№ 4704
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110210115 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Г. Д. С., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 23-4332-011869 от 21.06.2023 г., издадено от началник
сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което за нарушение на чл.40,
ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и за нарушение на чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, тъй като водачът
въобще не разбрал за настъпилото произшествие.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и иска отмяна на
издаденото наказателното постановление, понеже нямало умисъл в действията му.
За АНО, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
1
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.04.2023 г., около 16:45 часа, жалбоподателят Г. Д. С. управлявал лек
таксиметров автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, като се движел в град
София, по бул. „***“, в посока към центъра на град София. Преди кръстовището с
улица „***“ и тъй като трябвало да вземе клиенти, жалбоподателят маневрирал покрай
паркирани автомобили, като при движение на заден ход леко ожулил бронята на
паркиран лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***. Водачът не разбрал за
настъпилото произшествие, тъй като то било при движение с много ниска скорост и
съприкосновението между автомобилите било съвсем леко, като С. не е слизал да
погледне какво се е случило, а качил пътниците и потеглил съвсем спокойно след
произшествието, което говорело, че явно не е разбрал за него и не се е опитвал да
напусне бързо мястото на инцидента. Очевидец на случилото се бил свидетелят М. П.,
той видял досега между автомобилите и понеже познавал собственика на ударения
автомобил, който бил в близкото кафене, веднага му съобщил за случилото се.
Свидетелят П. също сподели, че не е сигурен дали водачът на таксиметровия
автомобил въобще е разбрал за произшествието, тъй като нямало никаква видима
реакция от негова страна по време и след удара. Дори свидетелят П. споделя, че „удар“
било силно казано, а по-скоро се касаело за леко ожулване на бронята на паркирания
автомобил.
Бил подаден сигнал за случая до ОПП-СДВР, като на мястото пристигнали
служители на Пътна полиция, които по сведения на свидетеля П. съставили протокол
за ПТП, докладна записка и скица на произшествието.
Впоследствие и въз основа на данните за регистрационния номер на лекия
автомобил „***“, бил установен неговият водач и призован в ОПП-СДВР за изясняване
на случая. Жалбоподателят С. се явил в ОПП-СДВР, където попълнил декларация, че
именно той е управлявал лекия автомобил „***“ на процесната дата, най-вероятно е
правил маневри на посоченото място, но не бил усетил никакъв удар с друг автомобил.
Срещу жалбоподателя С. бил съставен АУАН № 240818 от 05.06.2023 г. Актът
бил подписан от актосъставителя и свидетеля очевидец М. П.. Нарушенията били
квалифицирани по чл.40, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен
на нарушителя, който го подписал с отбелязване, че бил написал декларация за случая.
Административнонаказващият орган приел изложените в акта фактически
констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем
наказателно постановление № 23-4332-011869 от 21.06.2023 г., с което за нарушение на
чл.40, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 20 лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и за нарушение на чл.123,
2
ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелите Ц. Ц. и М. П., както и от приложените по делото писмени
доказателства.
Свидетелят П. е бил очевидец на произшествието и подробно разказва как на
процесната дата видял досега между автомобилите, като „удар“ било силно казано, а
по-скоро се касаело за леко ожулване на бронята на паркирания автомобил и понеже
познавал собственика на ударения автомобил, който бил в близкото кафене, веднага му
съобщил за случилото се. Свидетелят П. заяви, че не е сигурен дали водачът на
таксиметровия автомобил въобще е разбрал за произшествието, тъй като нямало
никаква видима реакция от негова страна по време и след удара. Показанията на
свидетеля са логични, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги
кредитира изцяло. От друга страна те се подкрепят напълно и от приложения по делото
писмен доказателствен материал – скицата на произшествието и съставения протокол
за ПТП. Явно при движение назад лекият автомобил „***“ е ожулил леко бронята на
паркирания „***“, но водачът С. не е усетил съприкосновението и е продължил
движението си.
Свидетелят Ц. Ц. е съставил акта за установяване на административното
нарушение, но това е станало около седмица след инцидента в сградата на ОПП-СДВР,
поради което той не е бил очевидец на случилото се, не е посещавал
местопроизшествието и не може да даде някакви конкретни показания във връзка с
предмета на доказване. Свидетелят Ц. е съставил акта по приложените писмени
доказателства, изготвени от неговите колеги, които са посетили мястото, а именно
протокол за ПТП, докладна записка, скица на произшествието и сведенията на
свидетеля П..
