№ 4223
гр. Варна, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110103124 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „А.С.В.” ЕАД,
ЕИК *****, с адрес: гр. *****, чрез процесуалния му представител – юрк.
Ц.П., срещу Р. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата 1941.65 лв., представляваща дължима главница
по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта *****, сключен на 13.10.2015 г.
между „БНП ППФ“ ЕАД, ЕИК *****, и длъжника Р. М. С., и Приложение №
***** към договора, като вземанията по договора са прехвърлени от страна на
„БНП ППФ С.А., клон Б“ в полза на заявителя „А.С.В.” ЕАД по силата на
Приложение № 1/10.02.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 19.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.01.2024 г. до
окончателното й изплащане; сумата 180.68 лв., представляваща договорна
/възнаградителна/ лихва за периода 18.02.2016 г. – 09.02.2020 г., както и сумата
222.59 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
10.02.2020 г. – 25.01.2024 г., като в периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не е
начислявана лихва за забава в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИП,
които суми са предмет на заповед № 413/29.01.2024 г., издадена по ч. гр. д. №
915/2024 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.
В исковата си молба ищецът „А.С.В.” ЕАД излага, че в негова полза е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 915/2024 г. по
описа на ВРС, ХLVI състав, срещу която длъжникът е възразил, което
обуславя правния му интерес от депозирането на настоящата искова молба за
1
установяване на претендираните вземания. Твърди, че на 13.10.2015 г.
ответникът в качеството му на кредитополучател е сключил Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на
кредитна карта, както и приложение към договора, с кредитодателя „БНП
ППФ“ ЕАД. Предоставен му е револвиращ заем с максимален кредитен лимит
в размер на 1500 лв. Издадена му е и съответна международна кредитна карта
Mastercard, с персонален идентификационен номер. Поддържа, че ответникът
е извършвал транзакции с картата посредством услугите плащания чрез
терминални устройства POS и тегления в брой от банкомат АТМ. Твърди, че
ответникът не е изпълнил задължението си по договора за заплащане на
дължимите месечни погасителни вноски. Излага, че на 10.02.2020 г. между
„БНП ППФ С.А.“, клон Б, и „А.С.В.” ЕАД е подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., по
силата на което е придобил процесните вземания. Твърди, че длъжникът е
редовно уведомен за цесията. Счита, че насрещната страна следва да се счита
уведомена за цесията и с получаване на препис от настоящата искова молба.
По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени
изцяло. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в исковото
производство разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Р. М. С., редовно уведомен, не
е депозирал писмен отговор на исковата молба. Такъв е постъпил на
28.05.2024 г., извън срока по чл. 131 ГПК /съобщението до ответника е
връчено надлежно на 04.04.2024 г./, подаден чрез процесуалния му
представител – адв. И. Р.. Със същия ответникът оспорва изцяло депозираната
искова молба. Оспорва изцяло и размера на дължимите суми. Счита за
допустимо връчването на уведомление за извършване на цесия, но не и в
настоящото производство, доколкото е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК,
който е специален такъв е и продължение на заповедното производство.
Поддържа възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията. Съответно предвид неоснователността на главния иск, оспорва
като недължими и акцесорните претенции за лихва за забава. По тези
съображения моли така предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 30.10.2024 г.
ищецът депозира нарочна молба, в която поддържа становище за
основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени
изцяло.
Ответникът, чрез процесуалния си представител – адв. И. Р., поддържа
становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат
отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 915/2024 г. по описа на
ВРС, XLVI състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника
за сумите, предмет на установителните искове. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
2
постъпило възражение от длъжника. Исковата молба е подадена в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК.
От представения договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
*****/13.10.2025 г. се установява, че между „БНП ППФ“ ЕАД и Р. М. С. е
сключен стоков кредит в размер на 499 лв. за закупуване на преносим
компютър, с възможност за издаване и ползване на кредитна карта.
От заключението на вещото лице Е. Т. по приетата без възражения от
страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че съгласно
сключеното между страните Приложение № *****, с което е договорен
револвиращ кредит в размер на до 1500 лв. първоначално, като след
16.01.2018 г. кредитният лимит е увеличен на 2000 лв., са теглени пари в брой,
извършвани са плащания през ПОС устройства, извършени са вноски,
начислени са и са заплатени стойности по отделните пера на договора. Общо
усвоената сума по картата към дата 15.01.2020 г. се равнява на 2122.33 лв.
Погасените задължения от активирането на кредитната карта /от
осъществената първа транзакция с дата 23.03.2016 г./ до 15.01.2020 г. се
равняват общо на 4354.30 лв.
Ето защо съдът приема за неоснователни възраженията на ответника, че
от негова страна не са ползвани суми по кредитната карта, че същата не е
активирана и не е ползвана от него. Напротив. Същата е активирана и с нея са
осъществявани многобройни транзакции, включително са погасявани
многократно и суми от страна на ответника във връзка именно с ползването
на тази кредитна карта.
На 19.08.2019 г. е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания между „БНП ППФ“ С.А., клон Б, и „А.С.В.“ ЕАД, по силата на който
и на сключеното Приложение № 1/10.02.2020 г. /под № 247/ ищецът се
легитимира като титуляр на прехвърлените вземания по договор *****.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето. В случая обаче този кредитор
изрично е упълномощил новия кредитор да извърши нужното уведомяване –
нещо, което законът не забранява и което е допустимо в гражданските
отношения. Ето защо следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен
за извършената цесия с факта на получаване на уведомлението за
прехвърленото вземане в рамките на настоящото производство /към исковата
молба е приложено уведомление за извършено прехвърляне на вземания/, в
който смисъл са и задължителните разрешения, дадени в постановено по реда
на чл. 290 ГПК решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. по описа на
ВКС, ІІ т. о. В този смисъл съдът намира за неоснователни направените
възражения от страна на процесуалния представител на ответника относно
съобщаването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.
Ирелевантно в случая е, че настоящото производство е по реда на чл. 422 ГПК
и по същността си е продължение на заповедното такова.
По изложените съображения и като съобрази обстоятелството, че от
страна на ответника не са наведени твърдения за извършени плащания по
договора, съдът приема, че исковете са главница и за възнаградителна лихва са
доказани по основание и размер. Съгласно коментираната по-горе ССчЕ
неплатената главница се равнява на 1941.65 лв., а неплатеният остатък от
договорната лихва за периода 23.03.2016 г. – 15.01.2020 г. /конкретният
3
процесен период е 18.02.2016 г. – 19.02.2020 г./ възлиза на сумата 180.68 лв.
Ето защо така предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.01.2024 г. до окончателното й
изплащане.
Съдът намира, че в настоящото производство не може да бъде
коментирано направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност на вземанията, доколкото същото е преклудирано /не е направено в
срока по чл. 131 ГПК, а извън него/, поради което същото не следва да бъде
съобразявано от съда.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава
върху тези вземания, съдът приема, че може да се направи обосновано
заключение, че в периода 10.02.2020 г. – 25.01.2024 г. ответникът е бил в
забава за плащане на усвоената по кредита главница, предвид и разпоредбата
на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, съгласно която, когато денят на изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
чл. 13 от Приложението към договора за кредит /л. 23 – 24 от делото/ е
уговорено, че месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца,
следващ издаването на извлечение най-малко в минимален размер, съгласно
посочената в това Приложение тарифа. Видно от изготвената от вещото лице
Таблица относно отделните транзакции и извършените плащания, общо
усвоената сума по картата към дата 15.01.2020 г. се равнява на 2133.33 лв.,
като дължимата /изискуемата към този момент/ главница е 1941.65 лв.
Размерът на обезщетението за забава върху тази главница за периода
10.02.2020 г. – 12.03.2020 г. и 15.07.2020 г. – 25.01.2024 г. се равнява на общо
762.94 лв., отчитайки разпоредбата на чл. 6 от Закон за мерките и действията
по време на извънредното положение в Република Б, а именно, че в периода
13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не се начислява лихва за забава. Размерът на
предявения иск е 222.59 лв., който е в пъти по-малък от изчисления от вещото
лице, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде
уважена изцяло.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че с определението за
насрочване от 17.05.2024 г. съдът надлежно е указал на страните, че съгласно §
13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите ответникът има качеството
потребител, както и че процесният договор за кредит има характера на
потребителски такъв. Указал им е, че съдът следи служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза в потребителски договор. При констатиране на
наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по
неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се
противопостави на това. Също е указал на страните, че съдът следи служебно
за спазването на императивни правни норми от публичен характер, каквито са
разпоредбите, предвидени в Закона за защита на потребителите.
В настоящия случай обаче съдът намира, че не са налице основания
договорът да бъде обявен за недействителен, съответно някоя от клаузите в
същия, съотнесени и към претендираните вземания, да бъде счетена за
неравноправна. Характерното тук е, че главницата е по договор за револвиращ
потребителски кредит, която сума е усвоена чрез многократни, различни
транзакции, както посочва и вещото лице Е. Т. в заключението си и в
обясненията си, дадени при изслушване на експертизата в проведеното на
4
30.10.2024 г. открито съдебно заседание. Уговореният годишен лихвен
процент е 35 % върху усвоената сума, а ГПР – 44.90 %, като този размер е в
границите на допустимия по закон – чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По отношение на разноските:
В заповедното производство ищецът претендира разноски в общ размер
от 96.89 лв. /за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/, така както
са посочени и в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която сума
следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира разноски
за държавна такса /130.78 лв./, депозит за вещо лице /250 лв./, и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото и ангажирания в производството
доказателствен материал, определя на сумата 150 лв., в съответствие с чл. 25,
ал. 1 НЗПП. С оглед крайния изход на делото, съдът приема, че в полза на
страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 530.78 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. М.
С., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, дължи на „А.С.В.” ЕАД, ЕИК *****, с
адрес: гр. *****, следните суми: сумата 1941.65 лв. /хиляда деветстотин
четиридесет и един лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща
дължима главница по договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
*****, сключен на 13.10.2015 г. между „БНП ППФ“ ЕАД, ЕИК *****, и
длъжника Р. М. С., и Приложение № ***** към договора, като вземанията по
договора са прехвърлени от страна на „БНП ППФ С.А., клон Б“ в полза на
заявителя „А.С.В.” ЕАД по силата на Приложение № 1/10.02.2020 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 26.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата
180.68 лв. /сто и осемдесет лева и шестдесет и осем стотинки/ ,
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 18.02.2016 г. –
09.02.2020 г., както и сумата 222.59 лв. /двеста двадесет и два лева и
петдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 10.02.2020 г. – 25.01.2024 г., като в периода 13.03.2020 г.
– 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава в изпълнение на разпоредбата
на чл. 6 ЗМДВИП, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, които суми са предмет на
заповед № 413/29.01.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 915/2024 г. по описа на
ВРС, ХLVI състав.
ОСЪЖДА Р. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, да заплати на
„А.С.В.” ЕАД, ЕИК *****, с адрес: гр. *****, сумата 96.89 лв. /деветдесет и
шест лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща сторените в
заповедното производство по ч. гр. д. № 915/2024 г. по описа на ВРС, ХLVI
състав, съдебно-деловодни разноски, както и сумата 530.78 лв. /петстотин и
тридесет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща сторените в
5
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6