Решение по дело №3961/2017 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 215
Дата: 26 февруари 2018 г. (в сила от 29 март 2018 г.)
Съдия: Мира Симеонова Мирчева
Дело: 20175220103961
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ 

26.02.2018  г., гр. Пазарджик

Пазарджишкият районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести януари декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА

СЕКРЕТАР: Росица Димитрова

разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3961 по описа на съда за 2016 г.

          Делото е образувано по иск, предявен от "Вива Прима" ЕООД – София срещу Е.В.Т. ***, за установяване по реда на чл. 422 от ГПК, че ответницата дължи на ищеца сумата 56,35 лв. главница, представляваща месечна сметка по договор за далекосъобщителни услуги за периода 15.09.2014 г. – 14.10.2014 г., 13,57 лв. лихва за забава и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.03.2017 г.

Постъпил е отговор, с който ответницата заявява, че е извършила плащане на дължимата сума заедно с разноските по заповедното производство на 10.05.2017 г., още преди връчването на заповедта за изпълнение. По тази причина счита, че не дължи разноските по исковото производство, образувано след плащането, тъй като не е станала причина за завеждането на делото

          В отговор на становището на ответницата ищецът заявява, че потвърждава из­вършеното от ответницата плащане на 158,49 лв., но то не изчерпва дължимата сума по заповедта, тъй като нейният размер е бил 274,92 лв., от които 56,35 лв. главница по договор за далекосъобщителни услуги, 13,57 лв. лихва за забава, 25 лв. държавна так­са и 180 лв. адвокатско възнаграждение. Излага освен това подробни доводи за валид­ността и действието на цесията и за съществуването на прехвърленото задължение.

          В хода на делото страните поддържат изразените становища.

          От фактическа страна по делото се установява следното:

          Ответницата Е.Т. е абонат на стационарна телефонна услуга, предоставяна от "БТК" ЕАД. Към 15.10.2014 г. тя е дължала за тази услуга общо 58,62 лв. - абонаментни такси и цени на разтговори, начислени за периода 15.02.2014 г. - 14.10.2014 г. и отразени  издадената на 15.10.2014 г. месечна сметка. От общата сума доставчикът е приспаднал поради плащане или прихващане сумата 2,37 лв., а вземането за остатъка от 56,35 лв. заедно със съответната лихва за забава е било прехвърлено чрез цесия първоначално на "СГ груп" ООД, а по-късно от него - на ищеца "Вива Прима" ЕООД. Цесиите са били съобщени на длъжницата.

          На 21.03.2017 г. "Вива Прима" ЕООД е подало до Пазаджишкия районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Т. за сумата 56,35 лв. главница, 13,57 лв. лихва за забава за периода от 03.11.2014 г. до 13.03.2017 г. и законната лихва от подаването на заявлението, както и разноски за държавна такса в размер 25 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер 180 лв. Със заповедта са присъдени тези суми, като адвокатското възнаграждение е намалено от 180 лв. на 50 лв. Заповедта не е обжалвана от заявителя в частта си за разноските. На 02.05.2017 г. Е.Т. е уведомена по телефона за съобщението със заповедта, което следва да получи, от длъжностното лице, връчващо призовки и съобщения в Община Белово. На 10.05.2017 г. тя е внесла по банкова сметка *** "Вива Прима" ЕООД сумата 158,49 лв. с посочено основание "по чгд 1036 от 2017", т.е. посочен е номерът на частното гражданско дело, по което е издадена заповедта за изпълнение.

          На 13.06.2017 г., преди заповедта да и е връчена срещу писмена разписка, ответницата е подала възражение срещу заповедта за изпълнение, към която е приложила копие от разписката за плащането. Заявителят е уведомен за възражението на 29.08.2017 г. Исковата молба по чл. 422 от ГПК е постъпила в съда на 02.10.2017 г., с пощенско клеймо от 28.09.2017 г.

          Горните факти се установяват непротиворечиво от писмените доказателства.

          При така установените факти съдът направи следните изводи:

          Плащането, направено от ответницата, е достатъчно за пълното погасяване на всички суми по издадената заповед за изпълнение. Макар със заявлението да е поискано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер 180 лв, със заповедта са присъдени само 50 от тях. По-голяма сума от тази не може да се претендира в исковото производство, независимо дали става дума за пропуск на заповедния съд, или не – правомощията на съда по исковото производство по отношение на разноските по заповедното се ограничават до възможността да ги намали пропорционално на изхода от исковото производство или да ги присъди изцяло при уважаване на иска за цялата сума по заповедта, но не и да присъди по-големи разноски по заповедното производство, отколкото са били присъдени със заповедта. Съдът по настоящото дело не би могъл също и да приеме, че част от платената от ответницата сума е погасила неприсъдената, но поискана част от разноските за адвокатско възнаграждение, а е останала да се дължи съответна част от главницата - разликата над присъдените 50 лв. до 180 лв., която не се съдържа в заповедта, изобщо не би могла да се търси от длъжницата, тъй като задължението за заплащане на съдебни разноски възниква с присъждането им.

Следва да се приеме, че задължението по издадената заповед за изпълнение е било изцяло погасено още преди предявяването на иска по чл. 422 от ГПК и не само искът да се отхвърли, но и на ответника да не бъдат присъждани разноските по исковото производство. За тези разноски е без значение, че искът се смята поначало за предявен на датата на подаването на заявлението, а би следвало да се има предвид само това, че към реалната дата на подаването на исковата молба задължението е било погасено, т.е. ответницата е станала причина за подаването на заявлението, но не и за образуването на исковото производство. Разноски по исковото производство, за разлика от заповедното, в случая следва да се присъдят в нейна полза.

          По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Отхвърля иска на "Вива прима" ЕООД - гр.София, ЕИК *********, за признаване за установено, че ответницата Е.В.Т. ***, ЕГН **********, дължи на ищеца сумата 56,35 лв., представляващи цена на далеко­съобщителни услуги, предоставени от "БТК" ЕАД, заедно със законната лихва, считано от 20.03.2017 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение 584/23.03.2017 г. по ч.гр.дело 1036/2017 г. на Пазарджишкия районен съд, поради плащане на сумата след издаването на заповедта и преди подаването на исковата молба.

Осъжда "Вива прима" ЕООД да заплати на Е.В.Т. сумата 150 лв., представляваща разноски по настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                                       Съдия: