Решение по дело №8411/2024 на Софийски градски съд

МОТИВИ към Решение от 04.02.2025 год. по НЧД № 8411/2024г.
Производството е по реда на чл.16 и сл. от ЗЕЕЗА и е образувано по
повод внесени от СГП документи, съдържащи молба от страна на съдебните
власти на Руската Федерация за екстрадиция на Г. А. З. е роден на
**********г. в гр. Москва, Руска Федерация, руски гражданин, руснак.
Същият е неосъждан, женен е, има висше образование и работи като
управител на търговско дружество „Avic Software“, със седалище в Кралство
Испания, гр. Aлеея. З. има постоянен и настоящ адрес: в Кралство Испания, в
гр. Барселона, ул. **** (съгласно издадена от Кралство Испания л. к. № Е
****), като няма постоянен адрес в Руска Федерация (РФ). Г. З. се иска да
бъде екстрадиран за провеждане на наказателно производство по наказателно
дело № 12202450039000023 на Главно следствено управление на Следствен
комитет на Руската Федерация за гр.Москва с предмет на разследване
престъпление по чл. 199, част 2, буква „б“ (укрИ.е на дължими данъци от
организация чрез включване на умишлено невярна информация в данъчна
декларация, в особено големи размери) от Наказателния кодекс на Руската
Федерация.
В хода на съдебните прения участващият по делото прокурор пледира за
постановяване на решение, с което да не бъде допуснато предаването на
исканото лице. В тази връзка се изразява становище, че искането за
екстрадиция е подадено от компетентен орган, придружено е от необходимите
доказателства, но не са налице основания за неговото удовлетворяване и са
налице за постановяване на отказ. Представителят на Софийска градска
прокуратура акцентира на изготвения от БХК доклад и съдържащите се в него
данни за неизпълнение на решенията на ЕСПЧ от РФ, неспазването на
човешките права и свободи, състоянието на местата за лишаване от свобода и
унизителното и жестоко отношение към задържаните лица, както и липса на
убедителност на предоставените гаранции от молещата държава за справедлив
процес и спазване на правата на З.. Отделно от горното, прокурорът изложи
аргументи и касателно наличието на съмнение за изтекла давност относно
предявеното обвинение, липсата на конкретика относно времето на
извършването на деянието и съмнение относно размера на дължимия данък и
преквалифицирането на деянието по - тежък състав във връзка с изменение на
НК на РФ от 2024 год. В заключение, представителят на Софийска градска
прокуратура зае становище, че са налице основания за отказ за екстрадиране
на Г. А. З. и удовлетворяването на искането на РФ.
Защитникът на исканото лице застъпи тезата за липса на законовите
1

изисквания за допускане на исканата екстрадиция. Релевира доводи
идентични с тези на прокурора и почиващи на съдържащата се информация и
съдебна практик в доклада на БХК; изтъкна се обстоятелството, че Руската
Федерация по настоящем не е член на Съвета на Европа и поради това,
нейните актове не подлежат на изпълнение; изложиха се допълнителни
аргументи относно неяснотата в правната квалификация, времето на
извършването на деянието, размера на дължимия данък; излага съмнения
относно начина на воденото и образуваното на наказателното производство,
както и се акцентира върху обстоятелството, че З. не се е укривал и през
цялото време е имал известен адрес в Испания, където живее от 2022 год.
Исканото лице в предоставеното му право на лична защита и последна
дума не дава съгласие да бъде предаден на компетентните съдебни органи на
издаващата държава; сочи, че не се е укривал и че е напуснал РФ съвсем
легално и е било известно местонахождението му; моли да бъде постановен
отказ за екстрадиция, а по същество на процесния спор поддържа становището
на своя защитник и възприема за правилно и изложението на прокурора.
Съдът, след като съобрази събраните доказателства по делото и
изложените от страните доводи, намери за установено следното:
Молбата за екстрадиция е подадена до Министерство на правосъдието
на РБ и е съпроводена с необходимите документи и доказателства по чл. 9, ал.
3 ЗЕЕЗА, като самите документи са приложени на руски език и в превод на
български език. Т. е. молбата е подадена от компетентен правоимащ орган и се
явява процесуално допустима.
Исканото лице Г. А. З., със снета самоличност, е гражданин на РФ.
Лицето е идентифицирано с пълни данни за неговата самоличност и относно
установяването на същата към момента няма никакви съмнения.
В Руската Федерация е образувано наказателно производство №
12202450039000023 с нарочно Постановление от 11.05.2022 год. на Главно
следствено управление на Следствен комитет на Руската Федерация за
гр.Москва. Лицето последователно е обявено за общодържавно и за
международно издирване, а на 10.10.2024 год. в условията на задочно
производство му е повдигнато обвинение за извършено престъпление чл. 199,
част 2, буква „б“ (укрИ.е на дължими данъци от организация чрез включване
на умишлено невярна информация в данъчна декларация, в особено големи
размери) от Наказателния кодекс на Руската Федерация.
В настоящото производство, Съда е длъжен да извърши проверка и
2

респективно да даде отговор дали са налице условията по чл. 5 и чл. 6 от
ЗЕЕЗА, налице ли са основания за отказ по смисъла на чл. 7 или чл. 8 от
ЗЕЕЗА, както и има ли основания за отлагане на екстрадицията или за
временна екстрадиция.
На първо място, към настоящия момент Руската Федерация не е член на
Съвета на Европа, който факт се подкрепя от редица международни актове -
Решение от 23.03.2022 год. на Комитета на министрите на Съвета на Европа,
което определя 16.09.2022 год. за дата, на която Руската федерация ефективно
престава да бъде високодоговаряща страна по ЕКПЧ. Налице е приет закон на
07.06.2022 г. от Руската Държавна дума, според който решенията на
Европейския съд по правата на човека, издадени след 15.03.2022 год., не
подлежат на изпълнение в Русия, а решенията на този съд вече няма да бъдат
основа за преразглеждане на решения, взети от руски съдилища. Освен това,
Руската федерация е била отстранена с решение на Общото събрание на ООН
от април 2022 год. от Съвета по правата на човека към ООН.
На следващо място, Съдът взе предвид, че екстрадицията касае
наказателно преследване за деяние, съставомерно и по българския НК - видно
от даденото в процесната молба за екстрадиция описание на разследваното
престъпление, се касае за такова по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 , т. 6 и т. 7 от
НК, за което престъпление българският НК предвижда наказание повече от
една година лишаване от свобода. Посочените в екстрадиционната преписка
данни от една страна не са в пълнота и дават основание за проява на съмнение
относно това какъв е характерът на престъпната дейност, във връзка с която
се иска предаване на лицето. Съвсем основателни са възраженията на
страните, че така квалифицирано деянието не е ясно за какъв период от време
се инкриминира, не е налице яснота относно размера на дължимия данък
(веднъж се сочи че е 50 853 331 рубли, а друг път се сочи 75 725 441 рубли),
както и преквалифицирането на деянието в по - тежко наказуем състав с оглед
влязло в сила изменение на федералния закон №79 – ФЗ от 06.04.2024 год.,
т.е. след сочения краен период на извършването на престъплението и който се
явява по- неблагоприятен за исканото лице З.. В тази връзка и за съдебния
състав, не само за страните, възниква съмнение и относно погасителната
давност - дали в действителност същата не е изтекла; налице ли са били
основания и ако да, за какъв период от време е била прекъсвана или спирана
давността; в наказателния кодекс на РФ предвидена ли е абсолютна
погасителна давност, която да изключва наказателното преследване,
независимо от спираните и прекъсването на давността, ако се приеме че
3

деянието е неправилно квалифицирано в по-тежък състав, вместо по
основния. В тази връзка и предвид данните, че З. е напуснал РФ преди
образуването на наказателното производство, настоящият състав не може да
приеме, че последния се е укривал от съдебните органи на РФ.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за недопускане
на екстрадицията по смисъла на чл. 6 от ЗЕЕЗА, но са налице абсолютните
основания за отказ по чл. 7, т. 5 от ЗЕЕЗА. В събраните по делото материали,
се съдържа информация, която не дава основание за извод, че искането за
екстрадиция на лицето има за цел преследване или наказването му, основано
на раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско
състояние или политически убеждения, поради което и не може да се направи
преценка за съществуващ риск от утежняване на положението му поради
някое от изброените основания. Престъпната дейност, за която се преследва З.,
касае престъпление против данъчната система на РФ и от обективните й
измерения не може да се изведе хипотеза на засягане на лицето на расова,
полова, религиозна или друга принадлежност, дефинирана в чл. 7, т. 4 от
ЗЕЕЗА. Наказателното преследване, с оглед предявеното на З. обвинение от
формална гледна точна не е погасено по давност или амнистирано нито по
българското право, нито по законите на Руската федерация (приложена е
справка от РФ в тази насока), макар и както бе посочено по – горе, че
възникват съмнения в тази насока с оглед преквалифицирането му. От
приложените към молбата за екстрадиция материали - приложим закон - се
установява, че за престъплението, за което е повдигнато на исканото лице
обвинение, не се налага смъртно наказание в искащата държава, поради което
в случая не е налице и основание по смисъла на чл. 7, т. 8 от ЗЕЕЗА.
На следващо място, настоящият съдебен състав, съобразявайки
становищата на страните, подложи на преценка приобщените доказателства,
явяващи се относими такива към дължимата оценка за наличие на рисковете
по чл. 7, т. 5 от ЗЕЕЗА. В тази насока и след анализ на приобщената към
делото информация, съдържащи сведения за актуалната обстановка в Руската
федерация, може да се направи извод за наличие на сериозен и реален риск от
отношение, несъвместимо с чл. 3 от ЕКПЧ. Предаването на З. към Руската
федерация, предполага реална опасност същият да бъде подложен на насилие,
жестоко, нечовешко или унизително отношение в нарушение на чл. 3 ЕКПЧ.
Следва да бъде отчетен проблема с неадекватните условия на задържане в
някои места за лишаване от свобода в Русия, явяващ се такъв с особена
сложност и сериозност. Този проблем е широко разпространен и е следствие
4

от лошото функциониране на руската пенитенциарна система и недостигът на
правни и административни гаранции в тази област. 3а това свидетелства
служебно изискания Доклад от БХК, докладът на Амнести Интернешънъл за
2024 год. за РФ относно спазването на правата на човека, а така също и
множеството установени от ЕСПЧ при разглеждане на делата срещу Русия
нарушения на чл. 3 и/или чл. 13 от Конвенцията и констатацията за
продължаващото упражняване на засилено наблюдение от страна на Комитета
на министрите на Съвета на Европа върху Русия по изпълнението на общите
мерки, които произтичат от делата срещу Русия, свързана с нечовешки и
унизителни условия в следствените изолатори и свързана с нечовешки и
унизителни условия в изолаторите за временно настаняване. В Доклада на
БХК се съдържат конкретни фактически данни за общата ситуация в страната
- сочи се за наличието на сериозен проблем с върховенството на закона и
неизпълнението на решенията на ЕСПЧ по 90 % от делата, по които са
постановени осъдителни решения срещу РФ през последните десет години,
което индикира за сериозен и системен проблем с човешките права.
Решенията касаят несправедлив процес, физическо малтретиране на лишени
от свобода лица и пр. Общият брой на неизпълнените решения към 21.01.2025
год. е 2854 бр., което е 42% от всички неизпълнени решения, постановени от
ЕСПЧ. В доклада се сочат и конкретни данни за нарушения по чл. 6 от ЕСПЧ,
касаещи нарушения на правото на справедлив процес, на лична свобода и
сигурност в рамките на наказателното производство, сочещи опасения за
проблеми в областта на наказателното правосъдие. Съдържа се информация
относно разпространена практиката в РФ на изтезания и малтретиране по
време на задържане и по време на изтърпяването на наказанието „Лишаване
от свобода“. В изготвения доклад от БХК се съдържа и информация за
състоянието на местата за лишаване от свобода в РФ, подкрепена с конкретика
по цитирани дела, разглеждани в ЕСПЧ, включително и касателно местата
където се задържат лицата по наказателни дела в гр. Москва – настаняване в
изолатор, липса на нормални битови условия, твърдят се практики по
нанасяне на побой на задържаните, изтезания и сексуални издевателства
(сочат се решения на ЕСПЧ, удостоверяващи нечовешко и унизително
отношение към задържаните/осъдени лица), което по своето естество
представлява нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ.
С оглед на горното, настоящият състав намира изложената в доклада на
БХК ситуация в РФ за силно обезпокоителна. Отразените в Доклада на БХК
констатации се подкрепят, както от практиката на ЕСПЧ и редицата дела,
5

които са били разглеждани от Съда, така и от наличната в публичното
интернет пространство информация от независими журналистически
разследвания за многобройните случаи на изтезания и малтретирания на
лишени от свобода в следствените арести, в затворите, в различните
затворнически колонии и затворнически болници. В подкрепа на последното е
и публично достъпния доклад касателно РФ на Амнести Интернешънъл за
2024 год. относно спазването на правата на човека. За настоящият състав се
явява напълно обоснован и доказателствено обезпечен изводът, че властите на
Руската Федерация допускат жестоко отношение, изтезания и подозрителни
смъртни случаи, което обстоятелство от своя страна е предмет на изследване в
решения на ЕСПЧ в контекста на изводимия реален риск от отношение. В тази
връзка следва да се отбележи, че РФ не е ратифицирала Факултативния
протокол към Конвенцията против изтезанията не е създала независим
механизъм против тях.
В случая не следва да се пренебрегва и подценява и състоянието на
несигурност и актуалната ситуация между Русия и Украйна в условията на
военен конфликт. Тези събития очертават нестабилност на функциониращите
в тях правни системи, липса на гаранции за спазването на чл. 3 от
Конвенцията. Публично известно е, че от 24.02.2022 год. (датата на обявяване
на взетото решение за започване на военна операция в Източна Украйна), в
международен план се отчитат промени, които не дават възможност да се
приеме, че РФ би спазила на поетите задължения по Конвенцията.
Основавайки се на гореизложеното, Софийският градски съд не може да
се довери на писмено дадените от Генералната прокуратура на Руската
федерация гаранции, че правата на исканото лице ще бъдат спазени съгласно
изискванията на международното право и че ще му бъдат предоставени
всички възможности за защита, в това число адвокатска помощ, както и че
няма да бъде подлаган на мъчения, жестоки, нечовешко и унижаващо
достойнството му отношение или наказание, каквато е повелята на чл.7 и
чл.14 от Международния пакт за граждански и политически права от
16.12.1966г. В случая дадените от молещата държава уверения, нямат
решаващо значение при наличие на доказателства, които поставят под
сериозно съмнение тяхната съдържателност и надеждност. Според
настоящият състав, тези гаранции в практически аспект не предоставят
достатъчна сигурност, че исканото лице ще бъде защитено от опасността от
малтретиране.
Ето защо и имайки предвид гореизложеното, Съдът приема, че е налице
6

регламентираното в чл. 7, т. 5 от ЗЕЕЗА основание за отказ за предаване на
исканото лице и поради това постъпилата молбата за екстрадиция на РФ и
искането на Софийска градска прокуратура следва да се отхвърлят. Следва да
се постанови отказ за екстрадиция и предаване на РФ на лицето на Г. А. З. -
роден на **********г. в гр. Москва, Руска Федерация, за провеждане на
наказателно производство по наказателно дело № 12202450039000023 на
Главно следствено управление на Следствен комитет на Руската Федерация за
гр. Москва с предмет на разследване престъпление по чл. 199, част 2, буква
„б“ (укрИ.е на дължими данъци от организация чрез включване на умишлено
невярна информация в данъчна декларация, в особено големи размери) от
Наказателния кодекс на Руската Федерация.

Воден от горното, Съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
7

Номер на акта:	112
Дата:	4 февруари 2025 г. (в сила от 12 февруари 2025 г.)
Съдия:	Лилия Недялкова Георгиева

Дело:	20241100208411
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	27 декември 2024 г.

Решение по дело №8411/2024 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите