№ 2320
гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330206230 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36 – 0000772 от
31.10.2022г. на Н.П.М. – и.д. директор на РД „АА“, гр.Пловдив (съгласно
заповед № 346/02.09.2022г.), с което на „АНИ 93 Г – П. 06“ ЕООД,
ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление: с.Браниполе,
област Пловдив, местност „Нешовица“ № 30Б представлявано от Г.А. П.,
ЕГН ********** на основание чл.53 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.104, ал.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвПр/ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/
лева за административно нарушение на чл.10, § 2 от Регламент № 561/2006 на
ЕС, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
С жалба от представляващия дружеството се прави искане за отмяна на
издаденото НП поради неговата незаконосъобразност. Представят се доводи
по същество на искането а именно за неизвършване на превоз с влекач, който
не е включен в лиценза на общността. Представят се и три броя снимки
удостоверяващи обстоятелства посочени в жалбата. С жалбата се правят и
доказателствени искания за разпит на водачите на МПС извършили
натоварването на 19.02.2002г.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован, в съдебно
заседание не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
1
Преди даване ход на делото е представено писмено становище с което се
счита жалбата на дружеството за неоснователна и се представят доводи по
същество на искането за потвърждаване на наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Обжалваното НП е издадено въз основа констатациите съдържащи се в
съставен на 26.07.2022г. против дружеството акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) бланков № 324718 от свидетел Б. Е. И.
– *** в РД“АА“ Пловдив за това, че на 30.01.2022г. в с.Браниполе, местност
„Нешовица“ № 30Б – седалището на управление на фирма „Ани 93-Г.П. 06“
ЕООД с ЕИК *********, като предприятие извършващо международен
автомобилен превоз срещу заплащане, притежаващ Лиценз на общността №
7376 извършва следното нарушение:1.Превозвачът не е организирал работата
на водачите така, че да са в състояние да спазват Регламент № 561/2006г.
Транспортното предприятие организира работата на водачите, посочени в
параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват
Регламен № 561/2006г., а именно не е осигурил водачът Т.Т.Ю. с ЕГН
********** да ползва нормална дневна почивка или намалена дневна почивка
съгласно изискванията на Регламент № 561/2006г. Дневния период на почивка
ползвана от водача е 6:51 минути с 129 минути (два часа и 09 минути) по
кратък от изискуемите. Период на почивка от поне 9 часа е трябвало да бъде
ползван. Нормална дневна почивка е непрекъснат период на почивка от поне
11 часа. Намалена дневна почивка с период от поне 9 часа и по-кратка от 11
часа съгласно Регламент № 561/2006г. Видно от разпечатка от дигитална
карта на водача и CMR №50254684 за извършване на превоза. АУАН е
съставен в РД“АА“ гр.Пловдив след приключване на тематична проверка, с
писмо № 12-00-00-405/15/12.05.2022г. с което нарушил разпоредбите на чл.10,
§.2 от Регламент №561/2006г във вр. с чл.78, ал.1,т.1 от ЗАП. Актът е
съставен в присъствието на упълномощено от представляващия лице, което
го е подписало без вписване в графата за обяснения и/или възражения. Актът
е подписан от посочените в него лица. На датата на съставяне на АУАН е
връчен препис от него на упълномощеното от представляващия дружеството
лице, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта.
По делото не се представени доказателства за представени в
законоустановения срок пред АНО писмени възражения относно съставения
АУАН.
На 26.07.2022 г., въз основа на АУАН административно-наказващият
орган издал атакуваното наказателно постановление, като е приел
ЧАСТИЧНО фактическите констатации, изложени в АУАН а именно, че на
30.01.2022г. в с.Браниполе, местност „Нешовица“ № 30Б – седалището на
2
управление на фирма „Ани 93-Г.П. 06“ ЕООД с ЕИК *********, като
предприятие извършващо международен автомобилен превоз срещу
заплащане, притежаващ Лиценз на общността № 7376 извършва следното
нарушение: 1.Превозвачът не е организирал работата на водачите, посочени в
Параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват
Регламент 561/2006г. Дневния период на почивка, ползвана от водача е 6:51
часа – с 129 минути (2 часа и 09 минути) по кратък от изискуемите. Период на
почивка от поне 9 часа е трябвало да бъде ползван, нормална дневна почивка
с непрекъснат период на почивка от поне 11 часа, намалена дневна почивка с
период от поне 9 часа и по-кратък от 11 часа, съгласно Регламент 561/2006г.,
видно от разпечатка от дигитална карта на водача и CMR № 50254684 за
извършване на превоза. АУАН е съставен в РД“Автомобилна администрация“
– гр.Пловдив, след приключване на тематична проверка с писмо с рег.№ 12-
00-00-405/15/12.05.2022г. Изследвани са обстоятелствата и са преценени
възможностите за приложение чл.28 от Закона за административните
нарушения и наказания, в резултат на което не са установени налични
предпоставки за това, с което виновно е нарушил чл.10, §.2 от Реглам.561/06
във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и на основание чл.104, ал.1 от ЗАвПр му
наложил имуществена санкция в размер на 1000 лева. Издаденото НП е
връчено на дружеството на 01.11.2022г. В срок издаденото НП е обжалвано
пред РС Пловдив.
Разпитан в съдебно заседание като свидетел актосъставителят Б. Е. И.
заяви, че е съставил АУАН против дружеството за нарушение на Регламент
561/2006г. установено в хода на извършена тематична проверка на
дружеството. Свидетелят посочи че дружеството не е организирало работата
на водача по такъв начин, че да е в състояние да ползва нормална дневна
почивка, съгласно регламента, както и че това е видно от дигиталната карта
на водача и ЧМР-то за възложен курс. Свидетелят посочи, че АУАН е
съставен в офиса на РД“АА“ Пловдив, както и че посочения в АУАН
свидетел е негов колега и е свидетел при съставяне на акта.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от
гласните доказателства – показанията на свидетеля Б. И., които съдът намира
за обективни, логични и вътрешно непротиворечиви и дотолкова, доколкото
служат за установяване на обективната действителност.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата се преценя
като ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
3
спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото
при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от
лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като
именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че
има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция
на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна
невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към
деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично
отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат
спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице
различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно
постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или
не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални
правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще
следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че
критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните
правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато,
би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до
ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато,
обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е
правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред
съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е
описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона.
4
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни
изводи:
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд намира, че съставеният АУАН
и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези
действия, произтичащи от разпоредбата на чл.92 от ЗАвПр и приетата
оправомощителна заповед № РД – 08 – 30/24.01.2020г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщения. Наказателното
постановление е издадено в срок, но въпреки това същото следва да бъде
отменено като незаконосъобразно тъй като е съставено при съществено
нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на
АУАН и съответно този акт не може да се ползва с установената от закона
доказателствена сила.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на
административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на
свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да
бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това
обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в
самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е
необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено,
въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква
още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и
техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При
съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй
като в случая актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели (а не само на един свидетел), което обстоятелство изрично е
следвало да се отбележи в акта. Липсата на свидетели се явява съществено
нарушение на административно наказателната процедура и е основание за
отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Освен изложеното съдът намира, че атакуваното НП е издадено при
неизяснена фактическа обстановка на извършеното нарушение. Дружеството
– жалбоподател е ангажирано с административнонаказателна отговорност
като транспортно предприятие за нарушение по чл.10, §. 2 от Регламент
561/2006г. във вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр поради което АНО е следвало да
установи кои свои задължения по организацията на труда на водача, който в
НП не е индивидуализиран, то не е изпълнило за да се стигне до допускане
на нарушението. В конкретния случай от АУАН и от наказателното
5
постановление не може да се установи това. Не са събрани доказателства
дали става въпрос за липса на инструктаж относно работата на водачите на
МПС или водачът не е бил запознат с изискванията на Регламент 561/2006 г.
относно условията за времето на управление, правилата за почивките в
работно време и извън него. Не са събрани доказателства и за това дали са
били извършвани редовни проверки.
В съставения на 26.07.2022г. АУАН е посочено само името на водача с
неговия ЕГН, без да е посочено как е извършено това нарушение на датата
30.01.2022г. – какво е управлявал този водач, какъв е бил маршрута на този
курс, не са приложени пътни листове с които да се удостовери кога е
започнал работа, кога я е приключил, колко време е управлявал МПС което не
е индивидуализирано. Вярно е че в преписката е приложена разпечатката от
дигитална карта на водач Т.Ю., с която се удостоверява шофиране и през
посочените в АУАН интервали, но контролния орган не е удостоверил този
водач да е управлявал през този период МПС, собственост на дружеството, за
да може да се търси отговорност от дружеството за евентуално допуснато
нарушение през този период. От друга в НП липсва в диспозитива на
нарушението посочване въобще на водача, посочен в съставения АУАН,
както и липсва описание на задълженията на транспортното предприятие,
които евентуално не са изпълнени. С това безспорно е допуснато съществено
нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото
нарушението не е описано в пълнота от фактическа страна. Следва да се
отбележи, че не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за
почивките от страна на водача, а следва да се докаже по несъмнен начин, че
това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на превозвача, че
то е в резултат от създадената организация на работата или от липсата на
такава, а не се дължи единствено на виновно поведение на водача в следствие
на неизпълнение на утвърдения от работодателя график за управление на
превозното средство и за почивките.
По делото не са представени доказателства за това дали транспортното
предприятие и за който период е изпълнило задължението си да изготви
предварителен график за управление на превозното средство от съответния
водач, за почивките по време на работа и за периодите, когато водачът следва
да е на разположение и др.
Поради гореизложеното съдът счита, че при издаване на атакуваното
наказателно постановление е било допуснато нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН и то се явява съществено, поради нарушеното право на защита на
въззивника, който не е могъл да разбере какво точно нарушение му се
вменява и въз основа на какви доказателства и съответно му е отнета
възможността да организира правилно и адекватно защитата си. По този
начин атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено. Съгласно разпоредбата на чл.19, §.2 от Регламент №
561/2006г., държавата членка оправомощава компетентните органи да налагат
санкции на предприятие и/или водач за нарушения на същия регламент, които
6
са установени на територията и за които не е наложена санкция.
Следователно както транспортните предприятия, така и водачите са носители
на определени задължения и всеки от тях носи отговорност за
неизпълнението на съответните задължения. В изпълнение на задължението
по чл.19, §.2 от Регламента по отношение отговорността на транспортните
предприятия по чл.10, §.2 от Регламента, в разпоредбата на чл.104, ал.1 от
ЗАвПр е предвидено, че превозвач, който не осигури спазване на
разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на
обществени превози на пътници и товари, включително при превози за
собствена сметка, се наказва с имуществена санкция 1000 лева. За да се
приеме, че дружеството е осъществило състава на вмененото му нарушение,
не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за работното
време и почивките от страна на водач на предприятието, а следва да се
установи, чрез допустими по закон средства, че това неизпълнение е в
резултат на действие или бездействие на работодателя. Тъй като в случая
график на водачите не се изисква - аргумент чл.88 от ЗАвПр, неизпълнението
на задълженията по глава II от Регламент № 561/2006г. следва да е резултат
от създадената от работодателя организация на работа или от липсата на
такава. Създаването на организация на трудовия процес е необходимо-
присъщ елемент от работодателската власт на всеки работодател и обхваща
дейности по управление и поставяне на задачи на участниците в този процес,
по координация между изпълнителите на отделни трудови функции, по
контрол за ефективно, качествено и законосъобразно изпълнение на тези
трудови функции и т. н, а видно от материалите по административно-
наказателната преписка тези въпроси изобщо не са изследвани. Това е довело
до нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в АУАН и в наказателното
постановление не е посочено в какво точно се изразява деянието, вменено на
дружеството като административно нарушение. В атакувания акт – НП е
посочено само, че „ Превозвачът не е организирал работата на водачите,
посочени в параграф 1, по такъв начъни че водачите да са в състояние да
спазват Регламент 561/2006г. По отношение на нарушението за не ползване на
почивка е установено от разпечатки от дигитална карта на лицето Т.Ю.,
посочен само в съставения АУАН, но не фигуриращ в издаденото НП. С
деянието си Т.Ю. е нарушен чл.8, §.2, изр.2 от Регламент 561/2006г.
Посочените в АУАН и НП периоди на почивка дават информация само за
това, за съответния период водачът колко време е бил в период на управление
или на почивка, но нямат нищо общо с организацията на работа, създадена от
превозвача. Нарушението на правилата по Глава II от Регламент №
561/2006 може да се дължи както на виновно поведение на превозвача, така и
на виновно поведение на самия водач, който въпреки създадената от
работодателя си организация не е спазил правилата за почивките.
От друга страна и както следва от разпоредбата на чл.10, §.2 от Регламент №
561/2006, осигуряване спазване на разпоредбите на глава II от регламента се
осъществява посредством инструктиране на водачите и извършването на
7
редовни проверки. Видно от АУАН и наказателното постановление липсват
каквито и да било констатации в тази връзка, респективно изводи какво
конкретно е следвало да извърши транспортното предприятие, за да осигури
спазване на разпоредбите на глава II от Регламент № 561/2006 от страна на
водачите. Коментираните пороци на съставения АУАН и на издаденото НП
не могат да се санират от настоящата съдебна инстанция, поради което
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, следва да
бъде отменено.
Съобразно изхода на делото право за присъждане на разноски има
жалбоподателят, който не прави искане в тази насока и не представя
доказателства за размера на направени такива, поради което и съдът не дължи
произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.2, вр. ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36 – 0000772 от 31.10.2022г.
на Н.П.М. – и.д. директор на РД „АА“, гр.Пловдив (съгласно заповед №
346/02.09.2022г.), с което на „АНИ 93 Г – П. 06“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление: с.Браниполе, област Пловдив,
местност „Нешовица“ № 30Б представлявано от Г.А. П., ЕГН ********** на
основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и чл.104, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за
административно нарушение на чл.10, § 2 от Регламент № 561/2006 на ЕС, вр.
чл.78, ал.1, т
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр.Пловдив на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава ХII
от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8