РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 427
гр. София, 11.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Е. Й. К.
като разгледа докладваното от Е. Й. К. Наказателно дело частен характер №
20221110216613 по описа за 2022 година
след като се запознах с подадената на 30.12.2022 г. от В. Г. С. ЕГН
********** тъжба срещу В. Л. Х. /балдъза/ и А. В. Х. /баджанак/, за
престъпление по „чл.147,ал.1 и чл.148,ал.1,т.1, 2 и ал.2 от НК, чл.20 и чл.21
от НК, чл.81 и чл.82,ал.2 от НПК, чл.36,ал.1 от НПК, чл.115,ал.1 от ГПК,
чл.51, чл.52, чл.53 от ЗЗД“ – „за шест позорни клевети срещу мен, пред
съпруга, деца, внуци, приятели и държавни служители“, „съдържащи се в
документ с наименование „Обяснение“, за които узнал на 18.07.2022 г., въз
основа на която е образувано настоящето НЧХД, намирам следното:
В тъжбата е написано: в посоченото „Обяснение“, дадено по искане от
страна на МВР - 02 РУ-СДВР, който „документ „Обяснение“ е потвърждение
и доказателство за извършени клевети в съдебна зала на СРС, като недоказани
лъжесвидетелствания“ и „във въпросното „Обяснение“ са подписани и
потвърдени пред компетентен орган - ОДМВР-Пловдив, 02 РУ, шест клевети,
които по смисъл са лъжливи преиначаващи истината думи, с които се
набеждава, злепоставя и очерня някой“:
- Клевета 1 – „те /в тъжбата се визират частният тъжител и съпругата
му/ не искат да комуникират по никакъв начин с А. С. /техен син/ и Г. Гр.
/майка на техния внук П. и жена на Ал. С. /“;
1
- Клевета 2 – „мога да кажа, че една от основните теми, които ги
интересува, е финансовата“;
- Клевета 3 – „мога да кажа, че по-скоро баща ми Л. К. /тъст на частния
тъжител и баща на съпругата му, починал на 27.01.2021 г./ имаше убеждения,
че това е по-скоро лична сметка, а не дарителска сметка. Мога да кажа, че
баща ми приживе не ми е предавал никакви парични средства, които да
предам аз, но мога да кажа, че баща ми много плачеше и много беше
разстроен от това, че дъщеря му М. С. /съпруга на частния тъжител/ две
години не искаше да го види и чуе. А той искаше да даде пари лично“;
- Клевета 4 – „мога да кажа, че отношението към Г. Гр. е било по-скоро
агресивно“;
- Клевета 5 – „От Ал. С. знам, че В. С. и М. С. са изискали, а дали да
получили по някакъв начин тези документи, не знам. Но със сигурност знам,
че В. С. и М. С. са се добрали до тази информация, а именно информацията,
че Г. Гр. има проблеми с бременността и износването на дете“;
- Клевета 6 – „В. С. и М. С. обвиняваха Г. Гр., че всички проблеми на П.
идват от това, че Г. Гр. има проблеми с плодовитостта“.
В частната тъжба е написано и „клеветите са извършени пред „децата и
семейството; пред дългогодишни приятели на семейството; пред органи на
реда МВР и прокуратура, по повод разследване на СДВР, 02 РУ, във връзка с
наш сигнал; разпространени са и пред председателя на СРС, чрез
лъжесвидетелстване пред 139 състав на СРС – с клеветите се е целяло да се
препятства правосъдието, като се влияе и на решения на органи на съдебната
власт по дело, в което В. Х. лъжесвидетелстваше в сградата на СРС;
клеветите са потвърдени и пред служители на СРП, на СДВР, на ОДМВР-
Пловдив; клеветите са достояние и на служители към Отдел „Закрила на
детето“ към Агенцията за социално подпомагане“.
С частната тъжба е предявен и граждански иск срещу В. Л. Х. и А. В. Х.
за 1 000 лева за всяка от шестте клевети – общо 6 000 лева – обезщетение за
преживени от частния тъжител неимуществени /морални/ вреди и стрес.
„Гражданският иск е насочен с равна тежест срещу В. Х. и съпруга й А. Х.,
тъй като са по еднакъв начин отговорни като равностойни съпрузи с равни
2
права и задължения и общи грижи за семейството, съгл. чл.13 и чл.14 от СК и
съгласно чл.53 от ЗЗД“, което като аргументи е посочено и относно
предявяване на частната тъжба срещу двамата - В. Л. Х. и А. В. Х..
Към тъжбата са приложени: писмено искане от месец април 2021 г. от
02 РУ-СДВР до 02 РУ при ОДМВР-Пловдив, за снемане на сведение от В. Л.
Х., по конкретно посочени въпроси, във връзка с преписка УРИ №226000-
1682/2021 г., по описа на 02 РУ-СДВР, пр. №344/2021 г., по описа на СРП;
обяснение от 18.05.2021 г. дадено в гр.Пловдив от В. Х., снето от инспектор
Вл. И.; писмо от 16.09.2021 г., изведено деловодно с печат на СРП на
17.09.2021 г., по пр. №344/2021 г. - СРП, от прокурор Д. Кр. до В. Г. С. и М.
Л. С.; издадено на 04.07.2022 г. от съдия М. З.-143 състав, гр.д. №1805/2021 г.
- СРС - трето ГО, съдебно удостоверение на М. Л. С. и В. Г. С., с което да се
снабдят от СРП със заверени преписи от конкретно посочени документи;
искане от 05.07.2022 г. от В. С. и М. С. до СРП за издаване на преписи от
документите, съгласно съдебното удостоверение; постановление от
15.07.2022 г., изведено деловодно с печат на СРП на 18.07.2022 г., по пр.
№344/2021 г. - СРП, от прокурор А. Т., за предоставяне на В. С. и М.С. на
заверени преписи от документи, съгласно съдебното удостоверение; списък
на лица, пред които е наклеветен частния тъжител; банково удостоверение
изх. №244/14.05.2020 г. от „Юробанк България“ АД; вносна бележка за
платена държавна такса.
С оглед посоченото в тъжбата за това, кога частният тъжител е узнал за
описаното в същата, тъжбата е подадена в шестмесечния срок, визиран в
разпоредбата на чл.81, ал.3 от НПК.
Независимо от това обаче, съдията-докладчик счита, че тъжбата не
отговаря на изискванията на чл.81,ал.1 от НПК, по следните съображения:
- написаното в нея се извеждане от обяснението от 18.05.2021 г., дадено
в гр.Пловдив от В. Л. Х., въпреки което обаче, и в противоречие на
императивната разпоредба на чл.35,ал.1 от НК /„Наказателната отговорност е
3
лична“/, частната тъжба „за клевета“ е подадена срещу В. Л. Х. и срещу А. В.
Х., тъй като, според тъжителя, „те са равностойни съпрузи с равни права и
задължения и общи грижи за семейството, съгл. чл.13 и чл.14 от СК, по
еднакъв начин отговорни и към разширеното семейство. Престъпленията
клевети от В. Х. са се случили със знанието, подкрепата и солидарното
участие на съпруга й А. Х., който е имал съответна информация и влияние за
случая, съгл. чл.20 и 21 на НК“;
- инкриминирани в частната тъжба думи, са извадени от съдържанието
на дадено от В. Л. Х. обяснение пред органите на МВР, за които частният
тъжител е посочил, че са потвърждение на казаното от нея пред СРС по
гражданско дело, като самата тя е заявила, че поддържа свидетелските си
показания, които е дала по посоченото дело. Инкриминираните обяснения не
трябва да бъдат разглеждани изолирано от цялото съдържание на заявеното
от В. Л. Х., още повече, че то е отговор на конкретните поставените й
въпроси. Като цяло, фактически обстоятелства, които В. Л. Х. е споменала, и
които са инкриминирани в частната тъжба, тя е обявила, че знае „от Ал. С. и
Г. Гр.“, и „от баща си Л. К.“, поради което и тя не следва да е имала
съмнение, че въпросната информация не съответства или може да не
съответства на истината и респективно не следва да е имала съзнанието, че
заявеното от нея като свидетел по гражданското дело и в даденото
инкриминирано обяснение не е или може да не е вярно. Т.е. В. Л. Х. следва да
е имала увереност в истинността на заявеното от нея, още повече, че като
свидетел по гражданското дело, а и пред органите на МВР /като друг
надлежен орган на властта/, тя е имала отговорността да говори истината, да
не я затаява или премълчава, да не твърди неистини, поради което и в
дадените обяснения не следва да е казала нещо позорно за В. Г. С. и М. Л. С.,
което да е срещу доброто им име в обществото, срещу положителната
обществена оценка за личността им. Отделно от това, някои от
инкриминираните думи са изначално и принципно несъставомерни смислово-
съдържателно за клевета по смисъла на НК – напр. „мога да кажа, че една от
основните теми, които ги интересува, е финансовата“, което априори не е
позорящо, не може да се разбира по принцип като накърняващо добротото
име в обществото и положителната обществена оценка за личността. По
отношение на инкриминираните думи „мога да кажа, че отношението към Г.
4
Гр. е било по-скоро агресивно“ и „В. С. и М. С. обвиняваха Г. Гр., че всички
проблеми на П. идват от това, че Г. Гр. има проблеми с плодовитостта“, за
които В. Л. Х. не е посочила изрично като отговор на поставения й втори
въпрос „Кога, къде, от кого, по какъв начин и др., е възприела факти и
обстоятелства, които са формирали“ това й мнение, същите могат да бъдат
възприети като клеветнически, само ако В. Л. Х. съзнателно е заявила това,
знаейки, че това не отговаря на истината, като умисълът за клевета се
изключва, в случай на нейна уверена в истинността на това, което е казала за
В. Г. С. и М. Л. С. Доколкото обаче, в тъжбата частният тъжител е написал,
че инкриминираните думи са „потвърждение и доказателство за извършени
клевети в съдебна зала на СРС, като недоказани лъжесвидетелствания“ и са
„разпространени и пред председателя на СРС, чрез лъжесвидетелстване пред
139 състав на СРС – с клеветите се е целяло да се препятства правосъдието,
като се влияе и на решения на органи на съдебната власт по дело, в което В.
Х. лъжесвидетелстваше в сградата на СРС“, т.е. частният тъжител изтъква, че
В. Л. Х. е лъжесвидетелствала по дело, на производство пред СРС, следва да
се посочи, че за разлика от клеветата, при лъжесвидетелстването, от
обективна страна - деянието се извършва пред съд или пред друг надлежен
орган, а от субективна страна - деецът има качеството на свидетел; според
практиката на ВС, когато съзнателно бъдат изнесени позорни обстоятелства
пред съд в показанията на свидетел и е установена тяхната неистинност,
деецът върши престъпление по чл.290,ал.1 от НК, а не по чл.148,ал.1,т.1 от
НК, тъй като позорните обстоятелства се разпространяват от свидетел, който
не изнася истината пред надлежен орган на властта – съда /както в случая
твърди частният тъжител/; в този случай деянието засяга правосъдната
дейност и осуетява разкриване на обективната истина и не е насочено само
против честта на оклеветения. За престъпление по чл.290,ал.1 от НК
наказателното преследване не се възбужда по тъжба на пострадалия, а се
провежда досъдебно производство, ако органите на досъдебното
производство, в случай, че бъдат сезирани, преценяват, че са налице
основанията и предпоставките за това, като компетентна е Прокуратурата.
С оглед на всичко до тук преценката на съдията-докладчик е, че
производството следва да бъде прекратено, защото в случая са налице
5
процесуалните предпоставки и основания за това.
Така мотивирана,
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателно производство по НЧХД №16613/2022 г.,
по описа на СРС-НО-20 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС в 15 дневен срок от
съобщението му.
Препис от настоящето разпореждане да се изпрати на В. Г. С. /на
посочения в частната тъжба негов адрес/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6