Р Е
Ш Е Н
И Е № 287
17.07.2020г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд – Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на шести юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Албена П.В.А.а
и
в присъствието на прокурора ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
изслуша докладваното от съдията
КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №954 по описа на съда за 2019г.
Производството е по реда на чл.203 от АПК, вр. с чл.285 от ЗИНЗС, ред. до
ДВ бр.100/2019г., вр. с чл.284 от ЗИНЗС.
Образувано
е по повод на искова молба от Ц.С.Т., ЕГН-**********, изтърпяващ наказание в
Затвора в град Стара Загора, чрез адв. С.,*** против ГД“ИН“ София за присъждане
на сума в размер на 60 000 лева.
В
първоначалната искова молба ищецът сочи, че бил задържан от 05.06.2018г. до
15.01.2019г. в ареста в гр. Хасково, а от този момент до датата на исковата
молба бил в затвора в Стара Загора. През цялото това време бил поставен в
условия, нарушаващи правата му по чл.3 от ЕКСПЧ и чл.3 от ЗИНЗС. Твърди, че бил
държан в пренасели килии с жилищна площ под 3 кв. м. на човек. Не му бил
осигурен санитарен възел с течаща топла и студена вода. Килиите били мръсни, с
дървеници, хлебарки и гризачи. Ползвани били кофи и пластмасови бутилки от
минерална вода за ходене по нужда. Нямал пряка слънчева светлина в ареста.
Престоят на открито в ареста се свеждал до разходки в една стая с площ от 7-8
кв. м., където се разхождали едновременно 7-8 човека.
От тези
тежки условия ищецът твърди, че на два пъти правил опити за самоубийство –
веднъж си срязал вените на ръката и веднъж гърлото и поради това бил поставен под постоянен надзор. Бил
направил оплакване до Омбудсмана, но нямало резултат. С това обаче му били
причинени неимуществени вреди – обида, възмущение, стрес, притеснения,
психологичен дискомфорт от условията в ареста и затвора. Цената на тези вреди
било обезщетение от 60 000 лева, като се сочи, че били търпени в периода
05.06.2018г. до 31.12.2019г., които се претендират, ведно със законната лихва,
считано от 05.06.2018г. до крайното й заплащане.
С
допълнителна молба от 03.01.2020г. ищецът уточнява, че заявените два периода на
търпене на вредите били, както следва : първи период на задържане в ареста в
гр. Хасково от 05.06.2018г. до 15.01.2019г. и втори период – задържане в
Затвора в гр. Стара Загора от 15.01.2019г. до 02.01.2020г. С поредна уточняваща
молба, след второ разпореждане на съда за оставяне на исковата молба като
нередовна, ищецът конкретизира, че за
първия период претендира обезщетение за неимуществените вреди, понесени
от него при задържането му в ареста в гр. Хасково сумата от 10 000 лева, а
за втория период, претендира обезщетение от 50 000 лева, като сочи, че
лошите условия били налице и през двата периода.
Ищецът,
редовно призован в с.з., не се явява и не се представлява от пълномощника си.
Прилагат се писмени молби.
Ответникът
по иска – ГД“ИН“ София, редовно призован, се представлява от пълномощник юрк. П..
В писмен отговор по
исковата молба на първо място се прави възражение за недопустимост на иска за
периода от 05.06.2018г. до 03.08.2018г., както и за периода от 19.12.2019г. до
02.01.2020г. и за допустимост на иска за периода от 04.08.2018г. до
18.12.2009г. В пункт II от отговора се
оспорва основателността на искането за присъждане на законна лихва, считано от
05.06.2018г. и подробно се мотивират доводи в тази насока. На второ място се
оспорва основателността на исковите претенции както по размер, така и по
основание. Излагат се подробни фактически и правни доводи.
В хода по същество на
спора се пледира за недоказаност на исковите претенции и, че не е оборена
презумпцията, въдена от чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.
Страна – ОП Стара
Загора, редовно призована, се представлява от прокурор Георгиев, който излага
доводи за частична недопустимост на исковата претенция и за неоснователност на
останалата допустима част от исковите претенции.
Административен
съд – Стара Загора като взе предвид доводите на страните
и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно справка относно престой на Ц.Т. в поделения на ГДИН, същият е бил задържан
и настанен в РС“ИН“ Хасково за периода от 04.08.2018г. до 14.01.2019г., а от 15.01.2019г.
бил приведен и настанен в затвора в град Стара Загара.
