РЕШЕНИЕ
№ 404
гр. Велико Търново, 20.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на дванадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря м.н.и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №648 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 143, ал. 15 от Закона за движение по
пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на К.В., в
качеството му на управител на „КВВ-2021“ ЕООД от с.И., срещу административен
акт – волеизявление
за служебно прекратяване на регистрацията на МПС – товарен автомобил „УАЗ
452Д“, с рег. №***, собственост на „КВВ-2021“ ЕООД.
Жалбоподателят
счита, че прекратяването на регистрацията на посоченото МПС е незаконосъобразно,
тъй като изводите на административния орган са направени при неправилна
преценка на доказателствата и при съществени процесуални нарушения, поради
което са необосновани. Моли съда да отмени прекратяването на регистрацията. Не
претендира за разноски по производството.
Ответникът по
жалбата – началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново, в
представени по делото писмени становище със съпроводителни писма, съпътстващи
административната преписка, оспорва жалбата и счита прекратяването на
регистрацията за извършено в съответствие с нормативните разпоредби. Не
претендира разноски.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Прекратяването на регистрацията на пътно превозно
средство на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП се предшества от издаване на
индивидуален административен акт – волеизявление, с което се преценява
наличието на предвидените в разпоредбата предпоставки, а именно – неизпълнение
на задължението на новия собственик за регистриране на МПС в 2-месечен срок от
придобиването му. В случая съответният орган измежду служителите на звената
„Пътна полиция“ в съответните ОДМВР в изпълнение на задълженията си по Наредба
№І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване регистрацията на МПС
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства /по-нататък в текста „Наредба №І-45“/, е обективирал
волеизявлението си по констатиране на вече възникнал друг юридически факт чрез
отбелязването в автоматизираната информационна система, следователно – в случая
е налице акт по чл. 21, ал. 2 от АПК. Независимо от липсата на изрично уредена
възможност в ЗДвП и в Наредба №І-45, волеизявлението за служебно прекратяване
на регистрацията на ППС подлежи на оспорване пред съда по силата на чл. 120,
ал. 2 от КРБ, като по този начин се гарантира правото на съдебна защита на
собственика на превозното средство. В този смисъл и Определение
№2785/01.03.2021г. по АД №1828/2021г. по описа на ВАС.
Нормативните разпоредби на ЗДвП и Наредба №І-45 не визират да се връчват съобщения до
собствениците на ППС, чиято регистрация е била служебно прекратено. В конкретния
случай, видно от данните по административната преписка, оспорващият е бил
уведомен за извършеното прекратяване на регистрацията с писмо рег.
№127500-14985/30.08.2022г./вж. стр. 29 от делото/, като няма данни кога това
съобщение е връчено на представляващия „КВВІ2021“ ЕООД. Видно от съдържанието
на посоченото писмо, с него адресатът не се уведомява за наличието на
процесуалноправната възможност да оспори акта за прекратяване на регистрацията
на ППС. Следователно, съгласно чл. 140, ал. 2 от АПК
жалбата следва да се счита за подадена в срок. Подадена е от лице, адресат на
оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От фактическа
страна не е спорно, че с договор за покупко-продажба на МПС от 11.05.2022г.
„КВВ-2021“ ЕООД е придобило правото на собственост върху товарен автомобил
марка „УАЗ 452Д“ с рег. №СТ 22635 АК. От страна на дружеството собственик е
подадено заявление за промяна на регистрацията на ППС на 27.05.2022г. При последваща
проверка за идентификация на превозното
средство е било установено, че номерът на рамата е записан при зачисляване на
ППС в сектор ПП на ОД на МВР – Ст. Загора като „нестандартен“, поради което не
може да се установи идентификационния номер/VIN/, поставен от
производителя.
Поради от
страна на администрацията на ответника е прието, че в случая следва да се
процедира по реда на чл. 7 от Наредба №І-45, за което е било уведомен собственикът на процесното ППС посредством цитираното
писмо рег. №127500-14985/30.08.2022г. на ОД на МВР – В. Търново. Междувременно,
след като превозното средство не е бил пререгистрирано, неговата регистрация е
била прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 15 от ЗдвП.
След получаване на посоченото писмо, от страна на
„КВВ-2021“ ЕООД е била подадена до АСВТ жалбата, по повод на която е образувано
настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Както вече се посочи, отбелязването в АИС „КАТ“ за прекратяване на регистрацията на процесния
товарен автомобил “УАЗ 452Д“ с рег.№*** поради непререгистрирането му от новия
собственик в 2-месечен срок от придобиването му, представлява индивидуален
административен акт по чл. 21, ал. 2 от АПК. Според писмо рег. №127500-14985/30.08.2022г.,
подписано от ответника, прекратяването на регистрацията е извършено автоматично
от АИС „КАТ“, а не от служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново, т.е. касае се за ИАА,
генериран от автоматизирано техническо средство, аналогично с издаването на
електронен фиш по чл.189, ал. 3 от ЗДвП, което прави безпредметно изследването
на въпроса за авторството му, съответно – и за компетентността на издателя му
съгласно чл.146, т. 1 от АПК. Аналогично – не подлежат на изследване и
въпросите за формата и задължителните реквизит по чл. 59 от АПК, както и тези
за спазването на процесуалните правила при издаването му по чл. 146, т. 2 и т. 3
от АПК. Така единственият подлежащ на контрол за законосъобразност въпрос е
този по приложението на материалния закон, конкретно – дали е правилна
преценката за наличието на посочените основания за служебно прекратяване на
регистрацията на процесното МПС.
Съгласно чл. 143, ал.
3 от ЗДвП, пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден
идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният
идентификационен номер, поставен от производителя, с изключение на изоставено,
конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на
бюджетна организация, като регистрацията на пътно превозно средство се извършва
след поставяне на нов идентификационен номер по ред, определен с наредба на
министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба №I-45,
превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя
идентификационен номер (VIN), не се регистрират, с изключение на превозно
средство (ПС), изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и
предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията му се
извършва след поставяне на нов идентификационен номер. Анализът на тези
разпоредби налага извод, че необходима предпоставка, за да не бъде извършена
регистрация, е идентификационният му номер да е: 1. подправен, 2. заличен или
3. повреден. В този случай е необходимо да бъде установен автентичният
идентификационен номер, поставен от производителя. Ако същият не може да бъде
установен, превозното средство не се регистрира.
Съгласно чл. 3 от Наредба
№8121з-1/02.01.2018г. на МВР, възстановяването на идентификационен номер
представлява повторно поставяне на оригиналния идентификационен номер върху
рамата (купето или шасито) на ППС. Според чл. 5 и чл. 6 от същата наредба на
възстановяване подлежи идентификационен номер на ППС:1. за което е установено
подправяне, заличаване или повреда на идентификационния номер и впоследствие е
върнато на собственика по законовия ред; 2. с наличие на корозия или друг
дефект в областта на идентификационния номер; 3. на което при извършване на
ремонтни дейности идентификационният номер е бил заличен частично или напълно,
ако преди извършването им ППС е било предоставено за установяване на
автентичния идентификационен номер; 4. чийто идентификационен номер е бил
нарушен вследствие на механично или химично третиране при извършено изследване
с цел идентификацията му; 5. на което е извършена смяна с ново шаси (купе),
произведено от завода – производител на ППС. На възстановяване не подлежи
идентификационен номер на ППС, чието автентично съдържание не е установено.
Процедурата за възстановяване на
идентификационен номер, разписана в чл., чл. 7 – 13 от Наредба №8121з-1/02.01.2018г.,
включва назначава постоянна комисия за възстановяване на идентификационен номер
или поставяне на нов (служебен) идентификационен номер на ППС със заповед на
директора на съответната ОДМВР. Комисията съгласно чл. 7 извършва следното: 1.
сверява за съответствие идентификационните данни, посочени в документите, с
тези, нанесени върху ППС; 2. извършва външно заснемане на ППС и идентификационния
номер на рамата със следи от въздействие, както и на възстановения или
поставения нов (служебен) идентификационен номер; 3. проверява други технически
параметри, имащи значение за идентификацията на ППС; 4. извършва проверки в
информационните фондове на МВР за издирвани ППС; 5. определя място за поставяне
на възстановения или на новия (служебен) идентификационен номер, което да бъде
отразено в заповедта по чл. 10. Съгласно чл. 8, ал. 2 от тази наредба снимките
по ал. 1, т. 2 се съхраняват на електронен носител в съответния отдел/сектор
"Пътна полиция". Необходимият брой снимки съгласно чл. 13 от
наредбата се прилага към заявлението за регистрация. Комисията издава протокол
за възстановяване или за поставяне на нов (служебен) идентификационен номер на
пътно превозно средство. При възстановяване в протокола се прави кратко
описание на ППС, състоянието на идентификационния номер, извършените от
комисията действия и приложените документи. Отразява се установеният оригинален
идентификационен номер на превозното средство, който подлежи на възстановяване.
Изготвеният протокол се подписва от председателя и членовете на комисията. При
поставяне на нов (служебен) идентификационен номер на ППС в протокола се прави
кратко описание на ППС, извършените от комисията действия и приложените
документи. Отразява се новият (служебен) идентификационен номер на ППС,
генериран от АИС – КАТ "Регистрация на ПС и собствениците им", в
заявлението по чл. 2, ал. 4.
Изготвеният протокол се подписва
от председателя и членовете на комисията. На основание протокола по чл. 9, ал.
1 от Наредба №8121з-1/02.01.2018г. директорът на СДВР/ОДМВР издава заповед за
възстановяване или за поставяне на нов (служебен) идентификационен номер.
Заповедта се изпраща със съпроводително писмо до изпълнителя по чл. 14, ал. 2,
в което се указва съдържанието на идентификационния номер и определените места
за поставянето му. След поставянето на идентификационен номер ППС се представя
пред комисията по чл. 7 за проверка и поставяне на защитни стикери и издаване
на удостоверителен талон. Защитните стикери по ал. 1 са самозалепващи се и
представляват оптически защитни елементи, които се саморазрушават при опит за
разлепване. Те носят логото на "Пътна полиция" и пореден номер.
Стикерите са по три броя с еднакви номера, като два от тях се поставят в купето
на автомобила, а третият се залепва върху удостоверителния талон.
Удостоверителният талон по ал. 1 съдържа данни за регистрационния номер на ППС,
вида, марката, модела, идентификационния номер, номера на протокола за
възстановяване/поставяне на служебен номер и службата, издала документа. В него
се отразява информация за мястото (местата) на поставяне на идентификационния
номер и защитните стикери, като е предвидено поле за залепване на третия
защитен стикер, подпис на длъжностно лице и печат. Формата и видът на
удостоверителния талон са съгласно приложението. Копия от протокола по чл. 9,
ал. 1 и заповедта по чл. 10 се прилагат към заявлението за регистрация на ППС,
като в АИС – КАТ, се отразява "нестандартен идентификационен номер". При
възстановяване на идентификационен номер към заявлението за регистрация се
прилагат и три снимки на хартиен носител (една от външното заснемане на ППС,
една от заснетия идентификационен номер на ППС преди възстановяването и една
след възстановяването), направени при заснемането по чл. 8, ал. 1, т. 2.
Анализът на цитираните по-горе
разпоредби води до извод, че процедурата по възстановяването на
идентификационния номер на едно превозно средство е част от процедурата по
регистрацията на това превозно средство. Т.е. възможността да се установи
автентичният номер на рамата, респ. да се възстанови идентификационният номер
на автомобила се прави тогава, когато от страна на собственика на ППС е заявена
промяна на регистрацията. В конкретния случай собственикът на ППС е подал
заявление за промяна на регистрацията, като във връзка с това заявление се е
развила процедурата по чл. 7 и сл. от Наредба №8121з-1/02.01.2018г. Нормативно
установени срокове за приключване на това производство не са фиксирани. Същото
се движи служебно от водещият го орган, поради което приключването му и оттам
завършване на целият сложен фактически състав на регистрацията на ППС зависи от
активността на администрацията, а не на конкретния заявител. Поради това е
възможно, както и в процесния случай, да изтече визираният в хипотезата на чл.
143, ал. 15 от ЗДвП срок в рамките на една висяща процедура по регистрация.
Тогава обаче не може да се приеме, че собственикът на ППС, по чиято инициатива
започва производството по регистрация, не е изпълнил задължението си да
регистрира превозното средство. Както се посочи, процедурата по регистрацията е
започнала и е висяща, като приключването й е обусловено от извършване на
определени действия на длъжностни лица, а е възможно да завърши и с отказ за
регистрация/последният като административен акт може да се обжалва по реда на
чл. 149 и сл. от АПК/. В този смисъл наличието на едно продължително
административно производство, излизащо извън рамките на визирания в чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП срок, не може да се приема като неизпълнение на нормативно
визирано задължение за собственика, след като продължителността на това
производство не зависи от волята и действията му. Поради това не следва такъв
собственик да търпи негативните правни последици от служебното прекратяване на
регистрацията, когато са налице безспорни доказателства, че изтичането на
законоустановеният срок за извършване на определено действие не се дължи на
негово виновно поведение. Обратното разбиране би довело до противоречие с принципа
за съразмерност, съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК, като основно начало на
административния процес. Ето защо настоящият състав приема, че в случая не са
налице основанията за приложение на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно
прекратяване на регистрацията на ППС, а извършената такава е в противоречие със
закона.
Поради това оспореният
административен акт се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Страните по дело не са
претендирали за разноски и съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният
съд – В. Търново, ІІ-състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ оспорвания административен акт – волеизявление за
служебно прекратяване на регистрацията на МПС – товарен автомобил „УАЗ 452Д“, с
рег. №***, собственост на „КВВ-2021“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: