РЕШЕНИЕ
№ 1252
гр. Бургас, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120106869 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Топлофикация-Бургас“ АД срещу П. К. П., искове за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
247,06 лева, представляваща главница за доставена и ползвана топлинна енергия за обект на
потребление, находящ се в гр. Б**, ж.к. **, за периода от м.10.2020 г. до м.08.2022 г., ведно
със законна лихва за забава от депозиране на заявлението в съда – 31.10.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 24,86 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.12.2020 г. до 24.10.2022 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 3381/01.11.2022 г. по ч. гр. д. № 7053/2022 г. на РС-Бургас, на
основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че ответникът, като съсобственик по наследство от родителите си на обект
на потребление, находящ се в гр. Б**, ж.к. **, не е изпълнил припадащите му се
задълженията за притежаваната от него 1/6 ид. ч. от обекта за заплащане на доставена и
ползвана топлинна енергия, за периода от м.10.2020 г. до м.08.2022 г. на обща стойност
247,06 лева, включваща предоставянето на битово горещо водоснабдяване, отопление,
сградна инсталация и отчет дялово разпределение. Сочи се, че срокът за плащане е до края
на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия, а съгласно чл. 32, вр.
чл. 41 ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок се дължи обезщетение в размер на законната
лихва. В тази връзка се поддържа, че ответникът дължи сумата от 24,86 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.12.2020 г. до 24.10.2022
г. Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника, се сочи, че кредиторът се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК,
като дадените на кредитора указания по чл. 415 от ГПК са обусловили правния му интерес
1
от предявяване на настоящия установителен иск.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си
представител е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва се идентичността на СТИ за процесния
апартамент и СТИ, до което се отнасят представените от ищеца свидетелства за проверка.
Оспорва се твърдяното от ищеца потребление, като се изтъква, че същият е собственик на
апартамент № **, а претенцията на ищеца е за апартамент № **.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковата молба.
В съдебно заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа отговора
на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 7053/2022 г. на РС-Бургас, че е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника.
Въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение № 3381/01.11.2022 г.,
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. В предоставения от съда срок,
заявителят е представил доказателства за предявен установителен иск за съществуване на
вземането си.
Приобщени по делото като писмени доказателства са следните документи: справка на
потреблението за процесния имот за процесния период, подписан карнет и свидетелства за
годност на СТИ, сключен между ищеца и потребителите договор от 2019 г. за отчитане и
разпределение на топлнината енергия, Решение на ДКЕВР от 07.12.2009 г..
Приобщен е Протокол от 2018 г. на Общо събрание на етажните собственици, взело
решение да се сключи договор за индивидуално разпределение на топлинната енергия по
апартаменти, за извършване на дялово разпределение. Протоколът придружен от списък на
съгласилите се етажни собственици.
Представено по делото е решение по гр. д. № 3655/2020 г. на РС – Бургас, от което се
установява, че ответникът притежава 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху обект на
потребление, находящ се в гр. Б**, ж.к. **.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена на длъжника,
последният е направил възражение по чл. 414 от ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство
и неговата допустимост.
Предявени са искове с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл.
79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. За успешното провеждане на предявените искове в
тежест на ищеца е да установи – възникването в негова полза на изискуеми вземания, за
които е издадена заповедта, т. е. да докаже съществуващо между страните облигационно
отношение, доставките на топлинна енергия за процесния период и размера на вземанията,
дължими за тези доставки, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за
2
забава. В тежест на ответника е да докажат направените правоизключващи възражения.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал.
3.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139/ и Наредба № 16-ЗЗ4
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г./.
Съгласно §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По силата на чл.3,
ал.1 от Общите условия на ищеца, купувач на топлинна енергия за битови нужди може да
бъде всяко физическо лице, потребител на топлинна енергия, който е собственик, или
титуляр на вещно право на ползване.
В настоящото производство не е спорно, че ответникът притежава 1/6 ид. ч. от
правото на собственост апартамент в сграда в режим на етажна собственост, за който са
начислени процесните суми, а и това се установи от представеното по делото съдебно
решение.
Относно съдържанието на понятието „потребител” е налице практика на ВКС -
решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ВКС, ТК, І ГО; решение № 507 от
22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ВКС, ГО, ІV ГО; решение № 35/21.02.2014 г. по гр.
д. № 3184/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др. Съгласно разясненията, дадени с цитираната
практика, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. /чл.153 ЗЕ/
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна
енергия. В този смисъл, сочещ на обвързващото решение на мнозинството в етажната
собственост, са и мотивите на ТР 2/25.05.2017г. по т.д. 2/2016г. ОСГТК на ВКС.
От сертификатите за годност на СТИ, се установява, че процесните суми са
начислени при спазване на изискванията за извършване на отчет – срокове, процедура,
методика и цени, включително периодична проверка на общия топломер. В съдебното
заседание от 28.05.2024 г. ответникът е оттеглил оспорването на твърдяното от ищеца
реално потребление на топлинна енергия в претендираните от същия размери.
Поради това, съдът намира искът за главница за процесния период за доказан по
своето основание.
Досежно размера, в който претенцията за заплащане на топлинна енергия следва да
бъде уважена, съдът съобразява, че същият не е оспорен от ответника, поради което искът за
главница е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
Изводът за основателност на главния иск обуславя основателността на акцесорната
претенция за мораторна лихва, която като неоспорена по размер от ответника също следва
да бъде уважена в пълен размер.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания,
дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., съразмерно с уважената част от исковете, ответникът следва да
3
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски, съобразно
уважената част от исковете в размер от 38,77 лева, както и сторените в исково производство
разноски в размер от 425 лева, от които сумата от 25 лева за заплатена държавна такса и
сумата от 400 лева за депозит за особен представител, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът П. К. П., ЕГН
********** с адрес гр. Б**, ж.к. ** дължи на ищеца „Топлофикация-Бургас“ АД, с ЕИК
******, със седалище и адрес на управление гр. Б**, кв. ** следните суми: сумата от 247,06
лева /двеста четиридесет и седем лева и шест стотинки/, представляваща главница за
доставена и ползвана топлинна енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Б**, ж.к.
**, за периода от м.10.2020 г. до м.08.2022 г., ведно със законна лихва за забава от
депозиране на заявлението в съда – 31.10.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 24,86 лева /двадесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.12.2020 г. до 24.10.2022 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 3381/01.11.2022 г. по ч. гр. д. № 7053/2022 г. на
РС-Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П. К. П., ЕГН ********** с адрес гр. Б**, ж.к. ** да заплати на
„Топлофикация-Бургас“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Б**, кв.
** сумата от 38,77 лева /тридесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща направени в ч. гр. д. № 7053/2022 г. на РС-Бургас съдебно-деловодни
разноски и сумата от 425 лева /четиристотин двадесет и пет лева/, представляваща
направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4