№ 348
гр. Р., 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Анета Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20214500500596 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
К.Г. К.,П. ПЛ. М. и Р. ИВ. Д. чрез адвокат Б.Д. са обжалвали решението на Р.нския
районен съд,постановено по гр.д.№ 5270//2020 год.,с което са осъдени да заплатят на Н. В.
С. по 1948,10 лева,представляваща 1/6 от стойността на разходите за извършен ремонт на
общи части-покрив на сградата в гр.Р.,ул.“А.“№ ***,ведно със законната лихва върху тази
сума считано от 11.ХІ.2020 год.до окончателното й изплащане и направените по делото
разноски.Развиват оплаквания за неправилност на решението и искат отмяната му и
отхвърляне на исковете по подробно развити в жалбата съображения,поддържани в съдебно
заседание.Претендират и разноските в производството.
Ответникът по жалбата Н. В. С. счита жалбата за неоснователна и иска
потвърждаване на решението,за правилността на което развива подробни съображения в
писмен отговор и защитата си в съдебно заседание.Претендира разноските във въззивната
инстанция. Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е постъпила в законния срок,подадена е от надлежна страна в производството
и е процесуално допустима.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
От фактическа страна по делото не се спори,че страните са етажни собственици в
етажната собственост ,като всеки от тях притежава по 1/6 идеална част от общите
части.Ищецът С. е собственик на самостоятелни обекти,намиращи се на последния етаж в
сградата по ул.“А.“№ *** в град Р..На проведено по негова инициатива Общо събрание на
1
16.VІІ.2020 год.той предложил да се вземе решение за извършване на ремонт на покрива на
сградата,за който твърдял,че е в лошо състояние.За стойността на ремонта получил оферта
от фирма с подробно посочени необходимите видове материали и труд.На проведеното
събрание етажните собственици взели решение да се направи допълнителен оглед от вещо
лице и да се съберат и други оферти за ремонта.Никой от етажните собственици не
предприел действия в изпълнение на това решение,затова ищецът сключил договор с
„Плоски и скатни покриви“ЕООД договор за извършване на ремонт на покрива на сградата
на стойност 11908,24лв.Ремонтът бил извършен и С. заплатил на изпълнителя сума от
11688,60 лв.На проведено на 22.Х.2020 год.Общо събрание етажните собственици
отхвърлили искането му за заплащане на разходите за извършения ремонт съобразно
участието им в общите части.
Ищецът предявил иск срещу жалбоподателите като претендира от всеки от тях
заплащане на 1/6 част от разходите за ремонта на сградата.
С обжалваното решение районният съд е квалифицирал правно иска по чл.48,ал.7
ЗУЕС.Приел е,че извършеният ремонт е необходим по смисъла на §1,т.8 ДР на ЗУЕС и след
като ОС е отхвърлило искането на ищеца за възстановяване на платените за ремонта суми,то
за него е налице правото да ги претендира по съдебен ред.По подробно изложени мотиви
съдът е стигнал до правния извод за основателност на иска и е постановил решението си в
този смисъл.
Решението на районния съд е валидно и допустимо.По същество то се явява
правилно поради следното:
Неоснователно е възражението на жалбоподателите,че извършеният ремонт на
покрива не представлява необходим ремонт по смисъла на ЗУЕС.Съгласно легалната
дефиниция в § 1,т.8 от ДР на ЗУЕС“необходим ремонт“е дейност по привеждане на
сградата,на общи части,инсталации или части от тях в съответствие с нормативните
изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите,включително и
покривите,с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното
използване на сградата или самостоятелните обекти в нея.Безспорно покривът е обща част
на сградата,като по силата на чл.6,ал.1,т.9 ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат
разходите за ремонт,реконструкция,преустройство,основен ремонт и основно обновяване на
общите части на сградата,подмяна на общи инсталации или оборудване и
вноските,определени за фонд“Ремонт и обновяване“,съразмерно с притежаваните идеални
части.
За уважаването на исковете по чл.48,ал.7 ЗУЕ е достатъчно ремонтът да е необходим
по смисъла на цитирания по-горе §1,т.8 ДР на ЗУЕС,доколкото и без нужда от запазване
целостта на цялата сграда,ремонтът следва да е предприет за отстраняване на създадени
пречки или неудобства за нормалното й използване или на самостоятелните обекти в нея.От
друга страна ,дали ремонтът е необходим,неотложен или обикновен е правно заключение от
компетентността на съда,което той прави при анализ на установените факти по делото.
В жалбата се оспорват приетите от съда за установени факти и изведените въз основа на тях
2
правни изводи относно състоянието на покрива и дали извършеният ремонт е необходим по
смисъла на закона.Наведените доводи в тази насока въззивният съд счита за
неоснователни.Твърденията на ищеца,че покривът на сградата е в лошо състояние,че през
зимата навява сняг,който при топене създава проблеми,районният съд правилно е приел за
доказани чрез събраните по делото доказателства-свидетелските показания на И.
Д.,представените писмени доказателства и заключението на вещото лице.При направения
оглед на подпокривното пространство свид.Д. установил ,че полите около комините и
бордовете,както и керемидената обшивка имат просвет и слънчевата светлина прониква в
подпокривното пространство,имало счупени керемиди,а и те не са залегнали добре една към
друга.Вещото лице е установило следи от стари течове в жилището на ищеца-на таваните в
три от стаите в източната страна на сградата имало следи от стари течове: пожълтели
петна,подкожушена боя,паднала гипсова декорация.Няма следи от нови течове,което
сочи,че причината за тях е отстранена.От тези факти следва извода,че преди ремонта
покривът е бил в лошо състояние ,което създавало неудобства на ищеца за нормално
ползване на сградата,в частност на притежавания от него самостоятелен имот, и поради това
предприетия от него ремонт следва да се квалифицира като необходим ремонт по смисъла
на посочената по-горе законова норма .
Не намира опора в закона довода в жалбата,че за да упражни успешно правото на иск
по чл.48,ал.7 ЗУЕС е необходимо ОС на етажната собственост да утвърди направените от
извършилия ремонт собственик разходи.Законовата норма е ясна и в нея такова условие не
се съдържа.Ако етажният собственик не може да възстанови разходите за необходим ремонт
на общи части в хипотезата на ал.6 на чл.48,както е в случая,то той има право на иск срещу
останалите собственици в етажната собственост.Не са налице предпоставки да търси
възстановяване на разходите по реда на чл.61,ал.2 ЗЗД или чл.59 ЗЗД,каквато е
поддържаната от жалбоподателите теза.Ищецът има право ,което е упражнил,да потърси от
останалите собственици в етажната собственост разходите за ремонт на общата част на
сградата съобразно правата им.Искът се явява основателен и доказан и правилно е уважен от
районния съд.
По изложените съображения жалбата се явява неоснователна ,а обжалваното решение
като правилно следва да бъде потвърдено.
В тежест на жалбоподателите съдът възлага разноските на ответника по жалбата в
производството пред окръжния съд за платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260513 от 8.VІІ.2021 година на Р.нския районен
съд,постановено по гр.д.№ 5270/2020 год.по описа на РРС.
3
ОСЪЖДА К.Г. К.,П. ПЛ. М. и Р. ИВ. Д.,всички от град Р. да заплатят на Н. В. С. по
207,33 лева разноски в производството пред окръжния съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4