Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.03.2018 год.
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Славчева гр.д. № 353
по описа за 2017 година на СОС и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.
Софийският
окръжен съд е сезиран с жалба вх. № 86/27.04.2017 год. по описа на ДСИ при
Самоковски районен съд, подадена от И.Г.Д. срещу отказа на съдебния изпълнител
да прекрати производството по изп. дело № 74/2013,
както и срещу разпореждане от 26.04.2017 год., с което ДСИ е оставил без
уважение молба от 26.04.2017 год. на И.Г.Д. за отмяна на приетите в негова
тежест разноски, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В уточняваща
молба от 15.06.2017 год. жалбоподателят е посочил, че действията на съдебния
изпълнител са незаконосъобразни, тъй като изпълнението е насочено срещу несеквестируем доход /трудово възнаграждение/.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не
е постъпило възражение от ответника А.А. – взискател
по изпълнителното дело.
Със съпроводително писмо ЧСИ е
изпратил жалбата, възражението и препис от изпълнителното дело на СОС, като е
изложил на осн. чл.436, ал.3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.
Софийски
окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от
страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери за
установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното
дело е образувано основание изпълнителен лист от 22.10.2013 год. по гр.д. №
848/2012 год. на СРС, съгласно който И.Г.Д. е осъден да заплати на А.И.А. ***
сумата 300 лв. разноски. С молбата за образуване на изпълнителното дело е
приложен и договор за правна помощ от 30.10.2013 год., според който взискателят е направил разноски в изпълнителното дело в
размер на 100 лв. за адвокатско възнаграждение, внесено изцяло към момента на
сключване на договора.
С разпореждане от 31.10.2013 год.
съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело срещу длъжника, изпратил е
покана за доброволно изпълнение и е приел дължимите такси и разноски, както
следва: 20 лв. – д.т. по чл. 30 от Тарифата, 100 лв. – адвокатски хонорар в
изпълнителния процес и 40 лв. – д.т. по чл. 53 от Тарифата. Поканата за
доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 22.11.2013 год. Изпратено е запорно съобщение от 08.11.2013 год. до Централен Софийски
затвор – филиал Казичене, с което е наложен запор върху възнаграждението,
получавано от длъжника И.Д.. На 04.12.2013 год. И.Д. е депозирал жалба срещу
определените в изпълнителното производство от съдебния изпълнител разноски, с
оплаквания за липса на доказателства претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. реално да е заплатено, като
излага и съображения за липса на секвестируеми негови
доходи. Моли също така съдът да прекрати изпълнителното производство, тъй като
решението по делото, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, не му
е връчено. Жалбата е върната от съдебния
изпълнител с разпореждане от 04.12.2013 год., тъй като е подадена извън срока
по чл. 436, ал. 1 от ГПК. С определение от 06.02.2014 год. по гр.д. № 74/2014
год. на СОС жалбата на И.Д. срещу разпореждането от 04.12.2013 год. е оставена
без уважение. Определението е потвърдено с определение от 04.06.2014 год. по
ч.гр.д. № 1177/2014 год. на САС. С молба /“жалба“/ от 08.11.2016 год. И.Д. отново
е поискал прекратяване на изпълнителното производство, тъй като същото се явява
повторно заведено дело за едни и същи
суми /образувано е изп. дело № 20151870400010 със
същия предмет/, както и поради налагане на запор върху несеквестируем
доход. С разпореждане от 09.11.2016 год. ДСИ е оставил без уважение молбата за
прекратяване на производството по изпълнителното дело, тъй като не е налице
нито едно от визираните в чл. 433, ал. 1 от ГПК основания за това, като е
оставил без уважение и молбата за вдигане на запора. Разпореждането е обжалвано
от длъжника на 23.11.2016 год. С решение от 13.01.2017 год. по гр.д. № 15/2017
год. на СОС е отменено действието на ДСИ по насочване на изпълнението върху
възнаграждението на длъжника И.Д., което получава от ДСЗ-филиал Казичене, чрез
налагане на запор. Запорът е вдигнат с приложеното съобщение от ДСИ изх. №
78/18.01.2017 год. С молба от 26.04.2017 год. И.Д. е поискал прекратяване на
изпълнителното производство, както и отмяна на приетите в негова тежест
разноски, посочени в призовката за доброволно изпълнение.
С обжалваното разпореждане от
26.04.2017 год., връчено на длъжника със съобщение изх. № 681/2017 год. ДСИ е
оставил молбата без уважение. Разпореждането е получено от длъжника на
27.04.2017 год.
При така
установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Съдът
намира, че жалбата на длъжника е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, считано
от датата на връчване на съобщението за обжалваното разпореждане. Съдът счита
обаче, че подадената жалба срещу приетите в изпълнителното производство
разноски е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, по следните
съображения:
На обжалване по чл. 435, ал. 2 ГПК
подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определя задължение на
длъжника за заплащане на разноски по изпълнението. Това важи и за разноските,
посочени в поканата за доброволно изпълнение, какъвто е настоящият случай. В
тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на
разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз
основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от
длъжника по реда и в срока по чл. 435, ал. 2 ГПК.
В случая поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника 22.11.2013 год., поради което и настоящата жалба срещу разпореждането на съдебния
изпълнител се явява просрочена, което налага производството по настоящото дело
в тази част да бъда прекратено.
Жалбата
срещу разпореждането в частта, с която ДСИ е отказал да прекрати производството
по изпълнителното дело, е допустима, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК /Д.В.
бр. 86/2017 год./.
Разгледана
по същество обаче, жалбата е неоснователна.
Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 433 от ГПК. В случая не е налице нито едно от предвидените в закона основания: не е представен документ, удостоверяващ заплащането от страна на длъжника на сумата по изпълнителния лист; не е налице искане за прекратяване от страна на взискателя; изпълнителният лист не е обезсилен; не е налице отмяна на съдебния акт, въз основа на който е издаден изпълнителния лист. Не е установено по категоричен начин, че липсва имущество на длъжника, което да може да бъде продадено или че не може да се намери друго секвестируемо имущество. Вдигането на запора върху трудовото възнаграждение на длъжника И.Д. от ДСЗ-филиал Казичене със съобщението на ДСИ от 18.01.2017 год. въз основа на решението от 13.01.2017 год. по гр.д. № 15/2017 год. на СОС, само по себе си не обуславя невъзможност за извършване на други изпълнителни действия, при наличие на друго секвестируемо имущество, ако такова се установи. С оглед това жалбата в тази част се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 86/27.04.2017
год. по описа на ДСИ при Самоковски районен съд, подадена от И.Г.Д. срещу отказа
на съдебния изпълнител да прекрати производството по изп.
дело № 74/2013 год.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Г.Д. срещу разпореждане от 26.04.2017 год., с което ДСИ е оставил без уважение молба от 26.04.2017 год. на И.Г.Д. за отмяна на приетите в негова тежест разноски, посочени в поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 74/2013 год., като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 353/2017 год. по описа на СОС в тази част.
Решението
в частта, с която съдът е оставил
без разглеждане жалбата и прекратил производството по делото, може да се
обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.