Удостоверява се, че
при престоя на Т. в ареста, същият бил настаняван в килии с №№ 1 и 3. Килия №3
била от 12,00 кв.м. и оборудвана с четири легла, две маси и три табуретки,
които заемали приблизително около 6,00 кв.м. площ от килията. Килията имала
отваряем прозорец на вратата на килията към южния коридор, осигуряващ и приток
на свеж въздух и на слънчева светлина. Отоплението било посредством радиатор на
централно отопление, монтиран на стената на коридора. Над вратата на килията
били монтирани две луминисцентни лампи с жълта светлина за нощно осветление. В
килията имало въздухоотвод от вентилационна система, осигуряваща постоянна
циркулация на въздуха.
Относно килия №1 се
сочи, че тя била с размер от 8,06 кв.м. и оборудвана с три легла, една маса и
две табуретки, които заемали приблизително около 4,60 кв.м. площ от килията.
Килията имала отваряем прозорец на вратата на килията към южния коридор,
осигуряващ и приток на свеж въздух и на слънчева светлина. Отоплението било
посредством радиатор на централно отопление, монтиран на стената на коридора.
Над вратата на килията били монтирани две луминисцентни лампи с жълта светлина
за нощно осветление. В килията имало въздухоотвод от вентилационна система,
осигуряваща постоянна циркулация на въздуха.
По време на престоя
на Т. в ареста бил настаняван с различни лица, като отчетливо се сочат
периодите на престоя като време и брой на настаняваните съвместно с ищеца лица.
Удостоверява се, че Т. пребивавал сам в килия № 3 единствено в периода от
07.01.2019г. до 14.01.2019г., като в периода 14.09.2018г. до 29.09.2018г.
пребивавал в ареста във Враца /петнадесет дни/, а в периода 08.10.18г. до
11.10.2018г., пребивавал в ареста във Видин /три дни/.
Сочи се още в
справката, че помещенията в арест в гр. Хасково не разполагали със санитарен
възел и вода, достъпът до такива на задържаните лица се осъществявал по график
– от 6,00ч. до 08,00ч. за сутрешен тоалет, почистване и подреждане на килията и
закуска и от 17,30ч. до 22,00ч., вечеря, личен тоалет, хигиенизиране и
почистване на килията, както и по всяко време на денонощието при заявена нужда,
съгласно цитирана заповед на Гл. Директор на ГДИН.
Относно престоят на
открито в РС“ИН“ Хасково се удостоверява от ответника, че той се извършвал в
специално обособено помещение за това от 14.5 кв. м. с два прозореца,
осигуряващ свеж въздух и дневна светлина. Той бил в рамките на един час на ден
и се ползвал по график, като задържаните се извеждали покилийно в различен час.
Хигиената в килиите и
в местата за общо ползване се поддържала от задържаните лица ежедневно под
контрол на длъжностно лице, а медицински специалист извършвал проверка и давал
предписания, които се отразявали в нарочен дневник. Килиите и помещенията се
дезинфекцирали два пъти годишно или при необходимост под контрол на медицински
специалист. Всички помещения се миели ежедневно с вода и дезинфектанти. Самите
задържани поддържали лична хигиена и хигиена на килиите в осигурени им часова
за това в рамките на разпределеното време според вътрешните правила. В РС“ИН“
Хасково хигиенните материали за процесния период били закупувани от службата.
Към справката се
прилага график за разпределение на времето на задържаните лица в следствения
арест и един брой медицинска справка /л.26/, от която се удостоверява, че Т.
два пъти се е самонаранявал, без сериозни последици, 18 пъти е прегледан от
медицински специалист в ареста и 6 пъти в болнично заведение с оплаквания,
което не са потвърдени и които да не могат да бъдат лекувани в ареста. Били
проведени и три срещи с психолози в РС“ИН“ Хасково и Бургас, като първата на
17.08.2018г., а последната на 22.11.2018г.
В писмо на впд
Директор на Затвора в Стара Загора /л.27/ се сочи, че Т. постъпил там на
15.01.2019г. и още на същата дата бил настанен в първа група /приемно
отделение/ за преминаване на периода на адаптация, където пребивавал до
23.01.2019г., след което бил разпределен в групата на обвиняемите и подсъдими –
8-а група. Не се представят данни за спалното помещение и с колко други
затворници пребивава Т. през съотв. период на престой. Сочи се, че всички
помещения разполагали със самостоятелен санитарен възел с тоалетна и течаща
вода с достъп по всяко време на денонощието, прозорци с възможност за отваряне по
всяко време с цел осигуряване на свеж въздух /проветрение/ и естествена
светлина. Помещенията били оборудвани със стандартни легла, шкафчета,
закачалки, маса и столове, с изкуствено осветление от 2бр. луминисцентни лампи
от по 36 W. Отоплението било от
локално парно и разположени в помещенията чугунени радиатори. Всеки от
коридорите разполагал с помещение, оборудвано с умивалници и огледала,
помещение за къпане, оборудвано с душове и помещение за сушене и пране,
достъпът до които бил свободен от 06,00 ч. до 20,00ч. всеки ден. Топлата вода в
1 –ва гр. се подавала два пъти седмично /вторник и петък/ и тогава се
осъществявало къпането на лишените от свобода лица. Сочат се данни за
конкретните размери на спалните помещения за първа група настанени лица. Удостоверява
се, че от 23.01.2019г. до датата на иска, Т. бил настаняван в спално помещение
№6, настанени 2-4 лица. То било оборудвано
със самостоятелен санитарен възел, с обща от 18,29кв. и чиста жилищна от
16,79 кв.м., а 1,50кв. санитарен възел. Разполагало с 4 бр. прозорци с площ от
4,32 кв.м., отваряеми. В помещението били разположени стандартни легла,
шкафчета, закачалки, маса и столове, отоплявано с локално парно. Сочат се и
данни за режима на лична хигиена и за почистване и поддържане хигиената в помещенията,
където били настанени затворниците. Прилага се заповед за вътрешния ред в
арестите и подробна справка по дните на престой на открито в ареста в гр.
Хасково /л. 65-68/. Ответникът удостоверява, че Т. бил настаняван в една килия
с П.А. за периода от 04.08. – 13.08.2018г. и от 14.08. – 27.12.2018г.
Прилагат се още: график
за разпределението на групите през седмичните дни /л.69/; медицинска справка на
л. св. Т. /л.70/; договори с предмет извършване на дератизация и дезинскекция
на сградите на Затвора в Стара Загора и ареста в Хасково /л.71-81/; протоколи
за извършени услуги по химична дезинсекция на Затвора в Стара Загора и ареста в
Хасково /л. 82-94/; фактури за закупуване на материали за почистване и
хигиена /л.95- 116/; протоколи за
раздавани лични хигиенни материали /л. 117-128/; други.
При така установеното
от фактическа страна, Съдът намира от правна следното:
По допустимостта на
съединените искове.
Оветникът и
представителят на ОП Стара Загора изрично поддържат искане за частична
недопустимост на иска за присъждане на обезщетение на причинени неимуществени
вреди от нарушение на чл.3 от ЗИНЗС относно престоя на Ц.Т. в РС „ИН“ Хасково,
като сочат, че същият е настанен там, считано от 04.08.2018г., а не както сочи
ищецът от 05.06.2018г. и поради това, за периода 05.06 – 03.08.2018г. искът е
недопустим.
Съдът намира това
възражение за основателно, доколкото по делото се удостоверява по безспорен
начин, че действително ищецът е настаняван в помещенията на ареста в гр.
Хасково от 04.08.2018г. и съотв. за периода от 05.06 – 03.08.2018г. не се
доказва същият да е пребивавал там, което обосновава извод за частична
недопустимост на иска му за обезвреда на търпени от него неимуществени вреди
поради нарушение на чл.3 от ЗИНЗС по време на престоя му в РС“ИН“ Хасково.
Освен това и водим от не оспорените данни по делото, Съдът констатира и, че е
налице недопустимост на този иск и за още два периода, съотв. от 14.09 –
28.09.2018г., когато Т. отново не пребивава в РС“ИН“ Хасково, както и за
периода от 08.10. до 10.10.2018г., тъй като пребивава в РС“ИН“ Видин /вж. л.23/.
Отчитайки тези периоди, Съдът намира за допустим първият иск, досежно
претенцията за обезвреда на неимуществени вреди от лоши условия в РС“ИН“ Хасково
за допустим за периодите от 04.08. - 13.09.2018г.,
от 29.09.2018г. – 07.10.2018г. и от 11.10.2018г. – 14.01.2019г. или общо
146 дни.
Що се отнася до втория
исков период, този, в който Т. е настанен в затвора в гр. Стара Загора, Съдът приема
извод, че за него се доказва престой на ищеца, считано от 15.01.2019 г. до
датата на подаване на исковата молба – 18.12.2019г. или общо 335 дена. Що се
отнася до направеното изменение на крайния срок на периода на престой в затвора
в Стара Загора от адвоката на ищеца /вж. молбите на л. 12 и л. 17/ до
02.01.2020г., то това изменение е недопустимо извършено с оглед приложимите
процесуални правила и не следва да бъде отчитано.
Допустимостта на
горните искови претенции се следва и от факта, че те изхождат от активно
легитимирано лице, против пасивно легитимираната страна по см. на АПК, пред
местно компетентен съд. Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към Министъра на
правосъдието, с териториални служби - в т.ч. областните служби "Изпълнение
на наказанията", които през исковия период ръководят и контролират и
дейността на Арестите /чл. 16, ал.1 ЗИНЗС,
ДВ бр.103/2012г/.
Исковете се основават
на твърдения на ищеца за претърпени неимуществени вреди, следствие на лошите
условия в помещенията от поделенията на ответника, които условия са резултат на
бездействието на длъжностни лица от администрацията на ответника.
Съдът намира, че
следва да преценява основателността на исковете по отделно, като първо ще разгледа
искът за обезвреда на неимуществените вреди, като следствие на лоши условия в
поделението на ГДИН в гр. Хасково.
Ищецът претендира
следните лоши условия – престой в пренаселена килия при липса на санитарен
възел, топла и студена вода, мръсни килии с буболечки и гризачи в тях,
използване на кофи и пластмасови бутилки за облекчаване на естествените нужди,
липса на пряка светлина, провеждане на престоя на открито в помещение в сградата
на ареста, едновременно с 5-7 човека на площ от 7-8 кв. м.
При исковете с правно
основание чл.284 от ЗИНЗС законодателят установява в ал.5 на текста оборимата
презумпция, че вредите се предполагат до доказване на противното, т.е. Съдът
следва да приема за даденост твърдените лоши условия в поделенията на
ответника, ако последният не обори с надлежни доказателства тези обстоятелства.
По отношение на
условията на РС“ИН“ Хасково и процесният период на престой, Съдът намира, че се
потвърждават следните лоши условия – пренаселеност, липса на постоянен достъп
до санитарен възел и течаща вода, липса на пряка естествена светлина и не
осигурен престой на открито.
В част четвърта на
ЗИНЗС законодателят регламентира реда за изпълнение на мярката за
неотклонение "задържане под стража". Според чл.240, ал.1 от ЗИНЗС, приложими спрямо изпълнението на тази мярка са разпоредбите
относно осъдените на лишаване от свобода и доколкото друго не е изрично предвидено.
В част втора-Изпълнение на наказанието лишаване от свобода, гл. осма-Места
за лишаване от свобода, р.І от закона се установява следното: съгласно чл.40,
ал.2, т.1- поправителното въздействие върху затворниците се осъществява чрез
осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве, и за
уважаване на човешкото достойнство на осъдените. В чл.43, ал.2-4 от закона се
уреждат материалните условия, на които трябва да отговарят местата за лишаване
от свобода. Според тези законови постановки: ал. (2) Всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица; ал. 4, (предишна ал.3)
Минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от
Видно от справките на
л.20 и сл. и л.23 и сл. от делото, килийните помещения в ареста в Хасково са
снабдени с легла, маса и табуретка, като Т. е настаняван в килии №№1 и 3,
съотв. първата с площ от 8,06 кв. м., втората от 12 кв. м., като наличните в
помещението мебели заемат- за първата килия около 4,6 кв. м. от площта й, което
сочи на остатъчна жилищна площ под 4 кв. м., а мебелите във втората килия
заемат площ от около 6 кв. м., което сочи на чиста жилищна площ от 6 кв. м.
Видно от т.2 от справката на л.23, Т. е настаняван при престоя си в ареста в
гр. Хасково винаги с друго/други лица и само в периода 07.01.-14.01.2019г. е настаняван
сам в килия №3. При това положение безспорно се доказва, че Т. при престоя си в
РИ“ИС“-Хасково е поставян в условия на тежка пренаселеност, тъй като
остатъчната жилищна площ е под минимално установените в закона 4 кв. м., а в
периодите на настаняването му с повече лица в килия №1, остатъчната жилищна
площ е дори под 3 кв. м.
Необходимо е да се подчертае обстоятелството, че минималният стандарт по
националното ни законодателство от 4 кв. м. жилищна площ при настаняване в обща
килия, не съответстват на този, възприет от Европейския комитет за
предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или
наказание, който е 7 кв.м. /виж "Стандарти на КПИ" - КПИ/Инф/Е (2002)
1 - Обзор 2006, § 43 ("The CPT Standards" - CPT/Inf/E (2002) 1 - Rev.
2006, § 43). В редицата свои решения ЕСПЧ приема, че липсата на финансови
възможности за изпълнение на задължението да се осигури минимум 4 кв. м.
жилищна площ на задържано лице, не оправдава отговорните държавни органи за
неизпълнението й, доколкото основният аргумент на държавата за неизпълнение на
това й задължение се обвързва с финансови затруднения. Според Комисията за предотвратяване на изтезанията /КПИ/, ако затворниците
/арестантите/ имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността се определя като
толкова тежка, че сама по себе си следва да се определя, като водеща до
нарушение на чл.3 от Конвенцията, дори и без да се отчитат и независимо от
другите фактори. /вж. решение на
ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Н. и др. против България./. Ето защо и отчитайки
приетото в цитираното решение на ЕСПЧ по делото Н. против България, така
установената жилищна площ, при която е поставян да пребивава през по-голяма
част от периода си в ареста в Хасково ищеца, следва да се възприеме, че
условията са били такива, водещи до тежка пренаселеност. Реалната
жилищна площ на килиите, в които е настаняван Т. не дава възможност на задържаното лице
свободно да се движи в помещението или то е изключително ограничено.
Това мотивира съда да счита, че тези условия на
пребиваване на ищеца, при неспазване на законовото изискване за жилищна площ и
пребиваване при условията на изключително минимални размери на жилищната площ,
през почти целия заявен период на престоя му в ареста, безспорно причиняват не
само значителни затруднения и дискомфорт, но същите съобразно практиката на
ЕСПЧ следва да се определят като изключително тежки. Те несъмнено са резултат
от бездействието на затворническата администрация, като това е видно и от
приложеното към исковата молба доказателство на л.6. Данните, които се
представят от ответника не оборват факта на продължаваща пренаселеност в
помещенията на РС“ИН“ в Хасково през 2018г.
Другият довод, чрез който се претендира настъпване на
неимуществените вреди от лошите условия в ареста в Хасково, е липсата на
санитарен възел и течаща вода. Макар и некоректно посочен в исковата молба,
следва да се разбира, че се твърди липсата на постоянен достъп до санитарен
възел и вода. Тези обстоятелства Съдът приема за признати и от самия ответник,
чрез представената по делото справка /л.20/, където се сочи, че в помещенията в
това поделение на ответника няма санитарни възли и постоянен достъп до течаща
вода. Това, че има правила, които установяват режим на ползване на тоалетна,
която е обща, както и при винаги при възникване на нужда, не променя извода на
Съда за не изпълнение на законовото задължение за осигуряване на постоянен
достъп до тоалетна и течаща вода. С оглед доказаността на този фактор от
условията, при които престоява Т. в ареста в Хасково, се следва извода, че той
също имат негативен ефект за него, дори и при липса на доказаност на
твърдението на ищеца, че при нужда от облекчаване на естествени нужди, прави
това в килията в кофа или пластмасово шише пред други арестанти.
С оглед обърнатата тежест на доказване /вж. чл.284, ал.5
от ЗИНЗС/ и липсата на оборване на това твърдение на ищеца, Съдът приема извода,
че през целия период на задържане на Т. в помещенията от следствения арест в
град Хасково на същият не му е осигурявана реалната възможност да облекчава
естествени физиологични нужди в намиращ се в килията санитарен възел и е нямал
постоянен достъп до течаща вода. Многократно в своята практика
ЕСПЧ приема, че достъпът до правилно оборудвани и хигиенични санитарни
помещения е от изключително значение за запазване на чувството на задържаните
лица за лично достойнство. Така в пилотното решение на ЕСПЧ по делото Н. и др.
против България се сочи, че „хуманна среда не е възможна без непосредствен
достъп до тоалетни помещения ..”. Съобразявайки тази практика, Съдът възприема извод, че установената липса на
санитарен възел и течаща вода в килиите, където е настаняван Т. му причиняват
неудобство, надхвърлящо това, което нормално произтича от естеството на
ограничителния режим, свързан с наказанието лишаване от свобода, поради което
се следва правният извод, че на ищеца е нанесена неимуществена вреда. Що се
отнася до интензитета й, Съдът намира, че по делото не се доказва някакъв
значителен такъв и/или надхвърлящ значително степента на нормалното неудобство.
Следващите фактори на средата, чрез който се обосновава нарушение на чл.3,
ал.1 от ЗИНЗС, е твърдението за не осигуряване на престой на открито и за
разходки на открито на задържаните лица, за липса на достъп до естествена
слънчева светлина и проветрение и изключително лоши хигиенни условия в килиите,
поради наличие на инсекти и гризачи.
Съдът приема за доказани тези фактори, с изключение на
последният - за наличие в килиите на дървеници, хлебарки и гризачи, тъй като
ответникът представя по делото не оборени писмени доказателства за редовна
дезинсекция и деритизация на помещенията в Хасково през процесния период.
Останалите фактори на условията на средата, в които е поставян Т. по безспорен
начин се установяват от справките по
делото. Тези доказателства еднопосочно сочат на липса на възможност за
проветрение с естествен въздух и липса на естествена светлина в килиите в
РС“ИН“-Хасково, тъй като помещенията нямат изградени прозорци на стената, а
достъпът на проветрение и светлина е опосредена. Не се оборва и твърдението за
не осигурен престой на открито, тъй като коментираните по-горе справки еднопосочно
сочат на липса на място на открито, където да се извършва такъв, което сочи на допуснато
от ответника нарушение на изискването за осигуряване на едночасов престой на
открито на задържаните лица. Фактът на обособена стая в самата сграда не
покрива законовото изискване за престой на открито. Т.е. доказва се допуснато
нарушение на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС и то също е в пряка връзка с допуснато
бездействие от администрацията на ответника, поради което следва да се
възприеме за нарушение по см. на чл.3, ал.2 от закона, в насока неосигуряване
на двигателна активност. Нарушението е през целия заявен като процесен период
от ищеца. В заключение, Съдът приема, че е налице доказаност на твърдените аспекти
на условията на жилищната среда, съгласно
чл.3, ал.2, вр. с ал.1 от ЗИНЗС. Според чл.96, ал.2
ППЗИНЗС, помещенията, устроени като наказателни килии /каквито се явяват
арестанските помещения/, трябва да отговарят на всички хигиенни и здравни
изисквания - да нямат влага, да имат
пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и
обезопасено легло.
Безспорно установените липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в
арестанското помещение, възможността за двигателна активност, за естествено
проветрение и пряк достъп на естествена слънчева светлина, както и ситуацията
на тежка пренаселеност в почти целия процесен период означава, че ищецът е
поставян в условия, които не отговарят на изискванията, въведени от българския
законодател в ЗИНЗС. С поставянето при такива условия Съдът приема, че не само
се превишава нормалния праг на тежест /строгост/, присъщ на мярката – задържане
под стража, а и на условия, които сочат на значително затруднение при
удовлетворяването на естествени човешки потребности, каквито са потребностите
от светлина, въздух, физиологични потребности, двигателна възможност чрез
престой на открито и чрез минимум жилищна площ на арестанското помещение.
Като съобрази
практиката на ЕСПЧ, Съдът приема, че не само е налице доказаност на извършено
нарушение от страна на администрацията на ответника на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, но
е и налице доказаност на твръдението на ищеца, че всичко това разгледано в
съвкупност му е причинявало неудобства и дискомфорт, надхвърлящи нормалните
такива, свързани с прилагането на режима на тази ограничителна мярка, особено
що се отнася до факторите пренаселеност, постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, престой на открито, като в заключение съставът приема за
доказани, като проявени почти всички твърдяни неблагоприятни аспекти на
конкретните условия, при които е поставян и е пребивавал ищеца в ареста в град Хасково
/с изключение на онези 7 дни престой сам в килията/, които се явяват пряк
резултат на проявена незаконосъобразна
административна дейност под формата на бездействие от страна на администрацията
на ответника и поради това е налице извършвано
нарушение на по см. на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, което подлежи на репариране чрез
иска по чл.284, ал.1 от с. з. Съгласно чл.284, ал.2 от ЗИНЗС „съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. Т.е. за определяне размера на дължимото се
обезщетение от значение са редица обстоятелства, като интензитета на
търпените негативни емоционални състояния, продължителността на търпене на
неблагоприятните условия на пребиваване в ареста и др.
Според редицата решения, постановени
от ЕСПЧ в Страсбург против България, Съдът винаги отбелязва, че следва да се
извършва глобална преценка дали така визираните от търсещия обезщетението
аспекти на условията, при които е изтърпявано наказанието „лишаване от
свобода”, водят до нарушение на първо място на разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧОС
/наричана по-долу Конвенцията/, която съгласно чл.5, ал.4 от Конституция има
предимство пред законовите норми на вътрешното право, ако последните му
противоречат. В случая от твърдените неблагоприятни аспекти на средата на
пребиваване, доказване на такива има проведено по отношение на почти всички тях,
като относно аспекта „пренаселеност“ се установява, че в повечето дни на
престой в килията той е поставян в условия на тежка пренаселеност. Така в
решение на СЕПЧ по делото А. и А. се приема, че критериите по чл.284, ал.2-5 от ЗИНЗС „изглежда са изцяло в съответствие с принципите, произтичащи от съдебната
практика на Съда по чл.3 от Конвенцията /ЕКПЧ/, вкл. че условията на задържане
и техният ефект върху лишения от свобода трябва да се оценяват като цяло и да
се разглеждат като постоянно положение, а не като редица несвързани действия и
бездействия – и че трябва да се предполага, че лошите условия на задържане
причиняват неимуществени вреди на лицата, държани в такива условия. Въпреки
това в п.64 от същото решение на Съда се отбелязва, че „единствен неразрешен
въпрос изглежда е размерът на обезщетението.".
Действително и дори след изменението си, ЗИНЗС не предвижда нито механизъм
за определянето на такова, нито някаква скала за сумите, които следва да се
присъждат по този род дела. Въпреки това, ЕСПЧ в това си решение /делото А. и А./
отбелязва, че българските съдилища не трябва да определят ниво на
обезщетението, „неразумно в сравнение със справедливото обезщетение, присъждано
от съда по чл.41 от Конвенцията в подобни дела….“ и че „трябва да внимават да
ги прилагат в съответствие с конвенцията и практиката на Съда“. Този състав
приема, че установеността на всички твърдени от ищеца неблагоприятни аспекти от
условията, при които е поставян в периода, заявен като процесен, доказва
неминуемо причиняването на дискомфорт и страдание, които надвишават строгостта,
присъща за този вид мярка за неотклонение, особено що се отнася до аспекта
„пренаселеност“ в периода, когато Т. престоява с друго лице/лица в килията,
където степента на пренаселеността е тежка. Периодът на престой в такива
неблагоприятни или изключително тежки условия /за пренаселеността/ е 139 дни, без
седемте дни, когато е сам в килия, което е почти целия заявен като процесен
период.
Този съд обаче приема, че ищецът е страната, която носи тежестта да
докаже, какъв по отношение на него е
интензитета на влияние на неблагоприятните условия на затворническата среда,
съотв. чрез тях и да обоснове и претендирания размер на обезвредата, с оглед
степента на интензитет на търпените неимуществени вреди, следствие на
неизпълнение на въпросното задължение, като съдът въз основа на това и
отчитайки и периода на търпене на тези вреди, следва да извърши преценката си
кое е справедливото за този случай обезщетение и като съобрази практиката на
ЕСПЧ досежно фактора „тежка пренаселеност“.
Настоящият състав приема, че всички наведени аспекти в своята съвкупност,
безспорно имат негативно влияние върху психиката на задържаното лице, т.е. то
търпи неимуществени вреди, изразяващи се в психическо и физическо неудобство,
дискомфорт, а по отношение на посочения аспект „пренаселеност“, дори надхвърля
рамките на нормалното за този вид ограничения и по изложените доводи следва да
се възприема за особено тежък като въздействие върху задържания и ще окаже
влияние при определяне на конкретния размер на обезщетение. От страна на ищеца обаче
няма доказване на някакъв висок или изключителен интензитет на емоционални
страдания, тъй като твърденията му за два опита за самоубийство, макар и
удостоверени по делото, не могат по несъмнен начин да се свържат с довода, че
те са резултат от лошите условия в ареста. Още повече се удостоверява, че на
лицето е осигурявана психологическа грижа, вкл. и многократна медицинска такава
с оглед конкретното физическо състояние на арестанта. Единствено с оглед
установената изключителна степен на интензитет на аспекта „пренаселеност“ през почти
всички дни на задържане, Съдът приема, че само той оправдава извод за
изключително тежкото му въздействие върху психиката на Т., съобразявайки
практиката на СЕПЧ /вж. по-горе/ и обосноваващ определяне на едно по-високо по
размер обезщетение, но не и на пълния размер от 10 000 лева. Като съобрази
горепосоченото, Съдът приема, че от съвкупното въздействие на всички установени
неблагоприятни аспекти на средата в следствения арест в град Хасково върху Т.,
нему се следва обезщетение от 500 лева, като за разликата до 10 000 лева
искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Що се отнася до иска за обезвреда на неимуществени вреди, като резултат на
лоши условия в затвора в град Стара Загора, Съдът намира, че от представените
пред него доказателства, изцяло се оборват твърденията на Т., че поставян в
лоши пенитициарни условия при престоя си в затвора. Представените от ответника
писмени доказателства и данните от справките, сочат, че на това поделение на
ГДИН е извършен основен ремонт, че всяко затворническо помещение е снабдено със
санитарен възел и достъп до течаща вода. Помещенията разполагат с прозорци,
които са отваряеми /т.е. осигурява се проветрение/ и достатъчни по площ да
осигуряват достъп на естествена светлина, редовно се хигиенизират, подлагат се
на дезинсекция и деритезация. Реално има осигурена възможност за престой на
открито и такъв всекидневно е извършван от затворника Т. /вж. справката на л.65
и сл./. Най-важното обаче, което се доказва от данните, представени от
ответника, е че липсва факторът „пренаселеност“, тъй като Т. е настаняван в
спално помещение №6 с жилищна площ от 16,79 кв. м. при максимален капацитет от
2-4 човека, като дори и при пълна запълняемост на помещението, то на всеки
затворник се падат над 4 кв. м. жилищна
площ. Т.е. страната, която носи тежестта да обърне законовата презумпция, в
пълнота я оборва, като доказва, че нито един от твърдяните лоши фактори на
средата в затвора в Стара Загора през процесния период не са налице по
отношение на Т., което прави изцяло неоснователен искът му за обезвреда на вреди,
следствие на нарушение на чл.3 на ЗИНЗС, през периода за настаняването му в
затвора в гр. Стара Загора, поради това и същият следва да се отхвърли изцяло.
Що се отнася до акцесорната претенция за законна лихва, Съдът намира, следното:
ищецът претендира лихва, считано от датата на претендираната увреда –
05.06.2018г., но както се доказва, същият към този момент не е настанен в
РС“ИН“ Хасково, нито в затвора в Стара Загора, поради което така заявена,
същата се явява неоснователна. Съдът не може да променя исканията на ищеца,
вкл. и да му присъжда лихви от момент, който не е заявен. Ето защо и като
съобрази горното, настоящият съдебен състав приема извод за пълна
неоснователност и на двете акцесорни претенции за лихви, вкл. и с оглед пълната
неоснователност на втория иск за обезвреда на вреди, от лоши условия в затвора
в град Стара Загора.
Съдът обаче констатира, че ищецът е внесъл проста такса само от 10 лева, но
при условие, че исковите претенции са две, то той дължи довнасяне на сума от
още 10 лв. за втория съединен иск. Ето защо, Т. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда сумата от 10 лева, представляваща дължимата се ДТ за
образуване на дело по втория предявен иск.
Ответната страна не прави своевременно искане за присъждане на разноски по
делото, поради което такива не й се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искът на Ц.С.Т., ЕГН-**********
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за присъждане на обезщетение в
размер на 10 000 лева, за претърпени неимуществени вреди за периода на
престой в РС“ИН“ Хасково от 05.06 –
03.08.2018г., от 14.09 – 28.09.2018г. и от 08.10. до 10.10.2018г. и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му
част.
Настоящото, с характер на определение, подлежи на касационно обжалване с
частна жалба в 7 дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” да заплати на Ц.С.Т., ЕГН-**********, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени в периодите от 04.08. - 13.09.2018г., от 29.09.2018г. –
07.10.2018г. и от 11.10.2018г. – 14.01.2019г. или общо 146 дни неимуществени
вреди от незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация и ОТВЪРЛЯ исковата молба като
неоснователна в останалата й част до пълния претендиран размер от 10 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен искът
на Ц.С.Т., ЕГН-**********, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”- София за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лева,
за претърпени неимуществени вреди за периода от 15.01.2019г. до 18.12.2019г.
ОСЪЖДА Ц.С.Т., ЕГН-********** да заплати по сметка на Административен съд Стара Загора
сумата от 10 /десет/ лева, представляваща дължимата се ДТ.
Решението в тази си част подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: