Р Е
Ш Е Н
И Е
№286
гр.
Добрич, 30.06.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно
заседание на деветнадесети юни две хиляди двадесет и трета година, ІІІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
при
участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 693/ 2022 г. по описа на АдмС -
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка
с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба вх. № 4123/ 23.11.2022 г. от М.С.С., ЕГН **********,***, подадена чрез
мл. адв. С.П., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ЗППАМ) № 22-1717-000169/ 24.10.2022 г., издадена от ****, на длъжност Началник
група при ОДМВР – Добрич, РУ-1 Добрич, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „а“
от ЗДвП е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка (ПАМ) –
временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността.
С
жалбата се оспорва ЗППАМ като незаконосъобразна, необоснована и постановена при
допуснати съществени нарушения на материалноправните и процесуалноправните
норми. Жалбоподателят възразява, че в ЗППАМ е отразено, че шумозаглушителното
устройство на спряното МПС е неизправно, без да е уточнено дали се касае за
видоизменение на шумозаглушителната система, неправилен монтаж, цялостна
повреда или липса на отделен елемент от системата. Позовава се на разпоредбата
на чл. 10, б. „б“ от Правилника за прилагане на ЗДвП, на дефиницията за
значителни неизправности, съдържаща се в § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП, на нормата
на чл. 37, ал. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и на
стойностите за показателите за шум съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредба № 6 от 2006
г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт
през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за
шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и
територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии
и зони със смесено предназначение, методите за оценка на стойностите на
показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението
(загл. изм. - дв, бр. 100 от 2021 г.).
С
жалбата се навеждат доводи, че нивата на шум се измерват със специални уреди,
което в случая не е сторено. За вмененото на жалбоподателя нарушение не са
представени данни, че контролните органи са извършили проверка с техническо
средство, както и няма дори визуална проверка по отношение наличие или липса на
част от шумозаглушително устройство или изменена без разрешение конструкция.
Излага се становище за немотивираност на ЗППАМ поради липса на фактически
основания. Твърди се, че пресъздаването на съдържанието на АУАН не може да е
основание за налагане на ПАМ по чл. 22 от ЗАНН. Възразява се, че посочената в Заповедта
за нарушена норма на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, във връзка с нормата на чл.
171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП предвижда няколко хипотези, а в случая
актосъставителят е посочил само чл. 139, ал. 1 от ЗДвП, което затруднява
жалбоподателя да разбере правната квалификация на нарушената от него норма и да
приложи правото си на защита. Жалбоподателят настоява, че в ЗППАМ не е посочено
за кое МПС се отнемат документите – СРМПС № *********, поради което
волеизявлението на административния орган не съдържа предвидените в чл. 59, ал.
2 от АПК реквизити. В жалбата се изтъква, че след издаване на АУАН не са
събирани никакви доказателства, нито са обсъждани обстоятелствата преди
издаване на ЗППАМ, което противоречи на императивни правни норми. Иска да се
отмени обжалваната ЗППАМ и да се присъдят направените по делото разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от мл. адв. С.П. и адв. Д.К.,
които поддържат жалбата и претендират разноски. В Писмени бележки вх. № 2541 от
22.06.2023 г. твърдят, че ЗППАМ е непълна, неточна и с неясна фактическа
обстановка, а приобщените по делото свидетелски показания са противоречиви по
отношение мястото на извършване на проверката и визуални възприятия на
проверяващия по отношение наличие или липса на шумозаглушителна система или
части от нея. Въз основа на протокол за преглед правят извод, че МПС било
технически изправно, в т.ч. и шумозаглушителната уредба, като след издаването
на ЗППАМ не се е наложило отстраняване на каквато и да е техническа
неизправност. Излагат доводи, че в случая не се доказало наличие на точна
стойност на нивото на шум, генерирано от процесното МПС, поради което
административният орган не би могъл да извърши преценка дали съответства на
нормите за шум и дали МПС е технически изправно. По възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение считат, че всъщност то е минималното
по Наредба № 1 към момента на сключване на договора за правна помощ.
Ответникът
по жалбата – Началник група към ОД МВР Добрич, РУ-1, в становище от 16.11.2022
г. иска да се потвърди обжалваната Заповед. Изтъква липсата на възражения от
жалбоподателя С. в деня на съставяне на АУАН, както и на допълнителни обяснения
и възражения в законовия срок. Възразява, че адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на жалбоподателя е прекомерно.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На
24.10.2022 г. от мл. инспектор Г.С.Г. *** в присъствието на свидетеля Х.Г.М. е
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия AД, бл. №
311746 против М.С.С., ЕГН ********** за това, че на 24.10.2022 г., около 02:20
часа, в гр. Добрич, по бул. „Трети март“ до № 6, управлява лек автомобил – Опел
Вектра с рег. № ***, негова собственост, като е допуснал автомобилът да е
технически неизправен, а именно със завишени нива на звука от
шумозаглушителната уредба и с това виновно е нарушил чл. 139, ал. 1 от ЗДвП.
Въз
основа на цитирания АУАН е издадена от ****, на длъжност Началник група към
ОДМВР – Добрич, РУ 01 Добрич, Заповед № 22 – 1717 – 000169/ 24.10.2022 г., на
основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, на М.С. ***, с която е наложена ПАМ – временно
спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността. Описаните в ЗППАМ
обстоятелства са идентични с описаните в АУАН, при което органът е приел, че водачът
М.С. виновно е нарушил чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Отбелязано е, че е отнето
СРМПС № *********.
ЗППАМ
е получена от представител на жалбоподателя на 31.10.2022 г. (л. 9).
Издателят
на ЗППАМ ст. инспектор **** заема длъжност Началник група „Охрана на
обществения ред“ към сектор „Охранителна полиция“ при Първо РУ – Добрич (л. 36).
Деянието
е подведено под нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно, че движещите
се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Съгласно
чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно
спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на
неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно,
включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или
шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното
разрешение.
Със
Заповед № 357з – 924/ 07.04.2022 г. Директорът на ОДМВР – Добрич е оправомощил
да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т. 2, т. 2а, т.
4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП с мотивирани заповеди служители на
ОДМВР – Добрич, вкл. съгласно т.1.6 – началниците на сектори/групи в „Охранителна
полиция“ в РУ при ОДМВР – Добрич, с правомощия на територията, обслужвана от
съответното РУ при ОДМВР – Добрич.
Жалбоподателят
е представил копие от вносна бележка от 26.10.2022 г. с основание за внасяне:
„Раздел V, чл. 25 Пускане в движение на временно спряно от
движение МПС с изв. на преглед техн.“ (л. 42) и Удостоверение за техническа
изправност на ППС от 18.04.2022 г. за Опел Вектра с рег. № ***.
По
делото е представено Заявление № 220851017254/ 26.10.2022 г. за пускане в
движение на ПС с рег. № *** и Протокол за преглед за техническа изправност на
ППС № 220851004385 от 26.10.2022 г., според който същото е изправно (л. 55).
По
делото е разпитан като свидетел актосъставителят Г.С.Г., който по случая
заявява, че автомобилът издавал много силен звук. След спирането за проверка,
клекнал под колата и видял, че няма никакво шумозаглушаване. Липсвала
шумозаглушителна уредба тип гърне, тип ауспух. Не е разполагал с уред за
измерване на шум по време на проверката, не знае какви са стойностите. Запознат
е с Наредба № 6 от 2006 г. (л. 47).
Свидетелят
Х.Г.М. *** и заедно със свидетеля Г. били наряд, спрели на установъчен пункт. Св.
Г. спрял автомобил, който издавал много силен шум, който се чувал много повече
от другите автомобили, значително повече. Св. М. заявява, че той замият не е
констатирал липси от шумозаглушителната уредба. Св. Г. легнал под колата, за да
види шумозаглушителната уредба. Свидетелства, че уред за измерване на шум не е
бил ползван (л. 47).
Като
доказателства по делото са приобщени протоколи от съдебни заседания по НАХД №
38/ 2023 г. по описа на Районен съд – Добрич: Протокол № 822 от 26.05.2023 г. и
Протокол № 366 от 09.03.2023 г., по отношение разпитите на същите свидетели,
служители на Първо РУ – Добрич. Свидетелят Г. твърди в производството по НАХД №
38/ 23 г., че за автомобил със същия цвят и марка бил получен сигнал, че минава
няколко пъти и много бръмчи по ул. „Отец Паисий“. Служителите установили
автомобила по бул. „Трети март“ преди Полицията, преди Първо РУ на светофара, в
тъмната част на деня. Спрели автомобила със звуков сигнал и установили, че от
половината назад автомобилът нямал шумозаглушителна уредба, а именно липсвали
тръби, гърнета, шумозаглушители. Липсата установил, след като клекнал под
автомобила и я видял, снимал и с телефон като доказателство за началниците.
Актът е съставен, защото се смущавали гражданите (л. 60 - 61).
Според
свидетеля М. ***“ колегата му Г. съставил акт на нарушителя, доколкото си
спомня, автомобилът бил БМВ с повредена шумозаглушителна уредба. Двамата
служители на Първо РУ били позиционирани на ул. „Дунав“. Автомобилът приближил
до тях и Г. го спрял със „стоп“ палка, защото шумът от движението се чувал
много силно, не като при другите автомобили. Не е видял повредата, но счита, че
откъм крайното гърне се е чувало. Не може да каже с колко децибела е
превишението на допустимата норма за шум, защото не е било ползвано техническо
средство (л. 66 - 68).
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Водачът
е уведомен за издадената ЗППАМ на 31.10.2022 г. Жалбата е регистрирана в ОД на
МВР – Добрич на 04.11.2022 г., с оглед на което се явява подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, чиито законни права и интереси са засегнати от
Заповедта, поради което се явява допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Процесната заповед е издадена от компетентен административен
орган съгласно приложената по делото Заповед № 357з-924 от 07.04.2022 год. на
директора на ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
началниците на сектори и на групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР – Добрич са
оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171 от ЗДвП.
Оспорваната заповед е в установената от закона форма.
От фактическа страна административният орган се е позовал на констатираната
техническа неизправност на МПС – завишени нива на звука от шумозаглушителната
уредба, съставляващи значителна неизправност и отговорност на водача, че
управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство, което е в противоречие
с чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Като правно основание за налагането на ПАМ се
посочва нормата на чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.
В производството по издаване на Заповедта са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
довели до нарушение и на приложимия материален закон.
Съгласно
чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат технически изправни. Шофирането на технически неизправно МПС
създава непосредствена опасност за участниците в движението и съставлява
основание по смисъла на чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП за прилагане на
предвиденото в закона ограничение на правото на собственика под формата на ПАМ
да го ползва по предназначение до отстраняване на неизправността. Една от
хипотезите за временно спиране от движение на технически неизправно МПС е,
когато излъчваният шум е над установените норми.
Съгласно
чл. 10, ал. 1, т. 10, б. „б“от ППЗДвП превишението на нормите за шум е една от
изрично посочените повреди или неизправности, при наличието на които МПС се
считат за технически неизправни – когато . нивото на шум не съответства на
предписаните нормативни стойности.
Същото разрешение е дадено и в т. 8.1.1., б. „а“ на
Приложение № 5, част I от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, приложима
на основание чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, според която, когато нивото на шума
превишава допустимото съгласно изискванията, е налице техническа неизправност. В
бележките към Приложение № 5 е пояснено, че под „изисквания“
се имат предвид изискванията за одобряване на типа към датата на одобряване,
първа регистрация или пускане в употреба за първи път, както и задълженията за
преоборудване или на националното законодателство на държавата на регистрация.
Тези причини за неизправност са приложими, само когато е проверено съответствието
с изискванията. В т. 1 “Общи положения“ на част I от Приложение № 5 е
указано, че проверката на системите и компонентите на превозните средства и
оценката на неизправностите се извършва в съответствие с посочените от
производителя критерии и стойности от измерванията, а когато липсват данни от
производителя - критериите и стойностите от измерванията и проверките трябва да
са в съответствие с посочените в таблицата.
Превишението на допустимите норми за шум се
квалифицира от проверяващите като „значителна неизправност”. Според легалната
дефиниция, дадена в § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП, „значителни неизправности“,
включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка
неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или
да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други
участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.
Методът за установяване на високите нива на шум съгласно
Приложение № 5 от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС е чрез субективната
оценка на проверяващия. Ако има съмнения дали нивото на шума е на границата на
допустимото, е предвидена възможност за извършване на замерване чрез използване
на шумомер.
От анализа на нормативната уредба следва изводът, че
за да е налице значителна неизправност по смисъла на Приложение № 5, част І, т.
8.1.1., б. „а“ от Наредбата, във връзка с чл. 10, т. 10, б. „б“ от ППЗДвП и §
6, т. 72 от ДР на ЗДвП, която да послужи като фактическо основание за налагане
на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, трябва да е установено не просто
високо ниво на звука, а превишение на шума над допустимите стойности съгласно
изискванията. Приложимите в този случай изисквания са техническите изисквания
за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на нивото на
шума. Административният орган е бил длъжен да извърши справка за предвидените
за съответния вид МПС нива и да установи дали конкретното ППС е превишавало
тези норми за шум към момента на извършване на проверката, за да приеме, че е
налице значителна неизправност, налагаща временното му спиране от движение.
В случая такива констатации не се съдържат нито в
АУАН, нито в оспорваната заповед. В хода на съдебното производство също не са
събрани доказателства, които да сочат несъответствие с допустимите граници на
шум. Според показанията на свидетелите те са установили по слух, че автомобилът
издава силен шум, но не и дали той надхвърля разрешените стойности. Вярно е, че
Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС в т. 8.1.1., б. „а“, част І на
Приложение № 5 позволява нивото на излъчвания шум да се определи посредством
субективната оценка на проверяващия, без да изключва извършване на проверка за
съответствието на произвеждания звук с предписаните изисквания. Този факт няма
как да бъде установен само при една физическа проверка, дори слуховото
възприятие на контролните органи да им дава индикации, че шумът не е в нормите.
Минималните изисквания относно съдържанието и препоръчителните методи на
проверка указват, че при колебания относно нивото на звука може да се извърши
измерване на шума, излъчван от неподвижно превозно средство, като се използва
шумомер (чл. 40, ал. 5 от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС). Именно
такава проверка е следвало да бъде извършена, за да се убеди проверяващият
орган, че нивото на шума е над граничните стойности според данните от
регистрационния талон на автомобила. Действително от доказателствата по делото
е видно, че контролните служби в Първо РУ при ОД на МВР – Добрич не са снабдени
с такива технически устройства, но това не освобождава административния орган
от задължението му да установи по безспорен и категоричен начин наличието на
завишено ниво на звука, което да съставлява значителна техническа неизправност
на МПС съгласно Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
Освен това, нито в АУАН, нито в ЗППАМ е посочено, че
автомобилът е бил без шумозаглушителна уредба. Едва в съдебно заседание се
навеждат доводи чрез показанията на св. Г.. Липсата обаче на шумозаглушителна
уредба сочи на друго нарушение – изменение на конструкцията без съответното
разрешение, за каквото в случая не е повдигано обвинение.
Предвид изложеното, неправилно и необосновано Началникът
на група при Първо РУ – Добрич е приел, че е осъществен фактическият състав на
чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, като се е позовал единствено и само на
констатациите, направени на 24.10.2022 г. в хода на проверката. Аргумент в
подкрепа на този извод е и направеният два дни по-късно, на 26.10.2022 г.,
преглед за техническа изправност на ППС, според който процесният автомобил е
изправен.
Неизползването в случая на шумомер е лишило от
обективност констатациите на контролните органи. Това е опорочило обжалваната Заповед,
тъй като не е спазена процедурата по измерване на шума, произведен от
конкретното ППС. В нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК административният орган
не е установил нито каква е нормата на шум, която е превишена, нито с колко е
превишението, за да може да се прецени дали в действителност е налице
техническа неизправност на шумозаглушителната уредба на автомобила, а същевременно
именно от актосъставителя се твърди, че такава е липсвала.
Безспорно прилагането на принудителна административна мярка изисква
своевременност и бързина, но това не трябва да става за сметка на принципа на
истинност по чл. 7 от АПК. Административният орган е следвало да изясни пълно,
всестранно и обективно, с всички възможни от закона доказателствени средства
правнорелевантните факти и обстоятелства по спора. Това не е сторено, с оглед
на което е допуснато издаването на заповед по чл. 171, т. 2, б. „а” от ЗДвП при
непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка.
По силата на чл. 170, ал. 1 от АПК тежестта да
установи съществуването на материалноправните предпоставки за прилагането на
процесната ПАМ е на административния орган, с която той не се е справил.
Липсват доказателства по делото, от които да се заключи несъмнено, че към
датата на проверката нивото на шума от МПС е превишавало допустимото съгласно
изискванията и това превишение се е дължало на техническа неизправност на
шумозаглушителната уредба. След като фактическото основание за издаване на
обжалваната Заповед не е доказано по предвидения от законодателя ред, то тя е постановена в нарушение на
материалния закон и следва да се отмени като неправилна и незаконосъобразна на
основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
За пълнота съдът счита, че следва да отбележи, че е
неоснователно възражението на жалбоподателя относно разминаванията в
показанията на свидетелите за това какъв вид автомобил е бил спрян за проверка
или къде точно е извършена проверката. Тези разминавания са естествени предвид
многобройните случаи, които посещават и констатират органите на реда, но не са
от съществено значение за спора и не се отразяват на законосъобразността на
мярката. Единствено установяването или не на въведеното в АУАН и респ. ЗППАМ
нарушение със съответните му признаци влияе на нейната законосъобразност, вкл.
разбира се установяване компетентността на органа, срокове, процедура.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал.
1 от АПК жалбоподателят има право на сторените по делото разноски в размер общо
от 510.00 лв. (петстотин и десет лева), от които 10 лева платена държавна такса
и 500 лева платено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението
на ответника за прекомерност (л. 12). От данните по делото е видно, че
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в рамките на
нормативноустановените минимуми съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, поради което не са
налице основания за намаляване на разноските в тази им част съгласно чл. 78,
ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Добрич, ІІІ състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.С.С., ЕГН **********,***,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1717-000169/ 24.10.2022
г., издадена от Началник група при Областна дирекция на МВР – Добрич, Първо РУ Добрич.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Добрич да заплати на
М.С.С.,
ЕГН **********,***, сумата
от 510.00 лв. (петстотин и десет лева), представляваща извършени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: