Р Е Ш
Е Н И Е №
Гр.Варна, ……………….… 2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на двадесет и първи май през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Десислава Чипева
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 200 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на „Строителен и технически флот“ АД със
седалище гр.Варна срещу решение № 76 от 18.01.2019г. по търг.дело № 1203/18г.
по описа на Варненски окръжен съд, в частта му, с която са отменени като
незаконосъобразни решенията на общо събрание на акционерите от 18.07.2018г.
както следва: по т.5 – за освобождаване от отговорност на членовете на СД за
дейността им през 2017г.; по т.8 и по т.9 – за отхвърляне на предложението за
предявяване на иск за реализиране на отговорността на членовете на СД Иван
Петров Дражев и Стоян Янчев Стоилов за причиняване на вреди на основание чл.240
ал.2 от ТЗ и овластяване на акционера Ф.К.Ч. да предяви исковете от името и за
сметка на дружеството.
Твърди че
решението в обжалваните му част и е неправилно – постановено в противоречие с
материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с
необсъждане на направени от дружеството възражения и необосновано.
Твърди че
съдът е разрешил повторно, вече разрешен многократно правен спор между
страните, като по този начин не е зачел обективите и субективните предели на
силата на присъдено нещо на предходно постановени и влезли в сила съдебни
актове между същите страни. Излага че спорът между страните относно това дали е
законосъобразно решението за освобождаване на членовете на СД за дейността им
през отчетната година да се вземе „an block“ за
всички членове на СД, дали при гласуването на решението може да участват и
акционери – членове на СД, чието освобождаване от отговорност се гласува и дали
такъв начин на вземане на решение и гласуване противоречи на разпоредбата на
чл.229 т.2 от ТЗ е разрешен със сила на присъдено нещо между същите страни в
рамките на други съдебни спорове и е недопустимо да бъде разрешаван отново в
рамките на настоящия спор. Позовава се на решенията по търговски дела №№
901/2017г., 1044/2016г., 1262/2015г., 1404/2014, всички по описа на ВОС. Сочи
че основанията, въведени от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба за
отмяна на решенията по т.5, т.8 и т.9 от дневния ред на общото събрание от
8.07.2018г., са твърдения за противоречие на начина на вземане на решенията с
разпоредбата на чл.229 т.2 от ТЗ и са окончателно разрешени със сила на
присъдено нещо по посочените от него влезли в сила съдебни актове. Твърди че
макар и съдебните актове да касаят решения на общо събрание на акционерите за
освобождаване на членове на СД от отговорност за предходни години, зачитането
на силата на присъдено нещо на предходните съдебни актове налага да се отрече
съществуването на хипотеза, при която би могла да се изключи
законосъобразността на решението по т.5 от 18.07.2018г. поради противоречието
му с чл.229 т.1 и т.2 от ТЗ. Твърди че същият правен спор не би могъл да бъде
решен различно между същите страни в рамките на друг съдебен спор, основан на
същите фактически твърдения, съставляващи основанието на иска, тъй като по този
начин би се стигнало до незачитане пределите на силата на присъдено нещо.
Твърди че
обжалваното решение противоречи с материално правната норма на чл.229 т.2 от ТЗ, както и неправилно приложение на чл.240а от ТЗ във връзка с чл.240 ал.2 от ТЗ.
Твърди че
съдът неправилно е приложил чл.229 т.2 от ТЗ, като неправилно е приел, че
същата съдържа забрана член на управителен орган на АД, който едновременно е и
акционер, да участва във вземането на решение за освобождаването му от
отговорност към дружеството за дейността му като член на този орган.
Позовава
се на предварително обявеният дневен ред, който не би могъл да бъде изменен на
самото общо събрание, тъй като не са присъствали всички акционери. Твърди че
предложението на акционера Ч. относно начина на гласуване е било подложено на
гласуване и е било отхвърлено по волята на мнозинството.
На
следващо място сочи че разпоредбата на чл.229 т.2 от ТЗ забранява на акционер
да участва при гласуване на решения от ОСА за предприемане на действия за
осъществяване на отговорността му към дружеството, а процесното решение не
попада в тази хипотеза, доколкото касае освобождаването от отговорност на
членове на СД за дейността им. Сочи че чл.229 т.2 от ТЗ няма нищо общо с
приемането на решения за освобождаване от отговорност на членовете на СД,
поради което и е нямало основание при вземането на решението по т.5 от дневния
ред, гласуването да бъде извършено „an block“.
Сочи че
разпоредбата на чл.229 от ТЗ урежда конфликта на интереси между акционера и
дружеството, именно в това му качество, а не като избран член на управителен
орган. Твърди че решението за освобождаване от отговорност не е идентично по
съдържание с въпроса дали да се търси изобщо отговорност за управление, на
който и да е от членовете на СД. Излага че търсенето на отговорност изисква
нарочно решение за предявяване на иска и именно тогава би се открило приложното
поле на разпоредбата, изключваща конфликта на интереси.
Твърди че
нормата на чл.229 т.2 от ТЗ не регламентира изричната забрана за акционер да
гласува против освобождаването си от отговорност в качеството му на член на СД,
поради което и не следва да се тълкува разширително. Позовава се на нормата на
чл.240а от ТЗ, даваща възможност на акционери да предявят иск за търсена на
отговорност на членове на СД, съответно на НС, като твърди че чл.240а от ТЗ не
предвижда процесуална пречка за водене на този иск вземането на решение за
освобождаване от отговорност на членове на СД. Сочи че да се постави като
предпоставка да не е взето решение за освобождаване от отговорност означава да
се отрече възможността миноритарните акционери да защитят правата си.
Оспорва
тезата на съда, че с този начин на гласуване на такова решение се осуетява
окончателно възможността за търсене на отговорност за вреди от управлението на
конкретен СД. Твърди че тълкуването установено за ООД не следва да се прилага
при АД, което е типична организация на инвеститори, чиито задължения се изчерпват
с финансирането на капитала, предоставен за управление на органите на
дружеството, поради което и отговорността за лошо управление при двата вида
дружества не може да е еднаква. Излага че само в полза на акционерите са
уредени малцинствени права, докато съдружниците в ООД не разполагат със
специална лична защита. Твърди че предвиденият специален иск на малцинството е
достатъчна гаранция за правата акционерите срещу злоупотреба на управляващото
мнозинство, поради което и не се налага специална защита за преодоляване на
конфликт на интереси между дружеството и това мнозинство. Поради което и твърди
че нормата на чл.229 от ТЗ въобще не приложима при гласуване на въпроса за
ангажиране имуществената отговорност на членовете на СД за вреди.
Твърди че
първоинстанционният съд не обсъдил изложени от него аргументи и доводи. Излага
че в конкретния случай дори при приспадане на гласовете на участващите в
управлението акционери, гласувалите за решенията по т.5, т.8 и т.9 други
акционери отново ще имат необходимото мнозинство за освобождаване от
отговорност на членовете на СД, като не споделя доводите на окръжния съд, че
този факт нямал значение, тъй като начинът на гласуване по начало бил опорочен.
Твърди че
решенията по т.8 и т.9 са законосъобразни и защото предложението на
миноритарния акционер Ч. за вземане на решение за предявяване на иск за вреди
против членовете на СД Стоилов и Дражев не е подкрепено с никаква смислена
обосновка относно основанието за ангажиране на имуществената отговорност и по
този начин акционерите са били поставени в невъзможност да вземат информирано
решение.
Твърди че
въпросът дали да освободи от отговорност членовете на СД за дейността им или
недопустимо да се поставя за преценка на съда, доколкото същият е такъв по
целесъобразност и е извън обхвата на съдебната проверка, която се свежда до
съответствието на проведеното ОС и неговите решения с императивни норми на
закона и устава. Претендира направените по делото разноски.
Моли съда
да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което предявеният срещу
дружеството иск за отмяна на взети решения на ОСА от 18.07.2018г. по т.5, т.8 и
т.9 да бъде отхвърлен.от него иск да бъде уважен. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи,
претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна Ф.К.Ч. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор,
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да
потвърди решението в обжалваните му части. Претендира направените по делото
разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да
потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Производството по търг.дело № 1203/18г. по описа на ВОС е образувано по
предявен иск с правно основание чл.74 от ТЗ от Ф.К.Ч. *** срещу „Строителен и
технически флот“ АД със седалище гр.Варна за отмяна на решения по т.т.5, 7, 8 9
от дневния ред на общо събрание на акционерите на „Строителен и технически
флот“ АД от 18.07.2018г. Предмет на въззивно обжалване са само решенията по
т.5, т.8 и т.9 от дневния ред. Решението на първоинстанционния съд по т.7 от
дневния ред не е обжалвано и е влязло в сила.
Не е спорно че въззиваемият Ч. е акционер в
„Строителен и технически флот“ АД.
На 18.07.2018г.
е проведено общо събрание на акционерите, на което са взети решения по десет
точки от предварително обявения дневен ред. Предмет на обжалваните в настоящето
въззивно производство решения са: по т.5 – освобождаване от отговорност на
членовете на СД и по т.8 и т.9 – вземане на решения за предявяване на иск за
реализиране на отговорността на членовете на СД Иван Петров Дражев и Стоян
Янчев Стоилов за причиняване на вреди и овластяване на акционера Ч. да предяви
исковете от името и за сметка на дружеството. Преди вземане на решението по т.5
от дневния ред с мнозинство на гласовете е отхвърлено предложението на
акционера Ч. освобождаването от отговорност на членовете да се гласува
поотделно за всеки. Безспорно е между страните че членовете на СД Дражев и
Стоилов са акционери в дружеството, както и че същите са гласували „за“
приемане на решението по т.5 и „против“ решенията по т.8 и т.9.
Спорен между страните пред въззивна
инстанция е въпросът допуснато ли е нарушение на императивната норма на чл.229
от ТЗ при гласуването по т.5, т.8 и т.9 от дневния ред.
Въззивният съд намира възражението на
въззивното дружество че е налице сила на присъдено нещо по отношение на този
въпрос за неоснователно. Действително точка за освобождаване от отговорност на
членове на СД е предмет на решения на общи събрания на акционерите и за
предходни години, обжалвани по реда на чл.74 от ТЗ и с постановени предходни
решения, с които исковете на Ч. за отмяна на решения на общо събрание на
акционерите са отхвърлени. Предмет на настоящето производство обаче са решения
на общо събрание на акционерите от 18.07.2018г., което е нов и различен предмет
от този на предходните съдебни производства, поради което и не е налице
идентичност на спора, с предходни спорове между същите страни.
Нормата на чл.229 от ТЗ регламентира, че акционер
или негов представител не могат да участват в гласуването за предявяване на
искове срещу него или за предприемане на действия за осъществяване на
отговорността му към дружеството. Тази норма е приложима за всеки акционер,
включително и за акционер, член на СД. Забраната в чл.229 от ТЗ е израз на
идеята, да се изключи злоупотребата с права от акционера, когато интересите му
противоречат на тези на дружеството при вземане на решения, които го засягат.
Нормата е императивна и нарушението и обусловя незаконосъобразност на взетите
решения.
Въззивният съд намира за неоснователни
възраженията на дружеството – въззивник, че уреденият в чл.229 от ТЗ конфликт
на интереси е само между акционер и дружеството, но не и в качеството му на
избран член в състава на управителен орган, както и че нормата, регламентира
само решения за реализиране на имуществена отговорност, а не и решение за
освобождаване на отговорност на член на СД. Възможността акционер да бъде член
на СД не променя качеството му на акционер, поради което и при взимане на
решение за освобождаването му от отговорност като член на СД е налице конфликт
на интереси. Нормата на чл.229 т.2 от ТЗ – предприемане на действия за
осъществяване на отговорността му към дружеството – е обща и от нея не може да
бъде направен извод, че касае само решения за предявяване на съдебни искове или
реализиране на имуществена отговорност. Чл.229 т.2 от ТЗ обхваща всякакви
различни случаи, при които може да се стигне до търсене на отговорност към
акционера. И доколкото наличието на решение на общото събрание, взето в
правомощията му по чл.220 т.10 от ТЗ за освобождаване от отговорност на
членовете на СД има за последица изключване на отговорността за вреди,
причинени при управлението на дружеството, гласуването на това решение влиза в
обхвата на действия за осъществяване на отговорност по чл.229 т.2 от ТЗ.
Липсата на решение на общо събрание на
акционерите по чл.221 т.10 от ТЗ за освобождаване на членовете на СД от
отговорност е юридически факт от съществено значение за успешното провеждане на
иск за реализиране на имуществената отговорност на членовете на управителния
орган на дружеството. Наличието на валидно и стабилизирано решение с това
предметно съдържание погасява материалното право на дружеството да иска
обезщетение от члена на СД и ако този факт бъде надлежно релевиран и доказан в
производството по иск с правно основание чл.240 от ТЗ това би довело до
отхвърляне на този иск.
Уреденият иск в чл.240а от ТЗ не променя
извода на съда за наличие на конфликт на интереси между акционера, член на СД и
дружеството при гласуване на решение по чл.221 т.10 от ТЗ. С иска по чл.240а от ТЗ малцинството упражнява право на дружеството от свое име, без да е необходимо
съдействие или насрещно поведение от страна на дружеството. Малцинството е
титуляр на правото на иск, но не и на спорното материално право. Ответниците по
предявен иск по чл.240а от ТЗ могат да противопоставят на малцинството всички
възражения, с които разполагат срещу дружеството, в това число и възражението,
че са освободени от отговорност за дейността си като членове на управителен
орган.
В правомощията на общото събрание на
акционерите като върховен орган на дружеството е да вземе решение за
освобождаване от отговорност на членовете на СД – всички, или само някои от
тях. Суверенно право на общото събрание е да извърши преценката по чл.240 ал.3
от ТЗ без законът да изисква обвързването на тази преценка с решението за други
членове на СД, респ. със солидарната отговорност по чл.240 ал.2 от ТЗ.
Принципно дневен ред с предвидено освобождаване от отговорност на членове на СД
„ан блок“ е допустим и не е в нарушение на повелителна норма на ТЗ. Но
доколкото в настоящия случай е налице конфликт на интереси по отношение на
двама от акционерите – членове на СД същите следва да бъдат изключени при
гласуването на основание чл.229 от ТЗ. Това при гласуване „ан блок“ за всички
членове на СД, означава да се изключат гласовете и на двамата акционери.
Другата възможност за отделно гласуване за освобождаване от отговорност на
всеки член на СД поотделно е отхвърлена с мнозинство с процедурно решение на
събранието, прието преди гласуването по т.5 от дневния ред.
Участието на акционерите Дражев и Стоилов
при приемането на решения по т.5 – освобождаване от отговорност на членовете на
СД за дейността им пред 2017г. и решенията по т.8 и т.9 - за предявяване на иск
за реализиране на отговорността на членовете на СД Дражев и Стоилов за
причиняване на вреди са в противоречие със законовата забрана по чл.229 от ТЗ
за упражняване на право на глас от акционер при конфликт на интереси, респ.
когато интересите на акционера противоречат на тези на дружеството при вземане
на решения, свързани с предявяване на искове срещу него и предприемането на
действия за осъществяване на отговорността му към дружеството. Акционерът в АД
не може да гласува собственото си освобождаване от отговорност като член на СД,
тъй като е налице очевидно противоречие между неговите интереси и тези на
дружеството.
Въззивният съд намира че е опорочен самият
начин на гласуване – „ан блок“ за всички членове на СД и без изключване на
гласовете на акционерите – членове на СД, поради което и взетите решения на
общото събрание противоречат на нормата на чл.229 от ТЗ и следва да бъдат
отменени. Налице е нарушение на императивна правна норма, регламентираща
забрана за гласуване, което е в обхвата на съдебната проверка по реда на чл.74
от ТЗ. Съдът намира, че при констатирането нарушение на императивна правна
норма извън правомощията му е да извършва преценка за това какво решение би се
взело без участието на гласовете на двамата акционери.
С оглед на така изложеното, въззивният съд
намира предявеният иск за отмяна на решенията по т.т.5, 8 и 9 на общо събрание
на акционерите от 18.07.2018г. за основателен и следва да бъде уважен.
Решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
Няма представени доказателства от
въззиваемата страна за направени разноски за въззивното производство.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 76 от
18.01.2019г. по търг.дело № 1203/18г. по описа на Варненски окръжен съд, в
частта му, с която са отменени като незаконосъобразни решенията на общо
събрание на акционерите от 18.07.2018г. както следва: по т.5 – за освобождаване
от отговорност на членовете на СД за дейността им през 2017г.; по т.8 и по т.9
– за отхвърляне на предложението за предявяване на иск за реализиране на
отговорността на членовете на СД Иван Петров Дражев и Стоян Янчев Стоилов за
причиняване на вреди на основание чл.240 ал.2 от ТЗ и овластяване на акционера Ф.К.Ч.
да предяви исковете от името и за сметка на дружеството.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: