ПРОТОКОЛ
№ 185
гр. Силистра, 04.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Т.а В. В.
Членове:Добринка С. Стоева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
Сложи за разглеждане докладваното от Т.а В. В. Въззивно гражданско дело
№ 20233400500188 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ: С. Р. М. – редовно призован, явява се лично и
с АДВ. Т. С., надлежно упълномощен и приет от съда.
ОТВЕТНИК ПО ЖАЛБАТА: Г. Н. А. – редовно призована, явява
се лично.
ОТВЕТНИК ПО ЖАЛБАТА: Н. С. Х. – редовно призован, не се
явява. За него се явява АДВ. Ж. А. В. от АК - Варна, надлежно
упълномощена и приета от съда.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. С. – Моля да се даде ход на делото.
АДВ. В. – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото:
С Определение №261/25.05.2023г. по настоящото дело съдът е
изготвил проекто доклад.
АДВ. С. – Запознати сме с определението. Нямаме възражение по
доклада, да се приеме.
АДВ. В. – Запознати сме с определението. Нямаме възражение по
доклада, да се приеме.
С оглед изявлението на процесуалните представители на страните,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
Да се счита, че доклада по делото е направен с проектодоклада в
Определение №261/25.05.2023 година, постановено по настоящото дело.
АДВ. С. – Поддържаме жалбата си. Нямаме доказателствени
искания.
АДВ. В. – Считаме жалбата за неоснователна.
Представям и моля да приемете като доказателство експертно
решение на ТЕЛК на Н. Х., което е издадено след първоинстанционното
производство. От него е видно, че доверителят ми е със 100% чужда помощ.
АДВ. С. – Нямам възражение по приемането му.
СЪДЪТ счита, че следва да приеме доказателството, тъй като няма
2
преклузия по чл. 266 от ГПК по отношение на него. Експертното решение на
ТЕЛК е издадено за 100% инвалидност на Н. Х. след последното съдебно
заседание пред Районния съд, поради което СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и прилага като надлежно доказателство по делото
представеното в днешното съдебно заседание от адв. В. копие от Експертно
решение на ТЕЛК от 13.02.2023г. на Н. С. Х..
АДВ. С. – Нямаме други искания.
АДВ. В. – Нямаме други искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. С. – Уважаеми Окръжни Съдии, в крайна сметка въззивната
жалба, която е адресирана до Вас, крие в себе си твърде спорни въпроси,
които, надявам се, Вие ще обсъдите и ще решите съответно с Вашите
разбирания за действителната воля на законодателя закрепена в чл.227, ал.1,
б.В и чл.227, ал.2 от ЗЗД. Признавам, че при изписване на въззивната жалба
съм направил сравнителен исторически анализ, както на общия
правоприемник, така и на частния правоприемник при сключен договор за
дарение. Сам по себе си договорът за дарение като наименуван договор е един
от най – любопитните в материята на облигационното ни право, но неговият
анализ не е бил толкова чест предмет, както на отделни съдебни решения така
и на съдебна практика, като тълкувателни решения на ВКС. Бих искал да Ви
спестя това, което е написано във въззивната жалба, но главната насока в нея
3
е първоначалната предпоставка за дирене на точно прилагане на закона, а
именно аналогията, която се налага между разпоредбите на ЗН и ЗЗД, които
са приети в един исторически момент, сравнително близък като години –
1947г. – 1950г. на база нормативния акт. В опита си да анализирам
действителната воля на законодателя аз достигнах до извода и моля Вие да го
обсъдите, че предпоставка за отмяна на договор за дарение е престъпление,
което е осъществено от надарения по отношение на дарителя или на членове
на неговото семейство.
Това, което искам да добавя в рамките на съдебния спор пред Вас, е,
че дори да игнорираме подобен подход при дирене на действителната воля на
законодателя, Вие следва да се съобразите с други предпоставки в изводите
на всеки един правораздавателен орган. И първата предпоставка, на която,
според мен, трябва да се спрете, е в закона за нормативните актове и в указа
за неговото прилагане. След като един правен термин е употребен в
специалния закон, в който се намира неговата главна уредба, правното
явление следва да се прилага като съдържание във всеки един случай, в който
законодателят е използвал термина. В случая за термина, за който говоря е
т.нар. издръжка. Ако ние последователно прилагаме ЗДД, тогава попадаме на
термина „издръжка“ и онова съдържание, което се разкрива в СК. Не е трудно
да се забележи, че издръжката като елемент на правоотношение възниква
между лица в строга последователност и предпоставка на нейното
съществуване. Аз не бих казал, че конкретно за това кой дължи издръжка на
ищеца в производството е изследвано от Районния съд, но ако ние проследим
поредността на задължените лица, ще се окаже, че моят доверител по никакъв
начин не може да бъде адресат на това задължение. Ако имаме подобно
ограничение се натъкваме на практиката на ВС, тъй като тя по мое мнение
въвежда повече неяснота отколкото последователно и аргументирано
тълкуване и прилагане на действителната воля на законодателя.
ВКС говори за трансформация на морално задължение в правно. По
мое мнение ВКС въвежда непознат източник направен дълг, който не е
упоменат в общата част на ЗЗД, а и не е бил предмет на самостоятелно
изследване от теорията. Сама по себе трансформацията означава, че етични
норми се превръщат в правни при определени предпоставки, които обаче не
са елемент от обективното ни право.
4
Наред с това, в случай че приемем орала за правна норма, то
анализът на нравствените правила следва да бъде използват от вас и пир
определяне на т.нар. обичайни дарения, които са споменати от закона без
легална дефиниция или друга отправна точка различна от нравствените
правила. С други думи, етичните норми общоприетото и трайно установеното
би следвало да са критериите за дефиниране на понятието обичайно дарение,
наред с предпоставките за т.нар. трансформация на моралния дълг в правен.
АДВ. В. – Уважаеми Окръжни Съдии, с оглед съвкупната преценка
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, Районен съд
Силистра намира за установено от страна на ищеца, че същият трайно се
нуждае от издръжка. От приложените медицински документи се установява,
че Н. се намира във влошено здравословно състояние – наличие на мозъчен
инфаркт, други първични гонартрози, двустранна невросензорна загуба на
слуха, 100% инвалидност с чужда помощ, имаме решение на ТЕЛК.
Предвид това и с оглед приложените разходни документи и
дадените свидетелски показания, доказано се явява и поддържаното от нас, че
е налице ежемесечна нужда от закупуване на лекарства, същевременно
заплащане на болногледач, на стойност около 400 лева и най – вече
желанието му да бъде настанен в социален дом, миналата година ни искаха
към 1000лева, сега може и да са повече.
Твърдените от свидетелите на ищеца в режим на водене се
установява, че дареният имот и от декларацията, заверена впоследствие, в
който ищецът не е запазил пожизнено право на ползване, оставен без пари, не
е получавал пенсията си, същата е теглена от С. с банкоматна карта, вижда се
от приложеното банково извлечение от движението по сметката.
Н. е в напреднала възраст, няма други имоти, от които да реализира
доходи или да има други приходи или източници на доходи, освен пенсията
му в размер на 609лева. Според Националния статистически институт
потребителския паричен разход за едно лице през първото тримесечие на
2023г. е 2141,68лева или 713,89лева месечно, което води до извода, че
остатъкът от пенсията на дарителя не е достатъчна за задоволяване на
неговите нужди е която нужда се явява трайна с оглед напредналата му
възраст, влошено здравословно състояние и липса на годен за живеене
5
собствен имот или източник на други приходи.
Видно от изявлението на самия ответник, а и от отбелязването върху
приложената към исковата молба покана, дарителят е поискал от дарения
месечна издръжка от 400лева. Твърденията в отговора на исковата молба, че
ответникът е оказал помощ на дядо си, когато му е поискана, не се подкрепят
от събраните по делото доказателства и се опровергават от свидетелите Г, И и
неговия брат.
По делото липсват и доказателства, които да подкрепят
поддържаното от дарения, че има лични проблеми и няма финансови
възможности да дава издръжка. Същият се занимава с ремонт на
селскостопанска техника, извозване на работници до Франция и Германия.
Още повече от показанията на ответника безспорно се установява, че той,
докато е бил в Турция, се прибирал с пълни чанти към България, като
ответникът полага дължимите грижи за семейството си, без да е споделял или
да е имало индиции да има финансови затруднения. Следва да се отбележи и
обстоятелството, че по делото се установява, че ответникът живее в собствен
имот в Иширково и има други земеделски имоти при справка в АВ – имотния
регистър, което също е индиция, че същият не е обективно затруднен да даде
на дарителя исканата издръжка, има и друг имот в Иширково – къща и двор,
отделно ниви в същото село.
Предвид на това, че в случая не са налице обективни обстоятелства,
обосноваващи отказа на дарения да даде поисканата издръжка, поради което
същият е проявил непризнателност към дарителя, и направеното дарение
следва да бъде отменено до поисканите 4/6 ид.части от имот с кад.№571,
кв.48 и ниви от 6 дка в с. Иширково същото землище. С отмяна на дарението
отпада и основанието, въз основа на което дареният владее имота и същият
дължи връщане на подареното имущество, поради което основателно се явява
и претенцията на ищеца по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, за осъждането на
ответника да върне на ищеца процесните 4/6 ид.ч. от имота и двата
земеделски имота – ниви от по 3 дка.
Искът по чл. 227, ал.1, б. В от ЗЗД не е за издръжка – надареният не
може да бъде осъден да я дава до размер на подареното, но недаването й
доказано необходимата на дарителя и поискана сума до този размер води до
отмяна на дарението по иска с правно основание чл. 227, ал.1, б. В от ЗЗД, за
6
да се избегне неоснователното обогатяване на дарения за сметка на
нуждаещия се дарител.
Въз основа на приетата за правилна практика на ВКС постановява
решението си по делото, а именно: По делото е установено, че дарителят е
изпаднал в трайна нужда от издръжка като възрастен – роден 1933г. и много
болен със 100% нетрудоспособност, доказано и с медицинската експертиза на
първа инстанция, необходим е придружител, с доход от 609лева е
невъзможно да се гледа този болен човек. Поискал е издръжка от надарения,
доказано е с необходимите обратни разписки, които са приложени по делото.
Издръжката се дължи в пари, затова кредиторът не е длъжен да приеме
предложеното му друго, в случая личните грижи на надарения, които
дарителят отказал, поради влошените им отношения – Решение
№141/10.03.2010г. по гр.д.№29510/2008г. на ВКС трето г.о.
По отношение на срока от кога тече лихвата от поканата, в този
смисъл е Решение №186/25.10.2017г. по гр.д.№5147/2016г. на ВКС, четвърто
г.о.
Поддържам становището, което подробно съм изложила пред първа
инстанция и моля съдът да отхвърли жалбата на С. по отношение на 4/6 ид.ч.
от недвижимия имот с пл.№571, кв.48, както и ниви с площ от 6 дка,
находящи се в землището на с. Иширково.
Също така моля да ни присъдите разноските пред двете инстанции.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Заседанието приключи в 10.30аса.
Протоколът е воден в съдебно заседание и изготвен на 06.07.2023г.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7
8