№ 2828
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.а
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Таня Б. Стоянова
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100504518 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4518/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Е.Д. 2000“
ЕООД ЕИК ******* гр.София срещу решение №20069684 от 01.12.2022 г постановено по
гр.д.№39859/20 г на СРС , 169 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на
основание чл.50 ЗУЕС на Етажна собственост в гр.София ул******* представлявана от
В.Б.Г. сумата от общо 3341,82 лева вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от
четвърто тримесечие на 2017 г до 2020 г , ведно със законната лихва от 25.08.2020 г до
окончателното заплащане на сумата ; и 1283,67 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като :
-са допуснати нарушения на чл.12 ЗУЕС и чл.13 ал.1 ЗУЕС и към протоколите на ОС на ЕС
не са представени доказателства за спазване на реда на свикване на ОС вкл. за изготвяне
оповестяване на поканата на ОС на ЕС;
-са допуснати нарушения на чл.16 ЗУЕС , защото не е посочено всеки от участниците в ОС
на ЕС как е гласувал ;
-няма данни как са избрани изпълнителите на СМР ;
-в протоколите има едни и същи подписи за различни лица и не става ясно на коя дата са
изготвени протоколите .
В ЕС не е ремонтиран своевременно покривът и покривната тераса , което е наложило
1
въззивникът да ги ремонтира със собствени средства. Тези средства на основание чл.48 ал.7
ЗУЕС подлежат на възстановяване от другите етажни собственици , съответно трябва да се
уважи възражението за прихващане на въззивника .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и счита ,
че решението на СРС е законосъобразно . Решенията на ОС на ЕС за вноски за Фонд
„Ремонт и обновяване“ за периода от четвърто тримесечие на 2017 г до 2020 г не са
обжалвани от въззивника и са влезли в сила . В настоящото производство не може да се
извършва проверка на законосъобразността на решенията на ОС на ЕС . Пред СРС
въззивникът така и не е уточнил кои извършени от него СМР и вложени материали касаят
общи части на ЕС . Възражението за прихващане е останало недоказано , а в счетоводството
на въззивника и на фирмата изпълнител няма данни за издадена фактура за ремонта и за
извършено плащане .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 26.01.2023 г и
е обжалвано в срок на 09.02.2023 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират. Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел , че безспорно ответникът е собственик на обект в
етажната собственост за процесния период – ателие №2 с прилежащите 4,27 % идеални
части от общите части на сградата. Неоснователни са възраженията срещу
законосъобразността на решенията на ОС на ЕС , защото същите не са обжалвани и са
влезли в сила . Възражението за прихващане трябва да се остави без разглеждане , защото е
останало неконкретизирано . Твърдените СМР не са установени и остойностени .
Решението на СРС е правилно , като мотивите на СРС се споделят и от настоящия съд ,
при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба . Няма данни
ответникът да е обжалвал решенията на ОС на ЕС , които установяват процесните
задължения за вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от четвърто тримесечие на
2017 г до 2020 г. Решенията не са нищожни и не подлежат на инцидентен контрол в
настоящото производство . Както е посочено в решение №39 от 19.02.2013 г по гр.д.
№657/12 г на ВКС , I ГО решенията ОС на етажната собственост не са сделки и за тях не се
прилага уредбата на недействителността в ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се
определя от правилата в ЗС и ЗУЕС . Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика
от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано
2
лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е
съдебен и е ограничен с преклузивен срок , освен ако не са нарушени свръхповелителни
норми на закона - определение №151 от 05.03.2020 г по гр.д.№4443/19 г на ВКС , IV ГО.
Следователно , в случая решенията на ОС на ЕС са породили задължения за въззивника в
посочения в исковата молба размер . Без значение е дали сумите по решенията са били
своевременно събрани от ЕС , както и дали и как е избран изпълнител от ЕС, чрез който да
се извършат съответните ремонти .
По отношение на възражението за прихващане , като краен резултат законосъобразно
първоинстанционният съд не е уважил същото . Не може да се сподели изводът на СРС , че
възражението за прихващане трябва да се остави „без разглеждане“ , защото не е
„конкретизирано“ . В отговора на исковата молба и с молба от 21.10.2021 г въззивникът е
уточнил по негова преценка какви СМР е извършил по общи части на сградата – по покрив
/скатове/ и покривни тераси . Друг е въпросът , че допълнителна СТЕ , която да отговори на
въпроси за средствата вложени в общи части така не е била изслушана пред СРС , а с
определение от 06.12.2021 г СРС е заличил експертизата . От представените писмени
доказателства и от СТЕ на вещото лице инж.А.К. не е възможно да се прецени дали
наистина има вложени средства от ищеца за ремонт на общи части . Следователно
възражението за прихващане е недоказано пред СРС , а остава недоказано и пред настоящия
съд , защото въззивникът не е заявил искане за СТЕ във въззивната си жалба .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20069684 от 01.12.2022 г постановено по гр.д.№39859/20 г на
СРС , 169 състав.
ОСЪЖДА „Е.Д. 2000“ ЕООД ЕИК ******* гр.София да заплати на Етажна собственост в
гр.София ул******* представлявана от В.Б.Г. сумата от 650 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС поради материален интерес под 5000 лева
по всеки от обективно съединените искове /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3