Р Е Ш Е Н И Е
№…………../13.09.2022г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и шести октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Кирилка Илиева, разгледа т.д. № 1869 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
С исковата молба „Б.Д.“ ЕООД иска осъждането на ответника
„С.Л.“ ООД да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пред.3 ЗЗД сумата от 223
265,10 лева – връщане на даденото по разваления договор за продажба на МПС от
03.10.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата
молба до окончателното плащане. Претендира и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответника
са възникнали облигационни отношения по договор за покупко-продажба на МПС от
03.10.2019 г., като въз основа на договора е заплатил 223 265,10 лева за
покупката на МПС – лек автомобил марка и модел „БМВ 750 Л Д Х.-Д.“ с рама №
WBA7S81090BM60006. Същото МПС ищецът твърди, че е продал на И.В.М.с договор за
покупко-продажба от 15.10.2019г. На 20.06.2020г. И.В.М., го предава доброволно
на ГПУ – Гоце Делчев, във връзка с проверка на ГКПП – Илинден, от която е
установено, че има сигнал за издирването на същото МПС, тъй като е собственост
на „BMW Austria Bank” GmbH. Ищецът твърди, че договора му за продажба с И.М.е
развален и затова на 01.09.2020г. е отправил нотариална покана, с която на
основание чл.87, ал.2 ЗЗД във връзка с чл. 189 ЗЗД, е развалил едностранно
сключения договор поради неизпълнение от страна на продавача – „С.Л.“ ООД, като
е дал 3-дневен срок на ответника да възстанови заплатената от него сума, евентуално
договора се счита за развален с исковата молба. Поради горното ищецът
претендира връщане на платената по договора сума.
Ответникът не оспорва, че е страна по договора за продажба
от 03.10.2019г, както и че е получил от ищеца сумата от 223 265,10 лева като
продажна цена. Твърди, че е изпълнил добросъвестно задължението си да прехвърли
собствеността върху автомобила, тъй като е придобил същия от „Ф.Т.В.Е.ЕООД с
договор за покупко-продажба от 28.08.2019г. и той е бил регистриран в КАТ
неколкократно, без да бъде иззет поради спор относно собствеността. Оспорва и
че собствеността върху автомобила принадлежи на третото лице.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
С оглед гореизложеното в тежест на ищеца е да докаже, че:
При иска по чл. 55, ал.1 пред. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже, че дал нещо на насрещната страна във връзка с основание, което
вследствие отпада с обратна сила, а в тежест на ответника е да докаже,
основание за задържане на даденото, евентуално способ за погасяване на
задължението.
В случая между страните няма спор, а това се установява и
от събраните по делото доказателства (фактура №26083/03.10.2019г), че са сключили
договора за покупко-продажба, по силата на който ответното дружество се задължава
да прехвърли собствеността и предаде владението върху лек автомобил марка и
модел „БМВ 750 Л Д Х.-Д.“ с рама № WBA7S81090BM60006, а ищецът се задължава да
заплати продажната цена за правото на собственост в размер на сумата от 223
265, 10 лева.
Няма спор, и че в изпълнение на задълженията си по
договора ищецът заплаща на ответника сумата от 223 265,10 лева, за което е
издадено платежно нареждане от 03.10.2019 г
С договор за продажба на МПС от 15.10.2019 г Съгласно
споразумение 10.09.2020 между „Б.Д.“ ЕООД продава на И.В.М., автомобил марка и модел „БМВ 750 Л Д Х.-Д.“ с
рама № WBA7S81090BM60006, който договор в последствие е развален със споразумение
от 10.09.20г, тъй като продавача не е собственик.
Спорът се концентрира относно обстоятелството дали
договора е изпълнен от ответника или не и дали това дава право на ищеца да го
развали.
Основните права и задължения на страните по договора го
квалифицират като договор за продажба, за който приложение намират разпоредбите
на чл. 183 – чл. 213 ЗЗД.
Твърденията в исковата молба са, че договорът е развален
поради неизпълнение на задължението на ответника да прехвърли собствеността
върху вещта, тъй като принадлежи на трето за процеса лице, по искане на което е
била иззета и му е била предадена в хода на приключилата административна
процедура по чл. 84 ЗМВР. Следователно се твърди, че договорът е развален
поради евикция на купувача.
Съгласно чл.188 ЗЗД продавачът отговаря при евикция на
купувача, щом трето лице има права върху продадената вещ, които може да
противопостави на купувача. Законът не прави разлика между реализирана или
предстояща евикция, защото и в двата случая става въпрос за пълно неизпълнение
на задължението на продавача да се прехвърли правото на собственост, поради
права на трето лице върху вещта, които са противопоставими на купувача,
независимо дали вече са реализирани или ще се реализират в бъдеще. Затова
купувачът може да развали договора за продажба по реда на чл.87 ал.3 ЗЗД и да
търси връщане на даденото по договора /така решение № 424/24.01.2012г. по гр.д.
№ 1872 / 2010г. на IV ГО, ВКС и много други/. Доказването на правата на третото
лице може да се осъществи както чрез преки доказателства, така и косвено, ако
въз основа на тях може да се направи извод, че е налице твърдяното неизпълнение.
Нещо повече, според настоящия състав, правата на третото лице може и да не са
доказани пълно и главно, но да следват от обстоятелството, че праводателя на
ответника не е собственик на вещта, поради което и тя не може да е транслирана
към купувача до приключване на устните състезания.
В случая от представените към пр.пр. № 716/2020 по опис на
ТО-Гоце Делчев, РП-Благоевград документи се установява, че автомобилът, предмет
на договора за продажба от 03.10.2019 г е предаден на 20.06.2020 г доброволно от
И.М.по реда на чл.84 ЗМВР, което производство е образувано по сигнал подаден в
Н.ШИС с шенгенски идентификатор АТ КFА ********** 0000 02 от Република Австрия,
като същия е обявен за издирване и от Интерпол. От предоставената от Австрия
информация се установява, че автомобил с рама № WBA7S81090BM60006 се издирва
във връзка със случай на измама извършен на 02.07.2019г от „РСЛ Имобилиен“ ГмБХ,
който като лизингополучател, без да е платил цената се разпорежда с вещта,
което обстоятелство е заявено пред разследващите органи на Австрия на
01.12.2019 г от собственика на автомобила „BMW Austria Bank” GmbH. За
предаването на автомобила е уведомено бюро СИРЕНЕ – Д „МОС“, както и
собственика на автомобила, който го получава обратно чрез пълномощника си „П.“ ЕООД.
От събраните документи по реда на Регламент 1206/01 се
установява, че в регистъра на разрешителните за автомобили като титуляр на
регистрацията от автомобил с рама № WBA7S81090BM60006 за периода от 19.07.2019г
до 02.01.2020г е вписан „РСЛ Имобилиен“ ГмБХ, която регистрация по изрично
отбелязване на замоления съд, не е удостоверение за собственост. А от формуляр
В изпратен от Районен съд Залцбург и Служба „транспорт“ Провинциална дирекция
полиция Виена се установява, че в рамките на административната процедура по
регистрацията на превозното средство съгласно националното законодателство не
се извършва проверка за собствеността от регистрационния орган и че
регистрацията се извършва само на база данни на заявителя.
Представените от страна на ответника доказателства за
начина, по който неговия праводател „Ф.Т.В.Е.ЕООД с договор за покупко-продажба
от 26.07.2019г придобива собствеността върху автомобила (стр. 232 от делото) не
са съпроводени от превод на български език и въз основа на тях съдът не може да
гради фактически и правни изводи, което е достатъчно основание да се приеме, че
не е недоказано придобиване от страната на "С.Л." ООД, респ.
възможност да се прехвърли собствеността към ищеца "Б.Д." ЕООД. Дори
хипотетично да се приеме, че праводател на праводателя на ответника е именно
дружеството „РСЛ Имобилиен“ ГмБХ, то за последното не се установява да е
собственик на процесния автомобил, тъй като такъв извод не може да се направи
само на база извършената регистрация, още повече, че след 02.01.2020 г, той не
фигурира в регистъра като притежател на регистрацията.
Следователно от събраните по делото доказателства се
установява, че за собствеността на автомобила има претенции трето за процеса
лице „BMW Austria Bank” GmbH, които права не може да се приемат за неоснователни.
Следователно ответникът е изпълнил точно задължението си по договора за
продажба, което е основание за неговото разваляне. С разваляне на договора
отпада основанието на ответника да задържи дадената по него продажна цена в
размер на 223 265,10 лева.
Ответникът не твърди и не доказва способ за погасяване на
задължението.
Следователно искът е доказан по основание и размер и
следва да се уважи изцяло, като сумата от 223 265,10 лева се присъди на
ищеца, ведно със законната лихва считано от 30.09.2020 г до окончателното й
изплащане.
По разноските.
Право на разноски има само ищеца. Последния доказва
направата на такива в общ размер на сумата от
18 240,50 лева, от които: 8930,00 лева – държавна такса; 6000,00
лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
настоящата инстанция; 110,50 лева – такси за образуване на изпълнително
производство за налагане на обезпечителните мерки допуснати от съда; 3200,00
лева – адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца в производството
по налагане на обезпечителните мерки.
Ответникът оспорва разноски за адвокатско възнаграждение
като прекомерни. Възражението е неоснователно, тъй като същите са в минимален размер съгласно Наредба №1 за
минималните адвокатски възнаграждения.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.Л.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на „Б.Д.“ ЕООД, ***, както следва: на основание чл. 55,
ал. 1, пред.3 ЗЗД сумата от 223 265,10 лева – връщане на даденото по
разваления договор за продажба на МПС от 03.10.2019г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 30.09.2020 г до окончателното плащане, а на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 18 240, 50 лева – разноски за
съдебното и обезпечителното производства.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчване на преписа.
СЪДИЯ: