Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 421, 18.07.2019
година, град
Търговище,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН
СЪД, ОСМИ СЪСТАВ
На двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета
година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Янита Тончева,
като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 162
по описа за 2019 г. на РСТ,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.55 ал.1, предл.1 от ЗЗД за сумата от 4374.10лв. и по чл.86 от ЗЗД за сумата от 1144.40лв.
Ищцата твърди в исковата си молба че между нея в качеството й на поръчител и съпругът й П.Х.С.,
бивш жител на гр.Р. , починал на 02.12.2008г. в качеството му на
кредитополучател е сключен договор за
кредит № 531-222/2008 на 22.07.2008г. за сумата от 50 000.00 /петдесет хиляди/ EUR с ответника „АЛФА БАНК”- АД, А Е7- Акционерно дружество със седалище и с
адрес на управление: Република Г. , гр.А. , ул.”С. ”, №40, чрез клона си „АЛФА
БАНК- КЛОН БЪЛГАРИЯ”,
КЧТ, вписан в Търговския регистър при АВ с ЕИК: *********, със седалище и с
адрес на управление: гр.С. , пл.”Н. С. ”, №11,- представлявано от С.- Ф. П. - в
Г. и К. М. Л. , действащи чрез пълномощниците си в гр.Р. М. А. и. С. Н. . С Договор за прехвърляне на
търговското предприятие и дейността от 01.03.2016г. банката е купена от
„ПОЩЕНСКА БАНКА-Юробанк България“- АД, вписано в Търговския регистър при АВ с
ЕИК:*********, със седалище и с адрес на управление: гр.С. , 1766, ул.“О. П. “,
офис парк Пощенска банка, представлявано от Главен изпълнителен директор и
председател на УС П.Д.. Кредитът е отпуснат „за довършителни работи на следния
недвижим, имот: Апартамент, намиращ се в гр.Р. , ул.“Х. О. “, №17, монолит, площ от 121 кв.м.“. Кредитът е отпуснат и усвоен
на посочената в него дата. Срокът на договора е 15 години.
Съпругът на ищцата починал на 02.12.2008г.,
поради което същата освен поръчител придобила и качеството съкредитополучател
на процесния кредит.
Твърди, че съгласно чл.4 от Договора са уговорени следните
начин и размер на плащане на годишна лихва, а именно: „За първата година от
срока на кредита фиксирана лихва в размер на 3,9%, а за останалия период на
погасяване на кредита- плаващ лихвен процент в размер на 12М /дванадесет
месечен/ ЮРИБОР + надбавка от 2% /два процента/ ” годишно. Съгласно чл.6.2 от Договора „погасяването на
кредита се извършва на 180 /сто и осемдесет/ месечни анюитетни вноски,
включващи главница и лихва, съгласно погасителен план, неразделна част от
настоящия договор, който план се изготвя от Банката и се предоставя на
кредитополучателя след усвояването на кредита“.
При сключване на договора в полза на ответника за
обезпечаване на кредита съгласно чл.7 от договора е учредена втора по ред
ипотека върху следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №10, на мансардния етаж, на
ул.“3латна панега“, №3, със застроена площ от 69,45 кв.м., състоящ се от
дневна, кухня, две спални, баня,,, тоалетна и две тераси, съставляващ
самостоятелен обект в сграда 63427.2.2973.1.10, ведно с избено помещение №3 с
площ 12.32 кв.м., двор заедно с 9.590% идеални части от общите части на
сградата, с идентификатор 1/едно/ и полкова идеални части от отстъпеното право
на строеж върху терена, представляващ поземлен имот с идентификатор
63427.2.2973, с площ 502,00 kb.m.w стар идентификатор- кв.135, парцел II- 2973. ГАРАЖ №6 на
партерния етаж на четири етажна многофамилна жилищна сграда, по ул.“Златна панега“, №2, в гр.Р. , със застроена площ 17,86 кв.м.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.2973.1.16“.
След изплащане на първите дванадесет месечни вноски, още
с първата вноска, следваща вноската от първата година без да уведоми ищцата,
без да й предложи сключване на Анекс банката-ответник едностранно в началото на
2012 година увеличава надбавката на годишния лихвен процент и до момента на
завеждане на настоящия иск- 2019 година за всяка една година от 2% /два
процента/ на 3.9% /три цяло и девет десети процента/, т.е. 1.9% /едно цяло и
девет процента/ за всяка една от годините.
Релевира доводи, че банката е извършила в нарушение на
чл.4 от Договора за кредит № 531-222/2008 на 22.07.2008г., доколкото ищцата е
следвало да получава актуални погасителни планове за всяка промяна на лихвения
процент. Такива не са й предоставяни като същите поради това не са могли да
бъдат обсъдени и променени съгласно основния договор от нея. Дори Анекс №1 към
Договора е сключен едва на 28.05.2014г.
Излага
съображения, че с тази едностранна промяна на лихвените проценти от страна на
ответника, същият е нарушил принципа на равнопоставеност на страните, тъй като
клаузите в Общите условия- т.13.1 и т.13.2, които предвиждат тази промяна, са
неравноправни съгласно чл.146, ал.1 и чл.143, т.10, 12 и 13 от ЗЗП и като
такива са нищожни. Така заплатените суми са недължимо платени от ищцата на
ответната банка, при начална липса на основание поради следните причини:
Клаузите в Договора, които включват дължимост на едностранно увеличения от
ответника годишен лихвен процент, във връзка с Общите условия, представляващи
неразделна част от самия договор, са неравноправни и като такива са нищожни.
Липсата на ясна и разбираема за потребителите
формулировка на основанията за изменение на базисния лихвени проценти
представлява нарушение на изискването по чл.147, ал.1 от ЗЗП клаузите на
договорите, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и
недвусмислен начин и в този си вид покрива хипотезата на чл.143 т.10 от ЗЗП,
която определя за неравноправна клаузата, позволяваща на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание. Освен това визираните от ищцата клаузи по
договора за увеличение на дължимата по договора лихва, се явяват неравноправни
и на основание чл. 143, т. 12 от ЗЗП.
От
01.02.2014г. до настоящия момент ищцата е заплатила на ответника без той да има
правно основание да я получи сумата в размер на 4326.37 /четири хиляди триста
двадесет и шест и 0.37/лв., представляваща възнаградителна лихва, т.е. налице е
неправомерно начислена и платена без основание лихва по договор за кредит №
531-222/2008 на 22.07.2008г. В резултат от коригиране всяка година на размера
на надбавката на плаващата лихва, банката ответник е усвоявала по-големи
размери на месечните вноски по заема, като служебно е вземала същите от
разплащателната банкова сметка, ***.
На осн.
чл.86 от ЗЗД претендира и обезщетение в размер на 2197.56лв., представляваща
законна лихва от датата на увреждането 01.02.2014г. до датата на завеждане на
исковата молба.
Моли
съда да уважи претенциите, като присъди и направените деловодни разноски и
разноски за един адвокат за водене на делото пред настоящата инстанция.
В
съдебно заседание процесуалният й представител поддържа исковете, като по реда
на чл.214 от ГПК, прави изменение в претендираните им размери, съобразно
заключението на вещото лице.
С отговора ответникът оспорва исковете
по основание и размер. Твърди че в процесния Договор и Общите условия по банкови кредити на
физически лица, приети от кредитополучателя и ищцата и представляващи част от
Договора за кредит, ясно са определени условията, при които Банката има право
на възнаградителна лихва. Кредитополучателят подробно се е запознал с тези
условия и доброволно се е съгласил с тях при подписването им. Банката е
изправна страна по Договора, тъй като размерът на възнаградителната лихва през
процесния период напълно съответства на сключения между страните анекс. Първоначалното
изменение на лихвения процент по Договора за кредит не е договорено с нарочен
анекс, тъй като това не се предполага да бъде направено съгласно първоначалните
договорки между страните, а е последица от решението на Банката, прието на
основание чл. 13 от ОУ във връзка с чл. 9 от Договора. Това решение е взето
през първото тримесечие на 2009г. и се е отразило на погасителната вноска по процесния
кредит за пръв път през август 2009г., когато е изтекъл периода на погасяване
при фиксиран лихвен процент.
Банката е определила нови нива на лихвени проценти по
договорите за ипотечни кредити, във връзка с влиянието на глобалната финансова
криза върху банковия пазар в България и поскъпването на финансовите ресурси.
Кредитополучателят е имал възможност съгласно
разпоредбата на чл.8 (озаглавен „Други условия“) и чл. 9 от Договора да
дерогира клаузи от Общите условия чрез изрична уговорка в специалните разпоредби
на Договора, но не го е направил - нито по отношение на разпоредбата на чл. 13
ОУ, нито по отношение на друга тяхна разпоредба. Напротив, изразил е своето
съгласие чрез подписването на Общите условия във вида, в който са представени.
Не са предоставени доказателства в противния смисъл.
Следователно, горепосочената разпоредба на чл. 13 от
приложимите към Договора за кредит Общи условия на Алфа Банка Клон България за
предоставяне на Алфа кредит ремонт, кредити за ремонт, реконструкция или други
нужди и Алфа ипотечен кредит за покупка и строителство обвързва страните по
договора и позоваването на нея, като основание за изменение на договорения
лихвен процент, е абсолютно законосъобразно и добросъвестно.
Лихвеният процент, прилаган по конкретния договор за
периода от 28.05.2014 г. до настоящия момент не е едностранно изменен от
банката, а е договорен в Анекс № 1 към договора за кредит. В възможността за едностранно
изменение на договора е индивидуално договорена. Твърдят, че ищците са били
напълно информирани за смисъла и правните и икономически последици на всяка
една клауза в договора и са го подписали по своя воля и съгласие. Няма данни, а
впрочем няма и твърдение в исковата молба, ищците да са е изразили несъгласие с
оспорените от тях клаузи. Дори и да се приеме
обратното по отношение на клаузите на първоначалния договор обаче,
индивидуалното договаряне без съмнение е налице при подписването на Анекс № 1
към договора за кредит, подписан на 28.05.2014г. Процесното изменение на лихвения процент е изрично
признато и прието от ищцата с подписването на Анекс № 1 и на генерирания на
29.05.2014 г. погасителен план по кредита, в който посоченият лихвен процент е
12М EURIBOR плюс надбавка в размер на 3,9% годишно.
В чл. чл. 1 и 2 от анекса ищцата признава задълженията си по Договора, вкл. договорна
възнаградителна лихва, формирана в размер на ЮРИБОР плюс 3,9% годишно,
съгласява се същите да бъдат прибавени редовната и просрочената главница и се
задължава безусловно да ги заплати. Това може да означава единствено, че ищцата
е била уведомена за изменението в лихвения процент.
Относно настъпването на предпоставките за
изменение на лихвения процент, твърдят, че е налице основание за задържане на сумите, събрани от банката, тъй
като са настъпили предпоставките, оправомощаващи банката да измени едностранно
лихвения процент към процесния договор. Към момента на вземане на решението за
промяна на лихвения процент (края на първото тримесечие на 2009 г.)
икономическата обстановка и в страната, и в чужбина е била съществено изменена
- и то изцяло в неблагоприятен аспект, съпоставена с икономическата обстановка
към датата на сключване на договора за кредит между банката и кредитополучателя
в началото на 2008 г.
В договора за кредит не съществува задължение за банката
да уведоми кредитополучателя за промяната в лихвения процент по начин, различен
от отразяването на промяната в погасителния план и да му предостави новия
погасителен план по негово искане, което е предвидено в чл. 13.2. Пак там е предвидена
възможността клиентът да не приеме увеличеният лихвен процент, което следва да
заяви в писмена форма. Доколкото такова липсва, то следва да се приеме, че
ищцата е приела направеното увеличение.
Приемането на новия лихвен процент, състоящ 12 месечен Euribor плюс
надбавка от 3,9% е удостоверено и с подписа на ищцата върху Анекс №1 върху погасителния
план генериран на 29.05.2009 г., във връзка с подписването на Анекс №1. Относно
твърденията за нищожност на разпоредбите на договора за кредит и приложимите
Общи условия излагат съображения, че чл.13т.1 и чл.13 т.2 от ОУ попадат в
приложното поле на чл. 144, ал. 2, т. 1 от действащия Закон за защита на
потребителите (ЗЗП) и съставлява специално изключение по смисъла на чл. 143, т.
10 от ЗЗП от изброените в закона случаи на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител. Налице е и изключението по чл. 144, ал. 3 от ЗЗП,
доколкото цената на паричния ресурс се влияе от колебанията на финансовия
пазар, които са извън контрола на доставчика на финансови услуги.
Оспорват исковете по размери, като за иска по чл.86 от ЗЗД, правят и възражение за изтекла давност по чл.111, б.“б“ от ЗЗД),
и твърдят, че банката не е изпаднала в забава, за да
дължи лихва от посочената от ищцата дата. Преди завеждане на настоящото дело
ищцата не е отправяла никакви искания и покани към банката във връзка с
процесния договор за кредит. Моля съда да отхвърли
предявените обективно съединени искове като неоснователни. Претендират
разноски. В съдебно заседание редовно призовани не се явяват и не изпращат
представител.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна: Видно от представения договор за кредит № 531-222/2008г., сключен на 22.07.2008г., кредиторът
“Алфа банка“ АД , от една страна, предоставя на кредитополучателя П.Х.С.а и С.Н.Х. -поръчител, сумата от 50 000
евро. Договорът е обезпечен с и поръчителството на С.Н.Х.-ищцата по делото.
Средствата по кредита са за довършителни дейности по имот – Апартамент, находящ се в гр.Р. , ул.“Х. О. “ 17. Срокът на договора е
15 години. С Договор за
прехвърляне на търговското предприятие и дейността от 01.03.2016г. банката е
купена от „ПОЩЕНСКА БАНКА-Юробанк България“- АД, вписано в Търговския регистър
при АВ с ЕИК:*********, със седалище и с адрес на управление: гр.С. , 1766,
ул.“О. П. “, офис парк Пощенска банка, представлявано от Главен изпълнителен
директор и председател на УС П.Д..
В чл.4 от Договора са уговорени следните начин и размер на
плащане на годишна лихва, а именно: „За първата година от срока на кредита
фиксирана лихва в размер на 3,9%, а за останалия период на погасяване на
кредита- плаващ лихвен процент в размер на 12М /дванадесет месечен/ ЮРИБОР + надбавка от 2% /два процента/ ” годишно. Съгласно чл.6.2 от Договора „погасяването на
кредита се извършва на 180 /сто и осемдесет/ месечни анюитетни вноски,
включващи главница и лихва, съгласно погасителен план, неразделна част от
настоящия договор, който план се изготвя от Банката и се предоставя на
кредитополучателя след усвояването на кредита“.
При
сключване на договора в полза на ответника за обезпечаване на кредита съгласно
чл.7 от договора е учредена втора по ред ипотека върху следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ №10, на мансардния етаж, на ул.“3латна панега“, №3, със застроена
площ от 69,45 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, две спални, баня,,, тоалетна
и две тераси, съставляващ самостоятелен обект в сграда 63427.2.2973.1.10, ведно
с избено помещение №3 с площ 12.32 кв.м., двор заедно с 9.590% идеални части от
общите части на сградата, с идентификатор 1/едно/ и полкова идеални части от
отстъпеното право на строеж върху терена, представляващ поземлен имот с
идентификатор 63427.2.2973, с площ 502,00 kb.m.w
стар идентификатор-
кв.135, парцел II- 2973. ГАРАЖ №6 на партерния етаж на четири етажна
многофамилна жилищна сграда, по ул.“Златна панега“,
№2, в гр.Р. , със застроена площ 17,86 кв.м., представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 63427.2.2973.1.16“.
На 02.12.2008 година
кредитополучателят П.Х.С. е починал, като е оставил наследници С.Н.Х.- негова
съпруга, Х.П.Х., Я.П.Х.-негови деца.
На 28.05.2014 година ищцата е
сключила с банката ответник Анекс № 1 към договор за кредит № 531-222/2008
година, с който страните са приели, че към редовната и просрочена главница от
38114.60 евро, ще се прибави вземането на Банката по Договора, включващо лихва
върху редовна главница, просрочена лихва и наказателна лихва върху просрочена
главница. Договорено срокът на кредита в размер на 40035.58 евро се удължава до 28.05.2023 година.
Ищцата с исковата си молба е
приложила Общи условия на Алфа банка клон България, за които твърди, че са
неразделна част от договора за ипотечен кредит за покупка и строителство от 2008
година. Представен е и погасителен план от 29.05.2014г.
С отговора си ответникът представя
като писмени доказателства, вътрешна инструкция № 11; погасителен план от
13.01.2015г., актуален погасителен план от системата на „Юробанк България“ АД,
извлечение от кредитната сметка преди и след миграцията на сметката от „Алфа
Банк- клон България“ и „Юробанк България“ АД. Всички тези доказателства, ведно
с допълнително изискани са обсъдени от вещото лице при изготвяне на заключение
по искане и на двете страни.
От заключението на вещото лице по изготвената ССЕ, прието без възражения от
съда и страните се установи
следното: Съобразно представените от
банката данни относно размера на прилагания ГЛП по договора ( табл.1-1),
лихвеният процент е формиран като сбор от надбавка и БЛП, равен на 12М EURIBOR. Не са представени данни
за участие в сбора на друг компонент, освен двата посочени. ССЕ e изчислила
самостоятелно размера на месечната погасителна вноска при условие, че е
формирана при ГЛЛ=12М EURIBOR+2% надбавка.
Експертизата ползва стойност на 12М EURIBOR
съобразно
уговореното с договора - към 01 януари на всяка следваща година, като за първия
месец след 12-месечния период на фиксирана лихва 3,9%, ползва стойност на индекса
към 01.01.2009 г.
Във връзка с поставения период от
01.02.2014-30.01.2019 експертизата е
извършила съпоставка между събраните от банката суми за погасяване на
задължения по процесния кредит (табл. 4-1) и Изчислените стойности на месечните
вноски, падежирали през този период. За целта експертизата е съставила нов
погасителен план само за процесния период, в който е съобразила и уговорения
гратисен период по главницата за вноските с падежи 28.06-28.11.2014 г. За
изчисление на анюитетните вноски за месеците февруари, март и април 2014 година
ССЕ ползва остатъчната главница към 24.01.2014 г. - 36 136,20 евро, а след
датата на анекса - преструктурирания размер на главницата -40 035,58 евро.
Общият размер на изчислената от
експертизата разлика в стойността на падежиралите месечни вноски (изчислени при
ГЛП=12М ЮРИБОР+2) и събраните от банката суми (при ГЛП=12М ЮРИБОР+3,9) възлиза
на 2 236,44 евро (по всички вноски с падежи в процесния период, а именно 24.02.2014-28.01.2019).
Общият размер на
изчислените от ССЕ законни лихви възлиза на 585,12 евро с левова равностойност
1144,40 лв.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните изводи: Договорът между страните, за който се
въвеждат твърдения, че неизпълнявайки задълженията си по него банката ответник
се е обогатила за сметка на ищцата, без начална липса на основание, е сключен 22.07.2008
година., като неразделна част от него са и приложените Общи условия.
Договорът за
банков кредит е търговска сделка от категорията на банкови сделки, имащи за
предмет предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ЗЗП, в сила
от 10.06.2006 година. Това е приложимата норма, уреждаща правоотношенията между
страните към дата сключване на договора за ипотечен кредит.
Съгласно разпоредбата на § 13 от ДР
на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/: т.1 “Потребител” е всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Ищецът несъмнено е потребител по смисъла на цитирания текст. Съгласно § 13 от ДР на ЗЗП т.2 “Търговец” е всяко
физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки,
предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята
търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и
всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Ответникът – банка
е несъмнено търговец по смисъла на визираната разпоредба.
Съгласно § 13 от ДР на ЗЗП т.12
“Финансова услуга” е всяка услуга, свързана с дейността на кредитни институции,
застрахователни компании и инвестиционни фирми, като : б/ отпускане на кредит в
т.ч. потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека т.е. кредитите,
обезпечени с ипотека, както е в настоящия
случай, се включват в обхвата на приложното поле на ЗЗП. Съобразявайки
изложеното съдът счита, че ищецът се ползва от защитата на потребителите,
предвидена в ЗЗП, който въвежда регламентацията на неравноправните клаузи в
договорите, инкорпорирайки във вътрешното ни законодателство разпоредбите на
директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
Ищцата претендира сумата от 4374.10лв.,
за която се твърди, че е получена
без правно основание
от ответника в периода от 01.02.2014г. до 30.01.2019г. Твърди се от
ищцата, че клаузите по договора, с които е дадено право на банката едностранно
да променя, като увеличава дължимия по договора лихвен процент са неравноправни клаузи на осн. чл.143 т.10, т.12 и т.13, поради
което и на осн. чл.146 от ЗЗП са нищожни
клаузи. Неравноправните клаузи са
нищожни, освен ако са договорени индивидуално. Поради горното ответникът
твърди, че в конкретния договор е индивидуално договорено с ищцата, като страна
по договора, правото на банката да увеличава дължимия лихвен процент, при
настъпването на определени условия.
Съгласно
чл.13.1 от договора, с подписването му, кредитополучателят се е съгласил
банката да има право едностранно да променя договорения лихвен процент в
следните случаи : при съществени изменения в икономическата ситуация в страната
или чужбина и/или промени в българското законодателство, които правят неизгодна
за банката кредитната сделка.
Съдът намира, че тази клауза по договора
не може да се възприеме като индивидуална договорка са кредитополучателя, тъй
като на практика не са заложени конкретни и ясни правила, параметри предпоставки за такова изменение, които
кредитополучателя би могъл да дефинира и да влияе върху съдържанието им. Дори и
да се приеме, че това е индивидуално договорена възможност на банката да
увеличи дължимите лихви до договора, то съгласно изготвената по делото
икономическа експертиза, тези условия, даващи правото на банката да променя
дължимия лихвен процент, не са настъпили. В резултата на коригиране всяка
година на размера на надбавката на плаващата лихва, банката е усвоявала
по-големи размери на месечните вноски по заема, като служебно е взимала сумите
от разплащателната сметка, която е обслужвала кредита.
Освен горното не е предвидена и
възможност за кредитополучателя да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е значително увеличена, в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора. Предвидено е задължение за кредитополучателя съгласно
т.13.2 от Общите условия в случай на неприемане от негова страна на
увеличението в невъзможно кратки срокове-тридесет дни, считано от датата на
получаване на от Банката на уведомлението за неприемане на новите условия, да
погаси всички дължими по договора суми. От тук следва извода, че тези клаузи по
договора са неравноправни.
Легална дефиниция на понятието “неравноправна
клауза” се съдържа в чл.143 от ЗЗП и
при конкретно посочени хипотези, както
следва: Неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: т.10. позволява на търговеца или доставчика
да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание; т.12.
предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето
на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора;
т.13. дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката
или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя изключително
право да тълкува клаузите на договора.
Съгласно чл.144 ал.2 т.1 от ЗЗП,
разпоредбата на чл.143 т.10 от ЗЗП не се прилага за клаузи, при които:
доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна
причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или
на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите
услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да
уведоми за промяната другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и
другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати
договора. Безспорно, че след изтичане
на гратисния период по договора, банката не е събирала дължимата лихва, съобразно него. Как е формирала увеличението,
банката не е уведомила ищцата. Системата
за защита, въведена от ЗЗП се основава на идеята, че потребителят е в положение
на икономически по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна
точка, както на договорните възможности, така и на степента на информираност.
Потребителят е в достатъчна степен защитен, ако предварително е известен за
възможността и условията за изменение на договора. Поради това следва да се
приеме, че договорна клауза, в която е уговорено при какви условия банката може
едностранно да измени лихвения процент, но не е посочен в пълна степен
достатъчно ясно механизма за определяне на лихвата при настъпване на
уговореното условие, се явява неравноправна клауза на осн. чл.143 т.10 от ЗЗП.
Липсата на ясна и разбираема за потребителите формулировка на основанията за изменение
на базисния лихвен процент представлява нарушение на изискването по чл.147 ал.1
от ЗЗП клаузите на договорите,
предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин и
в този си вид покрива хипотезата на чл.143 т.10 от ЗЗП, която определя за
неравноправна клаузата, позволяваща на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание.
Освен това визираните от ищеца клаузи по договора за
увеличение на дължимата по договора лихва, се явяват неравноправни и на осн.
чл.143 т.12 от ЗЗП. Безспорно се
установи от писменото заключение на ССЕ,
че в процесния период от 01.02.2014г. до
30.01.2019г. банката едностранно само е повишавала лихвата, как е
формирала новата лихва не става ясно.
Сумите дължими за лихви, представляват
цената на заетите парични средства. Клаузите, които дават право на
търговеца едностранно да увеличава цената на стоката, без потребителят в такива
случаи да има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената
уговорена при сключването на договора, по принцип са неравноправни
клаузи по смисъла на чл.143 т.12 от ЗЗП / в тази насока Р № 77/22.04.2015г. постановено
по реда на чл.290 от ГПК по гр.д. №
4452/2014г. на ВКС/.
В конкретния случай, в договора или
анекса не е предвидена такава възможност кредитополучателят да се откаже от
договора, а както беше споменато по-горе е въведено задължение, в невъзможно
кратки срокове да погаси задължението.
Въведените с договора предпоставки за
увеличение на дължимата лихва са толкова общи, че дава възможност на банката за
тълкуване на процесните клаузи.
Потребителят следва предварително
да получи достатъчно конкретна
информация как търговецът би могъл едностранно да промени цената, за да може на
свой ред да реагира по най-уместния начин.
Ето защо и на осн. чл.143 т.13 от ЗЗП въпросните клаузи
се явяват неравноправни. Спорните клаузи от договора, цитирани по-горе и детайлно
анализирани поставят кредитополучателя в неравноправно положение, налице е
значителен дисбаланс между правата и задълженията на банката и
кредитополучателя и така формулираните
процесни клаузи не отговарят на
изискването за добросъвестност, тъй като не зачита интересите на една от
страните по договора, която е и икономически по-слабата, напротив - налага само
на нея понасянето на последиците от риска.
Визираните клаузи от договора са неравноправни, на осн. чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.143 т.10, т.12 и т.13 от ЗЗП и тъй като
не може да се възприеме, че са индивидуално договорени с ищцата, се
явяват нищожни.
Нищожността на въпросните клаузи е
преюдициален въпрос, който обуславя нищожност и следователно изначална липса на
основание за разместване на блага между страните по договора. Освен всичко
изложено , видно от изготвеното по делото заключение на вещото лице, банката
възпрепятствайки експертизата, не е представила никакъв акт, от който да е
видно, как и с какви компоненти е
формирала, събираната от нея лихва за процесния период. Именно неспазването на
определените правила за формиране на дължимата по договора лихва от страна на
банката е довело до получаване от нейна страна на суми, които не и се дължат.
Изобщо не е ясен механизма, по който
банката решава колко ще погаси за главница и колко за лихва от месечната
анюитетна вноска.
В ЗЗП е установена принципна забрана
на неравноправните клаузи в договор, сключен с потребител, които са прогласени
за нищожни, освен ако са индивидуално уговорени - чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Според
чл. 146, ал. 2 ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, а тежестта за доказване, че дадена клауза е
индивидуално уговорена е на търговеца - ал.4 на чл. 146 ЗЗП. Ответникът върху
когото лежи доказателствената тежест не
ангажира доказателства процесните клаузи да са били индивидуално уговорени. При
това положение следва да се приеме,че представения по делото договор и анекс
към него от 2014г. са бланкови и не са бил предмет на предварително договаряне
между банката и клиента.
По възражението на ответника за изтекла
3-годишна погасителна давност, на осн. чл.111 б. „в“ от ЗЗД: Съдът намира
същото за неоснователно. Вземането на ищцата е за неоснователно обогатяване на
осн. чл. 55 ал.1 предлож.1-во от ЗЗД.
Вземанията, произтичащи от фактическия състав на неоснователно
обогатяване, се погасяват винаги с
изтичане на 5-годишната давност по чл.110 от ЗЗД, като в случаите на първия фактически състав на
чл.55 ал.1 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня на получаване
на престацията, от деня, в който е
настъпило обогатяването / виж т.7 от ТР
№ 1 / 28.05.1979г. на Пленум на ВС /.
Исковата молба на ищцата е подадена на 30.01.2019г., като претенцията е
за неоснователно обогатяване на ответника е за периода 01.02.2014 г. до 30.01.2019
г., т.е. искът е предявен преди изтичане
на 5-годишна погасителна давност.
Съобразявайки изложеното съдът счита, че
искът следва да бъде уважен. Сумата, с която ответникът се е обогатил за сметка
на ищеца, съгласно заключението на
вещото лице е 4374.10лв. главница,
колкото е и претенцията на ищцата.
Основателността на главния иск, обуславя
основателността и на акцесорния иск за лихви. Дължимата лихва върху главницата
е в размер на 1144.40 лв., съгласно заключението на вещото лице. Претенцията е
основателна и доказана в като такава следва да се уважи.
Ищцата е претендирала заплащане на
направените по делото разноски и е представила списък за направени такива по
чл.80 от ГПК. На осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена
да заплати пълният им претендиран размер от 1460.96лв., включващ сумата от
800лв., реално изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита
и съдействие, сумата от 260.96лв. внесена държавна такса, както и сумата от
400лвд., възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Пощенска Банка-Юробанк България“ АД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр.С. , 1766, ул.“О. П. “, офис парк Пощенска банка в
качеството й на правопремник на “Алфа Банк-Клон България” КЧТ, представлавана от Д.Ш.-изпълнителен директор и М.
Венева-прокурист, да заплати на С.Н.Х.
ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощника си адв.К.П.,
съдебен адрес ***, следните суми: сумата
от 4374.10лв. представляваща надвнесена в полза на банката сума поради неоснователно увеличаване на лихвения процент по
договор за ипотечен банков кредит № 531-222/22.07.2008г., за периода от 01.02.2014г. до 30.01.2019,
на осн.чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД; сумата
от 1144.40лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 01.02.2014г. до 30.01.2019г. на осн. чл.86 от ЗЗД, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 30.01.2019г., до окончателното изплащане на
задълженията, както и сумата от
1460.96лв. представляваща направени по делото разноски на осн. чл.78, ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр. Търговище
на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: