Р Е Ш Е
Н И Е №
260866
гр. Пловдив, 02.07.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд,въззивно
гражданско отделение,V гр.състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети април,през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СВЕТЛАНА СТАНЕВА
при
участието на секретаря Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя
в.гр.д.№ 512/21г.по описа на ПдОС,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по
въззивна жалба,подадена от А.О.Н.,ЕГН-**********,чрез особения й представител
адв.М.П. против Решение № 261725/16.11.20г.,постановено по гр.д.№ 1186/20г.по
описа на ПдРС,8-ми гр.с.в частта му,с която е признато за установено по
отношение на А.О.Н.,че същата дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.–Париж,
Франция,рег.№ *********,чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.–Клон
България-гр.София,ЕИК-*********,със седалище гр. София сумата от 5 781,97лв.–главница,дължима
по Договор за потребителски заем № PLUS-15075825/31.07.2017г.;сумата
от 1 134,76лв.- възнаградителна лихва за периода 20.09.2018г. 09.04.2019г.;сумата
от 525,20лв.мораторна лихва за периода 20.10.2018г.-11.09.2019г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от датата на постъпване на Заявлението
в съда- 26.09.2019г.до окончателното погасяване,които суми е било разпоредено
ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 9374/25.10.2019г., издадена по ч.гр.дело № 15293/2019г. по
описа на ПдРС,21-ви гр.с.,както и в частта за разноските.
Във въззивната жалба се излагат съображения за
неправилност на съдебния акт в
атакуваните му части и се иска отмяната му.Твърди се,че решението страда от
съществен порок-липса на мотиви,които да
го обосноват и не са обсъдени всички доводи на
Н. в отговора й на исковата молба.
Въззиваемата по въззивната жалба страна- „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А.–Париж, Франция,рег.№ *********,чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А.–Клон България-гр.София,ЕИК-********* чрез пълномощника
си юрск.Н.М. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по
съображения,изложени в писмен отговор.Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства и становищата на страните,съдът приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена против
обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано
лице, което има интерес от обжалването,поради което същата се явява допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Като съобрази доводите на
страните,съгласно правилата на чл.235,ал.2 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК,и
предвид релевираните в жалбата въззивни основания,настоящата съдебна инстанция
приема за установено следното:
Не е спорен въпросът,че на 31.07.17г.между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД като кредитор и ответницата А.О.Н. като кредитополучател е бил сключен
договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15075825,с който дружеството-заемодател
е предоставил на заемателя сумата от 6000лв.,към която сума е прибавена
еднократна такса ангажимент в размер на 210лв.,както и сумата от
2016лв.застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“,при
ГПР-45,24% и лихвен процент от 35,94%.Така общият размер на сумата,която
ответницата се е задължила да върне, е 15 256,80лв.на 60 месечни
погасителни вноски от по 254,28лв.
Ищцовото дружество твърди,че
ответницата е погасила 12 месечни вноски към 20.09.18г.,след което е
спряла плащането.Позовава се на
предсрочна изискуемост на вземането,което станало такова при условията на
договора към 20.10.18г.,към която дата
неизплатеният остатък от заема в размер на 10 794,24лв.станал
изискуем в целия му размер.До длъжницата била изпратена покана на адреса,който
декларирала в договора съгл.чл.10 от договора.За събиране на вземането си ищецът подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК,като с издадената заповед по чл.410 заявлението
било уважено до размер на 5781,97лв.главница,1134,76лв.възнаградителна лихва за
периода 20.09.2018г. 09.04.2019г.; 525,20лв.мораторна лихва за периода
20.10.2018г.-11.09.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
датата на постъпване на Заявлението в съда- 26.09.2019г.до окончателното
погасяване.
В писмения
си отговор ответницата чрез назначения й особен представител адв.М.П. е
направила възражения в три насоки:липсвали доказателства,че Н. е получила
отпуснатата й сума по кредита;не
получила покана,че кредита е обявен за предсрочно изискуем,поради което
вземането не било станало изискуемо;позовава се на нищожност на клаузите за
договора за кредит за покупка на застраховка поради заобикаляне на закона и на
клаузата за такса ангажимент.
По делото
са представени писмени доказателства,изготвена е и е приета неоспорена ССЕ с
в.л.М.М.,която е отговорила на въпроса усвоен ли е кредита по договора за
потребителски паричен кредит и какъв е размерът на задължението на ответницата
към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда.
Районният съд е приел,че ответницата
е получила поканата,с която е уведомена за настъпилата предсрочна
изискуемост,връчена на 09.04.19г.на лице,живущо на посочения от самата
ответница адрес,който се оказал неин постоянен и настоящ такъв според служебно
изготвената справка по ГРАО.
Първостепенният съд изобщо не
обсъдил възраженията на ответницата
относно твърдяната от нея нищожност на клаузите
в договора досежно такса ангажимент и договора за кредит за покупка на
застраховка,въпреки че нормите,уреждащи материята за неравноправния характер на
клаузи в потребителски договор,са повелителни,поради което по отношение да тях
намират приложение дадените разрешения в т.1 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.Според цитираната т.1от ТР
№1/13г. обаче и въззивният съд,при проверка на правилността на
първоинстанционното решение може да приложи императивна материалноправна
норма,дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
ПдРС е уважил претенцията на ищеца в пълен размер за
главницата-5781,97лв.,а за възнаградителната лихва-до размера,присъден със
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК-1334,76лв.,както и частично е уважил
претенцията за мораторна лихва до размер на 525,20лв.
Изводите на първоинстанционния съд,с
изключение на тези досежно възнаградителната лихва,са изцяло неправилни и
немотивирани.
На първо място неоснователно е
възражението на ответника,че не е получил сумата по отпуснатия му кредит.Това
се опровергава от заключението на
ССЕ,според която сумата от 6000лв.е усвоена от Н. в пълен размер с пл.нареждане
от 01.08.17г.
Основателно е обаче възражението на
ответницата,че не е уведомена за предсрочната изискуемост на вземането на
ищеца.В тази връзка неправилно ПдРС е
приел,че Н. е била редовно уведомена на посочения от нея в договора адрес,който
бил нейният постоянен и настоящ такъв.Съгл.чл.9 от договора за кредит всички
съобщения с изявления на кредитора,отправени към кредитополучателя,се считат да
получени и узнати от кредитополучателя,ако бъдат изпратени на адрес,предоставен
от кредитополучателя.Кредитополучателят удостоверява чрез подписването на
договора изричното си съгласие за получаване на съобщенията,отправени от
кредитора по начина,описан в предходното изречение.Следователно кредиторът е
бил длъжен да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на
посочения от последния адрес в договора.А видно от договора,адресът на А.О.Н. ***.На
този адрес обаче няма данни по делото
изобщо да е изпращано уведомление от страна на ищеца за настъпилата предсрочна
изискуемост.Действително,ищецът им право
при неоткриване на ответника на посочения от него адрес,да положи усилия да
връчи уведомлението по настоящ или постоянен адрес,но само след като не е
открил кредитополучатиля на посочения от него в договора адрес-гр.Пловдив,ул.“****.По
делото е представена товарителница от 09.04.19г.,от която е видно,че ищцовото
дружество е изпратило покана за предсрочна изискуемост до А.Н. на адрес ***
графа получател фигурира името Г. А. и подпис.Връчването на поканата не е
редовно,защото не е изпратена същата на посочения в договора от самата длъжница
адрес на ул.“****.
При това
положение въззивната инстанция приема,че
Н. не е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост.Това не
означава,че искът следва да се отхвърли изцяло.Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 8/2017г.на
ОСГТК на ВКС предявеният по реда на чл.422,ал.1 от ГПК иск за установяване дължимостта
на вземане по договор за кредит може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо,въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Следователно претенцията на
ищцовото дружество досежно главницата следва да се уважи за падежиралите вноски
към датата на постановяване на настоящото съдебно решение,т.е. за вноските от
20.09.18г.до 20.06.21г.,а не за всички
вноски до изтичане срока на договора на 20.08.22г.,както е приел районният съд.
Настоящата
инстанция намира за основателно и възражението на ответницата за
недействителност на клаузата от договора за потребителски кредит за покупка на
застраховка,по което районният съд не е
изложил никакви мотиви.Видно е от самият договор,а и от заключението на
в.лице,че размерът на кредита за покупка
на застраховка „Защита на плащанията“ се заплаща директно на застрахователния
агент „Директ Сървисис“ЕАД,като посочената сума от 2016лв. е разделена на равен брой вноски и е
част от всяка месечна погасителна вноска.Според ССЕ към дължимата главница е
включена сумата от 201,60лв.,представляваща платена от ответницата главница
застрахователна премия.С плащането на кредита за застраховка по начина,по който
е оформен в договора,се увеличава финансовата тежест за потребителя,тъй като
към всяка от месечните погасителни вноски се прибавя и част от стойността на
сума за сключената застраховка,а освен това се увеличава и размера на общата
сума,дължима от потребителя,като по този начин се цели заобикаляне на закона по
отношение на ГПР,който е определен с императивната норма на чл.19,ал.4 от ЗПК.Поради изложеното съдът приема,че
тази клауза е нищожна,доколкото цели
заобикаляне на закона,като се прикрива,че е надвишен допустимия процент на разходите.Следователно ответницата не дължи
сумата от 201,60лв.,включена към дължимата главница,поради недействителност на
клаузата за покупка на застраховка.
Въззивният съд намира за нищожна на
осн.чл.21,ал.1 от ЗПК и клаузата в
договора за кредит за включване в задълженията на длъжника на еднократна
такса ангажимент в размер на 210лв.,предвид
това,че тя цели заобикаляне на изискванията на чл.10а,ал.2 от ЗПК.Съгласно
чл.10а,ал.1 и ал. 2 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги,свързани с договора за потребителски
кредит,но не и такива за действия,свързани с усвояване и управление на кредита.Видно
от т.2 от договора за кредит таксата ангажимент се заплаща от кредитополучателя,срещу
което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по см.на § 1,т.5
от ЗПК при съдържащите се в този документ условия,размери и срокове.Тъй като определянето
на лихвения процент,включително дали е
фиксиран или не,е свързан със условията на договора,то следва да се приеме,че
касае усвояването на кредита.На основание чл.10а,ал.2 от ЗПК обаче кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,свързани с
усвояването на кредита.Т.е.в настоящия случай,кредиторът не предоставя
допълнителна услуга на длъжника по смисъла на чл.10а,ал.1 от ЗПК,а като изисква
заплащане на разглежданата такса,той реално заобикаля забраната на чл.10а,ал.2
от ЗПК.По тези съображения клаузата от процесния договор за потребителски
кредит в частта относно еднократната такса ангажимент в размер на 210лв.е
нищожна на основание чл.21,ал.1 във вр.с чл.10а,ал.2 от ЗПК.
Така
размерът на главницата,който следва да заплати ответницата за падежиралите вноски,(от
20.09.18г.до 20.06.21г.),и
като се приспаднат сумите по
нищожните клаузи-в размер на 201,60лв.застр.премия и 210лв.такса ангажимент,е
за сумата от 2876,86лв.,за която сума следва да се уважи исковата претенция за
главницата,а не за сумата от
5781,97лв.,както неправилно е приел районният съд.В тази част
първоинстанционното решение следва да се отмени и да се присъди главницата в
размер на 2876,86лв.
Решението в частта за присъдената възнаградителна лихва следва да
се потвърди,доколкото възнаградителната лихва върху главницата от 2876,86лв.е в
размер,по-голям от присъдения със заповедта по чл.410 от ГПК.
С оглед акцесорния характер на
мораторната лихва върху главницата от 2876,86лв.,същата за периода 20.10.18г.-11.09.19г.е
в размер на 261,32лв,изчислена от съда с помощта на он лайн калкулатор.И в тази
част първоинстанционното решение следва да се отмени и се постанови друго с
което да се уважи претенцията за мораторна лихва в размер на 261,32лв.
При този изход на спора ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество разноски съразмерно на уважената
част от исковете в заповедното производство,пред първата и пред въззивната
инстанция (за ДТ,особен представител,юрск.възнаграждение и ССЕ) съобразно
представения списък на разноските в размер на 1487,88лв.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
261725/16.11.20г.,постановено по гр.д.№ 1186/20г.по описа на ПдРС,8-ми гр.с.в
частта му,с която е признато за установено по отношение на А.О.Н.,ЕГН-**********,че
същата дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А.–Париж, Франция,рег.№
*********,чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.–Клон България-гр.София,ЕИК-*********,със
седалище гр. София сумата от 5 781,97лв.–главница,дължима
по Договор за потребителски заем № PLUS-15075825/31.07.2017г.
и сумата от 525,20лв.мораторна лихва
за периода 20.10.2018г.-11.09.2019г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на постъпване на Заявлението в съда-
26.09.2019г.до окончателното погасяване,които суми е било разпоредено
ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 9374/25.10.2019г., издадена по ч.гр.дело № 15293/2019г. по
описа на ПдРС,21-ви гр.с.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.О.Н.,ЕГН-**********,че
същата ДЪЛЖИ НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А.–Париж, Франция,рег.№
*********,чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.–Клон България-гр.София,ЕИК-*********,със
седалище гр. София сумата от 2876,86(две хиляди осемстотин седемдесет и
шест лв.и 86 ст.),представляваща главница,дължима по Договор
за потребителски заем № PLUS-15075825/31.07.2017г.
и сумата от 261,32(двеста шестдесет и един лв.и 32ст.)мораторна
лихва за периода 20.10.2018г.-11.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на постъпване на Заявлението в съда-
26.09.2019г.до окончателното погасяване,които суми е било разпоредено
ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 9374/25.10.2019г., издадена по ч.гр.дело № 15293/2019г. по
описа на ПдРС,21-ви гр.с.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
261725/16.11.20г.,постановено по гр.д.№ 1186/20г.по описа на ПдРС,8-ми гр.с.в
частта му,с която е признато за установено по отношение на А.О.Н.,ЕГН-**********,че
същата дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А.–Париж, Франция,рег.№
*********,чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.–Клон България-гр.София,ЕИК-*********,със
седалище гр. София сумата от 1 134,76лв.-
възнаградителна лихва за периода 20.09.2018г. 09.04.2019г.
ОСЪЖДА А.О.Н.,ЕГН-**********,да заплати
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. – Париж, Франция,рег. № *********, ЧРЕЗ
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. – Клон България - гр. София, ЕИК-*********,направените
разноски в заповедното производство,в първоинстанционното и въззивното
производство в размер на 1487,88(хиляда
четиристотин осемдесет и седем лв.и 88 ст.)за ДТ,особен
представител,юрск.възнаграждение и ССЕ съобразно уважената част от исковете.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: