и за ползване
на водоснабдителните и
канализационни системи В
и К услугите
се предоставят при
общи условия, одобрени
от ДКЕВР, които
се публикуват в
един централен и
един местен ежедневник
и влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им. По
делото е
безспорно, а и
е служебно известно
на съда, че
ищцовото дружество е В и К
оператор за територията
на област Стара
Загора, както и
че дейността на същото
се осъществява въз основа на
одобрени от ДКЕВР
общи условия, които
са в сила за
всички потребители от областта,
като действащите за процесния
период общи условия
са публикувани на
електронната страница на
ищцовото дружество. Съгласно
разпоредбата на чл.3
от Наредба №4
от 14.09.2004г. за
условията и реда за
присъединяване на потребителите
и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи,
както и съгласно
Общите условия на ищцовото
дружество, приети съгласно
чл.8 от наредбата,
потребители на В
и К услуги
са собствениците или
притежателите на вещно
право на строеж или
право на ползване
на водоснабдени имоти. От съдържанието
на посочените разпоредби
следва, че качеството
на потребител на В и
К услуги е
свързано с наличието на
вещно право на собственост,
ползване или строеж
върху водоснабдения имот, като
страна по договора
при общи условия за предоставяне на В
и К услугите
е собственикът или
носителят на вещно право
на ползване или
строеж върху имота. В настоящия
случай по делото няма
спор между страните, а и
се установява от писмените
доказателства, че за процесния
период ответницата е била
собственик на имота,
за който се претендира
заплащане на доставени
В и К услуги,
поради което следва да се приеме,
че има качеството на
потребител на В
и К услуги
и се намира в
облигационно отношение с
дружеството- доставчик. Съгласно
разпоредбата на чл.30
от Наредба №4
за условията и реда
за присъединяване на
потребителите и за
ползване на
водоснабдителните и канализационните системи
изразходваната вода се
отчита по водомера на водопроводното отклонение.
Съгласно чл.32, ал.1 от
същата наредба В
и К услугите
се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана вода
от водоснабдителната система на
оператора, а съгласно ал.8
отчитането се извършва
от длъжностни лица на оператора
или от лица,
на които е възложено
от оператора въз основа
на договор. Съгласно чл.21, ал.4
от Общите условия
на ищцовото дружество отчитането
на водомерите се извършва
в присъствието на потребителя или негов представител, а при неосигуряване на
представител отчетът се
подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно
лице на В
и К оператора. В
случая от страна
на ищцовото дружество
не се представят писмени
доказателства за извършен в
процесния период в присъствието
на потребителя и
удостоверен с подписа му отчет на водомера
в имота му или за
удостоверен по реда на
чл.22, ал.4 от Общите
условия отказ за осигуряване
на достъп. Представените
от ищцовото дружество карнети
се отнасят за отчети,
извършени в периода 2005г.-2008г., т.е.
много преди процесния период, а представената квитанция, в която са отразени
задължения за периода 20.07.2016г.-22.08.2018г. не
е подписана и не става
ясно кой и
на какво основание
я е съставил. Същата има характер на
изхождащ от ищцовото
дружество документ, удостоверяващ
изгодни за него факти, поради
което не може
да има доказателствена
стойност. От заключението на
приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза
се установяват само извършените
от дружеството- ищец
счетоводни записвания за
наличието на задължения за процесния
имот, но не и
обстоятелството, че действително
са били предоставени
услуги на тази
стойност, за което
липсват съставени по реда
на наредбата и
Общите условия първични
документи, подписани от
потребителя или негов представител. При това положение
предявеният иск се явява
неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
До същите
фактически и правни изводи
е стигнал и
първоинстанционният съд,
поради което обжалваното
решение следва да бъде
потвърдено, като на основание
чл.272 от ГПК се
препрати и към мотивите му.
С оглед неоснователността на
въззивната жалба жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна направените по делото
разноски. Същите са в размер
на 600 лв.-
адвокатско възнаграждение, от
които на основание
чл.78, ал.5 от ГПК
с оглед материалния
интерес от делото
и фактическата и правна
сложност на спора следва
да бъдат присъдени 350
лв. предвид направеното
от жалбоподателя възражение.
В случая не
следва да намери
приложение и разпоредбата
на чл.2, ал.5 от
Наредба №1 на Висшия адвокатски
съвет за минималните
размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно която
възнагражденията се определят
съобразно вида и броя
на предявените искове
за всеки един от тях
поотделно. Разумното тълкуване
на посочената разпоредба
налага да се
приеме, че същата
се отнася само
до главните искове,
за които възнаграждението следва
да се определи
поотделно, но не и
за свързаните с
тях акцесорни претенции,
предявени в същото
производство. В случай, че има
такива, то по тях и
главните искове следва
да бъде определено едно
общо адвокатско възнаграждение с
оглед материалния интерес
по делото.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4541 от 27.11.2019г., постановено по гр.д. №6150/2019г. по описа на
Районен съд- Пловдив, ХХІІ
гр.с.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД,
със седалище и
адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. „Христо
Ботев“ №62, ЕИК
*********, представлявано от Р. Т. Р., да
заплати на Н. Г. С. ***, ЕГН **********, сумата
от 350 лв.-
разноски по делото.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.