Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломският районен съд,
в публично съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Миронова,
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1146
по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 108 ЗС.
Предявен е иск от П.Ф.М., ЕГН **********,***, чрез адв. Н. А., МАК, срещу: Б.Д.Г., ЕГН **********,***, за ревандикация.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
собственик на 200 кв.м. от дворно място
в гр. Лом, с построената в него къща. Съсобственик на имота – дворното място,
цялото от 400 кв.м. е ответникът.
С решение по гр.д. № 547/1989 год. на ЛРС били
определени граници между имотите. Въпреки това споровете за ползването
продължили и ответникът завладял 13 кв.м. от дворното място на ищеца.
Иска се
от съда: да
признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е съсобственик на
243 кв.м. от ПИ 505.1227 по КККР на гр. Лом, от които 178 кв.м. – площ за
реално ползване от този имот, представляваща ½ ид.ч. от него и да бъде
осъден да му предаде владението върху частта от този имот.
Писмен
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника.
Ответникът
счита предявеният иск за допустим, но неоснователен и моли искът да бъде
отхвърлен.
Претендира разноски.
Признава, че двамата с ответника са
съсобственици на поземления имот. И като не постигнали съгласие за ползването
му, с решение по гр.д. № 547/1989 год. на ЛРС е разпределено ползването на
имота между тях, което ответникът стриктно спазвал и дори отстъпил на ищеца от
своята част, където последният си изградил незаконна постройка. Поради спора
между двамата ангажирал лицензиран геодезист, който изготвил
дворищно-трасировъчен карнет.
В с.з. ищецът П.Ф.М. се явява лично и с адв. Н.А., МАК.
Счита исковете за основателни и
доказани и моли да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебното заседание ищецът П.м.
уточнява, че в момента имота е от 550 кв.м., той е закупил 200 кв.м.,
ответникът също притежава 200 кв.м., за ползване на ищеца са разпределени 249
кв.м., като така остават още 90 кв.м., които претендира да са негова
собственост.
Ответникът Б.Д.Г. не се явява и не се
представлява.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 382, т. ІІ, д. № 819/12.12.1984 год. на съдия при Ломски районен съд, ищецът
П.Ф.М. е закупил дворово място от 200
кв.м. идеални части с построената в него къща, в гр. Лом, включено в парцел
ХІІ-1227, кв. 55 по плана на града, до съседи: улица, резервоар, Н.М.и Д.Г..
Видно от приложената актуална скица на имота,
понастоящем това е ПИ с идентификатор 44238.505.1227
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на изп.директор на
АГКК, с административен адрес: *******, с
площ от 550 кв.м., при съседи ПИ с идентификатори: 44238.505.6141,
44238.505.1221, 44238.505.6019, 44238.505.5809, 44238.505.1251, 44238.505.1250,
44238.505.1249, 44238.505.6003.
Отношенията между страните са влошени с
дългогодишна давност, като двамата си оспорват ползването на общия имот.
Така във връзка с жалба на Б.Д.Г. ищецът П.Ф.М.
е премахнал – към 22.08.2017 год., тухлена постройка, изградена без
необходимите строителни книжа.
С Констативен акт № 3/01.10.2018 год. на работна
група при Община Лом, при извършена проверка на строеж – изгребна шахта,
намираща се в ******, в имот с идент. 44238.505.1227, собственост на Б.Д.Г. (с
нот.акт № 49, т. ІІ, д. № 497/1969 год. ) и П.Ф.М. (с нот.акт № 382, т. ІІ, д.
№ 819/1984 год.), шахтата е построена без необходимите строителни книжа, в
нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, което е основание за започване на
административно производство по премахване на строежа.
Със Заповед № 708/15.10.2018 год. на кмета на
Община Лом административното производство е прекратено, като е отказано издаването
на заповед за премахване на незаконен строежа (изгребна шахта), поради
невъзможността да бъде ситуирана такава на друго място в имота.
С Решение от 23.11.1989 год., по гр.д. № ххх/ххх
(не се чете) на РС Лом е разпределено правото на ползване между страните на
съсобственият им имот с подобренията, като съгласно скицата, неразделна част от
решението на двамата е разпределено ползването на по 245 кв.м. – т.е. имотът е
измерен с площ от 490 кв.м.
От гласните
доказателства – показанията на свидетелите С.П.и Е.М., двамата без родство,
приятели на ищеца се потвърждава, че страните са с влошени отношения, като
спорът между двамата е за ивица земя, за която ищецът счита, че има в повече,
отколкото е по документи за собственост и му се полага. Между двамата
съсобственици няма изградена ограда, няма граница, спорят за това на кого колко
се полага да ползва.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. Д.А.Д.,
неоспорено от страните и прието по делото се установява:
ПИ с идентификатор 44238.505.1227 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009
год. на изп.директор на АГКК, с административен адрес: ******е с обща площ от 550 кв.м.
Собственици на
имота съгласно писмените доказателства са:
Б.Д.Г. – 200 кв.м. ид.ч. – н.а. № 49, т. ІІ,
рег. № 343, д. № 497/24.06.1969 год., ЛРС;
П.Ф.М. – 200 кв.м. ид.ч. – н.а. № 382, т. ІІ,
рег. № 638, д. № 819/12.12.1984 год., ЛРС;
Община
Лом
– 150 кв.м. ид.ч. – Акт за частна
общинска собственост, вп. № 60, т. ІІІ, рег. № 1901/20.03.2018 год. на Сл.вп.
Лом.
Имотът в
момента включва в границите си част
от съседния УПИ ХІ, в който е изграден резервоар (водохранилище), част от
уличната регулация – общо 150 кв.м., както и целия предишен УПИ ХІІ-1227 в кв. 55, с площ от около 400 кв.м.
Т.е. от цялата площ от 550 кв.м., 99 кв.м. са част от УПИ ХІ – имотът, в
който е разположен резервоар-водохранилище и 51 кв.м. попадат в уличната
регулация.
В
момента 480 кв.м. ид.ч. от имота се владеят от ищеца и от ответника.
Поради наличието на трети съсобственик не може
да се извърши разпределение на ползването или да се преценява ползване и
владение между ищеца и ответника.
В подкрепа на горното, ищецът е представил издадено
му от Община Лом Удостоверение изх. № 94-00-6639(1)/12.12.2017 год., в уверение
на това, че гараж с идентификатор 44238.505.1224.4
попада в имот с идентификатор 44238.505.1224,
който по предходните кадастрални и регулационни планове на града е попадал
в:
-
имот 1221 в УПИ ХІ, кв. 55 по регулационния план
на града, одобрен със заповед № 643/1992 год., записан като „резервоар“;
-
имот 1221 в УПИ ХІ, кв. 55 по регулационния план
на града, одобрен със заповед № 177/1979 год., записан като „резервоар“;
-
имот 115 в УПИ ІІ – ветрозащитно залесяване, кв.
127 по регулационния план на града, одобрен със заповед № 4964/1956 год.,
записан като „турско настоятелство, стари турски гробища“;
И двете страни в настоящото производство – и
ищецът и ответникът са изградили постройки – гаражи със съответното разрешение
от община Лом.
Резервоарът-водохранилище е общинска
собственост.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че
уличната регулация не е приложена.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Иска се
от съда: че
ищецът е съсобственик на 243 кв.м. от ПИ 505.1227 по КККР на гр. Лом, от които
178 кв.м. – площ за реално ползване от този имот, представляваща ½ ид.ч. от него и да бъде осъден
да му предаде владението върху частта от този имот.
Искът е недоказан. Поради това – неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
За уважаването на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС е
необходимо да са налице кумулативно три предпоставки: ищците да са собственици,
имотът/вещта/ да се владее от ответника и това владеене да е без правно
основание.
Липсата на която и да
е от горните предпоставки води до неоснователност на предявения иск с правно
основание чл.108 ЗС.
За това, на първо място съдът е задължен да
изследва въпроса, свързан с правото на собственост върху спорния имот, т.е. да
се произнесе по установителния иск за собственост и едва след това да изследва
останалите две предпоставки, които следва да са налице за уважаване на такъв
иск, а именно, от кого се владее имота и на какво основание.
Установено е, че ищецът и ответникът са
собственици – всеки от тях, на по 200 кв.м. ид.м. от процесния имот, целият от
550 кв.м.
Собственик на 150 кв.м. ид.ч. от процесния имот
е трето лице – Община Лом. 51 кв.м. ид.ч. от тях са част от уличната регулация,
завладяна от страните и върху друга част (99 кв.м.) попада
резервоар-водохранилище – общинска собственост, в рамките на което и ищецът и
ответникът са си изградили гаражи.
Следва да се отбележи, че съгласно трайната
съдебна практика площта на
имота и сигнатурата по плана, ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или
могат да се променят при изменение на плана. За индивидуализацията на
имотите и установяване идентичността между два имота е допустимо да се
използват експертни знания чрез назначаване на вещи лица, включително и за
проследяването на съседите на имотите и тяхната съпоставка според отразеното по
различните планове, разписни листове и документи за собственост и всичката
налична документация.
В случая,
ищецът е закупил имот от 200 кв.м. ид.ч., толкова са записани и в представената
от него скица като част от правото му на собственост.
Разпределението на ползването, извършено между
същите страни с решението от 23.11.1989 год. на ЛРС не установява наличието на
собственост, доколкото е акт, разрешаващ спорна съдебна администрация,
По делото остана недоказано, че ищецът е
собственик на по-голяма част от имота, нито каква е тази по-голяма част по
размер, нито, че същата се владее именно от ответника неправомерно (при
наличието и на трети съсобственик, неучастващ в процеса), въпреки, че съдът му
указа, че върху него лежи изцяло тежестта на доказване на тези релевантни
факти.
Относно разноските:
С оглед изхода от делото, направените от ищеца разноски
следва да останат в негова тежест.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от П.Ф.М., ЕГН **********,***, срещу Б.Д.Г., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 108 от Закона
за собствеността: признато за установено, че че ищецът е съсобственик на 243 кв.м. от ПИ с идентификатор 44238.505.1227 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК, с административен
адрес: *******, целият с площ от 550
кв.м.,, от които 178 кв.м. – площ за реално ползване от този имот,
представляваща ½ ид.ч. от него и да бъде осъден ответникът да му предаде
владението върху частта от този имот, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред ОС –
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :