Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. В., 03.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. В., ГО, първи
състав, в публичното
съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при
секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. № 3229
по описа на ВРС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК вр. с чл. 49 СК.
Предявен е от М.Х.Т. срещу Й.Н.Т.
иск с правно основание чл.49, ал.1 вр. ал.3 от СК за
прекратяване с развод на сключения между същите на 28.09.1985г. граждански брак
като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата. Предявен е иск за
възстановяване на предбрачното фамилно име от
ответницата.
Ищецът сочи, че с ответницата
сключили граждански брак на 28.09.1985г., за което бил съставен акт за брак
№0010/28.09.1985г. на с.Р.П., общ. Е.П., обл. С.. Излага, че от брака има
родени две деца – И.М.Х., родена на ***г. и Х.М.Х., роден на ***г., които към
настоящия момент са пълнолетни. След сключване на брака заминали да работят в И.,
след което отишли в И., където се установили да живеят заедно. В И. продължили
съвместното си съжителство още пет години, до момента в който ответницата се
изнесла без да го предупреди. Сочи, че фактическата раздяла е настъпила през
януари 2010г. От познати разбрал, че ответницата е заживяла на семейни начала с
друг мъж, с когото е и към настоящия момент. Година след като настъпила
фактическата раздяла и установил, че няма възможност за постигане на помирение
с ответницата, ищецът също заживял на семейни начала с друга жена. От момента
на фактическата раздяла с ответницата не поддържали контакти, бракът им
съществувал формално, поради което моли съдът да го прекрати с развод, като
приеме, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство е сама на
ответницата. Моли да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, както
и да бъде постановено ответницата да носи предбрачното
си име. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба от ответницата, същата не се е явила в
насроченото открито съдебно заседание, за което е редовно призована.
Ищецът не се е явил в първото по
делото заседание, но са представени доказателства, че неявяването е поради
уважителни причини – медицинско удостоверение за временна нетрудоспособност
поради общи рискове от Лекар М.Г.М.Т.в официален превод от испански език, в
което е посочено, че преместването на лицето е непрепоръчително и същото се
намира в И.. Към исковата молба са приложени доказателства, че ищецът трайно
пребивава в И.. С оглед изложеното и формираната трайна и еднопосочна практика
на Върховен касационен съд / Определение №534/27.09.2010г. по ч.гр.д. №453/2010г.; Определение
№703/18.12.2009г. по ч.гр.д. №711/2009г./ не е налице основание за прекратяване
на производството на основание чл.321, ал.1 ГПК в този случай, въпреки
неявяването на ищеца в първото по делото заседание.
След преценка на събрания
доказателствен материал и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за сключен
граждански брак, издадено от Община Е.П. въз основа на акт за граждански брак № 10
от 28.09.1985 г., съставен в с. Р.П.,
община Е.П., област С., М.Х.Т. и Й.Н. Н.сключили граждански брак, като след
брака съпругата приела фамилното име на съпруга - Т..
От представения по делото заверен
препис от удостоверение за раждане, съставен в гр. В.въз основа на акт за
раждане № 11/06.01.1988 г., и удостоверение за раждане, съставено на С.община,
район Т., съставено въз основа на акт за раждане №2403/31.12.1992г. се
установява, че от брака си страните имат две деца – И.М.Х. и Х.М.Х., които са
навършили пълнолетие към настоящия момент.
Представено е копие и превод на
документ, удостоверяващ, че ищецът е вписан в Централен регистър за чужденците
в Генерална дирекция на полицията и жандармерията на И., от който се
установява, че лицето е разполагало с легитимация на чужденец, трайно пребиваващ
на територията на И. към 09.04.2012г.
От представения нотариален кат за
покупко-продажба на недвижим имот №127, том I, дело №223/94г. се установява, че
ищците са придобили по време на брака собствеността върху недвижим имот –
апартамент ***, вх. В, в жилищен блок ***, ж.к. „***“ гр. В..
От изслушания по делото свидетел Г.И.се
установява, че същият познава ищците още преди да сключат брак и е поддържал
приятелски отношения с тях през целия период. Заминали за И. през 2001г., като
той заминал също през 2003г. и продължил да си общува с тях. Установява се, че
след като ищецът започнал работа като шофьор на товарен автомобил, което
налагало честото му отсъствие от дома, съпругата му започнала връзка с друг
мъж. Присъствал е на разговор между страните, при който ищецът е потърсил
съпругата си на работното й място и е попитал дали наистина има извънбрачна
връзка, което тя потвърдила и заявила, че не желае повече да живее с него.
Ищецът правил още няколко опита да се съберат, но ответницата не проявила
желание, като след раздялата им заживяла с приятеля си. След като изминал известен
период от раздялата ищецът също заживял с друга жена. От показанията на
свидетеля се установява, че бащата на ответницата я осъжда за раздялата с М.,
тъй като намира, че той е съвестен и работлив, и не одобрява новия й приятел.
По иска по чл. 49, ал. 1 СК:
Като основания за разстройството на
брака се навежда извънбрачната връзка на ищцата, която е довела до фактическата
раздяла между страните, както и нежеланието й да положи усилия да запази брака
и категорично изявеното нежелание да живее със съпруга си и фактът, че е
заживяла на съпружески начала с друг мъж.
Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно нетипично
състояние на брачната връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на
нормални духовни, физически, социални и т.н. контакти между съпрузите, което
състояние е непреодолимо и необратимо.
От събраните по делото доказателства / показания на свидетеля Г.И./ се
установява, че отношенията между страните са изключително влошени, същите са
прекратили комуникацията помежду си след фактическата си развяла, провокирана
от извънбрачната връзка на ответницата. Съдът намира, че между страните е
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което е несъвместимо с
продължаване на неговото съществуване. Брачната връзка между тях е изпразнена от съдържание,
което налага нейното прекратяване. Между страните е налице неразбирателство,
което не е било преодоляно, въпреки опитите, които са направени за това. При
това състояние на брачната връзка не може да се приеме, че тя може да бъде
заздравена. Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните
е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага неговото прекратяване.
С оглед направеното искане за
произнася по въпроса за вината за
разстройството на брачната връзка, на осн. чл. 49, ал. 3 СК съдът дължи
разглеждането и на този въпрос.
От показанията на разпитания
свидетел се установява, че ищцата е поддържала извънбрачна връзка с друг мъж,
заявила, е че не желае да живее повече
със съпруга си и е заживяла на съпружески начала с другия мъж, не е откликнала
на опитите на ищеца да възстанови брачната им връзка.
Следва да се даде отговор на въпроса
дали поведението на съпругата представлява такова брачно провинение, което да
се определи като вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брачния съюз.
Брачната
връзка отразява отношения между пълнолетни и равнопоставени правни субекти,
които доброволно са избрали да създадат семейство заедно. Вината в брачния
процес е понятие, чието съдържание се различава значително от приетото в
правната доктрина значение на термина „вина”. За да се избегне елементът на
субективизъм в процеса, константната съдебна практика е възприела разрешението
да се извършва преценка само на фактическото поведение, обективирано
в конкретни действия на всеки от съпрузите. Значението на тези действия пък се
отчита само от гледна точка на взаимоотношенията съпруг-съпруга, майка-дете и
баща-дете. Всички прояви на индивидуалния характер и личност на съпрузите са
специфични за всеки отделен случай и те не могат да се приведат под общ
знаменател. Това, което съдът обсъжда и преценява, е само дали и доколко те
нарушават хармонията в семейството и влияят негативно на отношенията вътре в
него. Тоест – едно и също поведение в някои случаи може да доведе до
разстройство на брачните отношения, а в други – не – според характера, възпитанието,
мирогледа на лицата, тяхната толерантност и въобще - нагласата и вижданията им
за същността на брака. В тази светлина задълженията на съда се свеждат до това
да изолира конкретни постъпки и да ги съпостави с отношението, първо - на всеки от съпрузите, и после
– на обществото, към съдържанието на брака, а след като констатира разминаване,
да прецени по въздействието, което са оказали, дали това води, и в каква
степен, до разстройство на брачните отношения, както и кой е носителят на
брачната вина. По делото по несъмнен начин се доказа, че брачната връзка между
страните през последните седем години не е пълноценна, те не живеят заедно,
всеки е оформил ново домакинство с различен човек. Ответницата е станала
първопричина за раздялата със своето поведение – поддържането на извънбрачна
връзка и отказът да я прекрати и да положи усилия за съхраняване на брачната
връзка със съпруга й. Ето защо, в този конкретен случай, между тези лица, поведението
на съпругата – изневярата, липсата на желание за комуникация и възстановяване
на съпружеските отношения между страните са станали причина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брачната връзка. Нейното поведение е довело, както
до фактическата раздяла между тях, така и до дълбокото и непоправимо
разстройство на брачния съюз. Фактът, че след неуспешните опити да възстанови
брачната си връзка с ответницата и нейният отказ, ищецът също е заживял в
съжителство с друга жена не може да му бъде вменено във вина, тъй като към този
момент брачната връзка вече е била прекъсната. Законът не формулира изрично
причините, които могат да доведат до дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, като те се изследват във всеки конкретен случаи съобразно особеностите,
очертани по-горе. В настоящия случай се установи, че именно поведението на ответницата
е довело до настъпването на окончателния крах в брачните отношения между
съпрузите. Вината за това е на ответницата.
Съдът не
следва да се произнася по отношение на родителски права и отношения с родените
от брака деца, тъй като те са пълнолетни.
По иска по чл. 56 СК за предоставяне на семейното
жилище:
Установи се, че страните са
придобили апартамент ***, вх. В, в жилищен блок ***, ж.к. „***“ гр. В., в който
са пребивавали, когато са се връщали в страната, но основното им местоживеене е
в И. от 2001г., поради което не се установи, че жилището е семейно по смисъла на § 1, т. 1 ДР към СК. С оглед изложеното предявеният
иск за предоставяне ползването на семейното жилище не може да бъде уважен.
По иска по чл. 53 СК:
На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с
решението по иск за развод съдът задължително се произнася и по небрачния иск
за фамилното име на съпрузите. Ищецът е заявил желание след прекратяване на
брака да ответницата да носи предбрачното си фамилно
име Н.. Не е направено оспорване от страна на ответницата, като искането на
ищеца за възстановяване на предбрачното фамилно име на ответницата следва да бъде уважено на
основание чл. 326 ГПК.
По разноските:
Съдът стигна до извод,
че вина за разстройството на брака има ответницата Й. Т.. Съгласно разпоредбата
на чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху
виновния съпруг. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
изрично е заявил, че не желае присъждане на разноски, поради което съдът не
следва да се произнася за такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между М.Х.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, и Й.Н.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***,
сключили граждански брак на 28.09.1985 г. в с. Р.П., общ. Е.П., област С., за
което е съставен акт за граждански брак № 10/28.09.1985 г. като дълбоко и
непоправимо разстроен, за което има вина съпругата Й.Н.Т..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на основание
чл.56 СК за предоставяне ползването на семейното жилище - апартамент ***, вх.
В, в жилищен блок ***, ж.к. „***“ гр. В..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Й.Н.Т., ЕГН: **********
да носи предбрачното
си фамилно име - Н..
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр. В..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: