Решение по дело №957/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „Виваком България“ ЕАД, срещу Решение № 250/25.02.2025 г., постановено по АНД № 20243110202246/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 44 състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № В-002714 от 16.08.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, за налагане на имуществена санкция за нарушение на разпоредбата на чл.127, ал.3 от Закона за защита на потребителите.

Заявените касационни основания за обжалване са по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН – допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Погрешен е извода на РС-Варна за издаване на процесното НП при отсъствие на допуснати нарушения на по чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Твърди липсата на информация в АУАН и НП за дата на извършване на нарушението, не е конкретизирано мястото на нарушението и по този начин е нарушено правото на защита на дружеството. Счита, че в решението на районния съд не се съдържат правни констатации, не са обсъдени възраженията на „Виваком България“ ЕАД, тъй като съдът не е взел предвид приложените доказателства. Оспорва се констатацията на въззивния съд за предявена рекламация. Дружеството не е осъществило състава на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП. Искането към съда е за отмяна на обжалваното решение, като вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издадено наказателно постановление.

Ответникът по делото – Директор на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище София и РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна към ГД Контрол на пазара при КЗП не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд гр. Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл.213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебна проверка в производството пред районния съд е било Наказателно постановление № В – 002714 от 16.08.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, с което на „Виваком България“ ЕАД, ЕИК ********* е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, за нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП.

Образувано е след обезсилването с Решение № 5573/30.05.2024 г. по к.н.а.х.д. № 734/2024 г. на Административен съд - Варна, на Решение № 261/26.02.2024 г. по н.а.х.д. № 4577/2023 г. на Районен съд – Варна, като при новото разглеждане на делото на въззивния съд са дадени указания да конституира правилно ответника в процеса.

При новото разглеждане на делото въз основа на събраните доказателства, от фактическа страна районният съд е приел, че през месец ноември 2021 г. бил сключен договор за лизинг между дружеството „Виваком България“ ЕАД, в качеството на лизингодател и И. С. Т., по силата на който контракт Т. получил владението върху мобилен телефон GSM Honor 50 5G + HEADPH BT CHOICE, със сериен номер 861997054730499. За устройството били предявени две рекламации – със сервизна поръчка с № **********/ 03.11.2022 г. и със сервизна поръчка № **********/ 17.01.2023 г., устройството било прието от търговеца и съответно било изпратено към официално оторизирания сервиз от производителя – „Сръчко сервиз“ ЕООД. На 16.01.2023г. след подписването на акт за удовлетворяване на рекламация и получаването на мобилния телефон, И. С. е забелязала, че устройството е с надраскан дисплей и на 17.02.2023 г. е предявена устна рекламация, но тя не била вписана в регистъра на рекламациите, воден от дружеството „Виваком България“ ЕАД. На 23.02.2023 г. е депозирана жалба до КЗП. От комисията извършили проверка на 07.03.2023 г. на място в търговския обект на „Виваком България“ ЕАД, находящ се на бул. „Константин и Фружин“ № 420, в гр. Варна, при която е установено, че на датата 17.02.2023 г. липсва заведена и вписана в регистъра на рекламациите, воден от „Виваком България“ ЕАД рекламацията, изразена в устна форма от И. С., живееща на семейни начала със лизингополучателя. Преценявайки, че с това свое поведение, в частност бездействие, на датата 17.02.2023 г. дружеството „Виваком България“ ЕАД е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП, е бил издаден АУАН на 09.05.2022 г. Възприемайки изцяло констатациите в АУАН, административнонаказващият орган е издал оспореното НП.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че ясно и категорично се установява съставомерността на нарушението. Подробно е обсъдил всички възраженията на въззивника, включително и твърденията му за липсата в НП на дата на извършване на нарушението. Приел е, че няма допуснати процесуални нарушения в административнонаказателното производство, тъй като на 16.02.2023 г. С. е изразила своите притеснения към служителя в търговския обект, а на 17.02.2023 г. е заявила рекламацията си по отношение на надраскания дисплей на мобилния телефон. Направил е извод, че за съставомерността на деянието по чл. 127, ал. 3 от ЗЗП разпоредбата не поставя изрично изискване кое лице има право да заявява рекламация на вещ. В подкрепа на изложеното приема, че въззивното дружество месец януари 2023 г. е приело втората рекламация, направена също от С..

Постановеното решение е правилно.

Настоящият съдебен състав споделя напълно, както установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и направените въз основа на нея правни изводи. Решаващият състав на въззивната инстанция е проявил необходимата процесуална активност за изясняване на фактическата обстановка, като е събрал доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Основал е решаващите си изводи въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Преценени са всички доказателства при постановяване на обжалваното решение, като изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, касационната инстанция препраща към мотивите изложени в обжалваното решение.

Изложените в касационната жалба доводи са идентични с тези, съдържащи се и в жалбата до въззивния съд, който е обсъдил подробно в мотивите на решението всички възражения и ги е отхвърлил като неоснователни. Противно на твърденията в касационната жалба, датата и мястото на извършване на извършеното нарушение са ясно посочени – 17.02.2023 г. в търговски обект на „Виваком България“ ЕАД, находящ се на бул. „Константин и Фружин“ № 420, в гр. Варна. Не е нарушено и правото на защита на санкционирания субект, защото той е узнал от описаните в АУАН и НП факти, че подлежи на санкция и е депозирал въззивна жалба в преклузивния срок. По тези съображения, касационната инстанция счита, че районният съд е постановил правилно и законосъобразно въззивно решение и не се установяват твърдените касационни основания за неговата отмяна.

По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 250 от 25.02.2025г. на Районен съд - Варна, 44 състав, постановено по н.а.х.д. № 20243110202246/2024г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.