№ 398
гр. Петрич, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20231230200490 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-0314-000492 от 15.09.2022 г., издадено
от началник на РУ Петрич при ОДМВР Благоевград, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, на Ц. Н. Ф., с ЕГН-********** от село Т. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и наказание лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен от НП е останало наказаното лице, което, който го обжалва в срок. В жалбата
излага съображения против обжалвания акт. Твърди се, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. Твърди се, че материалният закон бил приложен неправилно, като при
издаване на акта твърди допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че не е
извършил визираното в АУАН и в НП административно нарушение и не следва да понесе
съответната административно-наказателна отговорност. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. Представлява се от
адв. Я. Т. от АК - Благоевград, която поддържа жалбата и иска отмяна на процесното
наказателно постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание и не взема становище по жалбата. В придружителното писмо към
административно-наказателната преписка завява несъгласие с жалбата и иска
потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 31.01.2022 г., в 15:18 ч., в гр. Петрич, по ул.“Цар Симеон“ посока ресторант „Рай“,
1
жалбоподателят управлявал лек автомобил „А.Р.", с рег. №*****, собственост на С.А, с ЛНЧ
****** от село Т.. Пред Дом №54 на същата улица Ц. Ф. бил спрян за проверка от екип на
контролните органи по движение по пътищата в състав А. Д. К. – мл.автоконтрольор при
ОДМВР – Благоевград, сектор Пътна полиция Благоевград и Я. Д. П. – служител в сектор
„Пътна полиция“, при която се установило, че регистрацията на съответното МПС е
прекратена служебно, съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 26.01.2022 г. На
основание чл.143 ал.15 от ЗДвП. На място бил съставен АУАН серия GA №567409, който
бил връчен на жалбоподателя срещу подпис. Материалите от проверката, ведно с тези,
събрани по образуваната по случая в РУ –Петрич преписка №314р-3423/2022 г. по описа на
РУ - Петрич били докладвани в ТО – Петрич при РП - Благоевград, като бил постановен
отказ за образуване на досъдебно производство от 31.08.2022 г. с постановление на
прокурор от РП по приписка вх.№2026/2022 г., с което материалите по преписката са
изпратени на началника на Ру –Петрич за сведение и налагане на административно
наказание по реда на ЗДвП.
Въз основа на материалите по преписката, началникът на РУ – Петрич издал обжалваното
(НП) № 22-0314-000492 от 15.09.2022 г., издадено от началник на РУ Петрич при ОДМВР
Благоевград, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, на Ц. Н. Ф., с
ЕГН-********** от село Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни
доказателствени средства и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК,
като намери, че същите са достатъчни за изясняване на обективната истина по делото.
Съдът намира, че няма никакъв спор за фактите между страните, а всички доказателствени
източници са абсолютно непротиворечиви и дават пълна картина за процесните събития.
Ето защо, съдът кредитира с доверие цялата събрана по делото доказателствена съвкупност
и намира, че не е нужно да излага подробни мотиви защо.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което същата е допустима. Нарушението е
констатирано и административното наказание е наложено от лица, разполагащи със
съответната материална компетентност.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна поради следните съображения:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения -
описанието на нарушението не отговаря на минималния стандарт за това, визиран в ЗАНН,
а същото е и субективно несъставомерно. Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП сочи, че
2
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Съдът намира, че АНО следва да посочи, кога е подадена информацията за процесното
МПС, както и кога е уведомен собственикът на последното, защото тези обстоятелства
подлежат на доказване в производството и пряко касаят съставомерността на деянието. В
случая, в НП не е посочено кога е уведомен собственикът за прекратената регистрация. При
непосочването на тези факти, нарушителят е поставен пред неясно обвинение, което
нарушава правото му на защита.
Отделно от това, в нарушение на процесуалните правила в атакуваното наказателно
постановление липсва съществен реквизит, а именно дата на извършване на нарушението, а
липсата на времева рамка на повдигнатото административно обвинение води до неяснота на
същото и е съществено процесуално нарушение, защото на собствено основание ограничава
правото на защита на нарушителя.
По делото не е доказано по никакъв начин дали жалбоподателят е знаел за служебното
прекратяване на регистрацията на този автомобил. Това означава, че АНО не е доказал, че
деецът е съзнавал, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация. Нещо в повече,
по делото се установи противното – разпитаният свидетел Я. П. изрично заявява, че още на
място при установяване на нарушението, жалбоподателят заявил, че няма знание за
прекратената регистрация на автомобила. А за да научи този факт, жалбоподателят (явяващ
се трето лице, различно от собственика на автомобила) същият следва да е станал известен
на собственика, предоставил му за управление този автомобил, предвид липсата на
публични регистри или каквато и да е публична информация относно датата на прекратяване
на регистрацията на МПС и основанието за това. От изрично заявеното от АНО с
депозирано писмо вх.№10247/22.11.2023 година се установява, че собственикът не е
уведомен за прекратената регистрация. (лист 57 от делото). От тук пък следва извод, че
нарушението не е извършено виновно, защото не е установено, че деецът е знаел за
прекратяването на регистрацията. А щом не е извършено виновно и деецът е физическо
лице, това деяние не е административно нарушение и е незаконосъобразно да се ангажира
отговорността на водача.
Горните изводи водят съда до извод, че НП е незаконосъобразно и като такова следва да се
отмени изцяло.
С оглед изхода от спора основателна се явява претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, които по аргумент от чл.63д
ЗАНН се присъждат по реда на АПК. В тази връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Доколкото жалбоподателят е претендирал разноски и не е налице
възражение за прекомерност, то такива следва да се присъдят в искания от жалбоподателя
3
размер от 400 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-0314-000492 от
15.09.2022 г., издадено от началник на РУ Петрич при ОДМВР Благоевград, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, на Ц. Н. Ф., с ЕГН-********** от
село Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и наказание
лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 (шест) месеца, за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Благоевград да заплати на Ц. Н. Ф., с ЕГН-********** от село Т.
сумата от 400 лева сторените от него деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Благоевград, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
4