Съдът не намери за необходимо да разпитва още свидетели, тъй като реално не е
имало други очевидци на произшествието освен свидетеля П.. Лицето Е. В. е посетил
впоследствие мястото по подаден сигнал за произшествието, като същият единствено
преразказва в докладната това, което му е споделил свидетелят П.. Следователно той
няма преки впечатления от произшествието и единствено може да преразкаже
заявеното му от разпитания свидетел.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установени описаните по-
горе фактически констатации.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
3
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира
следното:
Относно нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП:
По отношение на това нарушение в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на жалбоподателя да се защити. Спазени са императивните
изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта
по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено
нарушението. Същото е точно, ясно описано и са отразени обстоятелствата, при които
е било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от
значение за реализиране правото му на защита срещу това административно
обвинение. Отразена е правилно и нарушената законова разпоредба, както и
основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП в тази му част.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав счита, че
жалбоподателят е осъществил състава на чл.40, ал.1 от ЗДвП, тъй като при движение
на заден ход не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен, поради което
е допуснал ПТП с минимални материални щети по ударения автомобил. Съгласно чл.7,
ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи, а този не е такъв. Макар деянието да не е било извършено умишлено, то е
осъществено при условията на непредпазливост под формата на груба небрежност и
поради тази причина е виновно. Жалбоподателят, като лице притежаващо
правоспособност да управлява МПС, е знаел и е бил длъжен да знае (тъй като
незнанието на закона не е извинително), че преди извършване на маневрата трябва да
се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен. Преди предприемане на
маневрата той е бил длъжен и е имал обективната възможност да погледне в огледалата
за обратно виждане, за да се убеди, че зад него няма паркирани превозни средства,
които може да удари при движение на заден ход и едва тогава да предприеме
маневрата, но не го е направил и това е довело до настъпване на произшествието. Ако
по време на движението си назад С. не е могъл непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, то тогава е бил длъжен да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности, както е предвидено в чл.40, ал.2 от ЗДвП, но не е сторил и това.
Правилно нарушителят е бил санкциониран на основание чл.183, ал.2, т.11 от
ЗДвП, който гласи, че се наказва с глоба от 20 лева водач, който нарушава правилата за
движение назад. Размерът на санкцията за това нарушение е точно определен, поради
което настоящият състав не може да го изменя.
Съдът намира, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и
4
случаят да се третира като маловажен, тъй като от нарушението са настъпили
имуществени вреди по ударения автомобил и деянието не се отличава с някаква по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид.
Реално обществената му опасност се явява типична, обичайна за този род нарушения и
по делото не се установяват някакви изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Освен това трябва да се отбележи, че предвидената
санкция не е прекомерно висока, не се явява несъответна на извършеното нарушение и
заплащането й не би трябвало да създаде някакви особени трудности на
жалбоподателя.
Относно нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП:
За това нарушение съдът намира, че липсва съставомерност от субективна
страна, тъй като то не е било извършено виновно. Макар жалбоподателят да е бил
длъжен да спре и да установи последиците от произшествието, той обективно не е
могъл да изпълни това си задължение, понеже изобщо не е разбрал за настъпилия удар
и в съзнанието му не е имало създадена представа, че е налице произшествие и той
трябва да остане на мястото. Ударът е бил при движение с много ниска скорост, С. не е
слизал да погледне какво се е случило, а е качил пътниците и е потеглил съвсем
спокойно след произшествието, което говори, че явно не е разбрал за него и не се е
опитвал да напусне бързо мястото на инцидента. Освен това очевидецът на случилото
се свидетелят М. П. заяви, че не е сигурен дали водачът на таксиметровия автомобил
въобще е разбрал за произшествието, тъй като нямало никаква видима реакция от
негова страна по време и след удара, като „удар“ било силно казано, а по-скоро се
касаело за леко ожулване на бронята на паркирания автомобил. Нарушителят следва да
бъде признат за виновен, само ако деянието е категорично доказано от обективна и
субективна страна, а в случая няма категорични доказателства за умишлено поведение.
Това нарушение може да бъде извършено само умишлено, тъй като то обуславя на
първо място знание за настъпило произшествие и едва след това неизпълнение на
задължението да се остане на мястото, а умисъл в случая липсва.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено относно нарушението по чл.40,
ал.1 от ЗДвП и да бъде отменено за нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Страните не са претендирали разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и т.5 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-011869 от 21.06.2023 г.,
издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, В
ЧАСТТА, с която за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на Г. Д. С., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-011869 от 21.06.2023
г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ , с която за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП на Г. Д. С.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20
/двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6