Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../02.04.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, LII състав, в открито съдебно
заседание, проведено на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ
МЕЧЕВА
при
участието на секретаря Величка Велчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 2301 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от „Д.З.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, чрез процесуалния му представител – адв. П.П.-Д., срещу И.Р.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 213, ал. 1, изр.
първо КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата 5200 лв., представляваща застрахователно обезщетение,
определено и изплатено от ищеца за тотална щета на лек автомобил „Киа Рио“, с
рег. № В , причинена при ПТП от 23.08.2014 г. в гр. Варна, на бул. „Сливница“,
причинено по вина на ответника, което обезщетение е заплатено по застраховка „Каско+”, обективирана в
застрахователна полица № 440114031023070/20.06.2014 г., в полза на ползвателя
на лек автомобил „Киа Рио“, с рег. № В –
Т. З.Н. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
18.02.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата 15 лв., представляваща
разноски по ликвидация на щета № 44010311405424, ведно със законната лихва
върху сумата 15 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
18.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1587.67 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 5215 лв. за периода
17.02.2017 г. – 17.02.2020 г.
В
исковата си молба ищецът „Д.З.” ЕАД излага, че между него и Н.З. Н. е сключена
автомобилна застраховка „Каско+”, обективирана
в застрахователна полица № 440114031023070/20.06.2014г. по отношение на лек
автомобил „Киа Рио“, с рег. № В , със срок на действие 29.06.2014 г. –
28.06.2015 г. Твърди, че при ПТП, настъпило на 23.08.2014 г. в 18:45 часа, в
гр. Варна, на бул. „Сливница“, до бензиностанция „ОМВ“, са причинени значителни
щети на процесния лек автомобил. Произшествието е
посетено от компетентните органи, за което е съставен протокол за ПТП от
23.08.2014 г. Установено е, че причината за настъпилия пътен инцидент е
неправомерното поведение на ответника, който като водач на застрахованото МПС,
при движение с несъобразена скорост, изгубил управлението над същото и се
врязал с предната му част в разделителните парапети. Поддържа, че И.К. е
нарушил правилата за движение по пътищата, поради което му е съставен АУАН №
528028/23.08.2014 г. В протокола за ПТП е посочено също, че ответникът е
управлявал автомобила, без да притежава свидетелство за управление на МПС като
неправоспособен водач. На 25.08.2014 г. от Т.З.Н., пълномощник на застрахования
собственик, е подадено уведомление за щета до застрахователя, по което е образувана
преписка, заведена под № 44010311405424. Представено е удостоверение от Трето
РУП Варна, в уверение на това, че на 22-23.08.2014 г. неизвестно лице е отнело
управлявания от Т.Н. лек автомобил „Киа Рио“, собственост на Н.З.Н., паркиран
на паркинг пред бл. 108, в ж. к. „Младост“, гр. Варна, като в резултат на ПТП е
последвала повреда на процесното МПС. Излага, че с
влязла в сила присъда № 376/20.10.2015 г. по НОХД № 2935/2015 г. по описа на
ВРС ответникът, като подсъдим, е признат за виновен за това, че на 23.08.2014
г. в гр. Варна, като непълнолетен, след като е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, противозаконно е отнел чуждо
МПС – „Киа Рио“, рег. № В , от владението на Т.З.Н., ползваща автомобила с
пълномощно от собственика Н.З.Н., без нейно съгласие, с намерение да го ползва,
като е последвала повреда на МПС, поради което и на основание чл. 346, ал. 2,
т. 1, пр. 1 вр. ал. 1 вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 58А, ал. 4 вр. чл. 55, ал.
1, т. 2, б. „Б“ НК му е наложено наказание „Пробация“.
Посочва, че на 25.08.2015 г. е извършен първоначален оглед на застрахования
автомобил, а на 04.09.2014 г. – повторен такъв. Твърди, че в случая е налице
тотална щета, поради което е определено и съответно застрахователно обезщетение
в размер на 5200 лв. Поддържа, че сумата е заплатена по посочена от
упълномощеното лице Т.Н. банкова сметка ***.02.2015 г. Посочва, че за
образуваната преписка по щета са извършени ликвидационни разноски в размер на
15 лв. Твърди, че с факта на заплащане на обезщетението е встъпил в правата на
застрахования собственик срещу причинителя на вредата. На последния е изпратена
регресна покана, получена от него лично на 16.04.2015
г., но до настоящия момент регресната претенция на
дружеството не е удовлетворена. По изложените съображения моли предявените
искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И.Р.К.,
чрез назначения му особен представител – адв. А.А.. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност
на предявените искове. Оспорва исковете по основание и размер. Счита, че няма
валидно плащане на сумата по определеното застрахователно обезщетение,
доколкото представеният платежен документ – нареждане за групово плащане, не
съдържа необходимите реквизити на банката /референтен №, печат, подпис на
служител и т. н./. Излага, че сумата, посочена в исковата молба, се основава на
възлагателно писмо от 01.09.2014 г. до „доверен
сервиз“ за извършване на ремонт на МПС до сервиз САЦ Варна, но работната карта,
приложена в исковата молба, е издадена от друг сервиз, без подписи и печати на
съставил и одобрил. Ето защо оспорва размера на иска. Счита, че доколкото
ответникът е бил осъден за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 вр. ал. 1 в чл. 43, ал. 1, т. 3 НК, то ищецът е следвало да
ангажира доказателства дали лицето е възстановило щетите по НОХД № 2935/2015 г.
по описа на ВРС, което е от съществено значение за основателността на исковата
претенция и нейния размер. Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание на 18.03.2021 г. ищецът се представлява от адв.
П.П.-Д., която поддържа становище за основателност на
исковите претенции и моли същите да бъдат уважени.
Ответникът се представлява от назначения
особен представител – адв. А. Х.. Поддържа становище
за неоснователност на предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 213, ал. 1, изр. първо КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на така предявените искове е необходимо ищецът при условията на
пълно и главно доказване в процеса да установи
наличието на валидно облигационно правоотношение между него и собственика
на увредения автомобил по сключен
договор за застраховка „Каско”, с включено покритие на осъществения
риск, със срок на действие,
покриващ датата на застрахователното събитие; обстоятелството, че на сочената
дата е настъпило застрахователно събитие, вина за което има
ответникът, както и че вследствие на
събитието са настъпили твърдените имуществени вреди по вид и размер
върху автомобила; наличието на причинно-следствена връзка между събитието
и вредоносния резултат, че е заплатил дължимото застрахователно обезщетение в полза на застрахования, съответно в полза на упълномощено от него лице,
в резултат на реализираното ПТП, че е изпратил съответна регресна покана до ответника, както
и какъв е размерът на претендираното обезщетение за забава.
По иска с правно основание чл. 213, ал. 1, изр. първо КЗ /отм./:
От представената застрахователна полица № 440114031023070 се установява, че лек автомобил „Киа Рио”, с рег. № В , е застрахован по застраховка „Каско+”, клауза „пълно каско”, при застрахователя „Д.З.” ЕАД, със срок на действие 29.06.2014 г. – 28.06.2015 г.
Видно от свидетелство за регистрация, част I, собственик на посочения автомобил е Н.З.Н. Същият надлежно е упълномощил Таня Захариева Николова с правата да управлява автомобила на територията на страната и в чужбина, включително с правата да го представлява пред застрахователни дружества, като сключва всякакъв вид застраховки на автомобила, получава застрахователни суми и обезщетения и подписва всякакви документи, свързани със застраховката на автомобила.
Именно упълномощеното лице Т.Н. на 25.08.2014 г. е подало уведомление за щета № 44010311405424 по застраховка Каско+ за това, че на 23.08.2014 г. около обяд установила, че автомобилът, който била паркирала в ж. к. „Младост“, пред бл. 109 до вх. 9, липсва. Уведомила полицията. Вечерта около 19:00 часа й се обадили от III РПУ, че автомобилът е намерен при ПТП, като водачът е задържан.
От представения протокол за ПТП № 1507316/23.08.2014 г. се установява, че на същата дата, в гр. Варна, бул. „Сливница“ до бензиностанция OMV, лек автомобил „Киа Рио“, с рег. № В , управляван от ответника И.Р.К., се блъска в метална разделителна ограда.
Предвид уведомлението за настъпилата щета, при застрахователя са съставени и съответни описи на уврежданията от 25.08.2014 г. и 04.09.2014 г.
Съгласно заключението на вещото
лице по приетата САТЕ, при процесното ПТП, настъпило
на 23.08.2014 г., са причинени значителни щети на лек автомобил „Киа Рио“, рег.
№ В . Произшествието е било посетено от компетентните органи, за което е бил
съставен протокол за ПТП. Установено било, че причината за настъпилия пътен
инцидент е неправомерното поведение на ответника, който като водач на
застрахованото превозно средство, при движение с несъобразена скорост, изгубил
управление над същото и се врязал с предната му част в разделителни парапети. И.К.
нарушил правилата за движение по пътищата, за което му бил съставен АУАН №
528028/23.08.2014 г. Вещото лице отбелязва още, че в протокола за ПТП е
посочено също, че ответникът е управлявал моторното превозно средство, без да
притежава свидетелство за управление на такова, като неправоспособен водач.
Между механизма на пътния инцидент и щетите, които са нанесени и описани на лек
автомобил „Киа Рио“, рег. № В, е налице причинно-следствена връзка. В този
смисъл са и обясненията на вещото лице, дадени в проведеното на 07.01.2021 г.
открито съдебно заседание по делото.
В производството не е спорно, а и от материалите по изисканото НОХД № 2935/2015 г. по описа на ВРС, ХХVII състав, е видно, че подсъдимият И.Р.К. е признат за виновен в това, че на 23.08.2014 г. в гр. Варна, като непълнолетен, след като разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил „Киа“, модел „Рио“, с рег. № В, от владението на Т.Н., ползваща автомобила с пълномощно рег. № 5109/20.07.2011 г. от Н.З.Н., без нейно съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на моторното превозно средство на обща стойност 4836.49 лв., поради което и на основание чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 58А, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б“ НК му е наложено наказание Пробация.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Предвид изложеното, съдът приема, че в случая може да се направи обоснован извод, че виновен за настъпилото ПТП е именно ответникът. Установена по категоричен начин е и наличието на пряка причинно-следствена връзка между събитието /настъпилия инцидент/ и вредоносния резултат /уврежданията по автомобила/.
Според вещото лице инж. Х.К. по изслушаната САТЕ, размерът на средствата, необходими за отстраняване на причинените щети по автомобила, в това число за части, труд и материали, възлиза на сумата 5810.24 лв. Действителната стойност на лек автомобил „Киа Рио“, рег. № В, към 23.08.2014 г. е била 6382 лв. Претендираните разходи/ликвидационни разноски от 15 лв. за оглед и експертиза съответстват на размера на обичайните такива за този род дейности. По смисъла на закона е налице тотална щета.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 4 вр. ал. 3 КЗ /отм./ тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишават 70 на сто от действителната му стойност.
Именно като такава застрахователят е ликвидирал процесната щета № 44010311405424. Направена е преценка, че предвид повредите по автомобила и с оглед изготвената калкулация за определяне стойността на ремонтно-възстановителните дейности, евентуален ремонт на автомобила е икономически нецелесъобразен. Определеното за изплащане обезщетение е в размер на 5200 лв.
Във връзка с направените оспорвания от процесуалния представител на ответника относно реално извършеното плащане в полза на правоимащото лице в производството е изслушано заключението на вещото лице Р.С. по назначената първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. От същото се установява по категоричен начин, че заплатената сума в размер на 5200 лв. от страна на ДЗИ по щета № 44010311405424 е в полза на Т.З.Н. по банкова сметка *** ***. Ето защо и доколкото именно това лице е надлежно упълномощено от собственика на процесния автомобил да получава застрахователни обезщетения, съгласно коментираното по-горе в изложението пълномощно, съдът приема, че плащането е валидно, а възраженията в тази връзка – неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ
/отм./ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
По изложените съображения съдът
приема, че предявеният иск е основателен. Установени са всички необходими
предпоставки за ангажиране на регресната отговорност
на ответника. По отношение на размера съдът приема, че претенцията следва да
бъде уважена изцяло – за сумата 5200 лв., каквото е действителното заплатеното
на пострадалия обезщетение /която сума е по-малка от посочените в заключението
по САТЕ суми – 5810.24 лв., необходима за ремонт на автомобила и 6382 лв. –
действителната му стойност към датата на ПТП/, както и за сумата 15 лв.,
представляващи сторените ликвидационни разноски по процесната
щета.
Предвид направените изводи за
основателност на предявения иск следва да бъде уважено и искането за присъждане
на законна лихва върху главницата в общ размер от 5215 лв., считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 18.02.2020 г. до окончателното й
изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. Именно тази хипотеза е относима
и в настоящия случай.
Застрахователят „Д.З.” ЕАД е изпратил регресна покана до И.Р.К., получена от него лично на 16.04.2015 г., видно от отбелязването върху известието за доставяне, с молба за възстановяване на претенция по щета № 44010311405424 в общ размер от 5215 лв., включваща стойността на щетата – 5200 лв. и ликвидационни разходи – 15 лв. Предоставен е петнадесет дневен срок за доброволно изпълнение.
Ето защо следва да се приеме, че с изтичането на този срок длъжникът е изпаднал в забава за плащане на дължимите суми. В случая обаче претенцията на ищеца касае единствено периода 17.02.2017 г. – 17.02.2020 г. За този период размерът на дължимото обезщетение за забава върху главницата в общ размер от 5215 лв., изчислен с помощта на програмния продукт „Апис Финанси“, възлиза на сумата 1587.66 лв. До този размер така предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. За разликата над 1587.66 лв. до претендираните 1587.67 лв. исковата претенция подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на спора и обстоятелството, че искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен само за сумата 0.01 лв., разноски в настоящото производство следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият претендира присъждане на държавна такса – 272.11 лв., депозит вещи лица – 460 лв., депозит за особен представител – 300 лв., както и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 990 лв., като представя и съответни доказателства за извършване на тези разходи. От страна на назначения особен представител на ответника е направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, като взе предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, броя и вида на проведените искове – 2 бр., проведените по делото открити съдебни заседания – 3 бр., ангажирания в производството доказателствен материал /в това число съдебна автотехническа и съдебно-счетоводна експертизи/ и минималния размер на дължимото възнаграждение – 670.13 лв., изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приема така направеното възражение за частично основателно. Претендираното възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата 850 лв., като при определяне на конкретно дължимия адвокатски хонорар съдът съобрази и проявената от процесуалния представител на ищеца активност /в това число лично явяване в проведените по делото 3 открити съдебни заседания/, както и разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от цитираната по-горе Наредба, съгласно която при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. По изложените съображения съдът намира, че в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 1882.11 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Р.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Д.З.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата
5200 лв. /пет хиляди и двеста лева/, представляваща застрахователно обезщетение,
определено и изплатено от ищеца за тотална щета на лек автомобил „Киа Рио“, с
рег. № В , причинена при ПТП от 23.08.2014 г. в гр. Варна, на бул. „Сливница“,
причинено по вина на ответника, което обезщетение е заплатено по застраховка „Каско+”, обективирана в
застрахователна полица № 440114031023070/20.06.2014 г., в полза на ползвателя
на лек автомобил „Киа Рио“, с рег. № В –
Т.З.Н., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.02.2020 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 213, ал. 1, изр. първо КЗ /отм./; сумата 15 лв. /петнадесет лева/,
представляваща разноски по ликвидация на щета № 44010311405424, ведно със законната лихва върху сумата
15 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.02.2020 г.
до окончателното й изплащане, на основание чл. 213, ал. 1, изр. първо КЗ /отм./,
както и сумата 1587.66 лв. /хиляда
петстотин осемдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата в общ размер от 5215 лв.
за периода 17.02.2017 г. – 17.02.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1587.66 лв. до претендираните
1587.67 лв.
ОСЪЖДА И.Р.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Д.З.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***.11 лв. /хиляда
осемстотин осемдесет и два лева и единадесет стотинки/, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: