№ 1064
гр. София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Соня Найденова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Соня Найденова Въззивно гражданско дело №
20201100509881 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 142587 от 07.07.2020 г., постановено по гр.д. № 9649/2019 г. на СРС, 34
състав, е осъдено „ЧЕЗ Е.Б.“ АД да заплати на В. Г. ИВ. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр.
с чл. 82 ЗЗД сума в размер на 2560 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи,
изразяваща се в получаване на договорени наемни вноски на търговски обект,
представляващ магазин, собственост на ищцата, находящ се в гр. Банско, ул. **** за
периода от 08.03.2016 г. до 14.06.2016 г., в резултат на неправомерно прекъсване от страна
на ответника на електроснабдяването на ищеца в нарушение на Общите условия за
продажба на електрическа енергия за битови нужди на ответника, ведно със законната
лихва, считано от 03.08.2018г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 234 лв. - разноски за производството пред
СРС, като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 2560 лева до пълния предявен размер
от 15200 лева и за периода от 01.03.2016г. до 07.03.2016г. и от 15.06.2016г. до 30.09.2017г.,
както и са отхвърлени изцяло предявените от В. Г. ИВ. срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, други
обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД за
следните суми: сума в размер на 4259.80 лева, представляваща обезщетение за претърпени
загуби, изразяващи се в сторени разходи за поставяне на видеонаблюдение на търговския
обект, настъпили в резултат на неправомерно прекъсване от страна на ответника на
електроснабдяването на ищеца в нарушение на Общите условия за продажба на
електрическа енергия за битови нужди на ответника; сума в размер на 3720 лева,
1
представляваща обезщетение за претърпени загуби, изразяващи се в сторени разходи по
договор за поръчка, във връзка с водене на гр.д. № 284/2016г. по описа на РС-Разлог за
периода от 14.03.2016г. до 10.06.2018г., настъпили в резултат на неправомерно прекъсване
от страна на ответника на електроснабдяването на ищеца в нарушение на Общите условия
за продажба на електрическа енергия за битови нужди на ответника; сума в размер на 5000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
уронване на доброто име и престижа на ищцата в обществото, настъпили в резултат на
неправомерно прекъсване от страна на ответника на електроснабдяването на ищеца в
нарушение на Общите условия за продажба на електрическа енергия за битови нужди на
ответника. На основание чл.78, ал.З ГПК с решението е осъдена В. Г. ИВ. да заплати на
„ЧЕЗ Е.Б.“ АД 563.68 лева разноски по делото.
Решението е обжалвано изцяло с въззивни жалби от двете страни по спора.
Ответникът „ЧЕЗ Е.Б.“ АД обжалва решението в частта, в която искът за сумата от 2560
лв. главница е бил уважен със законната лихва от 03.08.2016 г. до плащането, с искане за
отмяната на решението и отхвърляне на иска и в тази част. Излагат се доводи за
неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и
необоснованост, също и неправилно присъждане на лихвата от 03.08.2018 г., тъй като
исковата молба била депозирана на 18.02.2019 г. Излага доводи по същество за липсва на
мотиви за наличие на всички предпоставки на чл. 82 от ЗЗД, вкл. и за установяване
предвидимост на пропуснатите ползи към момента на възникване на задължението на
ответника за обезщетение. Оспорва да е установено ищцата да е отдала под наем на „Токо-
2003 - Ива Т.а“ ЕООД обекта по кл. № 310207848741 , оспорва да е бил уведомен ответника
от ищцата, че последната е отдала под наем обекта по кл. № 310207848741, нито че за
периода, в който е без ток този обект, е претърпявала загуби, т.е. пропуска ползата да
получи първоначално уговорена наемна цена, оспорва да е доказано наличие на виновно
поведение на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, изразяващо се в противоправно прекъсване на ел. захранването
на процесния имот.- обект по кл.сметка № 310207848741, доколкото задължението по
фактура № **********/12.12.2015 г. не е било платено на падежа, т.е. било е просрочено,
при което ищцата като клиент на ответното дружество е била в нарушение на ОУ на ЧЕЗ
Е.Б., и към 08.03.2016 г. са били налице предпоставките на чл. 123 ЗЕ в редакцията му след
изм. с ДВ бр. 54/2012г. в сила от 17.07.2012 г., за упражняване на законовото право на
крайния снабдител на електрическа енергия да отправи искане до оператора на
електроразпределителната мрежа за преустановяване преноса на ел. енергия към крайния
клиент, за което и съобразно чл. 123 ЗЕ крайният снабдител не носи отговорност. Възразява
още, че е за първи път узнал ответника за съдебно оспорване на дължимостта на Фактура
**********/12.12.2015 г. едва на 09.06.2016 г. с получаването на искова молба по гр.д. №
20161240100284 по описа на РС-Разлог, след което добросъвестно е възстановено ел.
захранването в обекта по кл. № 310207848741 на 15.06.2016 г., Намира, че след като ищцата
е отдала под наем на „Т.-****-И.Т.“ ЕООД имота , и противно на уговореното между
потребителя В.И. и „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, електрическата енергия в този обект се е ползвала за
стопански нужди по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, а не за битови нужди, както са се
2
уговорили страните по делото, в нарушение на чл.13, ал.5 от Общите условия не е
уведомила ищцата доставчика за тази промяна и не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение, като е нарушила ищцата и др. свои задължения по договора за
доставка на ел. енергия при Общите условия на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, а именно отнасящи се до
процедура за претендиране на вреди, предвидена в Общите условия на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД за
такива случаи - чл.39.(1) .Претендира разноски за производството.
Въззиваемата страна – ищец В. Г. ИВ. оспорва жалбата с писмен отговор с възражението,
че решението в обжалваната от ответника част е правилно и съобразено със събраните по
делото доказателства, а направените с въззивната жалба на ответника възражения не
почиват на закона, на приложимите ОУ и на събраните по делото доказателства.
С въззивнатата жалба на ищцата същата обжалва решението в частите, в които
предявените от нея искове за обезщетение са били отхвърлени като неправилно поради
нарушение на материлания и процесуалния закон и необоснованост. По частично
отхвърления по период и съответно на това размер на иска за имуществено обезщетение за
пропуснати ползи, възразява извода на съда да не е съобразен със свидетелските показания,
а само с констативния протокол с № 3612822/15.06.2016 година- последният установяващ
единствено възстановената мрежа като инсталация, но не и предоставянето на
електрозахранване от страна на ответното дружество на процесния магазин, а представените
фактури в периода от 15.06.2016г. до 30.09.2017 г. сочели на нулево потреблението на
електрическа енергия. По отношение на отхвърления изцяло иск за обезщетение на
претърпени загуби от направен разход за поставяне на система за видеонаблюдение на
търговския обект в размер на 4259,80 лева, оспорва извода за липсата на причинно-
следствена връзка между поставяне на системата за видеонаблюдение и противоправното
преустановяване на задълженията на ответното дружество по облигационното
правоотношение за предоставяне на електрическа енергия. Твърди и небооснованост на
решението по този иск поради несъобразяване на събраните по делото свидетелски
показания на И.Д. относно причината и времето на инсталиране на системата за
видеонаблюдение и писменото такова за закупуване и оценка на техника от 31.03.2016 г.,
като счита че дори и да се приеме, че тази система е обслужвала не само магазина, но и
къщата и др. обекти в имота, то искът се явявал частично основателен. Оспорва и извода за
липса на причинна връзка по иска за обезщетение за вреди от разходи, заплатени от ищцата
на нейния брат И.Д. по договор за поръчка между тях двамата за обезпечаване воденето на
производството пред Районен съд – Разлог и за неправилно приемане за неустановен факта,
че брат й живеел във Варна (като частично за изложени и доводи в жалбата в тази част,
които нямат връзка с настоящия спор). Излага възражения и за неправилност на извода по
иска й за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто ми
име и престижа в обществото, поради необоснованост на извода на съда, че след като
ищцата сама не била възприела казаното спрямо нея, не търпи неимуществени вреди, тъй
като счита, че за накърняването на доброто й име е от значение отношението на обществото
към нея, независимо от факта, дали изказаното мнение е било дадено в нейно присъствие
или не. Моли решението в обжалваните от нея части да се отмени и исковете й да се уважат
3
изцяло, претендира разноски в производството, като оспрова и намаляване на присъдените
разноски на ищцата за първата инстанция.
Въззиваемата страна жалбата на ищцата– ответникът „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, я оспорва с писмен
отговор с възражението, че решението в обжалваната от ищцата части е правилно и
съобразено със събраните по делото доказателства. Намира за установено по делото, че след
15.06.2016 г. за процесния обект е имало възстановяване на ел.захранването, установено и от
приетата СТЕ, също и от наличието на периодично потребление за обекта, каквото било
налице и след 30.07.2017 г. - когато ищцата признавала да е било възстановено ел.
захранването като клиента не можел да бъде заставен клиента да потребява ел.енергия
постоянно. По другите отхвърлени искове за обезщетение намира ищцата да не е доказала
системата за видеонаблюдение да е била поставена след края на 2015 г., нито братът на
ищцата да е живеел в гр.Варна и това да е наложило честото му пътуване до гр.Разлог по
повод воденото предходно дело между страните, като се позовава и на липсата на причинна
връзка между такива пътувания на брата на ищцата с нуждите на водене на предходното
дело пред РС.Разлог, а по иска за обезщетение за неимуществени вреди оспорва показанията
на свидетелите, особено на брата на ищцата И.Д., да установяват отправяне на обидни за
ищцата думи и изрази, евентуално за липсата на причинна връзка между такива обидни
изрази с поведението на ответника по прекъсване на ел.захранването на процесния обект.
Моли въззивната жалба на ищцата да не се уважава, оспорва ищцата да е възразила по
присъдените й разноски по реда на чл.248 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в
жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по
чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба обективно
съединени искове.
Ищцата В.И. твръди, че като собственик на обект - магазин, находящ с в гр. Банско, ул.****,
е клиент и потребител на ответното дружество по доставка на ел.енергия за магазина, но на
08.03.2016 г. ответникът неоснователно спрял подаването на ел.енергия за магазина. Твърди,
че магазина се стопанисвал от майка й като неин пълномощник, като се отдавал от години
под наем, като наемен договор бил сключен за магазина с „Т.-****-И.Т.“ ЕООД, валиден
към 08.03.2016 г. Сочи се, че причина за преустановяването на доставката на ток е издадена
от товетника в тежест на ищцата, и останала неплатена, фактура за ток в размер на 1300 лв.,
начислена служебно по констативен протокол /КП/ № 1013528/03.12.2015г. по повод
извършена корекция за периода от 05.9.2015г. до 3.12.2015г. С влязло в сила на 20.03.2018г.
решение по в.гр.д. № 101/2018г. по описа на ОС-Благоевград предявеният от ищцата
отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 1300 лв. По горепосочения КП
е уважен изцяло и едва тогава електрозахранването в процесния магазин е възстановено.
Твърди се още, че в резултат на преустановено електрозахранване в горния обект ищцата е
претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от получаването на
доходи от отдаването под наем на същия обект за периода 01.03.2016г. до 30.09.2017г.
Поддържа се, че на основание сключен договор за наем с „Т.-****-И.Т.“ ЕООД ищцата е
4
отдавала имота срещу сумата от 900 лв. месечно, която сума поради липсата на
електричество е намалена на 100 лв./месечно от м.03.2016 г., при което не е получавала
разликата от 800 лв. на месец в продължения на 19 месеца от 01.03.2016 г. до 30.09.2017 г.
Наред с това се твърди, че поради липсата на електричество ищцата като наемодател е поела
ангажимента да осигури за собствена сметка видеонаблюдение на отдавания обект, като за
целта е сторила разходи 4259,80лв.
Твърди още, че тъй като не живее в България, възложила на своя брат - И.Д. да
предприеме действия по образуване и водене на съдебно дело срещу ответника във връзка
със сумите, предмета на издадения КП № 1013528/03.12.2015г., както и действия във връзка
с преустановяване на електроподаването до собствения й имот като ищцата заплащала
всички необходими такси и разноски в изпълнение на поръчката. За периода от 14.03.2016г.
до 10.06.2018г. ищцата твърди да е заплатила разноски, представляващи разходи за гориво и
ремонт на автомобила на Д. в общ размер на 3720 лв., които съставляват имуществени вреди
в пряка връзка със спирането на тока в процесния обект.
Вследствие на прекъснатото електрозахранване на процесния обект, ищцата твърди да е
претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име,
достойнството и честта й в обществото, чието справедливо репариране ищцата оценява на
сумата от 5000лв. Навежда твърдения, че в града се разнесъл слух, че ищцата краде ток, че
няма да й пуснат тока, докато не си плати цялото задължение, от което се почувствала
засрамена и унизена, и все още имало хора, които се отнасяли с недоверие към нея. Моли за
уважаване на исковете. Претендира и направените съдебни разноски производството.
Отвеникът оспорва исковете с писмен отговор в срока по на чл.131от ГПК по основание и
размер. Възразява, че на името на ищцата се водят три партиди за 3 самостоятелни обекти,
находящи се на адрес: гр. Банско ул. ****, на основание три сключени договора при Общи
условия за продажба на електрическа енергия на ответното дружество, като два от обектите
представлявали жилищни сгради - къщи, а третият обект е посоченият от ищцата магазин. В
тази връзка ответникът оспорва обстоятелството, че електроснабдяването по отношение на
процесния магазин с кл. сметка № 200159850882 е било спряно. Заявява, че спиране на
електроснабдяването е извършено единствено и само спрямо жилищния обект с кл. №
310207848741. В тази връзка сочи, че електрозахранването на посочения обект е прекъснато
на 8.3.2016 г. и е възстановена доставката на ел.енергия на 15.6.2016 г., поради което
оспорва твърдението на ищеца, че прекъсването на електроенергия е продължило две
години. Възразява още, че ищцата не доказва обстоятелството, че къща с кл. №
310207848741 е имала сключен договор за наем, за да са налице твърдените в исковата
молба пропуснати ползи. Оспорва да е налице и виновно поведение на ответника, доколкото
към 8.3.2016 г. е имал основание да преустанови електроподаването за посочения обект,
поради наличието на незаплатена сметка, при което ищцата е неизправна страна по договора
и не можело да претендира обезщетение за вреди причинени в резултата на неизпълнение
задължението за доставка на ел. енергия. Възразява претендираните вреди да са пряка и
непосредствена последица от твърдяното неизпълнение от страна на дружеството-ответник,
оспорва ищцата да е собственик на описаната в исковата молба система за
5
видеонаблюдение, физическото наличие на същата в процесния търговски обект, както и че
същата е закупена непосредствено след преустановяване на ел. захранването. Оспорва
ишцата да е уведомила ответника, че отдава магазин под наем, оспорва и приложеният от
ищцата договор за наем, анекси към него и договор за поръчка, като части документи, които
били и антидатирани и създадени за нуждите на процеса. Възразява и че справедливото и
достатъчно възнаграждение за отдаване под наем на магазина не е сумата от 900 лв., а
уговореният в договора от 4.1.2016г. месечен наем от 100 лв. Оспорва твърдението на
ищцата, че претендираните транспортни разходи и разходи за ремонт са в резултат от
поведението на ответника, оспорва да е налице причинно-следствена връзка между
деянието - спирането на тока и сторените разходи с цел подаване на документи и явяване по
делото. Оспорва същите да са сторени от брата на ищцата, в това число и повод на горното
гражданско дело. Оспорва твърдението посоченият автомобил да е ремонтиран, както и
твърдяните разходи да са действителна заплатени от ищцата. Оспорва и претенцията за
неимуществени вреди при твърдението, че твърдяните вреди не са настъпили пряко и
непосредствено в резултат на поведението на ответника. Навежда, че при договорната
отговорност не може да се претендира обезщетение за неимуществени вреди. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр.
второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивните
жалби оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни
материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Първоинстанционният съд е изложил, фактически констатации и правни изводи, основани
на анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства и съдебно-техническа
експертиза, въз основа на които е приел, че искът за обезщетение за пропусната полза от
неполучаване на наемната цена при договорен наем в размер на 900 лева, е частично
основателен, тъй като реално полученият наем е бил в размер на 100 лева, поради което
неполученият месечен наем възлиза на разликата от 800 лева месечно, при това искът е
основателен само за периода от 08.03.2016 г. до 14.06.2016 г. /3 месеца и 6дни=96 дни/ в
размер на 2560 лева, доколкото е счел ел.захранването за възстановено на 15.06.2016 г., и
само за този период и размер първият иск за пропусната полза е основателен и отхвърлен за
разликата до предявения размер и период. По отношение на другите искове за обезщетение,
е счел същите за неоснователни, доколкото е приел за установено, че процесната система за
видеонаблюдение е била поставена още в края на през 2015 г. /няколко месеца преди
неправомерното прекъсване на електрозахранването от ответника/ и е обслужвала не само
процесния магазин, но и другите два обекта, собственост на ищцата на адреса на магазина,
че братът на ищцата И.Д. е установено по делото да живее в къщата в Разлог с майка си, при
което не се доказва представените платежни документи за закупено гориво от Варна, Ямбол
6
и други градове да е в причинно-следствената връзка с воденото пред PC - Разлог
гражданско дело, че ищцата не е възприела пряко негативните изказвания и не познава
въпросните лица, направили по неин адрес и на майка и обидни думи, че краде ток, както и
че твърдението на ищцата за търпени от това неимуществени вреди не е подкрепено от нито
едно доказателство по делото.
Въззивният съд, при направената самостоятелна преценка преценка на същия
доказателствен материал, при липсата на допуснати нови доказателства съгласно
определението си по чл.267 от ГПК, достигна до същите фактически констатации и правни
изводи като изложените в обжалваното решение, и на основание чл.272 от ГПК препраща
към мотивите на първоинстанционното решение, без да е нужно да ги преповтаря подробно,
с изключение на частта, в която е прието, че договореният с наемателя размер на наема за
периода 08.0.2016-14.06.2016 г. е бил 900 лв. съгласно анекса към наемния договор, сключен
на 25.02.2016 г. , и в последствие, по причина на спиране на ел. захранването на 08.03.2016
г., е уговорено намаляването на наема на 100 лв.
В допълнение и по повод оплакванията с въззивната жалба на ответника, въззивният съд
намира следното:
По иска за обезщетение за имуществени вреди –пропуснати ползи : Ответникът
своевременно, с отговора на исковата молба, е оспорил материалната удостоверителна сила
на представените от ищцата договор за наем от 04.01.2016 г. и двата анекса към него от
25.02.2016 г. и от 10.03.2016 г., като такива с недостоверна дата и създадени за нуждите на
процеса. Доколкото не се събраха доказателства, от които да се установи, че тези три частни
документа, неподписани от ответника, имат достоверна дата по смисъла на чл.181, ал.1 от
ГПК, то същите са непротивопоставими на ответника като трето лице по тях. С оглед
забраната по чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, постигането на съгласие за промяна наемната цена от
100 лв. на 900 лв., не може да се установява със свидетелски показания /при такъв месечен
наем цената на договора надхвърля 5 000 лв.-12х900 лв./, и показанията на свидетелите Д. и
Т. за този факт не могат да са годно доказателство. Ето защо въззивният съд приема, въз
основа на показанията на свидетеля Т., че същият е договорил с брата, респ. с майката на
ищцата като нейни пълномощници, месечен наем от 100 лв. на наетия от него магазин,
който се намира в къщата на адреса ул.**** в гр.Банско. За този именно магазин се
установява от събраните по делото писмени доказателства, че се води при ответника партида
на името на ищцата В.И. по кл. сметка № № 310207848741 за битов потребител и по
показания на електромер с № 50107632, именно с които номера е посочен и проверения
обект-магазин на същия адрес в КП за корекция на сметка с № 1013528/03.12.2015 г., по
повод на който и за определеното по който парично задължение от 1300 лв. е било водено
гр.д.№ с № 6204/23.10.2017 г. по гр. дело № 284/2016г. по описа на PC – Разлог, с влязлото в
сила решение по което дело е прието за установено, че В.И. не дължи на ответника сумата
1300 лв. поради съставяне на този констативен протокол в нарушение на действащите
правила. Именно за този магазин, който се намира в самата къща, свидетелят Т. установява,
че е сключил наемния договор и именно в този магазин е бил спрян тока на 08.03.2016 г. За
другия магазин на същия адрес / този до къщата/ се установява, че при ответника се води
7
друга клиентска сметка също на името на ищцата В.И., но с № 20015950882 и за който друг
магазин е бил сключен през 2008 г. и договор за ползване на ел. енергия за стопански нужди.
По този друг номер на сметка 20015950882 не се установява да е било прекъсвано
електроснабдяването, нито да е било твърдяно ищцата да има непогасени задължения за
доставена ел.енергия, при което направените от ответника възражения с отговора на
исковата молба по отношение на този номер на клиентска сметка нямат отношение към
формиране изводите на въззивния съд по отношение на иска на пропуснати ползи от
неполучен наем за другия магазин.
Както бе посочено по-горе на настоящето решение, се доказа в процеса сключването на
неформален наемен договор между ищцата-чрез неин пълномощник, и „Т.-****-И.Т.“
ЕООД още през 2015 г. за магазина в къщата на ул.****, Банско, при месечен наем от 100
лв. От страна на ищцата не се проведе пълно доказване с допустими доказателства, които да
са обвързващи ответника, че този месечен наем е бил увеличен в последствие, но не по-
късно от 08.03.2016 г., от 100 лв. на 900 лв. Ето защо е установена в процеса конкретна
възможност ищцата да получава месечен наем от 100 лв. за отдадения под наем на „Т.-****-
И.Т.“ ЕООД магазин под къщата. Без значение на действителността на наемния договор е
дали В.И. е собственик на този магазин, като няма спор по делото че тя е носител на правото
на собственост върху него. Събрани са и писмени доказателства, че същата е съсобственик
на дворното място, в която е построена къщата с магазина, при което се легитимира и като
потребител на ел. енергия за битови нужди, респ. намираща се в договорни отношения с
ответника по доставка на ел. енергия за същия този магазин в къщата, за който именно
магазин при ответника се води на нейно име кл. сметка № 310207848741. При предявен иск
по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи и претендирани
загуби, произтичащи от неточно изпълнение на задължение, следва да са налице няколко
предпоставки: неточно изпълнение на задължение, пропускане на твърдените ползи или
претърпени загуби, недобросъвестност на длъжника, причинна връзка между вредите и
виновното неизпълнение от длъжника. По отношение на пропуснатите ползи е необходимо
да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на ищеца или същото да се
предполага. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2012 г. на ОСГТК. В конкретния случай се установи, че съществува сигурност ищцата да
получава месечен наем за магазина в къщата от 100 лв., установи се прекъсване на ел.
снабдяването на този магазин от ответника на 08.03.2016 г./ което и се признава от
ответника в процеса/ по причина неплатено парично задължение от 1300 лв. по КП №
1013528/03.12.2015г., установяване липсата на такова парично задължение по този КП с
влязлото в сила решение по гр. дело № 284/2016г. по описа на PC – Разлог, при което е
налице неизпълнение на договорното задължение на ответника и същият би дължал да
обезщети ищцата за пропуснатата полза, доколкото недобросъвестността на ответника
следва от отричане на вземането му с посоченото решение по по гр. дело № 284/2016г. по
описа на PC – Разлог, евентуално се счита пропуснатата полза като предвидима вреда,
доколкото в правомощието на собственика-титуляр на партида при ответника, е да се ползва
от електроснабдения имот респ. и да извлича ползи от него като го отдава под наем. Без
8
значение е дали за този магазин при ответника е водена клиентска сметка за битов или за
стопански потребител, доколкото това има значение за дължимата цена на потребена
ел.енергия, но не и за причинените вреди на титуляра-клиент от неправомерно прекъсване
на електроснабдяването, поради което възражението на ответника че не е бил уведомен за
отдаването на магазина под наем или за ползването му за стопански нужди, за
неосвобождаващо го от отговорност за вреди по чл.82 от ЗЗД. Неоснователни са и
възраженията на ответника за други нарушения от ищцата на приложимите ОУ, отнасящи зе
до неуведомяването му за спиране на ел.захранването съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия. Предназначението на това
правило е да уреди задължението на доставчика да отстранява повредите по мрежата
(причинени от трети лица или природни явления), като подобно прекъсване на
електроснабдяването се приема за нерегламентирано. Смисълът на уведомяването от страна
на потребителя в указания в правилото срок, е доставчикът да узнае за повредата. Когато
електроподаването е спряно по волята на електроснабдителя, той знае това и ако спирането
е противоправно, обезщетение за действително претърпените вреди се дължи на общо
основание от момента на спирането и без да е необходимо уведомление. А че спирането на
ел. снабдяването в случая е неправомерно, следва от отреченото вземане на ответника с
влязлото в сила решение по гр. дело № 284/2016г. по описа на PC – Разлог, поради което се
счита, че санкцията "прекъсване на електрозахранването" по чл. 123, ал. 1 ЗЕ е била
наложена от ответника в нарушение на закона, при оспорено от потребителя парично
вземане- което оспорване е било направено още през м.12.2015 г., видно от приетите по
делото писмени отговори от ответника до ищцата и нейния брат като пълномощник, по
жалбите им срещу КП от 03.12.2015 г. По отношение продължителността на спиране
ел.снабдяването на процесния магазин, въззивният съд приема това да е продължило от
08.03.2016 г. до 14.06.2016 г., доколкото на 15.06.2016 г., съгласно протокол от същата дата,
ел. снабдяването е било възстановено, и след тази дата, макар и не всеки месец, е отчитано
минимално потребление на ел. енергия, която е и била заплащана, установено от събраните
и неоспорени писмени доказателства и СТЕ. Тези писмени доказателства оборват
достоверността на показанията на свидетелите Д. и Т., че спирането на ел. захранването на
процесния магазин е продължило 2 години. Ищцата не твърди да не е получавала от
наемателя сумата от по 100 лв. наем на месец, а твърди, че поради спирането на тока в
магазина от 08.02.2016 г. не е получавала уговорения в повече наем от още 800 лв. на месец
/до сочения от нея уговорен наем от 900 лв. на месец- ср. уточнението на исковата молба от
17.05.2019 г. на л.8 -11 от делото на СРС/, при което, в съответствие с чл.6 от ГПК и
доколкото въззивният съд прие, че наемната цена е установена да е само 100 лв. месечно, то
ищцата не е пропуснала ползи от спирането на тока от неполучаването на наем от по още
800 лв. на месец, при което искът й по чл.82 от ЗЗД за пропусната полза е неоснователен
изцяло. Това налага отмяна на решението в обжалваната от ответника част, в която този иск
е частично уважен за сумата от 2560 лева за периода от 08.03.2016 г. до 14.06.2016 г., и
отхвърлянето съответно за този размер и период поради липсата на установена сигурна
пропусната полза от по 800 лв. на месец/ над получаваните по 100 лв. на месец/ , респ. и
9
потвърждаване на решението в обжалваната от ищцата част, в която този иск за разликата
до предявения размер и период е бил отхвърлен.
По отношение иска за обезщетение за имуществени вреди от разходи за поставена система
за видеонаблюдение, въззивният съд, като е приел и първоинстанционния съд, намира искът
за неоснователен, поради недоказване тази система на видеонаблюдение да е била поставена
след 08.03.2016 г. и по повод спиране ел. захранването на процесния магазин. Извод за
противното- че системата е била поставена преди тази дата, а именно още в края на 2015 г.,
следва от показанията на свидетеля Т.. Показанията па последния не се дискредитират от
приетия документ - оценка на техника от 31.03.2016 г., доколкото от съдържанието на този
документ не се установява връзката му с процесния магазин или с друг обект на ул.**** в
гр.Банско. Извод в подкрепа на твърдението на ищцата не следва и от представения с
исковата молба анекс № 2 към договор за наем от 10.03.2016 г., предвиждащ задължение за
наемодателя да постави система за видеонаблюдение, доколкото вече бе прието от съда, че
този анекс няма обвърззваща доказателствена сила като частен документ, неподписан от
ответника и такъв без достоверна дата преди подаване на исковата молба, с която е
представен, за което е направено своевременно възражение от ответника. И този иск за
обезщетение за сумата от 4259,80 лв. е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Решението
на СРС по него следователно се потвърждава.
По отношение на иска за обезщетение за имуществени вреди от разходи по договора на
ищцата за поръчка с брат й И.Д. за сумата от общо 3720 лв., въззивният съд, като е приел и
първоинстанционния съд, намира искът за неоснователен, поради недоказване братът на
ищцата И.Д. да е пребивавал/ живял в гр.Варна за периода на подготовката и водене на
предходното дело между същите страни - гр. дело № 284/2016 г. по описа на PC – Разлог,
поради което събраните доказателства за направени разходи за гориво и ремонт на
автомобил се явяват и неотносими. Свидетелят Т. сочи, че братът на наемодателя- И.Д., е
живял с майка си в къщата в Банко, където е бил и процесният нает магазин, не са събрани
други доказателства от които да се направи извод, че И.Д. е пребивал в периода на водене на
предходното дело между същите страни - гр. дело № 284/2016 г. по описа на PC – Разлог, в
гр.Варна, поради което направените разходи по приетите по делото документи не се
установява да е в причинна връзка от необходимост същия да пътува от гр.Варна до Разлог .
Решението на СРС и по този отхвърлен иск следва да се потвърди.
По отношение иска за обезщетение за неимуществени вреди, наред с изложените
съображения за неговата неоснователност с обжалваното първоинстанционно решение, се
допълва и следното: Единствено в показанията си свидетелят И.Д. посочва, че същият е чул
от съседи- на които не желае да посочи имена или от служители в магазина на Т.- чиито
имена също не желае да посочи, за да не си развали приятелските отношения с Т. /наемателя
на процесния магазин/, да изразяват негативизъм към сестра му и майка, че са „крадли на
ток“. Показанията му по този факт въззивният съд не кредитира освен поради тяхната
неубедителност, също и поради родствената връзка на свидетеля с ищцата, а други
доказателства за същия този факт не са събрани по делото. Решението на СРС и по този
отхвърлен иск следва да се потвърди.
10
Предвид изхода на спора пред въззивния съд, следва да се определи отново отговорността
на страните за разноски по чл.78 от ГПК, поради което не се налага провеждане на
процедура по чл.248 от ГПК по оплакването с въззивната жалба на ищцата относно
разноските за първата инстанция. Ищцата няма право на възстановяване на разноски по
делото за двете съдебни инстанции, тъй като исковете й не се уважават. Ответникът има
право на разноски за защита от юрисконсулт в размер на по 540 лв. за всяка инстанция,
което възнаграждение се определя то съда, а не от страната, и въззивният съд го определя в
максимален размер от 540 лв. по чл.25, ал.2, вр. ал.1 от Наредбата за правна помощ, вр.
чл.78, ал.8 от ГПК, като съобрази и цената и броя на исковете и обема на защита на
ответника, както и още 320 лв. за СТЕ за първата инстанция и още 51,20 лв. за държавна
такса по жалбата на ответника.
Въззивното решение ще подлежи на касационно обжалване само в частта по иска за
имуществени вреди-пропусната полза в размер на 15 200 лв., на основание чл.113 от ГПК,
доколкото ищцата има качеството потребител на ел. енергия. По останалите обективно
съединени искове, всеки от които е с цена под 5000 лв., решението е окончателно.
Воден от горните мотиви, СГС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 142587 от 07.07.2020 г., постановено по гр.д. № 9649/2019 г. на
СРС, 34 състав, В ЧАСТТА, В КОЯТО е осъдено „ЧЕЗ Е.Б.“ АД да заплати на В. Г. ИВ. на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД сума в размер на 2560 лева, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи, изразяваща се в получаване на договорени наемни вноски
на търговски обект, представляващ магазин, собственост на ищцата, находящ се в гр.
Банско, ул. **** за периода от 08.03.2016 г. до 14.06.2016 г., в резултат на неправомерно
прекъсване от страна на ответника на електроснабдяването на ищеца в нарушение на
Общите условия за продажба на електрическа енергия за битови нужди на ответника, ведно
със законната лихва, считано от 03.08.2018г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 234 лв. - разноски за
производството пред СРС, и в частта, в която е осъдена В. Г. ИВ. да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“
АД, на основание чл.78, ал.З ГПК, сумата 563.68 лева разноски за производството пред СРС,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Г. ИВ., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Разлог,
ул. **** срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. ****, иск за заплащане на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД на 2560 лева за
обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в получаване на договорени наемни вноски
на търговски обект, представляващ магазин, собственост на ищцата, находящ се в гр.
Банско, ул. **** за периода от 08.03.2016 г. до 14.06.2016 г., в резултат на неправомерно
прекъсване от страна на ответника на електроснабдяването на ищеца в нарушение на
Общите условия за продажба на електрическа енергия за битови нужди на ответника, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до плащането.
11
ПОТВЪРЖДАВА решение № 142587 от 07.07.2020 г., постановено по гр.д. № 9649/2019
г. на СРС, 34 състав, В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА В. Г. ИВ., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Разлог, ул. **** да заплати
на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****, на
основание чл.78, ал.З ГПК, сумата 860 лева разноски за производството пред СРС и сумата
591,20 лв. разноски за въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжлаване пред Върховния касационен съд само в
частта по отхвърления иск за обезщетение за имуществени вреди-пропуснати ползи в размер
на 15200 лв., в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
В останалите части, в което са отхвърлени останалите обективно съединени искове,
решението е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.второ от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12