№ 6958
гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110146233 по описа за 2023 година
Производството е по чл.124 и сл. ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.411 КЗ за сумата от 4465,38
лева ( с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева), представляваща
неизплатена сума по регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № 10023002784 за щети по лек автомобил марка
“БМВ”, модел “335Д” с рег. № СВ0319СА, причинени при ПТП на 18.05.2023г., настъпило в
гр. София, на бул. “ Христофор Колумб”, срещу №78, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 17.08.2023г. до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба ищецът ЗАД “ АИ” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Шар планина” № 35, твърди, че на 18.05.2023г. е реализирано
ПТП в гр. София, на бул. “ Христофор Колумб”, срещу №78, предизвикано по вина на
водача на лек автомобил марка “Мерцедес”. модел “Ц320” с рег. № СВ9170РС, който
нарушава правилата за движение по пътищата като при маневра завой надясно за навлизане
в крайпътен паркинг не пропуска движещото се попътно на него в дясната пътна лента
МПС, в резултат на което са били причинени щети на лек автомобил марка “БМВ”, модел
“335Д” с рег. № СВ0319СА. Заявява, че произшествието е посетено на място от служители
на отдел “Пътна полиция” към СДВР, които съставят протокол за ПТП № 1844589 от
18.05.2023г., в който са описани механизмът, причината за произшествието и нанесените по
автомобилите вреди. Посочва, че за увредения автомобил е била сключена имуществена
застраховка “Каско” при ищцовото дружество – полица № 1012210008014, валидна към
датата на настъпване на процесното ПТП. Ищецът излага, че след нанесените върху
застрахования лек автомобил вреди, е образувана преписка № 10023002784. Поддържа, че
след извършен оглед на увредения автомобил и направена калкулация на щетите, стойността
на ремонта е в размер на 4465,38 лева, с оглед на което на собственика е изплатено
застрахователно обезщетение в горепосочения размер. Твърди, че за лек автомобил марка
“Мерцедес”. модел “Ц320” с рег. № СВ9170РС е била сключена задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника, с валидно застрахователно
покритие към датата на ПТП, поради което е придобил регресно вземане срещу последния за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение. Поддържа, че на 16.06.2023г.
е предявил регресната си претенция за обща сума в размер на 4465,38 лева с включени
ликвидационни разноски, но ответното дружество не заплатило последната. Претендира
1
сторените разноски.
В отговора на исковата молба, подаден в законоустановения срок по чл.131 ГПК,
ответникът “ЗАД Д**: ЖЗ” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. “ Г.М. Димитров” №1 изцяло оспорва предявения иск по основание и размер. Не
оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и
собственика на лек автомобил марка “Мерцедес”. модел “Ц320” с рег. № СВ9170РС.
Оспорва механизма на ПТП и обстоятелствата, при които е настъпило събитието. Оспорва
представения протокол за ПТП. Твърди, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача
на МПС “БМВ”, модел “335Д” с рег. № СВ0319СА, който се движил с превишена скорост.
Твърди, че липсва причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите
увреждания. Счита, че предявения иск е в завишен размер и не отговаря на действително
претърпените вреди. В условия на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. Претендира сторените разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти:
Към датата на произшествието МПС с марка “Мерцедес”. модел “Ц320” с рег. №
СВ9170РС, е било застраховано по силата на договор за застраховка “ Гражданска
отговорност” на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, с полица №
BG/30/122002244041 със застрахователно покритие от 05.08.02022г. до 04.08.2023г.
МПС с марка “БМВ”, модел “335Д” с рег. № СВ0319СА е имало валидно сключена
застраховка “Каско” с полица № BG/33/117003122492 при ищцовото застрахователно
дружество ЗАД “АИ” АД, валидна за периода 03.09.2022г. до 03.09.2023г.
Ищецът е извършил плащане по сметка на собственика на увреденото МПС с марка
“БМВ”, модел “335Д” с рег. № СВ0319СА – В. С. А., на стойност 4450,38 лева,
представляващи застрахователно обезщетение по щета № 10023002784, за което
обстоятелство е предоставено Платежно нареждане № 4019441/14.06.2023г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, на основание чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ.
Във фактическия състав на суброгационния иск по чл.411 КЗ са включени следните
елементи: валиден договор за имуществена застраховка, сключен между ищеца и
собственика на увреденото МПС; в срока на застрахователното покритие, на който е
настъпило застрахователно събитие в резултат на виновно и противоправно поведение на
делинквента; изплатено застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и
сключен договор за задължителна застраховка “ Гражданска отговорност” между ответника
и делинквента.
Безспорно се установи по настоящото дело настъпването на процесното ПТП,
наличието на валидна имуществена застраховка, сключена между ищеца и ответника, както
и валидна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” между ответника и
делинквента. Установява се, че процесното събитие е настъпило в срока на
застрахователното покритие, поради което се явява покрит застрахователен риск.
Спорен между страните е механизмът на настъпване на процесното ПТП, както и
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и нанесените вреди на лек
автомобил с марка “БМВ”, модел “335Д” с рег. № СВ0319СА.
По делото е представена и безспорно приета САТЕ, която настоящият състав
кредитира като компетентно извършена, поради което ще основава следващите си
заключения върху нея.
В своето заключение вещото лице инж. Иордан Й. стига до извода, че всички щети по
МПС с марка “БМВ”, модел “335Д” с рег. № СВ0319СА, съгласно описа на
застрахователното дружество и данните, отразени в Констативния протокол за ПТП,
съвпадат и се намират в причинно следствена връзка с настъпилото на 18.05.2023г.
2
произшествие.
Съгласно същото, механизмът на процесното ПТП е следният: на 18.05.2023г., около
07:30 часа, лек автомобил с марка “Мерцедес”. модел “Ц320” с рег. № СВ9170РС се движи
по бул. “Христофор Колумб”, с посока от ул. “Неделчо Бончев” към ул. “Продан Таракчиев”
и в района на №78, водачът предприема маневра за завой надясно, при която реализира ПТП
с попътно движещия се от дясната му страна лек автомобил с марка “БМВ”, модел “335Д” с
рег. № СВ0319СА. Посоченият механизъм на настъпване на ПТП съвпада с посочения в
приобщения Протокол за ПТП № 1844589 и се подкрепя от свидетелските показания на
разпитания по делото свидетел В. С. А., управлявал застрахованият при ищцовото
дружество автомобил. Същият добавя, че при извършване на маневрата от страна на водача
на МПС с марка “Мерцедес”. модел “Ц320” с рег. № СВ9170РС не е била налице индикация
за пуснат мигач за завиване.
По отношение на възражението относно направените констатации на контролните
органи в Констативен протокол за ПТП от 18.05.2023г. в частта “ Обстоятелства, причини и
условия за ПТП”, следва да се посочи, че твърдението за липса на материална
доказателствена сила на протокола относно механизма на настъпване на процесното ПТП, е
поначало правилно, доколкото съгласно чл.179, ал.1 ГПК официален документ, издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред и форма, съставлява
доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
Доколкото механизмът на настъпване на ПТП не е непосредствено възприет от органите на
“ Пътна полиция”, а съставлява заключение на съставителя на документа, то в тази част
представеният протокол няма обвързваща съда материална доказателствена сила, а следва да
се оценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. В този смисъл – Решение
№120 от 31.07.2018г. по гр.д. № 2908/2017г. на ВКС.
Доколкото описаният в приобщения протокол механизъм на настъпване на
процесното ПТП съвпада с посочения в САТЕ, то следва да се приеме, че механизмът
на настъпване на произшествието е именно горепосоченият.
Изложените в експертизата изчисления посочват, че стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил “БМВ”, модел “335Д” с рег. № СВ0319СА, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП се равнява на 8127,62 лева, като в тази
стойност не са включени обичайните ликвидационни разноски, които към онзи момент са
били в диапазон между 15-25 лева. Посочва се, че настъпилите върху процесното МПС
вреди са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Доколкото изплатеното от ЗАД “ АИ” АД обезщетение в размер на 4450,38 лева се
явява по-ниско от средната пазарна стойност, необходима за ремонт на уврежданията по
процесното ПТП, то възражението на ответната страна, съгласно което ремонтно-
възстановителните работи са извършени при завишени цени, се явява неоснователно.
С оглед факта, че липсват данни относно скоростта на движение на което и да е от
участвалите в сблъсъка МПС-та, експертизата не дава отговор на въпросите относно
наличие на възможност за предотвратяване на ПТП, но тъй като инициалният удар е
настъпил в лентата за движение на лек автомобил “БМВ”, модел “335Д” с рег. №
СВ0319СА, съдът стига до извода на вещото лице относно установената вина на водача на
автомобил с марка “Мерцедес” Доколкото не се установяват данни за съпричиняване от
страна на водача на лек автомобил марка “БМВ”, възражението на ответника в тази насока
се явява неоснователно.
Съгласно актуалната практика на ВКС, именно Решение №106 от 11.07.2011г. по т.д.
№ 60381/2016г., ГК: “ За да възникне отговорността на застрахователя, е необходимо по
отношение на застрахования да са налице основанията за деликтната отговорност по чл.45
ЗЗД, а именно – противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка и вина, като
вината се предполага, а противоправното поведение на водача, причинил
пътнотранспортното произшествие и причинната връзка подлежат на доказване”.
Доколкото ответникът не доказа в условията на пълно и главно доказване
изключващи вината обстоятелства, съдът счита, че фактическият състав на чл.45, ал.1
ЗЗД е осъществен.
С оглед доказаното по настоящото дело плащане от страна на ищцовото дружество и
3
липсата на плащане от страна на ответника, следва да се приеме, че в полза на ЗАД “АИ” АД
е възникнало право на регрес, съгласно чл.411 КЗ, порази което отказът на ЗАД “Д**Г: ЖЗ”
АД да удовлетвори вземането на ищеца по претенция на основание чл.411 КЗ за сумата от
4465,38 лева, е неправомерен.
Въз основа на гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл.411 КЗ се
явява основателен в пълния предявен размер, поради което следва да бъде уважен. С
оглед основателността на главното вземане, основателна се явява и претенцията за
акцесорно вземане за лихва от деня на депозиране на исковата молба, до
окончателното плащане на вземането.
По разноските:
При този изход на производството право на разноски, съгласно чл.78, ал.1 ГПК, има
ищецът.
Представен е списък съгласно чл.80 ГПК, с който се претендират разноски общ
размер 838,62 лева, както следва – 178,62 лева държавна такса, 100,00 лева депозит за
свидетел и 200,00 лева депозит за вещо лице по АТЕ и 360,00 лева юрисконсултско
възнаграждение. Доколкото по настоящото производство беше доказано заплащането им,
същите се явяват дължими от страна на ответника. По отношение на претендираното
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лева, съдът, след като прецени
фактическата и правна сложност на делото, съгл. чл.78, ал.8 ГПК, във вр. чл.37 ЗЗП, счита,
че така предявената претенция се явява прекомерна, поради което счита, че дължимото в
случая юрисконсултско възнаграждение следва да се равнява на 200,00 лева.
С оглед на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ЗАД Д**: ЖЗ” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. “ Г.М. Димитров” №1 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД “ АИ” АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Шар планина” № 35, на основание чл.411
КЗ във вр. с чл.86 ЗЗД, сумата от 4465,38 лева представляваща регресно вземане за
застрахователно обезщетение вследствие на настъпило ПТП в гр. София, на бул. “
Христофор Колумб” срещу №78 на 18.05.2023г., между лек автомобил марка “Мерцедес”.
модел “Ц320” с рег. № СВ9170РС и лек автомобил марка “БМВ”, модел “335Д” с рег. №
СВ0319СА, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 17.08.2023г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, “ЗАД Д**: ЖЗ” АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “ Г.М. Димитров” №1 ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАД “ АИ” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Шар
планина” № 35, сторените в настоящото производство разноски в общ размер на 678,62 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 14-дневен срок от
връчване на преписи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4