№ 73
гр. Варна, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. К.а
при участието на секретаря Соня Н. Д.а
в присъствието на прокурора Ст. Г. Як.
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Наказателно дело за
възобновяване № 20223000600077 по описа за 2022 година
установи следното:
Производството е по реда на чл.420 ал.2 вр. чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Образувано е по искане, подадено от адв.М.Д., процесуален
представител на осъденото лице ВЛ. СТ. Г., ЕГН **********, за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 671/2021г. на
Районен съд - Варна и по ВНОХД № 825/2021г. на ОС - Варна. Искането се
основава на чл.422 ал.1 т.5 от НПК вр. чл.348 ал.1 т.1-2 от НПК. Излагат се
съображения за неизпълнение от съда на задължението за обективно,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Твърди се, че
първоинстанционната присъда и въззивното решение са постановени при
допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно
приложение на закона - чл. 348 ал. 1 т. 1-2 от НПК. Сочи се недоказаност на
обвинението, неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се
искане за възобновяване на посочените дела, като и за двата съдебни акта
(мотиви и решение) се твърдят пороци при събиране и проверка на
доказателствата, както и липса на мотиви. Към твърдението за неправилно
приложение на материалния закон е отнесена липсата на мотиви. Иска се
възобновяване, като в алтернативност се иска постановяване на оправдателна
присъда или възобновяване и връщане на първоинстанционния съд или на
въззивния съд.
В съдебно заседание пред ВАпС, защитникът на осъденото лице
поддържа становището, застъпено в искането за възобновяване, като моли
1
съда да го уважи. Развива същите съображения,изложени в сезиращия
документ.
Прокурорът от ВАпП изразява становище за неоснователност на
искането за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без
уважение.
Осъденото лице не се явява.
Варненският апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази
становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си,
намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Негов предмет е
акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК и съдържа доводи в подкрепа на
заявеното на основание по чл.422 ал.1 т.5 вр. чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК.
Същото е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК. Разгледано по съществото
си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е неоснователно.
С присъда № 260137, постановена на 30.06.2021г. по НОХД №
671/2021г. по описа на PC - Варна, осъденото лице В.Г. бил признат за
ВИНОВЕН в престъпление по чл.144 ал.3 от НК, поради което и на основание
чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ пр.1 от НК му било наложено наказание пробация с мерки
по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
Той бил осъден да заплати и сторените по делото разноски. Съдът се
произнесъл и по ВД по делото.
С Решение № 14/31.01.2021г., постановено от състав на Окръжен съд
Варна по ВНОХД № 825/2021г., присъдата е била изменена като срокът на
наказанието бил намален на ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
Изложените в искането за възобновяване съображения сочат, че
искателят аргументира претенцията си за наличие на касационните основания
по чл.348 ал.1т. 1-2 от НПК, предвидени в закона като основание за
възобновяване чрез препращането в чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
В искането преобладават аргументи за необоснованост както на
първоистанционната присъда, така и на изменителното въззивно решение. В
тази връзка е необходимо в принципен план да се отбележи, че
необосноваността на съдебните актове не е самостоятелно касационно
основание. В производството по възобновяване са приложими именно
правилата за касационното производство (арг. от чл.426 от НПК), съгл. които
проверяващият съд не може да установява нови фактически положения и
проверката относно правилното приложение на материалния закон се
извършва на базата на установените от редовните съдебни инстанции факти и
обстоятелства, стига при формирането на вътрешното убеждение на
решаващите съдилища да не са били допуснати процесуални нарушения.
Преценките относно достоверността, достатъчността на събраните
доказателства и способността им или тяхната невъзможност да подкрепят и
да обосноват обвинението представляват аспект на вътрешното убеждение и
също не подлежат на касационен контрол, стига при формирането им да са
били спазени изискванията за извършване на комплексна, обективна и
2
обоснована оценка на всички, събрани по делото, доказателства и в
присъдата, респ. във въззивното съдебно решение да са били изложени
убедителни аргументи за причините, поради които едни от доказателствените
източници се третират като достоверни, а други - не и ако тази преценка
съответства на действителната доказателствена стойност на тези източници. В
този смисъл е и трайната практика на ВКС на РБ (Решение № 20 от
21.01.2009г. на ВКС по н.д. № 608/2008 г., III н.о. Решение № 21 от
11.02.2013г. на ВКС по н.д. № 2309/2013г., III н.о., Решение № 23 от
25.02.2015г. на ВКС по н.д. № 1759/2014г., III н. о. и др.). Настоящата
инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество.
Подлежи на проверка само правилността на подхода при формиране на
вътрешното убеждение във връзка с оценката на доказателствата и при
изпълнение на задълженията за обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото.
Доводът за неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348
ал.1 т.2 НПК, се свежда до твърденията, че инстанциите по същество
превратно са тълкували доказателства, които са довели до постановяване на
съдебни актове, в рамките на които са игнорирани изложените от защитата и
осъдения твърдения. Прочитът на материалите по делата на РС – Варна и ОС
– Варна не установява наличие на претендираното нарушение. Вътрешното
убеждение на инстанциите по същество е формирано при условията на
непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на чл.314
и чл.315 от НПК всички възможни и необходими доказателства за
обективното, всестранно и пълно изясняване механизма на инкриминираното
деяние. Данните от доказателствените средства са оценявани в съответствие с
тяхното действително съдържание. В тази насока, направеното възражение е
неоснователно. При това положение, вътрешното убеждение на съда не може
да бъде предмет на самостоятелна проверка, защото е формирано в
съответствие с основните изисквания на процесуалния закон, включително и
на чл.13, 14, 18 и чл.107 ал.3 НПК. В мотивите на първата инстанция, и във
въззивното решение, в съответствие с изискванията на чл.339 ал.2 от НПК,
съдилищата по същество са посочили, че в основата на своите изводи по
фактите те са поставили писмените и гласните доказателства и
доказателствени средства - показанията на свидетелите Б., Б., К., Н., Г., Ж.,
заключенията по изготвените КСПЕ, КВАТЕ, писмените доказателства. В
решението на инстанциите по същество да дадат вяра именно на тези
свидетели няма нищо нелогично, тъй като това са лицата, възприели пряко и
непосредствено събитията (някои от тях в цялост, други – в някои моменти –
например непредубедените полицейските служители, които пристигнали след
повикване на телефон 112). Сторен е подробен анализ на всяко едно
доказателство поотделно, както и в съвкупност. Изложени са убедителни
аргументи защо не са дали пълна вяра на обясненията на осъденото лице, най-
вече в частта относно липсата на отправени заплахи, както и по други факти
(липса на препречване на пътя с автомобила, примката на дървото).
Съдилищата са ги кредитирали само в частта им, че е бил на мястото на
3
инцидента, че е имал пререкание с пострадалия, че на място са пристигнали
полицейски служители). В останалата им част е даден убедителен отговор
защо не се приемат – поради това, че не кореспондират с установената чрез
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства фактическа
обстановка. Обсъдени са и като осъществяване на неизменното право на
защита на всяко подсъдимо лице. За разлика от защитата, и тази инстанция не
съзира в кориците на делото каквито и да било други преки доказателствени
източници, които да опровергават заявеното от свидетелите, че на
инкриминираната дата осъденото лице се заканило с убийство на св.Б. с
репликите „Ще те убия“, „ще те разстрелям“, „С рязане на тикви си вадя
хляба“, „Тука ще те провеся, дълго време ще стоиш тук и ще ти се радваме“ –
с посочване на направено от него импровизирано бесило; с показно забиване
на брадва в дънер. Без съмнение е установен и възбудения у свидетеля
основателен страх от осъществяването на заканите (свидетелски показания и
КСПЕ). Според последната са посочили породения страх и възникналата след
него психотравма, която не е била рационализирана с времето – т.е. св.Б. не се
е освободил от болестотворното й въздействие. По отношение на
предоставените от св.Б. видеофайлове била надлежно изготвена ТЕ, която
установила аудио и видео съдържимото в тях, както и липсата на
намеса/манипулация в съдържанието им, т.е. автентичност. Изтъкнатите от
защитата две реплики на св.Б. в записа на св.Б. („Кажи ми де, кажи! Чувам те
идеално“ и „Провери“) се третират като основание, направения от нея запис
да бъде окачествен като „преднамерен“. Откъдето се прави извод, че св.Б. не
би могъл да възприеме сериозно заплахите на осъдения и те да предизвикат у
него основателен страх от бъдещо осъществяване на заканите за убийство.
Такъв почит не се споделя от съда. Той третира изолирани реплики – извън
контекста на целия запис и извън контекста на цялата доказателствена
съвкупност. Дори и чисто житейски е неприемливо да се счита, че уплашен
човек не би могъл да направи опит за закрепване на доказателства (по един
или друг начин), касаещи заплаха за живота му. Още повече записът е
изготвен от съпругата му и след повикване на тел.112 – индикация за силна
ескалация, различна от обичайния междусъседски скандал, която очевидно е
породила тревожност и страх. В заключение: и двете инстанции по фактите са
били единодушни по отношение на обстоятелствата, свързани с престъпната
деятелност на осъденото лице. Правилно и обосновано са приели от правна
страна, че осъденото лице е осъществило от обективна и субективна страна
състав на престъпление по смисъла на чл.144 ал.3 от НК. В тази връзка
решаващите инстанции са изложили ясни и подробни мотивите относно
възприетата материално-правна квалификация.
По възражението за допуснати съществени процесуални нарушения:
За такива се сочи липсата на мотиви на съдебните актове. По-горе бе
изложено виждането на тази инстанция относно спазване разпоредбите на чл.
13, 14, 18 и чл.107 ал.3 НПК. Въпросите, поставени пред въззивната
инстанция са намерили своя фактически и правен отговор, като в подкрепа е
4
ангажирана и конкретна съдебна практика. В тази посока (свързана с упрека
към въззивното решение) следва да се посочи и константната практиката на
ВКС относно това, че „лаконичността на мотивите сама по себе си не може да
бъде порок, стига чрез тях да са решени всички важни за наказателното
производство въпроси, очертани с оглед предмета на доказване съобразно
рамките на внесения обвинителен акт.“ (Решение № 2 от 10.02.2020г. на ВКС
по к.н.д. № 1175/2019г., II н. о., НК). В сходен смисъл е и практиката на
ЕСПЧ, според която „макар съдилищата да не са задължени да дават
подробен отговор на всеки довод (Van de Hurk v. the Netherlands, § 61), от
решението следва да става ясно, че основните въпроси по делото са били
разгледани (вж. Boldea v. Romania, § 30).“ Атакуваните съдебни актове, по
скромното мнение на настоящия състав, са постигнали зададените горе
параметри.
В обобщение: Първоинстанционният съд в мотивите си в достатъчна
степен и максимално подробно е обсъдил всички събрани доказателства и
направените възражения по съставомерността на стореното от Г. и в тази
връзка е изложил убедителни, логични и законосъобразни съображения в
подкрепа на извода за виновността му, които се споделят и от настоящата
инстанция по реда на извънредното производство. Посочено е какви
обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени
материали и какви са правните съображения за взетото решение. Затова
основателно и втората инстанция е стигнала до еднакъв извод с
първоинстанционния съд по фактологията на престъпната дейност, при
събрани по установения процесуален ред доказателствени материали и
законосъобразно направения анализ на същите. Варненският апелативен съд
изцяло споделя изводите относно обосноваността и правилността на
постановената осъдителна присъда по отношение на молителя Г.. Изложените
от въззивната инстанция доводи в тази насока не са многословни, но в тях е
даден отговор на всички възражения, направени пред ОС – Варна и са
изложени ясни правни съображения по тях.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд не намира
основания за възобновяване на наказателното производство, поради което
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице ВЛ. СТ. Г., ЕГН
**********, за възобновяване на наказателното производство по НОХД №
671/2021г. на Районен съд - Варна и по ВНОХД № 825/2021г. на ОС - Варна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6